РЕШЕНИЕ
гр.
София, 28.08.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19
състав в публично заседание на тридесети март през две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при секретаря Е.В. и с участието
на прокурора.., като разгледа докладваното от съдия Рубиева т.д. № 5908/2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 17 от Конвенция за договор за международен автомобилен превоз на стоки и
чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът – В.Н.Д. твърди, че на
16.06.2013 г. е изпратил от гр. П. до гр. О., Д., строителни материали и
обзавеждане с общо тегло 23 тона, като превозът е бил осъществен от превозвача
„И.Т.“ АД с товарна композиция – влекач с ДК № ******* и полуремарке с ДК № *******.
Твърди, че за предадения товар е била съставена международна товарителница CMR, към
която са били приложени фактури, индивидуализиращи предоставения товар по вид,
количество и цена. Твърди, че на 19.06.2013 г. товарната композиция е
претърпяла пътно-Т.портно произшествие /ПТП/, на територията на Република Чехия
по вина на водача на композицията, в резултат на което е била унищожена или
повредена по-голямата част от превозваната стока. Твърди, че за настъпването на
ПТП е бил издаден официален документ от властите на Република Чехия под № *************. Твърди, че превозвачът е имал сключена застраховка по риска „Отговорност
на международния автомобилен превозвач“ в ответното застрахователно дружество
със застрахователна полица № 139000400011, със срок на десйтвие от 06.06.2013
г. до 04.06.2014 г. Твърди, че застрахователят е бил уведомен за настъпилото
събитие. Твърди, че след заплащане на разходите и репатриране, стоката е била
освободена и на 28.06.2013 г. е била доставена с друга товарна композиция –
влекач с ДК ****** и полуремарке с ДК № ******, на адреса на получаване, вписан
в международната товарителница – О., Д.. Твърди, че при получаване на стоката
между него и превозвачът е бил съставен констативен протокол, вписан в
международната товарителница, в който са били описани всички здрави, увредени и
липсващи стоки, тяхната цена и индивидуализиращ документ. Твърди, че всички
липсващи и увредени стоки са на обща стойност 56 466.80 лв. Твърди, че при
получаване на стоката е бил извършен оглед и от авариен комисар, изпратен от
ответното дружество. Твърди, че във връЗ.а с отправена претенция за заплащане
на увредената и липсващата стока, и разноски за сортиране и установяване на увредената
стока в ответното дружество е била образувана щета, по която застрахователят е
признал стойността на увредените стоки в размер на 56 466.80 лв. (28870.02
евро), както и разход за сортиране и установяване на увредената стока в размер
на 2359.70 лв. (1206.50 евро), но е отказал да изплати застрахователно
обезщетение, тъй като застрахователното събитие е настъпило, без превозвачът да
може да го избегне. Твърди, че в отговор на молба за преразглеждане на оказа за
изплащане на застрахователното обезщетение ответното дружество го е уведомило,
че съгласно условията на застраховката товародателят и товарополучателят не са
активно легитимирани да предявят директна рекламация срещу застрахователя на
превозвача. Предвид това претендира ответното застрахователно дружество да бъде
осъдено да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
представляващи стойността на увредената и липсващата стока в размер на 56 466.80 лв. и разходите за установяването
й в размер на 2359.70 лв., както и обезщетение за забава в размер на 4469.93
лв., считано от 27.07.2013 г. – датата на изтичане на 15-дневния срок от
представяне на всички документи пред застрахователя до завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира сторените по делото
разноски.
С отговора на исковата молба –
ответникът ЗД „У.” АД оспорва изцяло предявените искове. Оспорва активната
процесуална легитимация на ищеца за предявяване на исковете, тъй като същият не
притежава качеството на „увредено лице“ по смисъла на т. 33 от Общите условия,
приложими към сключения затсрахователн договор. Релевира доводи, че е налице изрично
иЗ.лючен риск по смисъла на т. 5 от Общите условия, тъй като застраховката не
покрива загуба или щета, за които застрахованият носи отговорност. Счита, че
превозваните стоки попадат в рамките на иЗ.люченията на приложното поле на Конвенцията
за договор за международен автомобилен превоз на стоки, поради което и
отговорността по застраховката е иЗ.лючена. Ответникът оспорва и размера на
претенциите като счита, че същият е необосновано завишен, както и че
обезщетението се претендира за вещи, които ищецът не е притежавал към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Претендира направените съдебно-деловодни разноски.
Съдът на основание чл. 235 ГПК, като прецени
становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложена по делото Т.портна заявка от 13.06.2013
г. се установява, че „ЕМГ Т.“ ЕООД заявява извършването на международен
автомобилен превоз на личен багаж и строителни материали от „И.Т.“ АД с автомобил/ ремарке с рег. № ******* и рег.
№ *******. Посочено е, че датата на товарене е 16.06.2013 г. от товарен пункт- гр.
П., ул. „********* и разтоварен пункт - гр. О..
Съгласно представена и приета по делото международна
товарителница на 16.06.2013 г. от гр. П., ул. „********* до гр. О., Д. дружеството
„В.“ ООД е изпратило строителни материали и обзавеждане с общо тегло 23 тона,
като превозът е бил осъществен от превозвача „И.Т.“ с товарна композиция с ДК №
******* и ДК № *******, и стоките са получени на 28.06.2013 г., с претенция за
повредени и липсващи стоки.
Приложен е констативен протокол от 28.06.2013 г.,
подписан от представител на „И.Т.“ АД, В.Н.Д. и В.Н. П., в който е описано
състоянието на доставените и превозени стоки.
Като доказателство по делото е приложено удостоверение
за участие в ПТП с превод на български език, издадено от полиция на Чешката
Република, Областна дирекция на полицията – Височина, Сектор магистрали Велки
Беранов, относно произшествие, настъпило на 19.06.2013 г., в 13.50 ч., на
магистрала D1, на 77 462 км. в кадастъра
на община Войславице, на магистрала № 01, при 77.5 км. по посока към Прага, в
кадастъра на община Войславице, община с разширени правомощия Хумполец, с
товарен автомобил „Ивеко AS440“, с рег.
№ ******* (БГ), с ремарке „Виберти 38S20“, с
рег. № *******.
Приложена е застрахователна полица № 13900400011 за
сключена застраховка „Отговорност на
международен автомобилен превозвач“ между „И.Т.“ АД и З. „У.“ АД по отношение на влекач
„Ивеко ***** Т“ с рег. № ******* и полуремарке „Виберти 38 С 20“, с рег. № *******,
със срок на действие от 00.00 ч. на 05.06.2013 г. до 24.00 ч. на 04.06.2014 г.
Представени са Общи условия за застраховка „Отговорност
на автомобилен превозвач“, приети от Управителния съвет на З. „У.“ АД и влезли
в сила на 15.05.2012 г. Съгласно т.5. от общите условия застраховката не
покрива загуба или щета, за които застрахованият носи отговорност съгласно
разпоредбите на чл. 7, параграф 3, чл. 12, параграф 7, чл. 24, чл. 26, чл. 38 и
чл. 40 на Конвенция за договор за
международен автомобилен превоз на товари.
С писмо изх. № 3570/ 19.08.2013 г. ЗК „У.“ АД е
уведомило „И.Т.“ АД и В.Н.Д., че по образуваната щета № 13409000002/2013
застрахователното дружество прави отказ за изплащане на обезщетение за
настъпилите материални вреди по превозваната стока вследствие на процесното
ПТП. Посочено е, че съгласно аварийния рапорт, изготвен от представител на
застрахователя – авариен комисар, размерът на вредите по превозваната стока е
30 680 евро /по фактурна стойност/, като се приспада стойността на
неувредения товар – 1810.59 евро и се прибавят разходи за сортиране – 1206.50
евро.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството относно размера и вида на щетите, описани от
аварийния комисар, което е обективирано в цитираното писмо с изх. № 3570 от 09.08.2013
г. от ЗК „У.“ АД.
По делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза.
Съгласно заключението на изготвената експертиза от извършената проверка на
приложените документи в кориците на делото и предоставените документи от ищеца
се установява, че стойността на увредената, липсващата и здравата стока
поотделно и в цялост, при получаването й на 28.06.2013 г. в гр. О., Д., възлиза
на 63 438.86 лв., както следва: повредена стока – 51 633.24 лв., липсваща
стока – 8243.92 лв., здрава стока – 3561.70 лв. Вещото лице установява, че
необходимите разходи за сортиране на стоката и установяване на уврежД.та
възлиза на 2359.70 лв. (206.50 евро). Експертът дава заключение, че стойността
на увредените вещи, с изключение на повредените стоки от оспорените от
ответната страна фактури възлиза на 12 073.79 лв., както следва: повредени
стоки – 3829.87 лв., липсваща стока – 8243.92 лв.
Представени са писмени документи, представляващи
фактури за закупени от страна на ищеца строителни материали, фискален бон,
приемо-предавателни протоколи и стокова разписка, които са взети предвид от
вещото лице при изготвяне на съдебно-икономическата експертиза. Същите са
оспорени от ответната страна относно тяхната материална доказателствена сила.
По отношение на направеното оспорване настоящият състав намира следното:
посочените документи имат характера на частни свидетелстващи документи и като
такива нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Частният
свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното
изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа.
Съгласно чл. 180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги
издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. В този смисъл са Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 354/ 2012 г., IV Г. О., ГК, Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 801/2009 г., IV Г. О., ГК, Решение № 506 от 08.09.2010 г. по гр.
дело № 705/2009 г. на IV Г. О.
Пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Н.М.П.. От показанията на същия се
установява, че е баща на съпругата на ищеца. Излага, че през 2012 г. ищецът и
съпругата му са си купили къща в Д., на която се е налагало да се направи
ремонт, като за тези цел са се прибрали в България. Посочва, че са купили
определени стоки, които той е натоварил на камион на 16.06.2013 г. и ги е
изпратил за Д.. Заявява, че лично е присъствал на товаренето на стоките на
камиона, който е тръгнал за Д., като той и още 4 човека са летели на 19.06.2013
г. през М. до там, за да започнат ремонта на къщата. Твърди, че ищецът се е
прибрал в Д., тъй като е имал ангажимент, поради което той е натоварил стоките
от България. Заявява, че е звъннал на шофьора на камиона от М., като между
16-ти и 19-ти юни се е чувал с него всеки ден, за да го пита как се движи, къде
се намира и да синхронизират действията си. Обяснява, че когато е звъннал на
шофьора на 19-ти, той не му е вдигнал телефона, като когато са кацнали в Д.,
отново му е звъннал, но не е получил отговор. Посочва, че е успял да се свърже
с шофьора на 20-ти юни, около 10-10.30 ч. сутринта, като той му е казал, че е
спукал гума и че камионът се е усукал, вследствие на което са се счупили
едно-две стъкла, два пакета с плочки са се разсипали и една бака с латекс се е
разляла. Излага, че се е свързал с фирмата, която е превозвала стоката, и от
там са му казали, че ще изпратят друг камион, за да претоварят стоката, тъй
като този не е можел да продължи пътя. Заявява, че наименованието на фирмата на
превозвача е „И.Т.“ АД. Твърди, че другият камион, който са изпратили от
фирмата превозвач, е пристигнал на 28.06.2013 г., понеделник. Обяснява, че от
датската страна са им казали да не отварят камиона, като пристигне, за да
констатират каква е била превозваната стока. Твърди, че след като са отворили
камиона, са установили, че цялата стока
е била смачкана и повредена, и е имало доста липсващи неща. Излага, че
всички са участвали в разтоварването на камиона и разопаковането пред аварийния
комисар, като е бил съставен протокол, който е бил подписан от ищеца и от новия
шофьор на камиона, който е пристигнал с нова композиция. Посочва, че аварийният
комисар е описвал обстоятелствата подробно. Уточнява, че ищецът е бил в Д. от
2011 г., а преди това е живеел в САЩ. Поддържа, че ищецът е поемал разноските
за закупуване на материалите, като една част от тях са били закупени от него,
но повечето ищецът е закупил лично. Посочва, че за Т.порта ищецът му е оставил
пари, които той е изпратил по банков път на превозвача. Завява, че лично е
присъствал при закупуване на 90 % от стоките от ищеца. Свидетелят установява,
че има строителна фирма.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството за наличието на застрахователно правоотношение между
превозвача и ответното застрахователно дружество, валидно към датата на
настъпване на застрахователното събитие.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Налице е договор за международен автомобилен превоз на
стоки, уреден от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки / CMR/, съгласно член 1 от същата. Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ се прилага за всеки договор за
превоз по шосе, когато мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на
доставянето й се намират в две различни държави, от които най-малко едната е
ратифицирала Конвенцията, т. е. приложима е в настоящата хипотеза.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че ищецът е както изпращач, така и товарополучател на процесните
превозвани стоки. Това обстоятелство се потвърждава и от представения, и приет
по делото констативен протокол. В този смисъл е и решение № 1382 от 20.07.1995
г. по гр. д. № 1221/94 г.., V г.о. на ВС, в което изрично се приема, че
качествата на превозвач и изпращач се определят от действителното превозно
отношение по сключения превозен договор, а не от вписването им в
товарителницата или в друг Т.портен документ.
В случая безспорно се установи, че при изпълнение на
договор за превоз на строителни материали и обзавеждане, от „И.Т.“ АД като
превозвач с товарна композиция на 19.06.2013 г. в Република Чехия е настъпило
ПТП, вследствие на което част от превозваната стока е увредена и липсваща.
Отговорността на превозвача произтича от чл. 17, т. 1
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/,
съгласно който превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса, или
повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето
й, както и за забавата при доставянето й. С оглед на гореизложеното и на
основание на така цитирания текст от Конвенцията за причинените вреди на товара
по време на превоза отговорност носи превозвачът.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, а и от приетата застрахователна полица се установява,
обстоятелството за наличието на
застрахователно правоотношение между превозвача и ответното застрахователно дружество,
валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие.
В конкретния случай, ищецът
претендира обезщетение от застрахователя на основание чл. 226 от КЗ, тъй като счита,
че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на превозвача съгласно
чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари.
По отношение на спорния въпрос за наличието на активна
материално- правна легитимация за ищеца по настоящата претенция съдът приема следното:
тъй като отговорността на застрахователя е функционална на отговорността на
превозвача по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки,
то активна материално-правна легитимация е налице за всеки спрямо, когото
превозвачът отговаря по реда на чл. 17 от Конвенцията, тъй като същия разполага
с пряк иск срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност на превозвача
с МПС по суша“, съобразно текста на чл. 226 от КЗ. Процесната застраховка
„Отговорност на международния автомобилен превозвач“, с която е покрита
отговорността на „И.Т.“ АД по глава IV от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки, в качеството му на международен
автомобилен превозвач, представлява застраховане на „Гражданската отговорност“
на превозвача с моторни превозни средства, по аргумент от т.10.2, Раздел II
от Приложение № 1 - Видове застраховки, от КЗ. Застраховките
от раздел „Гражданска отговорност“, сред които попада и процесната застраховка,
се регламентират от разпоредбите на глава двадесета от КЗ. Съобразно изричната
разпоредба на чл. 226, гл. 20 от КЗ, е предоставена възможността на увредения,
спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението си пряко от
застрахователя.
Поради това съдът приема, че ищецът
притежава качеството на увредено лице и има право да претендира обезщетение за
търпените от него щети пряко от ответника – застраховател и предявеният иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за имуществени вреди вр. чл. 17 от Конвенция за договор за международен
автомобилен превоз на стоки е основателен.
По отношение на размера, то по
делото е прието за безспорно обстоятелството относно размера и вида на щетите,
описани от аварийния комисар, обективирани в обсъденото по-горе писмо.
Следователно претенцията следва да бъде уважена за размера, който е предявен от
56 466.80лв. – стойността на увредени и липсващи стоки, както и за сумата
от 2359.70лв., представляваща разход за сортиране и установяване на увредената
стока. Върху тези суми ответното застрахователно дружество дължи законна лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда – 28.04.2014г. до окончателното
плащане.
По акцесорната претенция: Същата е
основателна. Застрахователят е изпаднал в забава, считано от 27.07.2013г. -
датата, на която е следвало да заплати застрахователното обезщетение, съгласно
разпоредбата на чл. 208 КЗ при представяне на всички изискуеми документи, което
е станало на 11.07.2013г., видно от обсъдените доказателства. При определяне
размера на тази претенция, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК. С
оглед на това определя размера на сумата от 4469.93лв.
При този изход на спора ответникът
дължи на ищеца разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК в общ размер от 6831.85лв.
/включващ държавна такса, депозит за СИЕ и адвокатски хонорар, намален до
4000лв., с оглед направеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, но и след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото/.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „У.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Н.Д., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 1-адв. дружество „Я.“,
чрез адв. Я.Я. сумата
от 56 466.80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи стойността на увредена и липсваща стока, както и да заплати сумата от 2359.70лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди - разходите за установяването й, на основание чл. 226 от КЗ, вр. чл. 17 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на товари, ведно със законните
лихви върху двете суми, считано от 28.04.2014г. до окончателното плащане, както и да заплати сумата от 4469.93 лв., считано от
27.07.2013 г. до 28.04.2014 г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЗК „У.” АД ДА ЗАПЛАТИ НА В.Н.Д. сумата от 6831.85лв., на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: