Решение по дело №83/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 850/16.07.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 1435/2009 год. на ПРС подсъдимият Н. Ч. Т. е признат за невиновен в това, че на 17.05.2009 година около 09.00 часа по пътя с. Я. – С. К., община П., е управлявал МПС – лек автомобил марка „Фиат” с рег. № Е 78-85 ВА с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,70 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 710/02.07.2009 година, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК.

Прокуратурата е останала недоволна от така постановения съдебен акт и в законния срок го е атакувала пред въззивната инстанция с твърдения за незаконосъобразност и неправилност. Правейки самостоятелен анализ на събрания по делото доказателствен материал, прокурора П. РП – П. счита, че показанията на полицейските служители и особено на К., несъответствията в показанията на останалите свидетели и събраните документи по безспорен начин установяват, че именно Т. е управлявал на инкриминираната дата и място катастрофиралия лек автомобил, което се потвърждава и от видяното по сенника от страната на шофьора петно кръв. Последния факт се свързва с обстоятелството, че обвиненото лице е имало видими травми по главата и следи от кръв. Същата теза се подкрепя и от представителя на О. П. – Б., който споделя направените от първостепенната П. разсъждения в протеста и иска отменяване на присъдата и постановяване на нова, с която Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК. В протеста е направено искане за назначаването на комплексна експертиза с неясни и по съществото си правни въпроси, която не се поддържа от представителя на горестоящата П., поради което и не е назначена.

Защитникът на подсъдимия счита протеста за неоснователен като акцентира върху обстоятелството, че на практика никой не е видял Т. да управлява автомобила, а в шоковото си състояние след катастрофата не може да се приеме за убедително това, че е направил признание пред единия от полицаите, посетили го в болницата. Моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Анализирайки логично и последователно събраните по делото доказателства, РС е приел за установено от фактическа страна, че на инкриминираната дата процесния лек автомобил се управлявал от свидетелката Ч., съжителствала по това време с Т., по пътя с. Я. – С. К., община П., а въззиваемия се возел на задната седалка. Преди това бил употребил значително количество алкохол и не се чувствал добре. Поради спукана гума свидетелката изгубила управлението на автомобила и излязла извън пътя, вляво от него като се блъснала странично в дърво. Тъй като Т. не бил в състояние да се движи тя тръгнала по пътя да търси помощ. След нея на местопроизшествието дошъл свидетеля М. М., който като видял водещите извън пътя следи от гуми отишъл да види какво става. Заварил вратите на автомобила отворени, а Т. в безсъзнание на задната седалка, от където го взел и на гръб занесъл до собствения си автомобил, след което го закарал П. познатата му лекарка Р.. По нейна преценка пациентът бил закаран с извикана линейка до Центъра за „Спешна помощ” в П.. Там подсъдимия бил посетен от полицейските служители К. и С., които преди това посетили местопроизшествието и видели състоянието на катастрофиралия лек автомобил. К. издал талон за медицинско изследване и след като му била взета кръв и съответно изследвана по съответния ред, се установило, че в нея имало наличие на алкохол 1,70 на хиляда. През това време Ч. срещнала непознато лице, с чийто автомобил се върнала на мястото на произшествието и след като видяла, че Т. го няма, била закарана до Ц., където вече била и майка му, от която разбрала, че спи. Няколко дни по-късно разбрала от него самия, че полицаите са му съставила акт за шофиране в пияно състояние. А самия акт за констатиране на административно нарушение е бил съставен от свидетеля К. на 25.05.2009 година, в който е отразено, че П. управлението на автомобила си след употреба на алкохол подсъдимият е изгубил контрола върху него и се ударил в крайпътно дърво.

В съзвучие с изискванията на НПК за пълно и обективно изследване на всички относими и събрани по делото доказателства, ПРС е анализирал в тяхната последователност и приобщените документи и заключения по отделните експертизи. Те по един недвусмислен начин разкриват състоянието на Т. преди и след медицинските прегледи, включително и констатираната употреба на алкохол, която той заявил и на Д. М., взела му кръв за химическо изследване. Посочени са оплакванията му след ПТП като главоболие, световъртеж, повръщане, загуба на съзнание за неопределено време, болка и отток в лумбалната област вдясно. Това е наложило и престой в болнично заведение до 29.05.2009 година, когато е изписан. В нарочно назначената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице Д. П. е подчертано, че констатираните от приемните медицински документи наранявания на Т. могат да се получат П. рязко извеждане на тялото от покой като е малко вероятно да се дължат на удар във волана, в който случай би имало и типична гръдна травма. П. разпита на вещото лице е обяснено подробно, че П. ПТП шофьора освен гръдната травма, свързана с нараняване или счупване на ребрата на гръдния кош, много често получава и наранявания на черния дроб и слезката, каквито в случая не са констатирани. Или в крайна сметка механизма на причиняване на констатираните наранявания на Т. не изключва възможността да не е шофирал автомобила си. Безспорен въпроса, че заключението по съдебно-химическата експертиза установява наличието на алкохол в кръвта на Т. от 1,7 на хиляда.

Тази фактическа обстановка, интерпретирана от въззивната инстанция е пълно съзвучие и с установеното от първостепенния съд. Тя се опира на събрания по делото доказателствен материал и обективното му и смислено оценяване от съдията-докладчик. На практика никой от разпитаните свидетели не установява, че е видял Т. да управлява на инкриминираната дата и място лекия автомобил марка „Фиат” с рег. № Е 78-85 ВА. Обвинителната теза се крепи основно на показанията на свидетеля К., пред който в един момент след ПТП Т. е признал, че е управлявал МПС. Неговия колега С. установява, че подсъдимият е лежал и е пъшкал като не е разговарял с него и не е присъствал на разговор и с колегата му. От друга страна са показанията на свидетеля М. М., който случайно е минал до мястото на произшествието и открил в безсъзнание Т. на задната седалка на автомобила. Като се прибави към това и заключението по съдебно-медицинската експертиза на Д. П., не може да се направи обоснован извод, че именно Т. е управлявал фиата. И това е така, защото косвеното доказателствено средство в лицето на показанията на К., не могат да доведат самостоятелно до претендираните от прокурора правни последици, без да имат сериозна доказателствена опора и в друга насока. А на практика всички разпитани свидетели установяват обстоятелства, които по никакъв начин на свързват подсъдимия с управлението на автомобила и то след употребата на алкохол. Даже показанията на свидетелката Ч. не могат да бъдат определени като пристрастни, защото П. разпита си пред РС е заявила, че към днешна дата не живее заедно с подсъдимия. А наличието на петно от кръв на сенника пред седалката на шофьора също не означава, че обвинителната теза е основателна. На първо място тази следа въобще не е изследвана с методите на криминалистиката, което означава, че не може да води до изводи във вреда на обвиненото лице. На второ място заключението на Д. П. е категорично, че механизма на причинените му наранявания на практика изключва Т. да е управлявал автомобила. А в показанията на всички останали свидетели се говори за времето след ПТП и за обстоятелства извън предмета на доказване в настоящия наказателен процес. В тази връзка следва да се отбележи изключителната активност на съда и страните в хода на първоинстанционното съдебно следствие за попълване на делото с относими доказателства, които обаче в своята съвкупност не обосновават вината на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В случая от значение е да се отбележи, че не е нужно по делото да се установи, че Ч. е управлявала на 17.05.2009 година около 09.00 часа по пътя с. Яв. – С. К., община П., лекия автомобил марка „Фиат” с рег. № Е 78-85 ВА, а че е останало недоказано със средствата на НПК обстоятелството, че именно подсъдимият е направил това. Вярно е, че с косвени доказателства може да се обоснове една осъдителна присъда, но само и П. положение, че останалия доказателствен материал в своята непротиворечивост и последователност правят единствено възможен факта, твърдян и в показанията на свидетел, възпроизвеждащ направеното пред него самопризнание. А в този казус не само, че има категорични доказателства в противна насока, но и самия подсъдим е бил в шок от случилото се, което допълнително поставя под съмнение направените му пред К. признания. Или в крайна сметка всяка осъдителна присъда изключва и най-малкото съмнение във вината на подсъдимия на основата на обективен и безпристрастен анализ на доказателствения материал. Когато това съмнение не може да бъде преодоляно, съдът е длъжен да обяви обвиненото лице за невинно. Като е процедирал по този начин първостепенният съд е спазил закона и то П. проявена активност в попълването на делото с всички допустими и относими по казуса доказателства. Затова и като правилна и законосъобразна атакуваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена.

Изхождайки от изложеното дотук и липсата на основания за отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, на основание чл.338 от НПК ОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 850/16.07.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 1435/2009 год. на ПРС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.