Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 418, ал.4 от ГПК. С разпореждане по заповед № 295/14.07.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 417 по описа за 2008 г. на Кърджалийския районен съд, е разпоредено длъжникът Роман Милчов Стаменов от гр.Кърджали да заплати на кредитора “СИБАНК” АД гр. София, клон Кърджали, сумата от 17 483.25 лева за просрочен заем по договор за кредит, от които главница в размер на 14 515.69 лева, договорна лихва в размер на 2 796.07 лева, наказателна лихва в размер на 165.24 лева, дължима такса за обслужване на дебитна карта 6 лева и дължима лихва по обслужване на месец на дебитна карта 0.25 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 839.32 лева, от които 349.66 лева държавна такса и 489.65 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният жалбодател “СИБАНК” АД гр. София, представлявано от адв. Димитър Димитров, който го обжалва в частта за разноските като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че неправилно Кърджалийският районен съд се позовал на разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, за да намали размера на адвокатското възнаграждение. Твърди се, че нямало възражение от страна на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а съдът нямал правото служебно да намалява разноските за адвокат. Моли съда да отмени разпореждането в атакуваната част и осъди длъжника да му заплати разноските в пълния претендиран размер. Ответникът Недрет Мехмед Ахмед не е представил отговор съгласно разпоредбата на чл. 276 ал. 1 от ГПК и не взема становище по частната жалба. Въззивният съд при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира: Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна. Неправилно първоинстанционният съд е определил размера на адвокатското възнаграждение, като не е присъдил цялата претендирана сума от 700 лева. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Или, възнаграждението за един адвокат може да бъде намалявано поради прекомерност, само ако има искане за това от насрещната страна. В случая, след като няма искане от насрещната страна за намаляване на възнаграждението за адвокат и длъжникът не е обжалвал издадената заповед в частта й за разноските, то претендираното възнаграждение не може да бъде намалявано. От друга страна, съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение се определя съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет, която в § 2 от допълнителните разпоредби предвижда, че в случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Поради изложеното следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд не е присъдил претендираните разноски в пълен размер, следва длъжникът да бъде осъден да заплати на кредитора допълнително сумата 210.35 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, като делото бъде върнато на Районен съд Кърджали за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Основателно при този изход на делото е искането на пълномощника на жалбодателя за присъждане на направените разноски пред тази инстанция, които са в размер на 20 лева, от които – 15 лева държавна такса и 5 лева ) такса за издаване на удостоверение, поради което следва Роман Милчов Стаменов да бъде осъден да заплати посочената сума на „СИБАНК” АД гр. София клон Кърджали. Ето защо и на основание чл. 278 ал. 2 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Роман Милчов Стаменов с постоянен и настоящ адрес в гр. Кърджали, бул.”България” № 82, вх.А, ет.1, ап.1, с ЕГН ********** да заплати на “СИБАНК” АД гр. София, ул. ”Славянска” № 2 ЕИК ********* клон Кърджали, представляван от Иван Стамов Дафинов с ЕГН **********, допълнително сумата 210.35 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. ОСЪЖДА Роман Милчов Стаменов с постоянен и настоящ адрес в гр. Кърджали, бул.”България” № 82, вх.А, ет.1, ап.1, с ЕГН ********** да заплати на “СИБАНК” АД гр. София, ул. ”Славянска” № 2 ЕИК ********* клон Кърджали, представляван от Иван Стамов Дафинов с ЕГН ********** разноските за тази инстанция в размер на 20 лева. Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.
|