РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Ловеч, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
в присъствието на прокурора К. Енч. П.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500248 по описа за 2022 година
за 2022 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 43/ 17.03.2022г., постановено по гр.д.№ 845/ 2021 г., Троянския
районен съд е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, да заплати на М. В. К., сумата от 3000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение
за извършено престъпления по чл.235, ал.2 във вр. с ал.1 във чл.20, ал.2 от НК и чл.
чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от
НК по Дознание №****г. по описа на РУ-Троян, пр. преписка №******г. по описа на
РП-Троян за времето от привличането му като обвиняем по досъдебното производство
- 01.07.2013г. до влизане в законна сила на Решение №260057 от 08.12.2020г. по
ВНОХД 495/2020г. по описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.12.2020г. до окончателното изплащан, като за разликата до
претендираният размер от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан е отхвърлен. На
основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, е осъдена
да заплати на К., сумата от 4300.00 лева, обезщетение за причинени имуществени
1
вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 5.00 лева разноски в настоящото производство за заплатена ДТ, съобразно
уважената, отхвърлена част от исковете, като за разликата до претендираният размер от
5300 лева, като неоснователен и недоказан е отхвърлен. Присъдена е и сумата от 119,17
лева, представляваща дължимата законна лихва върху внесената от него „парична
гаранция в размер от 500 лева" за времето от 06.02.2018г. до 12.06.2020г.
С решението Прокуратурата е осъден на нование чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ да
заплати на Х. В. Б. сумата от 1000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпления
по чл.235, ал.2 във вр. с ал.1 във чл.20, ал.2 от НК и чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от
НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК по Дознание №****г. по
описа на РУ-Троян, пр. преписка №******г. по описа на РП-Троян за времето от
привличането му като обвиняем по досъдебното производство - 01.07.2013г. до
влизане в законна сила на Решение №260057 от 08.12.2020г. по ВНОХД 495/2020г. по
описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.12.2020г. до окончателното изплащане, като за разликата до претендираният размер
от 5 000 лева, като неоснователен и недоказан е отхвърлен. На основание чл. 2, ал. 1, т.
2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на Х. Б.
сумата от 860 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5.00 лева
разноски в настоящото производство за заплатена ДТ, съобразно уважената,
отхвърлена част от исковете.
Присъдени са и съответните разноски, както и на основание чл. 10, ал.З от
ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адв.Д. Д. Н. -
ЛАК, адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. в общ размер на
1129.00 лева, съразмерно с уважената част от предявените искови претенции, а на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Троян сумата от 226.00
лева за изготвените заключения по допуснатите експертизи, съобразно
отхвърлената/уважена част от исковете за причинени неимуществени вреди.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 1651/ 05.04.2022 година (04.04.2022 г.) от М.
В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес град ******, и Х. В. Б., ЕГН **********, с
постоянене адрес с. ******, чрез адв. Д. Д. Н. – АК – Ловеч със съдебен адрес: град
Ловеч, ул. Търговска“ № 1, против Решение № 43/ 17.03.2022 г. на Троянския районен
съд по гр.дело № 846/ 2021 г. по описа на същия съд, в отхвърлителната част, както и в
частта за разноските. Посочва, че съдът при определяне размера на обезщетенията не е
съобразил събраните по делото доказателства, а именно не е съобразил, че за
предишните осъждания са реабилитирани, продължителността на самите процесуални
2
следствени действия и имат повече от 40 явявания в качеството им на обвиняем и
подсъдим. Изтъква още, че при определяне размера на обезщетението не е съобразен и
фактът, че са били осъдени от първата инстанция, което довело до по-висок интензитет
на търпените вреди. Излага подробни съображения и за неправилност на решението в
частта за разноските.
Моли да бъде отменено решението в атакуваната част, като им бъдат присъдени
обезщетения в пълния претендиран размер, както и разноските по делото.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание въззивницте не се явяват, представляват се от адв. Д.Н. от
АК - Ловеч, поддържа жалбата и моли да бъде отменено първоинстанционното
решение в атакуваната част, като им бъдат присъдени разноските.
Въззиваемата страна Покуратурата на РБългария се представлява от К. П., който
застъпва становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че
присъдените обезщетения са съобразени с доказателствата по делото, като с оглед на
това, че няма въззивна жалба от страна на прокуратурата не предира за допълнително
намаляване на обезщетението.
От събраните по делото писмени доказателства, приложени към, гр.д.№ 845/
2022 г. по описа на Троянския районен съд, както и становището на страните по
делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема
за установено следното:
На 15.02.2013 година е било образувано досъдебно производство № 58/ 2013
година по описа на РУ "Полиция" град Троян за престъпление по чл. 235, ал.2, вр. ал.1
от НК. Като обвиняеми по делото са били привлечени четири лица, като ищците са
привлечени като обвиняеми на 26.06.2013 година за извършено престъпление по
чл.235 във чл.20, ал.2 от НК и чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1
от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК. По отношение и на двамата е взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
По внесен срещу Б., K. и още две лица, обвинителен акт било образувано НОХД
№ 168/ 2014 година на РС – Троян. С разпореждане № 253/ 14.03.2014 година
производството е прекратено и върнато на РП – Троян за доразследване.
На 20.06.2014 година срещу Х. В. Б. и М. В. К. в РС – Троян е бил внесен
обвинителен акт за извършени престъпления, съответно по чл. 235, ал.1, пр. 1 от НК,
чл.195, ал.1 т.4, пр. 2 и 3, във връзка с чл. 194, ал. вр. чл. 20, ал.2 от НК; по чл.235, ал.2,
пр.2 и 3, вр. ал.1, във чл.20, ал.2 от НК, чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и 3, вр. 194, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт било образувано НОХД 489/2014г. по
описа на РС-Троян. С протоколно определение № 139/ 07.08.2014 година
3
произвоството по делото било прекратено и върнато на РП – Троян за отстраняване на
процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза на процеса, довели до
нарушаване правото на защита на подсъдимите лица.
На 23.12.2014 година срещу Х. В. Б. и М. В. К. в РС – Троян е бил внесен
обвинителен акт за извършени престъпления, съответно по чл. 235, ал.1, пр. 1 от НК,
чл.195, ал.1 т.4, пр. 2 и 3, във връзка с чл. 194, ал. вр. чл. 20, ал.2 от НК; по чл.235, ал.2,
пр.2, вр. ал.1, във чл.20, ал.2 от НК, чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и , вр. 194, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК от НК. По повдигнатите обвинения бил образувано НОХД № 916/
2014 година по описа на РС – Троян.
На 18.02.2015 година ход на делото не бил даден поради неявяване на Х. В. Б.,
вследствие на което мярката му за неотклонение била променена от „Подписка“ в
„Задържане под стража“ .
Първото заседание бил проведено на 24.03.2015 година като било отложено за
разпит на свидетели. Съдебното следствие продължило още дванадесет заседания,
поради разпит на доста свидетели, нередовно призоваване на част от свидетелите,
заболяване на наблюдаващия прокурор, остъствие на друг подсъдим по уважителни
причини.
На 29.09.2016 година е постановена присъда № 22, с която Х. Б. и М. К. са
признати за виновни по повдигнатите им обвинения и осъдени по на 1 година и 6
месеца лишаване от свобода и глоба 1 000 лева.
С решение № 9/ 13.02.2017 година постановено по ВНОХД № 338/ 2016 година
по описа на ОС – Ловеч, присъдата е отменена и делото върнато на РП-Троян за
констатиране на неотстраними в съдебната фаза нарушения.
В хода на досъдебното произвоство ищците били призовани на 04.04.2017г.,
07.04.2017г. и 13.04.2017г. в РУ- Полиция за извършване на процесуални действия по
предявяване на материалите по делото
След внасяне на нов обвинителен акт на 22.05.2017г. е образувано НОХД №
182/ 2017 година по описа на РС – Троян, което приключило в периода 20.12.2017г. до
10.02.2020г. с проведени петнадесет съдебни заседания.
