Р Е Ш Е Н И Е № 2904
18.07.2018 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12336/2016
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Делото е образувано по искова молба на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, против С.И.П., ЕГН **********, с
адрес *** с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от
Закона за задълженията и
договорите.
Ищецът твърди, че е единственото енергийно
предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и 129
от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови
потребители на територията на Пловдив. От своя страна, ответникът П. била
собственик на топлоснабден имот, находящ се в П, ул.П.**.
Затова и по силата на договор при общи условия между страните , ищцовото дружество
доставило на ответника за периода от
01.02.2013г до 30.09.2015г. топлинна енергия на стойност 497.96 лева -
главница, която обаче останала незаплатена в уговорените за това срокове
в общите условия между страните. Затова ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частното дело №
8521 по описа на ПРС за 2016г. В заповедта , освен главницата , била заповядана
и лихва като обезщетение за забавата в плащането за периода от 01.04.2013г. до
22.06.2016г, и законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението – 23.06.2016г до окончателното изплащане на вземането. Против
заповедта постъпило възражение в срока по чл. 414 от ГПК, затова се иска
вземанията на ищцовото дружество да бъдат установени по реда на чл. 422 от ГПК,
като общата стойност на исковете е 592.68 лева. Иска се и присъждане на
разноските, сторени по двете производства .
Ответникът оспорва исковете. Между страните
нямало валидно облигационно правоотношение - липсвал писмен договор, а
многократно били подавани заявления за
отказ от предоставяне на топлоенергия. Отсъствали годни доказателства за реалното потребление
на топлоенергия ( ТЕ) от страна на
ответника , тъй като приложните такива съставлявали изходящи от ищеца частни
документи. Възразено
е, че за вземанията на ищцовото дружество е изтекла погасителна давност, като
в тази връзка ответникът се позовава на
кратката тригодишна такава , с мотива , че се касае за периодични плащания по
смисъла на чл. 111 буква В от Закона за задълженията и договорите и
Тълкувателно решение №3/ 18.05.2012г.
Искът се оспорва и с оглед размера си.
Топломера в абонатната станция не бил изправен, не бил преминал първоначална и
последваща проверка в качеството си на
средство за търговско измерване, респ., не отговарял на изискванията на
Закона за измерванията, а и приспаданите от общото количество на доставената до
етажната собственост топлоенергия технологични разходи били неправилно
изчислени по размер, умишлено и във вреда на потребителите. Нямало сертификати
за извършени проверки на топломера, при проверките на същия, представител на
етажната собственост не бил канен , а датчика,
отчитащ външната температура, бил отсъединен от
отоплителната инсталация. Методиката за дялово разпределение не била спазена ,
тъй като фирмата за дялово разпределение ползвала неточни – неверни – изходни
стойности на включените в нея променливи величини, както и неверни стойности на
присъединената мощност на отоплителната
инсталация. Моли исковете да се отхвърлят и да се присъдят в нейна полза
разноските по делото.
По делото са събрани заключенията на две
топлотехнически експертизи.
Според заключението на първоначалната такава ,
за целия процесен период обекта на ответника е бил топлоснабден от работеща абонатна станция. Няма данни за
промяна и / или увреждане нито на инсталацията за битова гореща вода, нито на
сградната инсталация спрямо пректните им
параметри. В абонатната станция функционира за целия процесен
период един общо топломер и един общ водомер за битова гореща вода.
Отоплителната инсталация е еднозонова, тип „Тихелман” , с долно подаване и събиране (на топлоносителя –
гореща вода). В имота на ответника няма консумирана битова гореща вода;
топлоенергия за отопление се разпределя дялово да три броя отоплителни тела
( радиатори , ( три други са отсъединени от инсталацията. ) Отделената от сградната
инсталация топлоенергия за отопление е начислявана служебно за имота, при
отопляем обем от 196 куб. метра. Отчетът на уредите за дялово разпределение е
правен от фирмата за дялово разпределение е съответства на обичайната практика,
като няма установени несъответствия между представените отчети и сметките на
дялово разпределение от фирмата за дялово разпределение. Неправилно са
изчислени обаче технологичните разходи
за дейността на абонатната станция , а
оттам ( понеже същите са елемент на формулата за дялово разпределение ) - и останалите компоненти на размера на иска .
