Р Е Ш
Е Н И Е
№ 471 18.11.2019 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на осемнадесети
септември ........…….................................................
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Д.П. ............................................
и в присъствието на прокурора
…..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............….............................…...........… гр.д. № 805 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 и чл.79, ал.1 вр. чл.205 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София посочва, че с
ответника са за подадено заявление по чл.410 ГПК и връчване на издадената
заповед на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Предявява установителен
иск за част от сумата по заповедта за изпълнение и осъдителен иск за заплащане
на лизингови вноски. Ответникът бил абонат на дружеството и с него били
сключени договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях. За
потребените услуги в посочени периоди били издадени посочени фактури. Абонатът
потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 599,30 лева, фактурирани
за два последователни отчетни месеца – м.11.2016 г. и м.12.2016 г., като след
извършена корекция с кредитно известие общото задължение възлизало на 586,56
лева. Поради неизпълнение на задълженията на ответника, ищецът прекратил
едностранно индивидуалните договори и издал крайна фактура с начислена обща
сума от 922,59 лева, в която била начислена и неустойка предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги, като в настоящото производство ищецът няма
претенция за неустойката. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги
дължимите лизингови вноски били обявени за предсрочно изискуеми на основание
чл.12, ал.2 ОУ към договора за лизинг. За посочено устройство се дължала цена в
размер на 125,93 лева. Моли за установяване на вземане в размер на 119,80 лева,
съответно 35,89 лева и 83,91 лева за два абонатни номера – част от сумите по
заповедното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на заявлението, както и за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 125,93 лева –неплатени лизингови вноски по договор за лизинг. Претендира
деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – В.П.С. *** подава отговор, с който
оспорва исковете. Счита, че липсва
идентичност на посочените обстоятелства и петитум на иска с тези посочени в
заповедното производство. Моли за отхвърляне на иска, алтернативно прави искане
за обезсилване частично на издадената заповед за изпълнение и редуциране на
разноските в заповедното производство.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По заявление на ищеца е
образувано ч.гр.д. № 346/2019 г. и срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за сумите: сумата в размер на 335,73 лева – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата и 205,00 лева деловодни разноски.
За вземането е посочено,
че произтича от договори за далекосъобщителни услуги за клиентски номер №
********* от 16.07.2015 г. и за клиентски номер № ********* от 10.09.2012 г.
Периоди и фактури подробно посочени в заявлението. Разноски: Внесена ДТ – 25,00
лева и 180,00 лева адвокатско възнаграждение.
На 16.07.2015 г. между Теленор
България ЕАД и ответника е сключен договор за мобилни услуги при условията на
абонаментен план Резерв Стандарт при месечен абонамент в размер на 14,99 лева и
предпочетен номер **********, първоначален
срок 24 месеца – до 16.07.2017 г. с дата на издаване на фактурата 18-то
число. Заявена е детайлна справка на потреблението на
стойност 1,99 лева на месец.
На ответника е бил
предоставено мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy
Grand Prime White на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 17,99 лева, съгласно
Договор за лизинг от 16.07.2015 г., срок 23 месеца и посочен погасителен план.
Общата лизингова цена – 413,77 лева. съгласно договора, клиентът може да
придобие собствеността на устройството, като подпише договор за изкупуване с
лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора, след
изпълнение на посочените условия и заплащане на допълнителна сума от 17,99
лева. Приложени са общите условия на договора за лизинг. За сумата от 413,77
лева ответникът е издал запис на заповед в полза на ищеца.
Представена е ценова
листа и декларация-съгласие за получаване на екземпляр от общите условия, както
и Общи условия на договор за лизинг.
На 10.09.2012 г. Теленор
България ЕАД и ответника е бил сключен и договор за мобилни услуги Web&Talk при месечен абонамент в размер на 19,90 лева и
предпочетен номер 0894240557,
първоначален срок 12 месеца, с дата на издаване на фактурата 15-то число.
Общите условия към договора са подписани от абоната. На 23.07.2013 г., на
23.06.2014 г., на 24.09.2014 г., на 05.05.2015 г., на 06.06.2015 г, на
19.07.2016 г. са били подписани Допълнителни споразумения към договора.
За абонатен № ********* ищецът представя 2 бр.
фактури: № ********** от 18.11.2016 г. за отчетен период от 18.10.2016 г. до
17.11.2016 г. с начислени 19,90 лева услуги и 17,99 лева – вноска лизинг или на
обща стойност 35,89 лева и фактура № ********** от 18.12.2016 г. за периода от
18.11.2016 г. до 17.12.2016 г. в която са включени услуги на стойност 0,49
лева, 89,51 лева – неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги,
125,93 лева – вноски лизинг, задължение за плащане от предходен период 35,89
лева или общо 251,82 лева и срок за плащане до 02.01.2017 г. Приложено е извлечение от потреблението.
За абонатен № ********* ищецът представя издадени 4
бр. фактури: № ********** от 15.11.2016
г. за отчетен период 15.10.2016 – 14.11.2016 г. на стойност 563,31 лева в т.ч.
515,63 лева – неустойка предсрочно погасяване и 47,92 лева разговори и абонаментни
такси; Фактура № ********** от 15.12.2016 г. за периода от 15.11.2016 г. до
14.12.2016 г. на обща стойност 599,30 лева със задължение от предходен период
563,31 лева и 35,99 лева – разговори и месечни такси и срок на плащане до 30.12.2016 г. В следващите фактури за извършени корекции е
посочено задължението от предходен период, а в последната фактура от 15.02.107
г. е начислена неустойка предсрочно прекратяване на договорите в размер на
336,03 лева. Към фактурите е приложено извлечение от потреблението за
съответния номер и период.
Представят се Общи
условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги, в сила от 10.09.2010 г.,
изменени на 30.04.2016 г.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Не е спорно по делото,
че между страните са били сключени два договора за мобилни услуги съответно от
10.09.2012 г. и от 16.07.2015 г.,
множество допълнителни споразумения и Договор за лизинг от 16.07.2015 г.
От ответната страна не
се оспори представянето на далекосъобщителни услуги и сключването на договора
за лизинг, като последните се установиха несъмнено от представените по делото
писмени доказателства, в т.ч. и справки за потреблението по номера и
периоди.
За абонатен № ********* в
периода от 18.10.2016 г. до 17.12.2016 г. предоставените услуги са на стойност
35,89 лева. За този абонатен номер са начислени а и сумата от 125,93 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски.
За абонатен № №
********* в периода от 15.10.2016 г. до 14.12.2016 г. предоставените услуги са
на стойност 83.91 лева.
Плащането по издадените фактури, съгл. т.27
ОУ, е следвало да бъде извършен в срока, указан на фактурата, но не по-късно от
18 дни от датата на издаването й. съответно падежа на задълженията по фактурите
е 02.01.2017 г. и 30.12.2016 г.
Ответникът е
преустановил плащанията по договора, поради което за ищеца е възникнало правото
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя.
Няма доказателства за
изпращане от страна на ответника на ползваните услуги и лизингови вноски.
По делото безспорно се
установи, че ответникът-потребител без основателна причина е преустановил
плащането на дължимите към ищеца абонаментни такси и използвани услуги, както и
лизингови вноски, поради което налице е виновно неизпълнение на неговите
договорни задължения.
Предвид изложеното,
съдът счита, че предявения срещу ответника иск за признаване за установено, че
той дължи на ищеца сумите в размер на 35,89 лева за неизплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен № ********* за периода от 18.10.2016 г. до 17.12.2016 г. и сумата в размер на 83,91 лева за неизплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №
********* за периода от 18.10.2016 г. до 14.12.2016 г. следва да бъде уважен
изцяло като основателен и доказан, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението.
Основателен и доказан се
явява и осъдителният иск за сумата от 125,93 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 16.07.2015 г. за периода от м.12.2016
г. до м.06.2017 г.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса - 75,00
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева или общо 255,00 лева.
Искането за присъждане
на направените в заповедното производство разноски от заявителя за държавна
такса и адвокатско възнаграждение също се явява основателно, но разноските в
заповедното производство не следва да се присъждат в пълен размер, доколкото в
настоящото производство е предявен установителен иск само за част от сумите по
заповедта за изпълнение, като в останалата част до пълния размер от 335,73 лева
заповедта за изпълнение подлежи на
обезсилване. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 73,15 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ********************************,
представлявано от Д.К.К. и М.С. против
В.П.С. ***, ЕГН ********** съществува вземане за сумата в размер на 119,80 лева (сто и деветнадесет лв. и осемдесет ст.) – незаплатени
далекосъобщителни услуги, от които:
- За абонатен № ********* в размер на 35,89 лева за периода от
18.10.2016 г. до 17.12.2016 г. по фактура № ********** от 18.12.2016 г. по
Договор за далекосъобщителни услуги от 16.07.2015 г.
-
За абонатен № ********* в размер на
83,91 лева за периода от 18.10.2016 г. до 14.12.2016 г. по фактура № № ********** от 15.12.2016 г., по Договор за
далекосъобщителни услуги от 10.09.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2019 г. до
окончателното й изплащане , част от сумите за които е издадена
Заповед № 192/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№ 346/2019г. по описа на
РС-Димитровград.
ОСЪЖДА В.П.С. ***, ЕГН ********** да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ********************************, представлявано
от Д.К.К. и М.С., сумата в размер на 125,93
лева (сто двадесет и пет лв. и
деветдесет и три ст.) - представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 16.07.2015 г. за устройство SAMSUNG Galaxy Grand Prime
White за периода от м.12.2016 г. до м.06.2017 г. с аб. № *********.
ОСЪЖДА В.П.С. ***, ЕГН ********** да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ********************************, представлявано
от Д.К.К. и М.С., сумата в размер на 73,15 лева – деловодни разноски в заповедното производство и сумата в размер на 255,00 лева –
деловодни разноски в настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: