Р Е Ш Е Н И Е № 1595
29.08.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3448/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.А.А., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 18-1030-010565/18.12.2018 г., издадено от К. О. Н. – Началник
група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.
179, ал. 3, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 (триста) лева за
нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е бил неправилно
наказан, тъй като не е нито собственик, нито ползвател на процесния лек
автомобил и е нямал задължение за заплащане на винетна такса. Счита, че при
словесното описание на нарушението е описано деяние по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП,
но наказанието му е било наложено за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, с
което да било нарушено правото му на защита. Взема становище да липсва надлежно
описание на мястото на извършване на нарушението, както и да е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като не било посочено какво от изброените
в чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП пътни превозни средства бил управлявал. В
условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна със съпроводително писмо с вх. №
37055/05.06.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по налагане на наказанието да е протекло
законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Г.А.А., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
08.05.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 14.05.2019 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 19.11.2018 г. около 14:44 часа в Община Родопи, на
път втори клас № II-86 с път първи клас № I-8 в посока изток, жалбоподателят Г.А.А.
управлявал лек автомобил с марка „Опел“ и модел „Вектра“ с рег. № ****,
собственост на А.Г.А., ЕГН: **********. По това време на същия пътен участък
свид. А.С.С. – **. ** при ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, изпълнявал
служебните си задължения по контрол за безопасност на движението, при което
спрял за проверка жалбоподателя. В хода на проверката свид. С. установил, че жалбоподателят
А. не бил заплатил винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата (ЗП) за управлявания от себе си автомобил. На място и в присъствието
на свидетел С. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
с бл. № 918722 от 19.11.2018 г. против жалбоподателя А., на когото бил връчен
препис от акта срещу разписка.
Въз основа на
така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. А.С.С.. От тях
се установяват мястото, на което свидетелят е спрял жалбоподателя и е извършена
проверката – кръстовището на път първи клас № I-8 и път втори клас № II-86.
Изяснява се и че жалбоподателят не е имал винетен стикер и не е бил заплатил
винетна такса за ползването на пътната инфраструктура. Установява се още наличието
към конкретната дата на проверката на поставен пътен знак Д25, уведомяващ
водачите за необходимостта от заплащане на винетна такса, като свидетелят
посочва, че в началото на смяната си оглеждат включително състоянието на пътните
знаци. Съдът кредитира показанията на свид. С., в тях той възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец, показанията са последователни
и непротиворечиви, подкрепят се от събраните писмени доказателства, които
служат за тяхната проверка. Не се установяват и обстоятелства, от които да се
приеме, че свидетелят е бил предубеден или заинтересован.
От Писмо от Директор на ОПУ-Пловдив, констативен
протокол към него и снимков материал (лист 8-10 от делото) се установява, че път
първи клас № I-8 и път втори клас № II-86 са част от републиканската пътна
мрежа, на км 218+914 от път I-8 е кръговото кръстовище с път II-86, като
пътният участък не попада в границите на урбанизирана територия и на двата пътя
има поставена вертикална сигнализация пътен знак Д25, за което е съставен
констативен протокол.
От справка от АИС КАТ-Регистрация за ППС с рег. № ****
се изяснява, че същото представлява лек автомобил „Опел Вектра“, с технически
допустима максимална маса 1 805 кг, брой места седящи+водач – 4+1, брой
оси – 2, собственост на А.Г.А., ЕГН: **********.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи
основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
На първо място съдът намира за неоснователно
възражението жалбоподателят да не е годен субект на административното
нарушение, за което е наказан, тъй като задължението за заплащане на винетната
такса не било негово. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП в приложимата
й редакция (ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г.) ясно е регламентирано, че
административнонаказателната отговорност при управление на ППС по републиканските
пътища, за което не е заплатена следващата се такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП,
се носи от водача на превозното средство, а не от неговия собственик или
ползвател. Същевременно по делото е категорично доказано, че водач на процесния
лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ****, е бил именно жалбоподателят А.,
поради което правилно наказанието е наложено на него в качеството му на водач.
Задължението за заплащане на винетната такса е различно от задължението по чл.
139, ал. 5 вр. чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП в приложимите им редакции, като
последното е задължение за лицата да не управляват по републиканските пътища
превозни средства, за които не е заплатена следващата се такса. В случая
жалбоподателят е наказан не за това, че не е заплатил винетната такса, а защото
е управлявал лек автомобил по републиканската пътна мрежа без за него да е
заплатена съответната такса, предвидена в Закона за пътищата. Именно по тези
съображения отговорността понася лицето, което управлява превозното средство, а
не задължително неговият собственик. Все в тази връзка фактът на незаплащане на
таксата сам по себе си не е противоправен, тъй като собственикът може да не
управлява автомобила по пътищата, включени в републиканската пътна мрежа.
Жалбоподателят е този, който е нарушил установения ред на държавно управление,
като се е придвижвал с процесното МПС без за него да е заплатена винетна такса
по републикански път. Той не може да се освободи от отговорност, позовавайки се
на обстоятелство, че друго лице е следвало да заплати таксата, тъй при
незаплатена такса жалбоподателят въобще е следвало да не предприема управление
на този автомобил в процесния пътен участък.
Не се споделя и твърдението да има несъответствие
между описанието на нарушението с думи в АУАН и НП и дадената правна
квалификация на така описаната деятелност. По-конкретно твърди се, че с думи е
описан съставът на нарушението по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП, но въпреки това
жалбоподателят бил наказан за нарушение с правна квалификация чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно чл. 29, ал. 2 от Наредба за условията и реда за събиране на
таксите за ползване на пътната инфраструктура по закона за пътищата, приета с
ПМС № 291 от 07.11.2016 г. (Обн. ДВ, бр. 89 от 11.11.2016 г., изм. и доп.) ползването на републиканската пътна мрежа без заплатена винетна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата или с винетен стикер с графично
оформление, което е различно от одобреното, се санкционира по реда на чл. 179,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Фактическият състав на заплащането
на винетка включва поредица от две действия в своята нормативно установена
последователност – закупуване на винетка и залепване на винетен стикер. В Решение № 121 от 15.01.2014 г. по к.а.н.д. №
2509/2013 г. на Административен съд – Пловдив се приема, че за да има право
водач на ППС да ползва републиканската пътна мрежа, той трябва да отговаря на
две кумулативно дадени условия, а именно: да е налице заплатена винетна такса
за съответния период и категория ППС и валидният винетен стикер да е залепен на
долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС. Налице е един фактически състав,
на който следва да отговаря всеки водач на ППС, който иска законно да ползва
републиканската пътна мрежа. Правилно наказващият орган е реализирал
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на
водач на ППС по чл.179, ал.3. В Решение №
2011 от 27.10.2015 г. по к.а.н.д. № 2277/2015 г. на Административен съд –
Пловдив съдът е приел, че даденото с думи описание на нарушението – „няма
валиден винетен стикер за платена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП“,
се подвежда под състава на нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, като
касационната инстанция е формирала извод, че описанието на нарушението е точно
и ясно и правото на защита на наказаното лице не е било нарушено. Настоящият
състав споделя разгледаната съдебна практика, която оборва твърденията на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно Решение № 2435 от 22.11.2018 г. по к.а.н.д. №
2475/2018 г. на Административен съд – Пловдив разликата между съставите на
нарушенията по чл. 139, ал. 5 ЗДвП и чл. 100, ал. 2 ЗДвП се изразява в това, че
в хипотезата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП деецът не е залепил винетния стикер на
предното стъкло, защото въобще не е заплатил винетна такса и съответно не
притежава ценната книга винетка, която да залепи. В хипотезата на чл. 100, ал.
2 от ЗДвП деецът е заплатил винетна такса, притежава ценната книга, но не е
залепил част първа от нея. Посоченото разграничение определя и значително по-ниската
степен на обществена опасност на деянието по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП. В
съответствие с различната степен на обществена опасност са и диференцирани
санкциите в различен размер за двете нарушения. Следователно незалепването на
винетен стикер на предното стъкло на ППС е общ елемент и за двете нарушения. Поради
това преценката за точната правна квалификация трябва да се прави не въз основа
на този общ признак, а на останалите обстоятелства. В случай че при проверката деецът
е нямал залепен винетен стикер на предното стъкло, но е представил на
контролните органи незалепен такъв, то деянието следва да се квалифицира като нарушение
по чл. 100, ал. 2 ЗДвП. След като по делото се установява, че жалбоподателят е
нямал залепен винетен стикер на предното стъкло, тъй като въобще не е била
заплатена винетната такса (в който смисъл са и твърденията в жалбата, а и не
бяха ангажирани доказателства таксата да е била заплатена), то правилно
деянието е квалифицирано като нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП. В заключение
следва да се посочи, че практиката на касационната инстанция е трайна, че при
описание на нарушението: „няма валиден винетен стикер за платена винетна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП при движение по републиканската пътна мрежа“,
то следва да се квалифицира по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, щом няма изложени
твърдения, че водачът е представил на контролните органи незалепена винетка –
така: Решение № 1972 от 23.10.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1856/2015 г.; Решение № 1503 от 04.07.2013
г. по к.а.н.д. № 1488/2013 г.; Решение
№ 1231 от 17.06.2015 г. по к.а.н.д. № 861/2015 г.; Решение № 2445 от 03.12.2015 г. по к.а.н.д. № 2391/2015 г. всички
на Административен съд – Пловдив.
Съдът намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото му на защита, при описанието на мястото на извършване на нарушението.
Даденото описание на кръстовището на път втори клас II-86 и път първи клас I-8
и с посока на движение изток позволява описаното място да бъде еднозначно
индивидуализирано, така че да се отграничи от всяко друго място в обективната
действителност, поради което не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере
къде АНО е приел да е извършено нарушението. Същевременно така даденото
описание позволява и на съда да извърши преценка дали този фактически извод на
наказващия орган съответства на обективната действителност, а с това е
изпълнено и другото предназначение на описанието на нарушението – да очертае
кръга на подлежащите на доказване факти в процеса. В показанията си пред съда
свид. С. подробно разясни и защо не е посочено на кой километър от пътя е
осъществено и установено нарушението и в кои случаи се прави подобно
отбелязване, като съдът приема, че в процесния случай не е допуснато нарушение,
тъй като мястото е достатъчно ясно индивидуализирано чрез посочването на
кръстовище и посока на движение. Неоснователно е и твърдението при направеното
описание да не може да се извърши преценка дали за конкретния пътен участък е
било дължимо заплащането на винетна такса. На първо място съгласно Решение на
МС № 945/01.12.2004 г. (отм. ДВ бр. 3 от 08.01.2019 г., но действащо към датата
на деянието) и двата пътя – № II-86 и № I-8, са включени в Списъка на
републиканските пътища, за които се събира винетна такса – Приложение № 2 от т.
2 към решението. От писмото от Директор на ОПУ-Пловдив (лист 8 от делото) пък
се установи, че конкретният пътен участък, на който е бил спрян жалбоподателят,
не попада в границите на урбанизирани територии. По тези съображения съдът
приема, че А. се е движил по път, който представлява част от републиканската
пътна мрежа.
Несподелимо е и възражението да е било допуснато
съществено процесуално нарушение чрез непосочване по кое предложение от
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП се налага наказанието. С
приложимата към датата на извършване на деянието редакция на разпоредбата се
регламентира при управлението на пътно превозно средство с какви технически
характеристики и без заплатена винетна такса, ще е налице основание за ангажиране
на отговорността на водача с посочената санкция. Правото на жалбоподателя да
разбере какво нарушение му се вменява във вина не е било ограничено. По напълно
ясен и недвусмислен начин наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е
управлявал ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача.
Същевременно никъде в наказателното постановление не са посочени останалите
видове пътни превозни средства, описани в разпоредбата на чл. 179, ал. 3, т. 4
от ЗДвП, поради което неяснота във волята на наказващия орган няма, а правото
на защита на жалбоподателя не е ограничено. Следва да се посочи и че от
доказателствата по делото се установи, че процесният лек автомобил „Опел Вектра“
с рег. № **** представлява именно такова превозно средство - за превоз на
пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача. Следователно изводът на
наказващия орган е и правилен по същество, като управляваният от жалбоподателя
автомобил попада именно в приложното поле на разпоредбата по чл. 179, ал. 3, т.
4 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП е надлежно индивидуализирано самото
превозно средство, което е прието да е управлявал жалбоподателят – чрез
посочване на неговите марка, модел и регистрационен номер. По тези съображения
съдът намери, че процесуално нарушение не е допуснато, а възражението е
неоснователно.
От събраните по делото доказателства по категоричен
начин се установява, че от обективна
страна на посочените в НП време и място – на 19.11.2018 г. около 14:44 часа
в Община Родопи, на път втори клас № II-86 с път първи клас № I-8 в посока изток,
жалбоподателят Г.А.А. е управлявал лек автомобил с марка „Опел“ и модел
„Вектра“ с рег. № ****. Управляваното от него пътно превозно средство е такова за
превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача и с технически
допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, което се изяснява от постъпилата
справка от АИС-КАТ. Съдът приема за доказан по делото факт и че жалбоподателят
е управлявал процесния лек автомобил по републиканските пътища, установено от
предоставената от Директора на „ОПУ“ - Пловдив справка. Двата пътя са включени в
Списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса съгласно
действащата към датата на деянието правна уредба. Установи се и че конкретният
пътен участък не попада в границите на урбанизирани територии. Доказа се и че
към датата на деянието той е бил сигнализиран с пътен знак Д25 за дължима
винетна такса. За последното обстоятелство по делото е приложен снимков
материал, който анализиран съвместно с показанията на свид. С., извършил
проверка за наличието на пътните знаци и към деня на самото деяние, води до
категоричен извод на съда и за това обстоятелство. По тези съображения настоящият
съдебен състав приема, че жалбоподателят се е движил по път, който представлява
част от републиканската пътна мрежа и за него е съществувало задължението да
стори това само с такова пътно превозно средство, за което е заплатена
съответната винетна такса. От показанията на свид. С. се установи, че към
момента на проверката жалбоподателят А. не е бил заплатил винетна такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от ЗП за управлявания лек автомобил. При тези факти се налага
извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото
му във вина нарушение.
От
субективна страна деянието е
извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Това е така, тъй като към
момента на извършването му жалбоподателят е формирал в съзнанието си представа
за всички елементи от състава на нарушението – съзнавал е, че боравейки и
служейки си с уредите на процесния лек автомобил, е привел същия в движение,
съзнавал е и че се движи в пътен участък, който е част от републиканската пътна
мрежа и за чието ползване се изисква заплащането на винетна такса, формирал е и
съзнание за обстоятелството, че той не е заплатил такава такса за управляваното
от себе си пътно превозно средство, но въпреки това съзнателно е пристъпил към
осъществяване на деянието.
При доказано извършване на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът
намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява
маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен
случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва
да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху степента на обществена опасност. Единственото смекчаващо
обстоятелство, което жалбоподателят навежда и за което се твърди да не е било
взето предвид от наказващия орган, е това, че той не бил собственик или траен
ползвател на автомобила. Както се посочи, субект на административното нарушение
е водачът на превозното средство, а не собственик или ползвател, поради което
липсата на тези качества не обосновава по-ниска степен на обществена опасност
нито на деянието, нито на дееца. Напротив, касае се за една типична хипотеза за
нарушаване на установения ред на държавно управление в областта на
регламентирането на изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване. В тази връзка следва
да се посочи, че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието
не е обстоятелство, разкриващо по-нисък интензитет на обществената опасност.
Това е така, защото нарушението, за извършването на което е наказан
жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след
самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че липсата на
настъпили вредни поледици сама по себе си не води до маловажност на процесния
случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват
същата степен на обществена опасност. Същевременно нарушението е било умишлено
извършено от А. и то при пряк умисъл, която е най-тежката форма на вината,
което пък значително повишава степента на обществена опасност на конкретното
деяние. Деецът също разкрива завишена степен на обществена опасност, като от
справката за нарушител/водач за жалбоподателя се установява, че той има
множество предходни нарушения на правилата за движение, което ясно демонстрира
липсата на изградено у него съзнание за необходимостта стриктно да спазва тези
правила. По делото не се твърдят други смекчаващи обстоятелства, а такива не се
и установяват. Настоящият състав намира, че процесното нарушение не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Напротив, интензитетът на обществената му опасност е
характерен за типичните случаи на нарушения от този вид, поради което то не
представлява маловажен случай, а наведеното в този смисъл възражение е
неоснователно.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав
приема, че жалбоподателят А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, за което е бил наказан с
обжалваното наказателно постановление. Правилно е определена и санкционната
разпоредба, като на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП – в приложимата й
редакция съгласно ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г., административнонаказващият орган
е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение
при определянето и индивидуализацията на наказанието, поради което обжалваното наказателно
постановление трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В заключение следва да се посочи, че с последвалите
преди влизане в сила на наказателното постановление различни разпоредби чрез
измененията в Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата не е
предвиден по-благоприятен режим за наказания, поради което приложение намира
правилото на чл. 3, ал. 1 ЗАНН – и към настоящия момент нито е отпаднал
характера на деянието като административно нарушение, нито е предвидено
различно, по-леко по вид или размер наказание.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-1030-010565/18.12.2018
г., издадено от К. О. Н. – Началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на Г.А.А., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
179, ал. 3, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл.
139, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.