Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. Габрово, 10.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 96 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалба на „*****“
ЕООД – гр. Габрово против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 10408 от 26.03.2019 година, издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, немотивирана, неправилна, необоснована и в разрез с целите
на закона. Според оспорващото дружество липсват мотиви за издаване на
заповедта, а само са преписани законовите изисквания за издаването ѝ, без
да са посочени конкретни фактически основания – какви конкретно органът счита,
че биха били неприятните последици за фиска и Държавата, както и вредите;
липсват конкретни мотиви какви са критериите, по които е преценена като налична
опасност за фиска. Счита се, че става въпрос за чисто формални нарушения –
неиздаване на фискален бон на малка стойност и открита разлика в касата на
заведението. Не е преценено и съпоставено от НАП значителното затруднение и
разходи, които отстраняването на стоките от магазина ще коства на дружеството,
което отстраняване то следва да стори по силата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС. Прави
се искане за отмяна на оспорената заповед и се претендира присъждане на
направените по делото разноски – държавна такса и заплатен адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат /л. 34/,
поддържа се жалбата, както и искането по същество за отмяна на оспорената
заповед, представя се списък на разноските /л. 35/.
Ответната страна Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната
агенция за приходите се представлява в открито съдебно заседание от надлежно
упълномощен процесуален представител – юрисконсулт /л. 36/ оспорва се жалбата, по същество се прави
искане за отхвърляне на оспорването, претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, реципрочно на претендираното адвокатско такова от оспорващата
страна.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 24.03.2019 година е била извършена проверка със скрито наблюдение на търговски обект – заведение за обществено хранене „Глинени гърнета“, находящо се в гр. Габрово и стопанисвано от оспорващото дружество.
Според резултатите от проверката, материализирани в Протокол за извършена проверка № 0360904 от 24.03.2019 година /л. 15-17/, при извършена контролна покупка от служител на НАП на напитки, описани в протокола, на обща стойност 7.16 лева и прието плащане от посочено в протокола лице – сервитьор, не е издаден фискален касов бон от наличното в обекта фискално устройство, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки, като контролната покупка е консумирана изцяло. При проверката е констатирана разлика между разчетената касова наличност - 228.15 лева и фактическата наличност – 125 лева, без наличие на служебно въведени и изведени суми в касата, т.е. налице е разлика с отрицателна величина - -103.15 лева. При проверката към Протокола е съставен опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката /л. 18/. От 5 /пет/ лица, работещи в заведението, са събрани декларации от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение /л. 19-23/. При проверката са изготвени пълен отчет на фискалната памет за периода 01.03.2018 – 28.02.2019 година, дневен финансов отчет и 5 броя фискални бонове – копия /л. 24-25/.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която да съдържа посочване на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС са формулирани така: „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.“ В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, наричана по-долу за краткост „Наредбата“. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“, т.е. при установено нарушение от вида на процесното, принудителна административна мярка се налага от административния орган без право на преценка дали да наложи мярката или не. Несъстоятелен е доводът на оспорващото дружество, че установените нарушения са формални такива. С неиздаването на фискална касова бележка за извършена продажба на стока приходите от продажбата са укрити и дължимият за продажбата данък върху добавената стойност и съответният корпоративен данък няма да бъдат внесени в бюджета, в което се изразява и вредата от деянието.
Доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 24.03.2019 година, а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредбата за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон се установява от разпечатката от КЛЕН, приложена към процесния протокол от проверката. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз „до 30 дни“. Действайки при условията на оперативна самостоятелност относно срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30 дни, издателят на процесната заповед изрично е посочил, че продължителността на срока е съобразена с вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност, както и със степента на обществената опасност на деянието. Изрично е посочено, че срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, посочени в заповедта, както и с оглед осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед не е в колизия с преследваната от закона цел, както и с принципа на съразмерност в административния процес, уреден в чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му - при тази уредба в ЗДДС, определянето на продължителност на принудителната административна мярка за първо нарушение за 14 дни не се явава несъразмерно по чл. 6 от АПК. Аргумент в подкрепа на гореизложеното за съразмерност на срока на мярката е и установената от органите по приходите разлика в паричните средства в касата. Отрицателната касова разлика не е индиция за изпълнено задължение за регистриране и отчитане на продажбата, а сочи на неизпълнение и на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Следва да се съобрази и посоченото от ответната страна в хода по същество, че при достигане на определен оборот на заведението, изискващ регистрация по ЗДДС, стопанисващият процесното заведение търговец се сменя с друг, който факт се установява от представената по делото справка за регистрирани промени на данните за фискално устройство /л. 37-39/.
Що се отнася до изложените в жалбата възражения относно разпореденото отстраняване на стоките от обекта съгласно чл. 187, ал. 2 от ЗДДС, съдът намира същите за неоснователни и недоказани. Видно от процесната заповед, административният орган е указал наличните стоки в обекта да се отстранят от лицето в срок до датата на запечатване. В съответствие с нормата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС е указано, че ако отстраняването е свързано със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди оставянето на стоките в обекта. В случая няма данни да е направено такова искане от страна на търговеца, нито пък са посочени конкретни данни относно твърдението за значителни затруднения и разходи, което води до извод, че отстраняването не е свързано със значителни разходи и трудности.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10408 от 26.03.2019 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП /л. 27/, в писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на акта и съответно неоснователност на оспорването.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с продължителността на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „*****“ ЕООД – гр. Габрово против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10408 от 26.03.2019 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД – гр. Габрово с ЕИК ***** да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: