РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. Бургас , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120101584 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“
ЕООД за установяване със сила на пресъдено нещо, че АНГ. ЯНК. Д. дължи
на ищцовото дружество сумата от 87.51 лв. – неплатена стойност на
далекосъобщителни услуги, дължима за периода от 22.01.2018 год. до
21.05.2018 год. по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от
05.12.2016 год., сключен между длъжника и ***** ЕАД, което вземане е
прехвърлено в полза на «ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и
за което по ч.гр.д. № *****/ 2020 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Така предявеният иск следва реда по чл.124, ал.1 вр. с чл.422
от ГПК, а материалноправното му основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява
в съдебно заседание. Процесуалният представител на същото, с нарочна
молба поддържа иска.
Особеният представител на ответника оспорва исковата
претенция по съображения, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.
Бургаският районен съд, след анализ на събраните по делото
доказателства, намира за установени следните факти, относими към
правилното решаване на спора:
На 05.12.2016 год., между „*****“ АД - доставчик и Д. -
1
абонат, е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга -
интернет, по тарифен план “*****”.
На 16.10.2018 год. между „****“ АД - цедент и „****“ ООД
- цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, посочени в
приложение № 1, неналично по делото.
С договор за цесия от 01.10.2019 год., „***“ ООД е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД вземания, придобити от трети лица, в т.ч. от
„*****“ ЕАД по силата на договора за цесия от 16.10.2018 год. и описани в
приложение № 1, също неналично по делото.
Представен е и документ, носещ дата 15.02.2021 год. и
изходящ от Ю* Б* Ц*, в качеството му на управител на цедента „****“ ООД
(който още от 2009 год. не е управител на това дружество, заличено през 2019
год., а впрочем е настоящ управител на цесионера - ищец „ЮБЦ“ ЕООД),
озаглавен „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019 год.“, съдържащ и елементи на потвърждение за станалата цесия, в
който са вписани имената на ответника и вземане към него, произтичащо от
„договори за мобилни услуги“, в размер на исковата сума за главница - 87.51
лв.
Подобен документ, без дата, със сканиран върху него подпис
на неизвестен автор „За и от името на БТК:“ и съдържащ елементи на
потвърждение за цесията от „****“ ЕАД към „****“ ООД по отношение на
горното вземане, също е приет по делото.
Налични са и 5 бр. неподписани месечни сметки, издадени
от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД - доставчик и А.Д. -
получател.
Въз основа на така установените факти, настоящият състав
счита предявеният иск за недоказан, а оттам - за неоснователен.
Очевидно е, че „Българска телекомуникационна компания“
АД и Д. са били в облигационно правоотношение по повод предоставяне на
услуги - интернет.
Но при изначално възложената й доказателствена тежест,
ищцовата страна не проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че
мобилният оператор е бил изправна страна, което е обуславящо за
дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и/или стойност на
предоставени услуги. В този смисъл липсват доказателства, годни да
установят предоставянето на услугите, респ. осигуряването на достъп до
мрежата за срока на договора. Изходящите от доставчика-праводател на
ищцовата страна месечни сметки за потребление, са неподписани от
ответника, поради което не разполагат с материална доказателствена сила,
относно доставката на посочената в тях услуга.
Впрочем, дори да се приеме обратното, недоказано е и
твърдението, че тъкмо вземането на „Българска телекомуникационна
компания“ АД от ответника, почиващо на твърдяното основание и
произтичащо от договора за далекосъобщителни услуги, е било предмет на
договора за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и „****“ ООД на 16.10.2018 год., съотв. на договора за цесия
от 01.10.2019 год., сключен между „***“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.
Както се каза, с договорите за цесия са прехвърляни
множество вземания, които е следвало да са описани в приложения. Такива
приложения, съдържащи всички вземания, в т.ч. и процесното, както и
2
волеизявленията на съдоговорителите за тяхната индивидуализация и
прехвърляне, не фигурират сред доказателствата по делото. Липсата на
приложенията не може да се преодолее и с „извлеченията“, изходящи от
управителя на ищцовото „ЮБЦ“ ЕООД и от неизвестно лице, действащо за
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Ето защо, предявеният иск следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "ЮБЦ" ЕООД ЕИК***, седалище и
адрес на управление гр. С* ****, представлявано от Ю*Ц*, предявен против
А*. Я*. Д. от гр. Б****, ЕГН - **********, за установяване със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
87.51 лв. – неплатена стойност на далекосъобщителни услуги, дължима за
периода от 22.01.2018 год. до 21.05.2018 год. по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга от 05.12.2016 год., сключен между длъжника и
“Българска телекомуникационна компания” ЕАД, което вземане е
прехвърлено в полза на «ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и
за което по ч.гр.д. № *****/ 2020 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3