Проведена е и на основанието по чл. 200 ал.
3 от ГПК тройна съдебно – топлотехническа експертиза със същите задачи. Според
заключението , сградата ,в която се намира топлоснабдения
имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през периода от февруари 2013г до
септември 2015г включително, и ежемесечно са извършвани отчети на данните от
общия топломер за потребената топлоенергия, включително,
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи (загуби в АС),
съгласно нормативните изисквания. Отопляемия обем на имота е 160 м3 , при
отопляем обем на цялата сграда от 1146 м3 .В процесния апартамент има монтирани
пет броя отоплителни тела , от които 3 броя са пломбирани, а 2 броя са с
монтирани индивидуални разпределители на разходи за отопление, с дистанционен
отчет .Дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната
уредба, а топломера на абонатната станция е редовно проверяван за
метрологичната си годност, със заключение за съответствие. Няма данни за
неосигурен достъп за отчет. Водомерите за битова гореща вода са пломбирани,
битова гореща вода е ползвана, като
количествата за топлоенергия (ТЕ), представляващи технологични разходи
на абонатната станция, са изчислени правилно съгласно т.5.2 към приложението
към чл. 61 ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Вещите лица са
извършили собствена проверка на дяловото разпределение, остойностили
са получения резултат съобразно действащите към
момента на доставката цени на КЕВР и дават заключение ,че общата стойност на консумираната за
процесния период от ищеца ТЕ е общо 550. 58 лева , от които 164.69 лева-
отопление , 195.59 лева – сградна инсталация и 16.69 лева – битова гореща вода
, 99.83 лева – дялово разпределение и 91.78 лева – ДДС; лихви за забава вещите
лица не са изчислявали.
Проведена е и съдебно – счетоводна експертиза , според която, стойността
на количеството топлинна енергия , консумирана от ответника , абонатен номер
1958765,за периода от 01.02.2013г до 30.09.2015 г, е формирана както следва:
399.06 лева – топлоенергия за отопление , битова гореща вода и сградна
инсталация , 99.83 лева – равностойност на дяловото разпределение и ДДС в
размер от 99.80 лева , лихвата за забава, изчислена върху всяко месечно плащане
е в размер от 94.72 лева. Задълженията на ответната страна , за които е изтекла
тригодишна погасителна давност, са в
размер на 134.22 лева от главницата и 33.76 лева от лихвите.
Установителни искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка
с чл. 79 от Закона за задълженията и
договорите, и чл. 86 от същия закон.
Исковете са допустими като
установителни, като се има предвид , че
за вземането си ищцовото дружество разполага със заповед за изпълнение на
парично задължение , против която ответникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК , и е спазен и срока , предвиден в чл. 422 от същия кодекс .
По същество, съдът съобрази следното :
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия,
като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата
, след като се касае за обект в сграда при етажна собственост; според
заключението на вещото лице по тройната експертиза , има и два изрични писмени
договора между ищеца и етажната
собственост на ул. ул.П.**за доставка на
ТЕ за отопление и битова гореща вода. Имота е топлоснабден
и към момента на приключване на устните състезания по настоящото производство,
абонатната станция работи за целия период , затова и съдът не кредитира довода
на ответника , че между страните отсъства каквото и да било облигационно
отношение като основание да се платят процесните суми . Договор има , по силата
на Закона за енергетиката, и собствениците на самостоятелни обекти в топлоснабдена сграда в етажна собственост остават
потребители на топлоенергията ,отдавана от сградната инсталация, дори когато са
отсъединени всички отоплителни тела в жилището им и
не се ползва битова гореща вода . Затова
е без значение дали са подавани от ответника заявленията за отказ от
предоставяне на топлоенергия. Съдът не може да игнорира представения препис –
извлечение от сметки ( л. 4 и 5 от
делото ) само защото е изходящ от ищеца
частен документ, след като закрепеното в него съответства на обективните данни
– описаните там фактури са издадени , на посочените дати , и са на такава
стойност, каквато е посочена в преписа; той не удостоверява по никакъв начин
количеството на доставеното, а само вид, дата и стойност на издадените в тежест
на ответника фактури и това , че се касае за задължение за консумирана топлинна
енергия. Доколкото закрепеното в него кореспондира със заключението на тройната
техническа експертиза, преписът – извлечение ще бъде кредитиран като годно
доказателство, с едно изключение – стойността на фактурата под номер ***.
Изключението ще бъде коментирано по – долу.
Топломерът фабричен номер ***, за който не
се спори , че е монтиран в абонатната станция, захранваща с ТЕ имота на ответника
, е технически годен като средство за търговско измерване за периода от
07.09.2015 до 07.09.2017г.; представен е в тази насока протокол на л. 34 от
делото. същият топломер е бил монтиран в абонатната станция на дата
04.11.2013г, преди началото на процесния период на доставка , и към този момент
също е бил годен да служи за СТИ по Закона за измерванията. В това отношение заключение дава и тройната
съдебно техническа експертиза, в табличен вид, като при всички четири
периодични метрологични проверки е
дадено заключение на проверяващите за
съответствие на топломера с изискванията за Закона за измерванията и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Дори да е имало забава на
периодичните проверки и те да са извършени извън задължителния за целта период
, това не може само по себе си да обоснове извод за негодност на средството за
търговско измерване , или да постави под съмнение данните от отчета му, след
като последващите проверки са категорични , че СТЕ е годно за обичайната си
употреба. Несъответствие на топломера с изискванията на чл. 49 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването („Наредбата” , за краткост).
Няма как , предвид заключението на тройната
експертиза , да се сподели твърдението за неправилно определен размер на технологичните разходи в
абонатната станция. Нещо повече , тези си твърдения ответникът извежда от
доказателства, несъбрани в настоящото производство, каквото е заключението на
експертизата, проведена по дело 9294/2015г., на което обаче съдът не може да се
позове. Дори само твърдения и доказан от ответника факт, че в имота му има отсъединени отоплителни тела, вече означава , че
инсталираната мощност е по ниска от проектната, в тази връзка , не може да се
каже колко е действителната инсталирана мощност на отоплителния кръг, тъй като
липсват данни за брой , вид и топлотехнически характеристики на отделните отоплителни тела, от които ще
зависи отделената за отопление мощност. Затова и оригиналния топлотехнически
проект на сградата на ул.П.**, който изначално е съобразен с един от
типизираните видове отоплителни тела в
периода на първоначалната инсталация, търпи множество корекционни
бележки и съгласувания. На следващо
място , по силата на чл. 52 ал. 1 от Наредбата „За дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради –
етажна собственост, се използват средства, монтирани след средството за измерване за търговско плащане, както следва: 1. индивидуални разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите, съответстващи на действащите в страната стандарти и нормативни актове”; тоест, твърденията на ответника за неточно определени
технологични разходи за дейността на абонатната станция биха могли да бъдат
верни и изследвани само ако има монтирани върху всички действащи отоплителни тела в сградата такива
разпределители. Не се доказа твърдението
на ответната страна, че технически е невъзможно да се достави ТЕ за отопление
при отсъединени отоплителни тела, тъй като топлоснабдения апартамент се намирал на последният, осми, етаж на сградата – според заключението на ВЛ Б.
на л. 37 от делото , апартамента се води да се намира на етаж 7, видно от
проекта на л. 84 от делото, трасето на входящият в отоплителните тела топлоагент е общо за всички тела в този вертикал,
продължава над жилищната част с цел автоматично обезвъздушаване
на системата (затворен тип), а самите тела са изпълнени с отклонения от това
трасе (с равни проектни разстояния, което прави системата тип „Тихелман”)
Остана
недоказано твърдението на ответната страна , че датчика, отчитащ външната
температура, е бил отсъединен от отоплителната
инсталация, така щото да са ползвани от фирмата за дялово разпределение неверни
стойности на външната температура ; предвид заключението на тройната
експертиза, съдът не кредитира и довода на ответника , че е различна измерената
на дълбочина 125 см температура на почвата.
Възразено е
обаче, че възникналите за част от процесния период задължения на ответника са
погасени с изтичането на погасителна давност, като в тази връзка, ответника се
позовава на кратката , тригодишна такава с мотив, че вземането на ищеца е за
периодични доставки по смисъла на чл. 111 буква „В„ от ЗЗД и Тълкувателно
решение № 3/2011 г. ОСГКТК. Съдът споделя това виждане на ответника , доколкото
действително давност за вземанията тече от датата на изискуемостта им ; с
изтичането на три години от тази дата , в който кредиторът е бездействал да
събере вземането си, то се погасява. В конкретния случай, претендира се
доставена за периода от 01.02.2013г до 30.09.2015г топлоенергия, като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на дата 23.06.2016г
, тоест, всички вземания с настъпил преди 23.06.2013г падеж са погасени. Доставената за всеки месец през процесния
период топлоенергия се остойностява във фактура, като срокът за плащане,
съобразно чл. 34 ал. 1 от Общите условия
между страните, приети с решение по т. 8 от Протокол № 35от 04.09.2007г.
и одобрени с Решение № ОУ-070/17.12.2007
г. на КЕВР, е тридесет
дни от края на периода на доставката, тоест, с оглед казаното в предходния абзац, погасени са
всички вземания за доставена преди 23.05.2013г топлоенергия; предвид стойностите в заключението на тройната
експертиза, общото задължение на ответника за главницата е не това, посочено в
исковата молба (497.96 лева), а 550.58 лева, като от тях по давност са погасени
214.91 лева; остана неясно защо във коментираната по – горе фактура под
номер ***, ищецът търси плащане на сума
, различна от равностойността на реално доставеното, напр. минусова
изравнителна сметка от предходен период , каквато обаче не се твърди. Въпреки
това , възражението е основателно в тази си част, като от общата сума на
претенцията , така , както е въведена , се приспадне действително погасеното. Тоест
, иска е основателен до размер на главницата от 283.05 лева , а за разликата
от 214.91 лева следва да се отхвърли
като погасен по давност. В този смисъл,
съдът не кредитира заключението на вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза, което работи възоснова грешни изходни данни , като съобразява записаното
във фактурата № ***. Обезщетението за забава, начислено върху погасеното
вземане, също се погасява, на основанието по чл. 111 буква В предл. ІІ от ЗЗД , и
действителния му размер е без значение, и съдът кредитира заключението на
вещото лице по счетоводната експертиза в частта относно размера на непогасеното
по давност обезщетение за забава, след като такова е начислено и пресметнато за
същия период и върху същите непогасени главници.
Разноските по спора се присъждат
пропорционално.
С
оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК , хонорарът на процесуалния
представител на ищеца по производството по чл. 410 от ГПК следва да се редуцира
до размер от 150 лева ,като още толкова се определят за защита по иска. Така , общия размер на разноските ,направени от ищеца , става 1798.44 лева , и
се дължат с оглед резултата от спора , 1043.87 лева. ( 1798.44/592.68*344.01). Обратно
, на ответника се дължи възнаграждение
за един адвокат, като първото по време такова е платено на адв .Д. на дата
17.10.2016г. Платеното по договора с адв. С. не може да бъде присъдено , по
същата причина. Така ,общия размер на платените от ответника разноски
става 752 лева , или дължат се пропорционално 315.51 лева. (
752/592.68*248.67).
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на С.И.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, че в отношенията между страните , дължи на "ЕВН България Топлофикация"
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните суми , за
които е издадена заповед за изпълнение № 4878/ 27.06.2016г., по частното дело №
8521 по описа на ПРС за 2016г. : 283.05 лева – главница , равностойност
на доставена за периода от 01.02.2013г до 30.09.2015г топлоенергия до обект на ул.П.**, 60.96 лева обезщетение за забава в плащането
на главницата за периода от 01.04.2013г до 22.06.2016г., и законната лихва от
датата на подаването на заявлението/ исковата молба в съда – 23.06.2016г до
окончателното изплащане на вземането, като
отхвърля иска над размер от 283.05 лева
до пълния предявен размер от 497.96 лева – за главницата , и над размер от
60.96 лева – до пълния предявен размер
от 94.72 лева, като неоснователен в тази му част поради погасяването на
вземането по давност.
Осъжда С.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 1043.87 лева разноски
по двете производства, вкл. № 8521/16 , ПРС.
Осъжда
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, да заплати на С.И.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 315.51 лева
разноски по двете производства, вкл. № 8521/16 , ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: П. К.