РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 20.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на тринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Елена
Пенова, като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 868 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.И.Л., ЕГН: **********,***,
против Наказателно
постановление № 13-48 от 17.03.2020 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна
България“ – Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на ЕТ „С.Л. – Д – 93“, ЕИК: ………., седалище и адрес на
управление: гр. Септември, обл. Пазарджик, ул. „Г.С. ……….“ № …………,
представлявано от С.И.Л., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 49а от ЗРА на основание чл. 85а от ЗРА е наложено
наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
В жалбата се моли за отмяна на наложеното наказание,
поради това, че при проверката жалбоподателката забравила един от документите,
но впоследствие го е представила.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява
от процесуален пълномощник – адв. Бабачев, който развива подробни съображения
за незаконосъобразност на постановения акт. Сочи, че в АУАН и НП е налице
смесване на различни нарушения – по чл. 49 и по чл. 49а от ЗРА, както и че
проверяваното лице е било Станка Л., а наказанието е наложено на ЕТ.
Алтернативно моли за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна се представлява от юрисконсулт Арабаджиева,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 04.12.2019 г. в 14:10 часа, в гр. Септември, бул. „……..“
№ …………., на около 3 метра от магазин за дрехи, обувки, плодове и зеленчуци,
свидетелят – актосъставител – Н.А.Х. на длъжност – главен инспектор в сектор „Рибарство
и контрол – Пловдив“, отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ - Пловдив,
заедно със свой колега – С.Л., извършили проверка на разположен на тротоара
временен обект – пластмасова вана, в която имало жива риба. На място
установили, че лицето С.Л. предлага за продажба жива риба от вида шаран с общо
тегло около 128 кг. Легитимирали се и поискали от С.Л. документ за рибата. Същата
им представила единствено протокол от изпитване, издаден на „Раполи“ ЕООД, с.
Церетелево, общ. Съединение, обл. Пловдив, като казала, че разполага единствено
този документ.
Свид. Х. преценила, че жалбоподателката е осъществила състав на административно нарушение по чл. 49, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРА, тъй като предлага за
продажба жива риба без копие от декларация за произход и търговски или платежен
документ, поради което съставила на С.И.Л. АУАН с бл. номер ……………./04.12.2019 г. в който описала извършеното нарушение, обстоятелствата около
извършването му и нарушената разпоредба и който бил
предявен и връчен на жалбоподателката срещу подпис. При връчване на акта не били направени възражения от
страна на нарушителя.
След съставяне на АУАН жалбоподателката представила
пред административно-наказващият орган /АНО/ копие на декларация за произход на
рибата от 04.12.2019 г. и копие на фактура от 05.12.2019 г.
Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № 13-48/17.03.2020
г., в което приел, че ЕТ „С.Л.-Д-93“ е извършил нарушение по чл. 49а от ЗРА, за което на основание чл. 85а
от същия закон наложил на едноличния търговец административно наказание имуществена
санкция в размер на 500 лв.
Наказателно постановление било редовно връчено на С.Л. на 11.06.2020 г., видно от обратната разписка, приложена по делото /л.
5/. Жалбата
против НП била подадена от Л. до АНО на 12.06.2020 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхождаща от надлежна страна
и насочена срещу подлежащ на обжалване
акт.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя Н.Х., разпитана в качеството на
свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни, както и от писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Изложената в акта и НП фактическа обстановка не се
оспорва принципно от страните, като жалбоподателят оспорва преди всичко разминаването
в правната квалификация на нарушението и в субекта.
При извършената служебна проверка и с оглед
възраженията на страната настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен от
материално и териториално компетентно лице – „Главен инспектор“ в сектор
„Рибарство и контрол – Пловдив“, упълномощено за това със Заповед № РД
09-25/21.01.2014 г. на Министъра на Земеделието и Храните, при спазване на
предвидения за това процесуален ред, съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от
ЗРА. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за
това по силата на Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на Министъра на Земеделието
и Храните, при спазване на предвидения за това процесуален ред, съгласно
разпоредбата на чл. 91, ал. 4 от ЗРА. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
Съдът счита, че е налице редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя при спазване на разпоредбата на чл. 43,
ал.2 ЗАНН, същият е съставен в негово присъствие и е подписан от свидетели,
което се удостоверява от положените в АУАН подписи. НП също е връчено надлежно
на санкционираното лице.
При извършената
проверка за законосъобразност на обжалвания акт, съдът констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на чл.
42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, свързани с
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и посочване на
релевантните норми, които са нарушени, което е довело до опорочаване на
административнонаказателното производство и до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице. Констатираните нарушения обосновават отмяната на
обжалвания акт, като съображенията за това са следните:
В процесния случай от свидетелските показания и
приобщените доказателствени материали, безспорно се установи, че е ангажирана
административно-наказателната отговорност на ЕТ „С.Л.-Д-93“ за неизпълнение на
правно задължение, ситуирано в нормата на чл. 49а от ЗРА, като от фактическа
страна в обстоятелствената част на НП е посочено, че в хода на проверката С.Л.
не е представила, при поискване, документи по чл. 49, т. 1 и т. 2 от ЗРА. От
друга страна в издадения АУАН е описано друго нарушение, а именно, че жалбоподателката
предлага за продажба риба без копие от декларация за произход и търговски или
платежен документ, което нарушение в акта е субсумирано под нормата на чл. 49
от ЗРА.
Следва да се отбележи, че съставите на чл. 49, т. 1 и
т. 2 и чл. 49а от ЗРА визират две различни нарушения, които са взаимоизключващи
се. С разпоредбата на чл. 49 от ЗРА е въведена забрана за доставянето,
предлагането и продажбата на риба и други водни организми в заведенията за
обществено хранене и в търговската мрежа без: 1. копие от декларация за
произход и документ за първа продажба - в случаите, когато се извършва първа
продажба на риба и други водни организми, или; 2. търговски или платежен
документ - във всички останали случаи. Съответно, с нормата на чл. 49а от ЗРА е
предвидено задължение за стопанисващите заведения за обществено хранене и
обекти за търговия с риба и други водни организми, при проверка на контролните
органи и на потребителите при поискване, да представят копие от декларацията за
произход, документа за първа продажба и фактура. Предвдидени са различни
наказания в зависимост от това дали е извършено нарушение на чл. 49 от ЗРА,
което се санкционира на основание чл. 85 от ЗРА - който доставя, предлага или
продава риба и други водни организми в нарушение на чл. 49, се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. или извършеното
нарушение е по чл. 49а от ЗРА, което се санкционира на основание чл. 85а от ЗРА
- който не представи документите по чл. 49а, се наказва с глоба, съответно
имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
Въпреки сравнително ясното и разбираемо структурирано
изложение на фактите в АУАН, релевантни към нарушението на нормата на чл. 49 от ЗРА, предявено на жалбоподателката,
в издадения санкционен акт е посочено друго нарушение, като съставомерните
признаци, описани в АУАН - "извършва продажба на риба без копие от
декларация за произход и търговски или платежен документ" са заменени с
други съставометни признаци - "не представя при поискване документите по чл.
49, т. 1 и т. 2 от ЗРА", като по този начин се е стигнало до съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото с АУАН обвинение.
В теорията и в съдебната практика се приема, че предвид характера и
предназначението на акта за установяване на административно нарушение, същият е
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета
на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката
между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и
право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на
АУАН.
Наказателното постановление от своя страна е
властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който
дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналог на присъдата в наказателното производство, като от тази му същност
следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите
завишени изисквания, както към АУАН.
Обезпечаване и гарантирането на правото на защита на
наказания субект изисква с НП деецът да бъде наказан за същите фактически и
правни положения, които са му надлежно предявени с АУАН. Вярно е че
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН предвижда възможност за издаване на НП и
когато в АУАН са допуснати пороци, стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина, като приложението на
чл. 53, ал. 2 ЗАНН следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити или пороци
при издаването му, които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци
от обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение и неговата
правна квалификация. Този ред за саниране на процесуални нарушения, допуснати
при издаване на АУАН се явява неприложим, когато в същия не са описани пълно,
точно и ясно всички съставомерни факти, когато не са посочени нарушените правни
норми или е определена погрешна правна квалификация.
Ако се приеме, че по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат
да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на съставомерните
признаци на деянието и неговата правна квалификация, на практика би се
обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по
неговото надлежно предявяване за запознаване от страна на нарушителя.
Гореизложеното налага извода, че ако
в АУАН са допуснати пороци при описание на съставомерните признаци на
нарушението или дадената правна квалификация, НП подлежи безусловно на отмяна,
доколкото правото на защита на наказания субект е непоправимо накърнено при
предявяване на вмененото нарушение и този процесуален порок е неотстраним по
реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН.
В процесния случай при издаването на НП се е стигнало
до съществено разминаване между констатираното нарушение с АУАН и нарушението,
за което е санкционирано наказаното лице, което разминаване е както по
отношение на съставомерните признаци от обективна и субективна страна на
деянието, така и в дадената правна квалификация, а оттам и в приложимата
санкционна норма.
Както вече се посочи по-горе констатираното
разминаване е довело до съществено накърняване на правото на защита на
жалбоподателката и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на
АУАН и НП е налице и друго съществено разминаване касаещо субекта на нарушение.
АУАН е съставен на физическото лице С.И.Л., чиито индивидуализиращи данни са
подробно посочени от актосъставителя в съответствие с изискването на
разпоредбата на чл. 42, т. 6 от ЗАНН – посочени са три имена, точен адрес,
месторабота и единен граждански номер на нарушителя. В описателната част на
АУАН е посочено, че нарушението е извършено от С.Л., която е предлагала за
продажба жива риба без копия от необходимите документи по чл. 49 от ЗРА.
От своя страна в наказателното постановление също е
посочено, че нарушението е извършено от С.Л., но АНО е санкционирал ЕТ „С.Л.-Д-93“
с ЕИК: ……………, като от обстоятелствената част на НП и от описанието на самото
нарушение не става ясно, защото АНО е приел, че всъщност нарушението е
осъществено от едноличния търговец, доколкото не са изложени обстоятелства в
този смисъл.
От една страна е безспорно прието в
доктрината, че признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява
неговата правоспособност, като му дава възможност да бъде страна и по
правоотношения и в търговското право, но не води до възникване на нов правен
субект. Едноличният търговец продължава да бъде физическо лице, като за всички
свои задължения, независимо дали са възникнали от упражняване на търговската му
дейност или от други отношения, той отговаря с едно и също свое имущество. От
друга страна, обаче, в административно-наказателното производство са предвидени
различни наказания с оглед на това дали нарушението е извършено от физическо
лице или от юридичеко лице или едноличен търговец. Съгласно разпоредбата на чл.
13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат
следните административни наказания: обществено порицание; глоба; временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Тези
наказания са предвидени само по отношение на физическите лица, тъй като за да
бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде
извършено виновно – чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания,
а вина могат да формират само физически лица по арг. от чл. 24 и 26 от ЗАНН.
Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН, в
самостоятелна глава ІV "Административнонаказателни санкции спрямо
юридически лица и еднолични търговци", която е след глава ІІ
"Административни нарушения и наказания". Имуществената санкция е
отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци
за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Съгласно чл. 83, ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния
закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет
случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена
санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Видно е, че законодателят прави ясно
разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и
правни институти, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с
различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред
административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за
административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност
могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата,
приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се
прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на ЕТ.
Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и по
отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена
санкция няма характера на глобата като реализиране на административно-наказателна
отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически
лица.
С оглед на гореизложеното обстоятелстовто дали
нарушението е извършено от физическото лице или от ЕТ се явява обуславящо за
вида наказание, което следва да бъде наложено. В случая и доколкото е абсолютно
наложително нарушителят да съвпада със санкционираното лице, АНО е допуснал
нарушение като вместо да наложи наказание „глоба“ на лицето С.И.Л., която е
приел за извършител на нарушението, е санкционирал едноличният търговец „С.Л.-Д-93“,
което нарушение е съществено и също представлява основание за отмяна на
атакувания акт.
По изложените
по-горе съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателката, но доколкото не е направено
своевременно искане за присъждането им, то съдът не следва да се произнася по
въпроса за разноските в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-48 от 17.03.2020 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна
България“ – Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на ЕТ „С.Л. – Д – 93“, ЕИК: ………….., седалище и адрес на
управление: гр. Септември, обл. Пазарджик, ул. „…... ………“ № ………….,
представлявано от С.И.Л., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 49а от ЗРА на основание чл. 85а от ЗРА е наложено
наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: