Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 16.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на девети май
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1146 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от „Т.П.” ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***Й.В.против В.И.А. с ЕГН **********,***,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за следните суми:
2234,99лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2014г. до 31.10.2017г. и лихва за забава върху главницата в размер на
374,76 лв. за периода от 05.01.2015г. до 05.12.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ***до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответника, като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в ***е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.11.2014г. до
31.10.2017г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния
топлоснабден имот – апартамент с ***, като начислената за този период сума за
ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 2234,99лв. Сочи се, че сумите
били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота ***на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1
от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че
съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите
месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответника
дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на 374,76 лв. за периода от
05.01.2015г. до 05.12.2017г. Излага се, че процесните суми били претендирани по
реда на чл.410 от ГПК в производството по ***, в което била издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, но срещу нея постъпило писмено възражение от
длъжника В.А. в законоустановения срок.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да
се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за следните суми: 2234,99лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до 31.10.2017г.
и лихва за забава върху главницата в размер на 374,76 лв. за периода от 05.01.2015г.
до 05.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ***до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът В.И.А. не е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, но в съдебно заседание чрез пълномощник ангажира становище,
според което не оспорва исковете, но твърди, че е заплатил претендираните суми
след завеждане на делото.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ***,
поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
Безспорно е между страните, че
ответника В.И.А. е собственик на процесния имот, ***Безспорно е също така, че
за имота има открита партида ***Безспорно е също така и е видно от представеното
от ищеца счетоводно извлечение, че за периода от 01.11.2014г.
до 31.10.2017г. по горната партида е била начислена сума в общ размер на 2234,99лв.
за консумирана топлоенергия.
При съобразяване разпоредбата на
чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща
начисляване на законната лихва за периода на забава, ***е начислила върху
дължимите главници за процесния период и лихва за забавеното им плащане,
възлизаща в общ размер на 374,76лв. за периода от 05.01.2015г. до 05.12.2017г.,
видно от приложеното счетоводно извлечение.
Установява се от представеното от
ответника платежно нареждане за кредитен превод от 19.03.2018г. и представената
от ищеца справка за плащания по партидата на потребител ***, че след завеждане
на делото са били заплатени изцяло търсените главница и лихва.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Предвид безспорно установения по делото
факт, че ответника В.И.А. е собственик на процесния имот в ***, който се намира
в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответника има качеството на клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители на топлинна
енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца
заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през
процесния период от 01.11.2014г. до 31.10.2017г., изчислявана в общ размер на 2234,99лв.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в
определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от
приложеното счетоводно извлечение, а е и безспорно между страните, че тази
лихва се изчислява в общ размер на 374,76лв. за процесния период от 05.01.2015г.
до 05.12.2017г.
Поради изложеното съдът приема за
установено, че към момента на образуване на производството по делото ответника
е дължал на ищеца претендираните в настоящото производство вземания за главница
и лихва.
С оглед установеното от приложеното
платежно нареждане и признанието на ищеца, съдът приема, че ответника е
заплатил изцяло дължимите суми след образуване на делото и преди приключване на
съдебното дирене. Поради това исковите претенции следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на делото.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. Ответникът е направил искане да не се
възлагат в негова тежест направените от ищеца разноски. Съдът намира, че това
искане е неоснователно. Единствената хипотеза, в която ответника може да се
освободи от задължението за разноски е предвидената в чл.78, ал.2 от ГПК - с поведението си да не е дал повод за
завеждане на делото и да признае иска, при което разноските се възлагат върху ищеца. Съдът
счита, че в случая не е налице тази хипотеза. Ответникът не е заплатил
дължимите главници на датите на падеж, поради което е изпаднал в забава и това
негово поведение е станало причина за завеждане на иска. Поради това дължи
плащане на ищеца на направените от последния деловодни разноски. В заповедното
производство са направени от ищеца разноски за държавна такса в размер на 81,20лв.,
а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ или общо разноски в размер на 131,20лв. С оглед размера на установените в
исковото производство вземания, ответника дължи част от тези разноски в размер
на 83,97лв. Направените в исковото
производство разноски са за държавна такса в размер на 88,20 лв. (по 4% върху
цената на всеки иск, но не по-малко от 50лв. и приспадане на внесената в
заповедното производство държавна такса, съответна на размера на вземанията,
търсени в исковото производство) и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП или общо 188,20лв. Те са изцяло дължими с оглед изхода на спора, като
ирелевантно е извършеното плащане в хода на делото, т.к. ответника с
поведението си е станал причина за завеждане на делото.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, ***против В.И.А.
с ЕГН **********,***, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване
за установено, че ответника дължи в полза на ищеца сумата от 2234,99лв.,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2014г.
до 31.10.2017г. и сумата от 374,76лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2015г. до 05.12.2017г., представляващи
част от вземанията, за които е издадена *** за изпълнение на парично задължение
от 15.12.2017г. по ***, като погасен чрез
плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.И.А. с ЕГН **********,***
ДА
ЗАПЛАТИ на ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 83,97лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и
сумата от 188,20лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: