Мотиви
към присъда по НОХД № 4956/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО,
XXI
н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против Г.И.Д., ЕГН: ********** за това, че в периода от
неустановена дата през месец август 2017 г. до 10.08.2017 г. в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, като непълнолетна, но като е разбирала
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, е
отнела чужди движими вещи, както следва:
- на неустановена дата през месец август 2017 година в
гр. Пловдив е отнела чужди движими вещи: 1 бр. златен пръстен, 14 карата с тегло
4,5 грама на стойност 292,50 лева (двеста деветдесет и два лева и петдесет
стотинки), 1 бр. златно колие, 14 карата, с тегло 2,63 гр. на стойност 170,95 лева
(сто и седемдесет лева и деветдесет и пет стотинки) и 1 бр. златен пръстен, 14
карата, с тегло 3,19 грама на стойност 207,35 лева (двеста и седем лева и
тридесет и пет стотинки) или всички вещи на обща стойност 670,80 лева (шестстотин
и седемдесет лева и осемдесет стотинки);
- на 10.08.2017 г. в гр. Пловдив е отнела чужди
движими вещи: 3 бр. златни пръстени, 14 карата, с общо тегло 5,90 грама на обща
стойност 383,50 лева (триста осемдесет и три лева и петдесет стотинки)
или всички вещи на обща стойност 1 054,30 лева (хиляда
петдесет и четири лева и тридесет стотинки) от владението на Д.Б.Л. *** без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс НК).
Производството по дело е по реда на глава двадесет и
седма от НПК, съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК
като установи, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло
внесеното обвинение срещу подсъдимата Д.. Предлага на съда да отчете като
смекчаващи обстоятелства добрите характеристични данни на подсъдимата и младата
й възраст, а като отегчаващо това, че престъплението е продължавано. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда с налагане на наказание „лишаване от
свобода“, което да бъде индивидуализирано в размер на 6 месеца, а изпълнението
му да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. По отношение на сторените в
производството разноски взема становище да бъдат възложени в тежест на
подсъдимата.
Защитникът - адв. Х., поддържа,
че предложеното от прокурора наказание само формално отговаря на изискванията
на закона. Пледира за налагане на наказание „пробация“,
което твърди да е най-подходящо предвид ниската степен на обществена опасност
на подсъдимата. Поддържа, че подсъдимата е действала при лекомислие при
извършване на деянията и е недообмислила поведението
си. Заявява, че родителите на Д. също подкрепят становището му, че наказанието
„пробация“ в най-пълна степен би съдействало за
постигане на поправителните и превъзпитателни цели на наказанието. Моли
искането му по наказанието да бъде уважено.
Подсъдимата Д. признава фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и заявява, че е съгласна да не се събират доказателства за
тези факти. Дава кратки обяснения в хода на съкратеното съдебно следствие, в
които посочва, че разбира какво обвинение й е повдигнато и се признава за виновна.
В хода на съдебните прения поддържа наведените от защитника си съображения и
моли да й бъде наложено наказание „пробация“. С
последната си дума заявява, че съжалява за извършеното.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата Г.И.Д. е родена на *** ***, на ** години, б.,
българска гражданка, живуща ***, с основно образование, неомъжена, у. – със
завършен девети клас, неосъждана, с ЕГН: **********.
Подсъдимата Д. и св. Л. Л. се познавали от около три
години. Виждали се често, били приятелки. Подсъдимата посещавала и дома на
свидетелката Л. Л., но рядко. Свидетелката Л. Л. живеела заедно със своите
родители – св. Д.Б.Л. и св. О. Г. Л. и със своята по-малка сестра Г. в жилище, находящо се в гр. П., ул. „Н.Г.“ № **, близо до дома на подсъдимата
и нейното семейство. В спалното помещение на жилището си св. Д.Л. върху шкаф,
близо до огледало в стаята съхранявала кутийка със златни бижута – пръстен от
жълто злато, 14 карата във формата на спирала с две малки от бяло злато топчета
в края с грамаж 4,5 грама, пръстен от жълто злато, 14 карата с плоча, покрита с
малки бели на цвят камъчета с грамаж от 3,19 грама, златно излято колие, тежащо
2,63 грама, по средата с кръгче, покрито с малки, бели на цвят камъчета, като
от двете страни излизало синджирче под формата на мека плетка, а също и
сребърните бижута, притежавани от свидетелката. Двата златни пръстена и колието
свидетелката била закупила от златарски магазин, който се намирал в подлеза на
хотел „Тримонциум“. Кутийката с бижутата стояла върху
шкафа. В друга малка кутийка в чекмедже, също в спалнята, свидетелката
съхранявала три златни пръстена – пръстен от жълто злато, 14 карата, извит в
средата под форма на коронка, която излиза от самия пръстен, пръстен от жълто злато, 14 карата, в средата с плетка под
формата на ромб, комбинация от бяло и
жълто злато и пръстен от 14 карата жълто злато, в средата с решетка,
представляваща комбинация от бяло и жълто злато.
На неустановена дата през месец август 2017 г. св. Л. Л.
имала уговорка да се види и да излиза с подсъдимата Д.. Двете се чули по
мобилните си телефони и тъй като св. Л. все още не се била приготвила,
предложила на подсъдимата да иде до дома й и да я изчака. Свидетелката била
сама в дома си в този момент. Около 12:00-13:00 часа св. Л. Л. поканила подсъдимата
да влезе в жилището. Двете били в детската стая. Докато св. Л. Л. се приготвяла,
в един момент подсъдимата казала, че отива до тоалетната и излязла от стаята,
затваряйки вратата на детската стая. Вместо в тоалетната подсъдимата влязла в
спалнята на сем. Л.и и върху шкафа забелязала кутийката с бижута. От кутийката
с бижута на св. Д.Л. подсъдимата Д. взела двата златни пръстена - единият
пръстен във формата на спирала с две малки от бяло злато топчета в края и
вторият пръстен от жълто злато с плоча, покрита с малки бели на цвят камъчета,
както и златното излято колие, по средата с кръгче, покрито с малки, бели на цвят
камъчета със синджирче под формата на мека плетка, след което излязла от
спалнята и се върнала в детската стая. След това двете със св. Л. Л. излезли на
кафе. По-късно същия ден подсъдимата Д. посетила златарски магазин „К.“, находящ се в гр. П., бул. „Р.“ № ***, собственост на св. Ц.Н.Д.
и на нейния съпруг. Д. продала двата златни пръстена и златното колие,
собственост на св. Д.Л., които по-рано била взела от дома на последната и
насреща получила парична сума от около 260 лева. Свидетелката Д.предала
получения златен материал за претопяване и изработка на нови бижута.
На 09.08.2017 г. сутринта около 08:00 часа, преди да
тръгне за работа св. Д.Л. - майка на св. Л. Л., отворила кутийката с бижута от
шкафчето в спалнята и поискала да си сложи двата златни пръстена, които
съхранявала вътре, но не ги открила. Въпреки че нямала обяснение по каква
причина те липсват, тъй като бързала за работа, взела от по-малката кутийка от
чекмеджето трите си златни пръстена и си ги сложила, след което излязла от дома
си. Вечерта, когато се прибрала, свидетелката свалила трите пръстена от ръцете
си и ги поставила върху шкафа в спалнята, без да ги прибере в кутийката и в
чекмеджето.
На 10.08.2017 г. свидетелката Д.Л. поставила сутринта
бижута, които не били златни. Около обяд на 10.08.2017 г. св. Л. Л. отново
имала уговорка да се види с подсъдимата Г.Д.. Тъй като не се била приготвила,
свидетелката Л. Л. отново предложила на Д. да я изчака у тях. Подсъдимата
отишла в дома на своята приятелка - св. Л. Л.. Двете отново влезли в детската
стая. Сестрата на свидетелката Л. се намирала в хола на жилището. Свидетелката Л.
Л. казала на подсъдимата, че желае да си измие косата, от своя страна Д.
пожелала да си изправи косата. Свидетелката Л. Л. обяснила, че пресата за коса
се намира в спалнята до огледалото и шкафа, след което влязла в банята да се
къпе. Подсъдимата Д. отишла в спалнята. На шкафа в спалнята забелязала
оставените златни пръстени – този, който бил извит в средата под форма на
коронка, която излиза от самия пръстен, пръстенът в средата с плетка под
формата на ромб, комбинация от бяло и жълто злато и пръстенът в средата с
решетка, представляващ комбинация от бяло и жълто злато, и ги взела, след което
напуснала спалнята и се върнала в детската стая. Когато св. Л. Л. се върнала от
банята в детската стая, подсъдимата обяснила, че се налага да отиде до дома на
майка си, за да вземе пари. След това подсъдимата Г.Д. напуснала жилището на
семейство Л.и. След напускане на жилището подсъдимата не се прибрала вкъщи,
както била казала на св. Л. Л., а отново посетила златарския магазин „К.“,
намиращ се на бул. „Р.“ в гр. Пловдив. На продавачката - св. Ц. Д., Д. предала
три броя златни пръстени. Свидетелката Д.направила проверка с натривка с
киселина и предадените пръстени дали реакция за материала злато – 14 карата.
Свидетелката Д.претеглила златните пръстени, като грамажът им бил общо 5,90
грама и пресметнала, че струват 195 лева и предала на подсъдимата сума в такъв
размер. Свидетелката Д.започнала да попълва стокова разписка за предадения
златен материал, но подсъдимата бързала и си тръгнала. След като продала
пръстените и взела паричната сума за тях Г.Д. се върнала обратно в дома на
семейство Л.и и двете приятелки излезли, като отишли в клуб „Академи“ в ТЦ „Гранд“ в гр. Пловдив.
На следващия ден – 11.08.2017 г., сутринта св. Д.Л.
забелязала, че пръстените, които била оставила върху шкафа, не били там,
потърсила ги и в чекмеджетата, но не ги открила. Тогава тя събудила дъщерите си
и попитала св. Л. Л. дали тя е взела трите броя пръстени, на който въпрос последната
отговорила отрицателно, а сестра й Г.Л. казала, че предния ден в дома им е
идвала подсъдимата Г.Д..
С протокол за доброволно предаване от 14.08.2018 г.
св. Д.предала трите броя пръстени от жълт метал с общо тегло 5,90 грама, които
били върнати на св. Д.Б.Л..
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът
приема за установена от
самопризнанията на подсъдимата, дадени по реда на чл. 371, т. 2 НПК и въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства –показанията на
свидетелите Д.Б.Л., Л. О. Л., О. Г. Л., Ц.Н.Д., Я. Д.
Д., Я.Т.Д., С. А. Я.и И.Г.Д., които съдът изцяло кредитира като подробни,
последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си, както и
на писмените доказателства – справка за съдимост за подсъдимата Д.;
характеристична справка; характеристика на ученик, изготвена от класен
ръководител, с изх. № РД-25-410/22.03.2018 г. по описа на СУ „Д. М.“, гр. П.;
Характеристика на ученик с изх. № 02608/23.04.2018 г. по описа на СУ „С. П. Х.“,
гр. П.; стокова разписка за получени стоково-материални ценности от 10.08.2017
г.; протокол за доброволно предаване от 29.03.2018 г.; Социален доклад с изх. №
ПР/Д-РВ/376-001/24.08.2018 г., изготвен от Директор ДСП-Пловдив за подсъдимата Д.;
Заключителен доклад за предоставяне на услуги в ЦСРИДГ, Пловдив за подсъдимата Д.,
които доказателства и доказателствени средства
подкрепят самопризнанието на подсъдимата. Писмените доказателства също се
кредитират от съда като относими, допустими и
необходими доказателства.
Фактическата обстановка се установява и от
заключението на съдебно-стоковата експертиза, на което съдът изцяло дава вяра
като обективно, подробно, обосновано и добросъвестно дадено от вещо лице,
разполагащо с необходимите специални знания в съответната област на науката. От
заключението се установява стойността на инкриминираните вещи по средни пазарни
цени към момента на извършване на престъпленията, като към началото на месец
август 2017 г. стойността на пръстена от жълто злато, 14 карата, с грамаж 4,5
грама е била 292,50 лева, на пръстена от жълто злато, 14 карата, с грамаж от
3,19 грама е била 207,35 лева, а на златното колие, с грамаж 2,63 грама
стойността е била 170,95 лева. Изяснява се още, че към 10.08.2017 г. стойността
на инкриминираните 3 бр. златни пръстени, 14 карата, с общо тегло 5,90 грама е
била 383,50 лева или общата стойност на всички вещи към момента на извършване
на деянията е била 1 054,30 лева.
Съдът дава вяра и на заключението по комплексната
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. Същото е изготвено от вещи
лица, разполагащи с необходимите специални познания в съответната област на
науката, които са достигнали до своите експертни изводи след запознаване и
обсъждане на относимите към изследването материали по
делото, включително след проведени психиатричен преглед и психологично
изследване на подсъдимата. Вещите лица са мотивирали своите изводи и в пълнота
са отговорили на поставените им задачи. От експертното заключение се
установява, че подсъдимата Д. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ –
Пловдив и не е получавала психиатрична помощ в заведението, че същата е
психично здрава, с правилно психомоторно развитие и интелект, съответен на
възрастта й. Установява се още, че Д. е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си при извършването на
деянията, както и че може да участва в наказателния процес и да дава достоверни
обяснения. Вещите лица дават заключение, че подсъдимата не е действала при
увлечение или лекомислие.
В посочените доказателствени
материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимата,
поради което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимата Г.И.Д. е осъществила от обективна и от субективна страна
престъплението по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което й е повдигнато
обвинение.
От обективна
страна в периода от неустановена дата през месец август 2017 г. до
10.08.2017 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като
непълнолетна, но като е разбирала свойството и значението на извършеното и е
могла да ръководи постъпките си, подсъдимата Д. е отнела чужди движими вещи,
както следва:
- на неустановена дата през месец август 2017 година в
гр. Пловдив е отнела чужди движими вещи: 1 бр. златен пръстен, 14 карата с
тегло 4,5 грама на стойност 292,50 лева (двеста деветдесет и два лева и
петдесет стотинки), 1 бр. златно колие, 14 карата, с тегло 2,63 гр. на стойност
170,95 лева (сто и седемдесет лева и деветдесет и пет стотинки) и 1 бр. златен
пръстен, 14 карата, с тегло 3,19 грама на стойност 207,35 лева (двеста и седем
лева и тридесет и пет стотинки) или всички вещи на обща стойност 670,80 лева
(шестстотин и седемдесет лева и осемдесет стотинки);
- на 10.08.2017 г. в гр. Пловдив е отнела чужди
движими вещи: 3 бр. златни пръстени, 14 карата, с общо тегло 5,90 грама на обща
стойност 383,50 лева (триста осемдесет и три лева и петдесет стотинки)
или всички вещи на обща стойност 1 054,30 лева (хиляда
петдесет и четири лева и тридесет стотинки) от владението на Д.Б.Л. *** без
нейно съгласие.
Съдът намира, че всяка от инкриминираните вещи, за
които по делото се установи подсъдимата да е отнела от владението на св. Д.Л.,
представлява годен предмет на престъплението „кражба“. Касае се за движими
вещи, които имат парична стойност, и се явяват „чужди“ по смисъла на НК спрямо
подсъдимата Д.. Конкретната стойност на вещите – предмет на престъплението, се
изяснява от заключението на съдебно-стоковата експертиза, на което съдът изцяло
даде вяра. Установи се и че тези вещи са собственост на св. Д.Л., както и че те
са се намирали в дома й, прибрани в кутии за бижута, като едната кутия стояла
върху шкаф в спалнята, а другата била прибрана в чекмедже отново в спалнята.
Следователно вещите са били във владението на пострадалата от престъплението
свидетелка, която е упражнявала фактическата власт върху тях. Установява се
по-нататък, че от обективна страна инкриминираните вещи са били отнети без
съгласието на своя владелец. Липсата на съгласие за тяхното отнемане е била
ясно и безпротиворечиво демонстрирана на третите лица
чрез прибирането на вещите - предмет на престъплението, в предназначени за
тяхното съхранение места – кутии за бижута, които св. Д.Л. държала в спалното
помещение на дома си. Изпълнителното деяние се е изразило в отнемането на
инкриминираните вещи от страна на подсъдимата, при което е била прекъсната фактическата
власт на досегашния владелец – св. Д.Л., и Д. е установила свое държане.
Конкретното поведение от фактическа страна на подсъдимата, което се подвежда
под правния признак „отнемане“, представлява действията й по вземане на
инкриминираните вещи от местата, където са се съхранявали, прибирането им и
след това напускане на жилището на св. Д.Л., вземайки със себе си описаните
чужди движими вещи. От обективна страна по делото се установява подсъдимата в
два отделни случая да е извършила действия, осъществяващи изпълнителното деяние
на престъплението кражба, както следва: на неустановена дата през месец август
2017 година в гр. Пловдив е отнела 1 бр. златен пръстен, 14 карата с тегло 4,5
грама на стойност 292,50 лева, 1 бр. златно колие, 14 карата, с тегло 2,63 гр.
на стойност 170,95 лева и 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 3,19 грама
на стойност 207,35 лева и на 10.08.2017 г. в гр. Пловдив е отнела 3 броя златни
пръстени, 14 карата, с общо тегло 5,90 грама на обща стойност 383,50 лева. И
след двата гореописани случая Д., след като е взела вещите от спалнята в дома
на св. Д.Л., е напуснала жилището и е отишла до магазин „К.“, намиращ се на
бул. „Р.“, където е продала отнетите вещи. В момента, в който подсъдимата е напуснала
апартамента и се е отдалечила с инкриминираните вещи, всяко от двете деяния е
било довършено от обективна страна, като е настъпил съставомерен
престъпен резултат – била е нарушена възможността на правоимащото
лица - владелецът Д.Л., да упражнява безпрепятствено и в пълен обем правата си
като си служи със собствените си вещи. Авторството на деянието от страна на
подсъдимата Г.Д. също е доказано по несъмнен и категоричен начин по делото. От
една страна това обстоятелство е обхванато от самопризнанието на подсъдимата, което
съдът непосредствено ползва при постановяването на присъдата. На следващо място
то се установява и от показанията на св. Я. Д. Д., а така също и косвено при
съвкупния анализ на показанията на свидетелите Л. Л. и Ц. Д..
От субективна
страна престъплението е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл. Съдът намира, че при всяко от двете деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление, подсъдимата е действала при пряк умисъл. Това е
така, защото към момента на извършване на деянията тя е била формирала съзнание
относно всички елементи от състава на престъплението и е съзнавала общественоопасния му характер – знаела е, че вещите са
чужди и че липсва съгласието на св. Д.Л. за тяхното отнемане. Предвиждала е, че
с довършване на изпълнителното деяния по отнемане на предмета на престъплението
в обективната действително ще настъпи съставомерен
престъпен резултат, тъй като ще бъде неправомерно засегната възможността на св.
Д.Л. да използва и да си служи със собствените си бижута, които са предмет на
престъплението. Именно този забранен от закона резултат обаче е целяла да
постигне подсъдимата. Допълнително от субективна страна Д. е действала и с присвоително намерение по отношение на предмета на
престъплението. Това й намерение е ясно демонстрирано в последващите
довършването на изпълнителните деяния по отнемането действия, като след всяко
от двете отнемания подсъдимата е занесла вещите в златарски магазин, където се
е разпоредила с тях, като ги е предала на служителя в магазина, срещу което е
получила съответна парична сума. Чрез тези си действия Д. е демонстрирала
намерението си да се разпорежда с инкриминираните вещи като със свои.
Съдът намира, че правилно са приложени и правилата за
квалификация на престъплението като продължавано такова по чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установява подсъдимата Д. да е осъществила 2 отделни
деяния, всяко от които осъществява поотделно един състав на едно и също
престъпление – по чл. 194, ал. 1 от НК. Отделните деяния са извършени през
непродължителни периоди от време – на неустановена дата през месец август 2017
г. и на 10.08.2017 г., т.е. в рамките на 1 календарен месец, и при една и съща
обстановка – като и двете деяния са били извършени при посещение на подсъдимата
в дома на св. Д.Л.. От субективна страна е налице еднородност на вината, като
подсъдимата е осъществил всяко от отделните деяния, включени в състава на
единното продължавано престъпление, действайки с пряк умисъл. По тези съображения
съдът приеме, че последващото деяние, описано в диспозитива на обвинителния акт, се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото го, поради което е налице
продължавано престъпление.
По тези съображения съдът прие, че подсъдимата Г.И.Д.
е осъществила от обективна и от субективна страна състава на престъплението, за
което й е повдигнато обвинение, а именно по чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради
което и съдът я призна за виновна с присъдата си.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр.
чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години
след извършената замяна на предвиденото в Особената част на НК наказание, тъй
като подсъдимата е била непълнолетна към момента на извършване на
престъплението.
Тъй като подсъдимата е непълнолетна, съдът намира, че
следва да отбележи, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл.
61, ал. 1 от НК. В съдебната практика увлечението по смисъла на цитираната
разпоредба се определя като емоционално-волево състояние на непълнолетния деец
към момента на извършване на престъплението, при което същият проявява занижен
самоконтрол. Лекомислието от своя страна изразява недостатъчната способност на
непълнолетния правилно да преценява характера, значението и запретеността
на деянието, както и последиците от извършването му. Съдът, като съобрази и
експертното заключение по комплексната съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза намира, че у подсъдимата Д. не се наблюдава занижен самоконтрол,
нито пък груби когнитивни разстройства, които да не й позволят да предвиди
последиците от поведението си. Установява се и че за възрастта си има
достатъчни познания относно обществените правила и ред и знае, че деянията, за
които й е било повдигнато обвинение, са наказуеми. При тези факти съдът намира,
че се явяват изключени и двете категории – както увлечението, така и лекомислието.
До същия извод са стигнали и вещите лица в своето заключение, като обосновано
са посочили и своите мотиви, въз основа на които са стигнали до този извод,
който напълно се споделя от настоящия състав. Следва да се има предвид, че
изследването на този въпрос от страна на вещо лице – психиатър и въобще
поставянето на такава задача в експертиза е напълно допустимо съгласно трайната
съдебна практика. Отделно от горното, за да бъде приложена разпоредбата на чл.
61, ал. 1 от НК съдът следва да установи освен наличието на увлечение или
лекомислие, така също и че конкретното престъпление не представлява голяма
обществена опасност, което обстоятелство настоящият състав също приема, че не е
налице по делото, тъй като се касае за две отделни деяния, включени в състава
на продължаваното престъпление, което е и тежко, умишлено престъпление.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимата Д. съдът приема чистото й съдебно минало, младата възраст,
обстоятелството, че същата посещава училище с оглед завършване на средното си
образование. Освен много добрите характеристични данни следва да се отчете като
смекчаващо обстоятелство и изразеното съжаление за стореното, а така също и
признанието на вината, което подсъдимата направи наред с признанието на
фактите. Същата е дала обяснения още на досъдебното производство, в които
възпроизвежда относими към предмета на доказване
факти относно действията й по разпореждане с инкриминираните вещи, имащи
значение за преценката от правна страна за съставомерността
на деянията. Всички тези обстоятелства, в своята съвкупност, обуславят такава
количествена характеристика на смекчаващите обстоятелства, която значително
надхвърля обикновените, типични хипотези на проявление на смекчаващи
обстоятелства. Предвид изложеното настоящият състав намира, че наказанието
следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства. Отделно от
това съдът, като съобрази конкретната степен на обществена опасност на деянието
и на дееца, намира, че в процесния случай и най-лекото
предвидено от законодателя наказание се явява несъразмерно тежко. Поради това и
предвид установената многобройност на смекчаващите обстоятелства съдът намира,
че по делото са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК и приложи
същия при определянето на наказанието на подсъдимата. Съгласно чл. 58а, ал. 4
от НК в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 на чл.58а
от НК и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен
за дееца, каквато е процесната хипотеза. Така на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК съдът замени наказанието „лишаване
от свобода“, тъй като за същото не е предвиден най-нисък предел, с наказание „пробация“. Съдът счита, че в случая замяната с наказанието
„обществено порицание“ не би съставлявало достатъчно ефективна държавна
принуда, която да постигне целеното поправително и превъзпитателно въздействие
на дееца и в този смисъл не биха се постигнали целите на наказанието по чл. 36,
ал. 1 от НК.
Наказанието „пробация“ съдът
намира, че следва да бъде индивидуализирано около и под средния предвиден
размер, поради което съдът наложи на подсъдимата Д. наказание „пробация“ за срок от една година при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес *** за срок от 1 година, което да се изпълнява два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година.
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимата Д. на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски в
размер на 370,30 (триста и седемдесет лева и тридесет стотинки) лева в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
По делото не са приобщени веществени доказателства,
поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