Присъда по дело №1621/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви по ВНОХД № 1621/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив

С присъда от 15.04.2021 г., постановена по НОХД № 6404/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, VI н. с., първоинстанционният съд е
признал подсъдимият ХР. СВ. Х. **** за ВИНОВЕН за извършени
престъпления :
- по чл. 343б, ал. 3 от НК , затова, че на 13.03.2020 г. в с. Г.И., област
П.е управлявал моторно превозно средство тип „АТВ“ с рама № ***без
регистрационни табели след употреба на наркотични вещества – амфетамин
/АМР/, поради което и на основание във вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на
Лишаване от свобода за срок от една година и Глоба в размер на 500
(петстотин) лева, а на основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3 от НК му е
наложил и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година и шест месеца
- по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, затова, че на 13.03.2020 г. в
с.Г.И., област П.е управлявал МПС тип „АТВ“ с рама № **, негова
собственост, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба
I – 45 от 24.03.2000 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на
основание чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, поради което и на основание чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на Глоба в
размер на 500 (петстотин) лева.
Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от
НК като е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия Х.Х. едно общо най – тежко
наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, при
първоначален „СТРОГ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от НК към така наложеното общо най-
тежко наказание са ПРИСЪЕДИНЕНИ и по – леките по вид наказания,
определени на подсъдимия – ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на
500 (петстотин) лева.
Съдът е приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК като е
ПРИСПАДНАЛ периода на предварително задържане на подсъдимия Х. по
реда на ЗМВР и НПК, от наложеното му наказание Лишаване от свобода,
считано от 13.03.2020 г. до 16.03.2020 г.
По отношение на приложените към делото веществени доказателства,
първоинстанционният съд е разпоредил, след влизане на присъдата в законна
сила:
- ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност, използваният Drug Chek
3000 STK 6ARMN – 0751,
1

- ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му – подс. Х.Х. моторното превозно
средство тип „АТВ“ с рама № , оставен на съхранение при домакина на Трето
РУ на МВР – Пловдив.
Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият Х.Х.,
който я обжалва пред настоящата инстанция чрез упълномощения си
защитник – адв. Д., с искане да бъде отменена като необоснована и
незаконосъобразна в осъдителната й част относно обвинението за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и вместо нея, в тази й част да бъде
постановена оправдателна присъда. Алтернативно се иска връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдебното производство пред настоящата инстанция, както и пред
първоинстанционния съд са проведени в отсъствието на подсъдимия Х.Х., с
участието единствено на упълномощения му защитник – адв. Д.,
представлявал го и в хода на първоинстанционното производство.
Доколкото и двете повдигнати обвинения не отговарят на критерия по чл.
93, т. 7 от НК, подсъдимият е участвал лично единствено в
разпоредителното заседание, като съдебното следствие и въззивното
производство са проведени с участието на упълномощения му, лично избран
защитник, в съответствие с изискванията на чл. 269, ал. 3 от НПК.

Представителят на държавното обвинение счита обжалваната присъда
за обоснована и законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните
гаранции за ефективно упражняване на правото на защита, въз основа на
обективно, всестранно и пълно изясняване на включените в предмета на
доказване фактически обстоятелства. На становище е, че наложените
наказания на подсъдимия Х., при условията на чл. 54 от НК, макар и в
минималния предвиден в закона размер за всяко от извършените
престъпления, се явяват съответни на степента им на обществена опасност,
както и на данните за личността на подсъдимия. С тези аргументи обосновава
тезата си, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Защитата на подсъдимия поддържа направеното искане във въззивната
жалба за отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда единствено в
частта, касаеща повдигнатото обвинение на доверителя му за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Не оспорва фактическите и правни
изводи в първоинстанционния съдебен акт относно обвинението по чл. 345,
ал. 2 във вр. ал. 1 от НК и не сочи допуснати нарушения на процесуалните
правила при събиране и проверка на доказателствата и доказателствените
средства от органите на досъдебното производство и първоинстанционния
съд, които могат да послужат като основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. По
2

отношение на обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК, защитата счита, че не са
събрани категорични доказателства в подкрепа на обвинителната теза,
въпреки че не оспорва резултата от проведеното изследване с техническото
средство, използвано от служителите на полицията, непосредствено след
задържането на посъдимия в двора на училището в с. Г.И.. Твърди се, че
подсъдимият е употребил наркотично вещество чрез пушене на цигара, но в
периода, през който е направил опит да избегне проверката на служителите на
полицията, оставяйки АТВ-то пред училищния двор и влизайки не само във
вътрешността му, но и в помощна сграда, в която е скрил лични вещи и
документите си за самоличност. Така се аргументира тезата, че въпреки
констатираната с техническото средство Drug Chek 3000 STK 6ARMN – 0751
употреба на нарокотично вещество - амфетамин, която не се наказва от
закона, не са налице доказателства, въз основа на които може да се направи
несъмнен извод, че тази употреба е предшествала управлението на моторното
превозно средство. В подкрепа на защитната теза се сочи и заключението на
съдебно психиатричната токсикологична експертиза, назначена в хода на
въззивното производство, според което дори и изключително кратък период
от време - 1-2 мин. е достатъчен, за да бъде отчетен позитивен резултат след
оралната употреба на амфетамин, с техническото средство, използвано от
служителите на РУ на МВР – с. Труд за проверка на подс. Х..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в настоящия си състав, след като
обсъди приложените към делото доказателства и доказателствени
средства, в контекста на становището на страните и в съответствие с
правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, счете депозираната въззивна
жалба за процесуално допустима, подадена от процесуално легитимирано
лице, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, а разгледана по същество - за ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка, по реда на чл. 314 от НПК,
въззивната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от
категорията на визираните в разпоредбата на чл. 348 от НПК, които
представляват самостоятелно основание за отмяна изцяло на
първоинстанционния съдебен акт. Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е резултат на обективния анализ на значителната част
от информацията, съдържаща се в събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства. Според нея:
Към м. март 2020 г. подсъдимият Х.Х. бил лишен от право да управлява
МПС по административен ред заради отнемането на всичките му контролни
точки и не предприемане на действия, по реда на чл.157, ал. 5 от ЗДвП. Към
този момент подсъдимият притежавал четириколесно МПС – тип „АТВ“,
черно – бял цвят, с номер на рама № ***, което закупил от лице с
неустановена по делото самоличност. До инкриминирания момент –
3

13.03.2020 г. подсъдимият Х. не изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 1 от
Наредба I – 45 от 24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - да
представи в 1 месечен срок от придобиването закупеното от него превозно
средство и необходимите документи за регистрация в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Пловдив. Лишаването от правоуправление по
административен ред, както и липсата на регистрация на придобитото МПС
не възпирали подсъдимия Х. да ползва „АТВ“-то по предназначение,
участвайки с него в пътното движение и управлявайки го лично.
Подсъдимият Х. употребявал наркотични вещества. На неустановено
място и време, преди инкриминираните деяния употребил наркотично
вещество – амфетамин.
На 13.03.2020 г. около 17,00 ч. в центъра на с. Г.И. подсъдимият Х.
управлявал нерегистрираното си „АТВ“, движейки се по улиците на селото.
Поведението му било забелязано от граждани, които подали сигнал в
полицията. Изпратеният за проверка на сигнала автопатрул от РУ на МВР – с.
Труд в състав свидетелите П. И. и Г. Г., който живеел в с. Г.И., пристигнал в
района на селото около 17,50 ч. С патрулния автомобил служителите на
полицията се насочили към района на училището където знаели, че обичайно
се събират младежи. Движейки се по ул. „И.В.“, свидетелите И. и Г. видели
„АТВ“-то без регистрационни табели да се движи срещу тях, управлявано от
мъж с черна тениска с къс ръкав и татуировка около лакътя на лявата ръка.
Виждайки полицейския патрулен автомобил, водачът на „АТВ“-то насочил
превозното средство към входа на училището където спрял, слязъл и тичайки
преминал през двора на училището, насочвайки се към помощните сгради в
задната част, скрити от основната учебна сграда.
Малко по-късно патрулният автомобил спрял в непосредствена близост
до „АТВ“-то. Свидетелят И. излязъл от автомобила и останал до него, а свид.
Г. влязъл в учиищния двор, за да открие водача на „АТВ“-то. Преминавайки в
задната част на двора, скрита зад сградата на училището в близост, до която
имало и стари помощни постройки, свид. Г. видял група деца, които попитал
виждали ли са лице с каска. В този момент от една от постройките излязъл
подс. Х., който отговарял на възприятията на свид. Г. за външния вид на
водача на „АТВ“-то - облечен с черна тениска с къс ръкав, с татуировка на
лявата си ръка. Подсъдимият се опитал да заблуди служителя на полицията и
започнал да обяснява, че е видял лице с каска да се отдалечава в неизвестна
посока, напускайки училищния двор. Усъмнявайки се в тази информация,
свид. Г. отвел подсъдимия до спряното от него „АТВ“ и служебния патрулен
автомобил. Оставил го при свид. И. и се върнал отново до старите постройки
в училищния двор откъдето излязъл подсъдимият. Обжохдайки вътрешността
на помещенията, свид. Г. открил в стара тоалетна черна каска, от вида на
възприетата на главата на водача на „АТВ“-то и мъжка борсета. Свид. Г. взел
4

тези вещи и ги отнесъл при спрения полицейския автомобил, където били
свид. И. и подс. Х.. В тяхното присъствие проверил съдържанието на мъжката
борсета. В нея били открити документи за самоличност на името на
подсъдимия. В този момент подс. Х. признал, че е лицето, което малко по-
рано служителите на полицията са видели да управлява „АТВ“-то
непосредствено преди да спре до входа на училищния двор.
При извършена проверка в дежурната част на данните на подсъдимия
като водач на МПС, свидетелите Г. и И. получили информация, че
подсъдимият Х. е лишен от право да управлява МПС по административен ред
за 24 месеца и е осъждан за извършени престъпления от общ характер.
Поведението на подсъдимия по време на проверката провокирало
служителите на полицията да потърсят съдействие и от други свои колеги от
РУ на МВР – с. Труд. На място пристигнали свид. Г. В. – младши
автоконтрольор и свид. Е.Д.. Свид. В. извършил проверка на подсъдимия с
техническо средство „Drug Chek 3000 STK 6“ с фабр. № ARMN – 0751, което
отчело положителна проба за наличие на амфетамин /АМР/ в организма на
подс. Х.. Този резултат дал основание подсъдимият да бъде отведен в РУ на
МВР – с. Труд където му били съставени Акт за установяване на
административно нарушение № 148880 от 13.03.2020 г. и Талон за изследване
№ 0055193/13.03.2020 г.
Въпреки, че направил възражения против констатациите, отразени в
Акта за установяване на административно нарушение, подсъдимият Х.
отразил саморъчно в издадения Талон за изследване, че е съгласен с
показанията на техническото средство, с което бил тестван от служителя на
РУ на МВР – с. Труд – свид. В.. Подсъдимият бил отведен в УМБАЛ Пловдив
където в присъствието на медицинско лице заявил отказ да даде кръв за
химическо изследване. Отказът е отразен в листа за преглед на пациента.
Подс. Х. е задържан по ЗМВР и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК – до
произнасяне на съда по искането на прокурора за определяне на мярка за
неотклонение в хода на разследването.
Тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел за
категорично установена въз основа на анализа на информацията, съдържаща
се в събраните и проверени в хода на съдебното следствие показания на
служителите на полицията – свидетелите П. И., Г. Г., Г. В. и Е.Д.. Като
обективни, логични и възпроизвеждащи в хронологична последователност,
съответстващи на информацията, предоставена от служителите на полицията,
са оценени от първоинстанционния съд и възприятията на свидетелите,
разпитани по искане на защитата в хода на съдебното следствие – Е.М., Н.П.,
М.Д. и Н.И.. Обосновано като източник на характеристични данни, наред с
останалата информация, съдържаща се най – вече в писмените доказателства,
приложени към делото, съдът е ценил и показанията на свид. С. Х. – баща на
подсъдимия Х.Х., който не е отрекъл необходимостта от провеждане на
лечение от сина му по повод употреба на стимуланти.
5

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че събраните по
делото доказателства съответстват на стандарта на доказване, предвиден в
нормата на чл. 303, ал. 2 от НПК, по отношение на повдигнатото обвинение
на подс. Х. за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК –
затова, че на 13.03.2020 г. в с. Г.И., област Пловдив е управлявал МПС –
„АТВ“ с рама № ***, негова собственост, което не е било регистрирано по
надлежния ред, предвиден в Наредба I – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министерството на
вътрешните работи, на основание чл. 140, ал. 2 от ЗДвП.
Няма спор както в гласните доказателствени средства – показанията на
всички служители на полицията, така и в приложените писмени
доказателства, включително и в отразеното саморъчно от подсъдимия
обяснение в Протокола за доброволно предаване /л. 56 от ДП/ - „ закупих
АТВто от лице в с. Белащица, не познавам нямам документи за него“, че
приложеното като веществено доказателство, оставено на съхранение при
домакина на РУП – с. Труд, четириколесно МПС не е било представено от
собственика му – подсъдимия Х. в предвидения 1 месечен срок за
регистриране, отчет и пускане в движение, така както се изисква от
разпоредбите на чл. 4, ал. 1 във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба I – 45 от 24.03.2000
г., издадена от министъра на вътрешните работи.
Легалната дефиниция, в нормата на § 2, т. 4 от Допълнителните
разпоредби на Наредба I – 45 от 24.03.2000 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, сочи, че регистрацията на превозните средства
представлява „административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение“ и включва „...идентификация на превозното
средство и издаване на табели с регистрационен номер.“
Категорично е установен и фактът, че подсъдимият Х. е придобил
правоспособност да управлява МПС – категории „В“ и „М“, след успешно
положен изпит по протокол № 1780 от 12.10.2017 г. Издадено му е
свидетелство за управление на МПС № ********* на 20.10.2017 г. и е заведен
на отчет в ОДМВР – Пловдив.
В подробната информация, предоставена от началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив за целите на настоящото
разследване /л. 96 от ДП/ е отразено, че СУМПС на подс. Х. е било издадено
първоначално с 26 контролни точки, в съответствие с изискванията на чл. 2,
ал. 1 от Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки, обн. ДВ бр. 28 от 04.04.2017 г. в
сила от 01.07.2017 г. Посочено е, че на 14.03.2019 г., т. е. преди изтичане на
24 месечния период, предвиден в чл.2, ал. 2 от Наредбата, когато
подсъдимият Х. е следвало да получи допълнително 13 контролни точки за
отчет, му е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
6

Н/5299, въз основа на който е отнето свидетелството му за управление на
МПС и е издадена Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 19-1030-002046 от 28.03.2019 г. от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив, връчена на 29.03.2019 г. Издадено е и
наказателно постановление № 19-1030-002046/28.03.2019 г., връчено на
07.04.2019 г., което е влязло в сила на 16.04.2019 г., тъй като не е обжалвано.
С него на подсъдимия Х. е наложено административно наказание Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, считано от 15.04.2019 г., т.
е. към инкриминирания момент – 13.03.2020 г. са изтекли едва 11 месеца от
наложеното наказание. Категоричното установяване на този факт въз основа
на приложените писмени доказателства не е послужило като основание за
държавното обвинение да го включи в обвинителната теза, защитавана в хода
на настоящото наказателно производство.
Въпреки, че подс. Х. е задържан в двора на училището в с.Г.И. и към
този момент той не е бил участник в движението, респективно не е отговарял
и на критериите за „водач на превозно средство“, по смисъла на легалната
дефиниция, дадена в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, категорично от
непротиворечивите гласни доказателствени средства – показанията на всички
разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, е установено, че именно
той е управлявал инкриминираното нерегистрирано, придобито от него
моторно превозно средство, по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП - „АТВ“ с
№ на рама ***, което е спрял и е оставил с работещ двигател в
непосредствена близост до входа на училищния двор в с. Г.И. веднага след
като е възприел патрулния полицейски автомобил, с който са се придвижвали
свидетелите Г. и И..
Придобитата правоспособност от подсъдимия Х. да управлява МПС
обхваща и познанията му за типа и категорията на МПС, както и за реда на
тяхната регистрация. В този аспект, въззивната инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд, че в хода на разследването и при проведеното
съдебно следствие са установени по обективен, пълен и непротиворечив
начин, със средствата и способите на доказване, предвидени в НПК, всички
съставомерни елементи на престъплението по чл.345, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК,
поради което законосъобразно и обосновано е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия Х. за това престъпление.
Доколкото и от защитата и от обвинението не се оспорва
справедливостта и съответствието на определеното, на основание чл. 54 от
НК, по – леко, алтернативно предвидено на наказанието Лишаване от
свобода, наказание Глоба, въззивната инстанция не намира основания за
ревизия на становището на първоинстанционния съд, че именно с такова по
вид и размер наказание могат да се постигнат целите по чл. 36 от НК, най –
вече предвид данните за личността на подсъдимия, отчитайки и младата му
възраст.
Що се касае до обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК, настоящият
7

въззивен състав споделя възраженията на защитата, че събраните и проверени
в хода на съдебното следствие от първоинстанциинния съд доказателства и
доказателствени средства, не отговарят на стандарта по чл. 303, ал. 2 от НПК,
относно установяването на елементите от обективната страна на
престъплението.
Както вече бе посочено, към момента на задържането, което е
извършено в двора на училището, подс. Х. не е бил участник в движението и
не отговаря на критериите, въведени с легалната дефиниция на понятието
„водач на превозно средство“ в разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. И
ако фактът, че именно той е управлявал нерегистрираното по съответния ред,
придобито от него моторно превозно средство – „АТВ“, което е спрял и
оставил с двигател в работен режим в близост до входа на двора на
училището, е установен по категоричен начин от информацията,
възпроизведена чрез всички гласни доказателствени средства, въззивната
инстанция споделя становището на защитата, че липсват доказателства,
които установяват по несъмнен начин моментът на употреба на наркотичното
вещество, установено при извършеното след задържането му изследване с
техническо средство „Drug Chek 3000 STK 6“ с фабр. № ARMN – 0751.
Впрочем, във възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка също се сочи, че „...на неустановено място и време...“ подс.Х.
употребил наркотично вещество – амфетамин /л. 78 от НОХД № 6404/2020 г./.
Твърдението, че времето, в което е употребено наркотичното вещество от
подсъдимия е предшествало управлението на нерегистрираното МПС –
приложеното като веществено доказателство по делото „АТВ“ обаче, не
намира подкрепа в нито едно от доказателствата и доказателствените
средства, събрани и проверени в хода на съдебното следствие.
Безспорно е установено, че изследването на подсъдимия Х. с
техническото средство, отчело положителна проба за наличие на
високорисково наркотично вещество амфетамин е извършено от свид. Г. В.
след задържането от колегите му свидетелите Г. и И.. В показанията на
свидетелите Г., М., П., Д., И. се съдържат данни, че в периода след спиране на
АТВ-то пред училищния двор до момента на задържане на подсъдимия от
свид. Г., същият е разполагал с достатъчно време, за да укрие в помещение на
неизползвана стара тоалетна, в пристройка зад основната училищна сграда,
собствените си лични вещи, и едновременно с това да бъде възприет от
останалите присъстващи в двора на училището към този момент, че пуши.
В заключението на назначената в хода на въззивното съдебно следствие
Съдебно медицинска токсикологична експертиза, неоспорено от страните по
делото, изготвено от експерт, разполагащ с необходимите професионални
знания и опит в областта на токсикологията, категорично е посочено, че има
различни начини на прием на амфетамини „през устата, инжектиране, пушене
или вдишване“. Уточнено е, че при прием на амфетамини през устата в доза
от 3 – 30 мг. резорбцията настъпва бързо в кръвта, в рамките на 3 – 20 мин., а
8

максимално висока концентрация може да бъде установена в период от 6,8 ч.
до 24,6 ч. след приема. Експертът е категоричен, че при пушене или венозен
прием резорбцията в кръвта настъпва изключително бързо в рамките на 1 – 2
мин. или незабавно.
Изводите в експертното заключение отнесени към конкретно
установените факти, включени в предмета на доказване по отношение на
обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК и най – вече на възприетото и от
първоинстанционния съд неустановено време на прием на
инкриминирания вид наркотично вещество, отчетено при проверката на
подсъдимия Х. с техническото средство „Drug Chek 3000 STK 6“ с фабр. №
ARMN – 0751, дават основание на въззивната инстанция да приеме, че
липсват доказателства, които позволяват да се направи изискуемият от
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК единствен и категоричен извод, че подс.
Х. е употребил наркотично вещество преди управлението на МПС –
собственото му нерегистрирано АТВ, възприето от свидетелите Г. и И., и
потвърдено и в показанията на останалите разпитани свидетели. Нещо
повече, твърдението на свидетелите Г., М., П., Д., И., че са видели
подсъдимия Х. да пуши в двора на училището непосредствено преди да бъде
задържан от свид. Г., и едва след това, да бъде проверен с техническото
средство от свид. Г. В., поставят под съмнение, при липсващи данни за
времето на употребата на наркотичното вещество, че тя е осъществена
преди управлението на МПС.
Изложеното, даде основание на въззивния съдебен състав да приеме, че
е налице визираното в чл. 304, предложение първо от НПК основание, поради
подсъдимия ХР. СВ. Х. следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това на
13.03.2020 г. в с. Г.И., област Пловдив да е управлявал моторно превозно
средство тип „АТВ“ с рама № *** без регистрационни табели след употреба
на наркотични вещества – амфетамин /АМР/.
В този контекст, въззивната инстанция уважи като основателно
искането на защитата за отмяна на постановената първоинстанционна
присъда в обжалваната част и упражнявайки правомощията си по чл. 334, т. 2
във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК постанови нова присъда, с която призна за
НЕВИНОВЕН и ОПРАВДА, на основание чл. 304 пр. първо от НПК,
подсъдимия Х.Х. по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК като ОТМЕНИ и наложените му наказания, на основание
чл. 23, ал. 1 от НК – Лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА при
първоначален „СТРОГ“ режим, и присъединените, на основание чл. 23, ал. 2 и
ал. 3 от НК, Лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и Глоба в размер на 500 лева.
Определеното на подсъдимия Х. наказание при условията на чл. 54 от
НК за извършеното престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК – Глоба
в размер на 500 лева не позволява прилагане на разпоредбите на чл. 59, ал. 1
и ал. 2 от НК, поради което въззивната инстанция отмени
9

първоинстанционния съдебен акт и в частта относно приспадането на периода
на предварително задържане по ЗМВР и НПК, считано от 13.03.2020 г. до
16.02.2020 г., на основание чл. 59, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.
Законосъобразно първоинстанционният съд се е разпоредил с
оставените на съхранение при домакина на РУ на МВР – с. Труд веществени
доказателства – използваното техническо средство за проверка на подсъдимия
Х. - „Drug Chek 3000 STK 6“ с фабр. № ARMN – 0751 и придобитото от него,
но нерегистрирано по съответния ред моторно превозно средство - тип „АТВ“
с рама № ***, поради което и в тази й част първоинстанционната присъда
следва да бъде потвърдена.
Направените разноски във въззивното производство в размер на 380,80
лева за възнаграждение на вещото лице, изготвило заключение по
назначената Съдебно медицинска-токсикологична експертиза, съобразно
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът разпореди да останат за сметка
на Държавата.
Мотивиран от изложеното, въззивната инстанция постанови присъдата
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
10

Номер на акта:	56
Дата:	21 септември 2022 г.
Съдия:	Мария Петкова Шишкова

Дело:	20215300601621
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 юли 2021 г.

Присъда по дело №1621/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите