№ 317
гр. София , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И в закрито заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:НЕЛИ С. МАРИНОВА
ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от НЕЛИ С. МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20211100509679 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *******, срещу постановление
за разноски от 10.06.2021 г. по изп. дело N 20218510401518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N
851 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на
размера на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 696 лв. до сумата от 200
лв. като прекомерно. Твърди, че неоснователно съдебният изпълнител е посочил, че
претендираните разноски за адвокат в размер на 696 лв. са начислени съгласно чл. 10, т. 1 и
2 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно – за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. и за процесуално
представителство, защита, съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания в размер на 496 лв. Твърди, че съдебният изпълнител не е взел под
внимание факта, че по изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя не е
извършил никакви процесуални действия, освен подаване на молба за образуване на
изпълнително дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно
чл. 10, т. 1 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 200 лв. Посочва също така, че плащането от страна на длъжника по
изпълнителното дело е извършено в срока за доброволно изпълнение, което показва желание
от страна на дружеството да погаси задължението си, а от друга страна води до отпадане на
необходимостта от извършване на процесуални действия по делото. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени постановлението за разноски от 10.06.2021 г. по изп.
дело N 20218510401518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N 851 на КЧСИ и вместо това да
1
постанови намаляване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от сумата
от 696 лв. до сумата от 200 лв.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателите Н.В.П., И.В. Б.
и С. Д.Б., в което поддържат становището, че частната жалба следва да се остави без
уважение, тъй като е неоснователна. Посочват, че са заплатили адвокатско възнаграждение
за образуване и процесуално представителство в размер на 580 лв. без ДДС, като към така
определеното възнаграждение е начислен ДДС в размер на 116 лв. в съответствие с
разпоредбата на пар. 2а от ДР на Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Твърдят, че доколкото взискателите са трима, то за всеки
един от тях е оказано процесуално представителство и е предоставена адвокатска защита,
поради което следва да се изчисли отделно адвокатско възнаграждение за всеки един от тях.
Оспорват като неоснователни твърденията на „Е.М.“ ЕООД, че дължимото плащане е
извършено в срока за доброволно изпълнение, както и че процесуалната защита по делото се
е изразявала само в образуване на изпълнителното дело, като твърдят, че е било
осъществено и процесуално представителство, изразяващо се в извършване на множество
справки по движението на делото до прекратяването му.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.П. е изложил мотиви, в които поддържа
становището, че жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи,
писмените възражения на взискателите и мотивите на съдебния изпълнител, намира
следното:
Производството по изпълнително дело N 202185104011518 по описа на ЧСИ М.П. с
рег. N 851 e oбразувано на 01.06.2021 г. въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2021 г. по
гр. д. N 54743/20 г. по описа на СРС, 85 състав, издаден въз основа на влязло в сила решение
от 10.05.2021 г. по гр. д. N 54743/20 г. по описа на СРС, 85 състав, с който „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК: *******, е осъдено да заплати на Н.В.П., И.В. Б. и С. Д.Б. сумата от 3784,06 лв. –
разноски по делото – за заплатени държавни такси и адвокатски възнаграждения.
На 03.06.2021 г. е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. N
32288/01.06.2021 г. на длъжника „Е.М.“ ЕООД, като в поканата за доброволно изпълнение е
посочено, че общият размер на приетите по делото разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение е 696 лв. с ДДС.
На 04.06.2021 г. е изискана справка от регистъра на НАП за наличие/липса на
задължения.
На 08.06.2021 г. длъжникът „Е.М.“ ЕООД е подал молба с вх. N 56271/08.06.2021 г.
по изпълнителното дело срещу размера на разноските с искане адвокатското
възнаграждение да бъде намалено до размера на сумата от 200 лв. – за образуване на
изпълнителното дело на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за
2
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На 10.06.2021 г. с постановление за разноски с изх. N 34770/10.06.2021 г. по изп. дело
N 202185104011518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N 851 съдебният изпълнител е отказал да
уважи искането на длъжника за намаляване на размера на разноските.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, като е насочена срещу извършени от съдебния изпълнител действия,
които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК - разноските по изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител, съответно съдът в
производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител, не могат да присъждат
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, а именно - под размера за съответния вид работа, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, минималните
размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията
на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско
възнаграждение. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 – 7; /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
В случая, минималният размер на възнаграждението за извършването на процесуални
действия по образуване на изпълнителното дело е този по чл. 10, т. 1 от Наредбата и възлиза
на сумата от 200 лв. без ДДС. Към тази сума следва да се начисли ДДС в размер на 40 лв.,
съгласно предвиденото в разпоредбата на пар. 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като за регистрираните по
ЗДДС адвокати /както е в случая/ дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнаграждението по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите
3
на ЗДДС.
Доколкото от данните, съдържащи се в изпълнителното дело, е видно, че от
процесуалния представител на взискателите са били извършени единствено действия по
образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по см. на чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г., насочени към удовлетворяване на паричното вземане, както и с оглед
на обстоятелството, че паричното вземане е заплатено в срока за доброволно изпълнение, то
на взискателите се дължат само предвидените в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. без ДДС /240 лв. с ДДС/.
Ето защо, отказът на съдебния изпълнител, обективиран в постановление за разноски
с изх. N 34770/10.06.2021 г. по изп. дело N 202185104011518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N
851, да намали разноските за адвокатско възнаграждение, които е възложил в тежест на
длъжника по изпълнението до минималните размери, предвидени в чл. 10, т. 1 и 2 от
Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е
незаконосъобразен за разликата над сумата от 240 лв. до сумата от 696 лв., и следва да бъде
отменен в тази му част, като вместо това следва да се постанови намаляване на разноските
до сумата от 240 лв., а за разликата над сумата от 200 лв. до сумата от 240 лв. жалбата следва
да се остави без уважение като неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ М.П. с рег. N 851 на КЧСИ, обективирани в
постановление за разноски от 10.06.2021 г. по изп. дело N 20218510401518 по описа на ЧСИ
М.П. с рег. N 851 на КЧСИ, с които е оставено без уважение искането на длъжника „Е.М.“
ЕООД, ЕИК: *******, за намаляване на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 240 лв. до сумата от 696 лв., като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателите Н.В.П., ЕГН: **********, И.В. Б., ЕГН: **********, и С.
Д.Б., ЕГН: **********, по изп. дело N 20218510401518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N 851
на КЧСИ, от сумата от 696 лв. до сумата от 240 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *******,
срещу действията на ЧСИ М.П. с рег. N 851 на КЧСИ, обективирани в постановление за
разноски от 10.06.2021 г. по изп. дело N 20218510401518 по описа на ЧСИ М.П. с рег. N 851
на КЧСИ, В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
Решението не подлежи на обжалване.
4
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5