Поради неявяване на подсъдимият К. на насроченото за 20.12.2017г. открито с.з.
по НОХД 182/2017 година по описа на ТРС, била изменена взетата по отношение на
него мярката за неотклонение от „Подписка" в „Парична гаранция от 500 лева" ,
внесена на 06.02.2018 г. по указаната банкова сметка,.
С Присъда № 6/ 10.02.2020 година, постановена по НОХД №182/ 2017година на
РС - Троян, Х. В. Б. и М. В. К. били признати за невиновни по повдигнатите обвинения
по чл.235, ал.2 и 235, ал.1 от НК, както и по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр.
чл.194, ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК.
4
С Определение № 68/ 07.04.2020 година по делото била отменена и наложената в
хода на наказателното производство мярка за неотклонение на М. К. „Парична
гаранция от 500 лева", която сума била възстановена на К. на 12.06.2020г.
Решение №260057/ 08.12.2020 година, постановено по ВНОХД 495/2020г. по
описа на ОС-Плевен оправдателната присъда по отношение на ищците била
потвърдена.
В хода на първоинстанционното производство са депозиране гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Ст. Б.а (майка на Х. Б.) и С. В. К. (брат на
М. К.).
От показанията на св. Пена Б.а, която жилеела заедно със сина си, се
установяваве, че в периода, в който продължило наказателното дело 2013г. - 2020г., той
много се ядосвал, не спял, не ядял, пропил се, не ходел редовно на работа, нямал
постоянна работа и няколко пъти си сменял работата. Твърди, че се страхувал, че могат
да го осъдят и тя да остане сама.
Свидетелят С. К. посочва, че през 2013 г. брат му бил обвинен в кражба на дърва
и делото продължило 7-8 години. Твърди, че през този период често се налагало брат
му да ходи в полицията и по дела, като след това бил отчаят, раздразнителен,
започналда страни от хората, бил изнервен. В селото се говорело, че брат му е отраднал
дърва и това още повече влощшило нещата, не му било добре, мълчал си, не му се
говорело,не можл да спи, излизал навън да пуши, не му било спокойно, станал по-
нервен и по-раздразнителен. Свидетелят сочи, брат му имал камион и извършвал
международен транспорт, а наказателното делто повлияло върху работата му. Отказвал
товари, не можел да ходи в чужбина, изпиквал срам и неудобство, че хората говорят за
него. Твърди, че през 2018 - 2019 г. продал камиона и не работел никъде.
За правилното изясняване на спора по делото в първоинстанционното
производство било изслушано заключение по допусната съдебно-психиатрична
експертиза. Според експерта към момента на прегледа при М. В. К. не се установяват
депресивни симптоми или симптоми на смесена тревожно-депресивна реакция. Счита,
обаче, че вследствие на воденото срещу наказателно наказателно производство, същият
изживял „Смесено тревожно-депресивна реакция", включващо: тежък стрес и
разстройство в адаптацията, а клиничната картина включва: депресивно настроение,
тревожност, безсъние, безпокойство, чувство за навъзможност за справяне със
ситуацията, за планиране на бъдещето, в различна степен се нарушава и извършването
на ежедневните рутинни дейности, както и комуникацията с околните, емоционална
лабилност и раздразнителност. В съдебно заседание вещото лице посочва, че по делото
липсва медицинска документация и няма обективни данни, като заключението изцяло
се базира на неговите обяснения и на неговите субективни усещания за това, което той
е преживял през целия период от време.
5
По отношение на Х. В. Б., според заключението липсват симптоми на
посттравматично стресово разстройство или на друг тип реакции на тежък стрес и
разстройство в адаптацията. Не се установяват депресивни изживявания нито към
момента на изследването, нито за минало време.
Въззивното производство се развива в частта, с която е отхвърлена исковата
претенция на М. К. за присъждане на неимуществени вреди над сумата от 3 000 лева
до пълния претендиран размер от 10 000 лева, както и за имуществени вреди
произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за наказателното производство
над сумата от 4 300 лева до пълния претендиран размер от 5 300 лева.
Първоинстанционното решение е обжалвано и от Х. Б. в частта, с която е отхвърлена
претенцията му за неимуществени вреди над сумата от 1000 лева до сумата от 5 000
лева.
От данните по делото, а и страните не спорят, че ищците са обвинени от РП -
Троян в извършване на престъпление от общ характер, по което са оправдани. Налице е
първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди
причинени на граждани.
Второ задължително условие е на ищцеца да са причинени вреди от незаконното
обвинение (чл. 4 от ЗОДВПГ ), които подлежат на доказване в процеса, а не се
презюмират. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези,
които по време и място следват противоправния резултат. Преките вреди обосновават
причинната връзка между противоправността на поведението на делинквента и
вредите.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на
обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази конкретните
обстоятелства по всеки отделен случай: тежестта на повдигнатото обвинение – дали е
от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се
предвиждат за него; вида на наказателното производство – дали е приключило в
досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство; продължителността на
наказателното производство (като период от време); видът на взетата мярка за
неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането; има ли
разгласяване чрез медиите; има или влошаване на здравословното състояние;
конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му – семейство,
професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера
на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и
ефективно изтърпяване на наказания; прояви на съпричиняване на вредите от
увредения; всички други факти, които са наведени като основание на исковете или
като защита срещу тях, които са свързани изтърпените неблагоприятни последици от
6
незаконното наказателно производство. (В този смисъл решение № 83/2/ 10.12.2010
година на ВКС по гр.д. № 593/ 2010 г. постановено по чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай ищците М. В. К. и Х. В. Б. са били привлечени като
обвиняеми с постановление от на 26.06.2013 година за извършено престъпление по
чл.235 във чл.20, ал.2 от НК и чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1
от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК. По отношение и на двамата е взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
Безспорно установено е че производството е продължило до 08.12.2020 година –
постановяването на оправдателната присъда.
По отношение на М. К. мярката за неотклонение „Подписка ” била променена с
протоколно определение от 20.12.2017 година в „Парична гаранция от 500 лева“,
внесена на 06.02.2018 г. и отменена на 07.04.2020 г. – възстановена на 12.06.2020 г.
От данни по делото се установява, че Б. и К. са били осъждани и реабилитирани
към момента на наказателното преследване.
По делото като свидетели са разпитани майката на Х. Б. и и брата на М. К.,
които твърдят, че привличането им като обвинаеми и продължилият повече от седем
години процес им се отразил негативно.
Обективни данни за наличието здравословни проблеми – психически или
физически, по делото не се съдържат. От заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, изготвена по данни на ищците се установява, че при Б. не се наблюдават
симптоми на посттравматично стресово разстройство или на друг тип реакции на
тежък стрес и разстройство в адаптацията. Не се установяват депресивни изживявания
нито към момента на изследването, нито за минало време. По отношение М. К. към
момента на прегледа не се установяват депресивни симптоми или симптоми на смесена
тревожно-депресивна реакция. Счита, обаче, че вследствие на воденото срещу
наказателно наказателно производство, същият изживял „Смесено тревожно-
депресивна реакция", включващо: тежък стрес и разстройство в адаптацията, а
клиничната картина включва: депресивно настроение, тревожност, безсъние,
безпокойство, чувство за навъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на
бъдещето, в различна степен се нарушава и извършването на ежедневните рутинни
дейности, както и комуникацията с околните, емоционална лабилност и
раздразнителност.
Настоящият състав като съобрази, че наказателното преследване е продължило
повече от седем години, като по отношение на ищите е била приложена марка за
неотклонение „Подписка“ и за кратък период „парична гаранция“, вследствие
неявяване без уважителна причина за съдебно заседание, което не засяга сериозно
правната им сфера; престъплението, за което са уличени е тежко по смисъла на НК;
7
били са осъждани за други престъпления, макар и реабилитирани; липса на безспорно
установени здравословни проблеми, свързани с обвинението; наказателното
производство не е било публично оповестено; няма установени претъртени вреди с
трайни и непреодолими последци в социалния живот; счита, че претърпените от Б. и
М.ов неимуществени вреди са в значително в по-нисък интензитет и по-малък обем
отколкото е претендирано с исковата молба.
По делото са представени и доказателства за постигнато споразумение по чл. 60
от Закона за съдебната власт между ищците и Министерство на правосъдието в размер
на 3 200 лева за всеки един от тяп за нарушаване на правото на разгелждане и
решаване на делото в разумен срок.
В конкретният случай ищците, не са установили при пълно главно доказване
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси в по-голям
размер от обичайното, произтичащо само от незаконосъобразното обвинение. Не са
доказани безспорно и специфични увреждания – психически и физически, които се
дължат единствено и само от наказателното преследване, приключило с оправдателна
присъда.
От изготвената характеристична справка, приложена към досъдебното
производство се установява, че М. К. живее в с. Б. и не се ползва с добро име в селото.
Често с брат си злоупотребявали с алкохол и ставали конфликтни, управлявал МПС в
пияно състояние. Има три броя заявителски материял по чл. 195, чл. 325 и чл. 343В от
НК.
Видно от характеристичната справка на Х. Б., същоят жилее в с. Д.Д., Община
Троян, неженен, живее с майка си. Често злоупетребява с алкохол, няма постоянна
работа, не се ползва с добро име в селото.
При тези съображения въззивният съд счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за репарирането на претендираните от М. К. неимуществени
вреди възлиза на сумата от 4 000 лева. С оглед на това претенцията за неимуществени
вреди се явява частично основателна и доказана до размер на тази сума, като в
останалата част за сумата от 6 000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева,
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 5 300 лева
произтичащи от адвокатско възнаграждение по време на наказателното производство
са основателни и доказани в пълен размер, като първоинстанционният съд не е отчел
платеното адвокатското възнаграждение в размер на 1 000 лева, съгласно договор за
правна помощ от 22.07.2019 година по нохд № 182/ 2017 година по описа на РС –
Троян (стр. 575, том ІІ).
Предвид горните мотиви на Х. Б. следва да бъде определено обезщетение за
8
неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, предвид липса на симптоми на
посттравматично разстройство в адаптацията и депресивни изживявания през време и
след приключване на наказателното производство.
При тези съображения решение № 43/ 17.03.2022г., постановено по гр.д.№ 845/
2021 г., Троянския районен съд, следва да бъде отменено частично в обжалваните
части, както следва: в частта, с която е отхвърлен искът предявен на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от М. В. К. против Прокуратурата на Република България, над
сумата от 3 000 лева до 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпления
по чл.235, ал.2 във вр. с ал.1 във чл.20, ал.2 от НК и чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от
НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК по Дознание №****г. по
описа на РУ-Троян, пр. преписка №******г. по описа на РП-Троян за времето от
привличането му като обвиняем по досъдебното производство - 01.07.2013г. до
влизане в законна сила на Решение №260057 от 08.12.2020г. по ВНОХД 495/2020г. по
описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.12.2020г. до окончателното изплащане, като вместо него допълнително бъде
уважена претенцията за 1 000 лева или общо за 4 000 лева. Следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлена исковата претенция на К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, над сумата от 4300.00 лева,
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020г. до
окончателното изплащане, до претендираният размер от 5300 лева, като вместо него
бъде постановено уважаване на исковата претенция допълнително за 1 000 лева или в
пълен размер.
По отношение на Х. Б. първоинстанционното решение следва да бъде отменено,
в частта относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
1 000 лева до сумата от 3 000 лева, като бъде постановено уважаване в този размер и
присъдена допълнително сумата от 2 000 лева или общо 3 000 лева.
Предвид изхода от въззивното производство решението, респ. определението по
чл. 248 от ГПК следва да бъде изменено и в частта за разноските, като Прокуратурата
следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ вр. чл. 38, ал.2
от ЗАдвокатурата още 241 лева адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
С оглед изхода от процеса на основание чл. 78 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 ат ЗАдв
Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на адв. Д.Н.
адвокатско възнаграждение в размер на 600 (300+300) лева съразмерно уважената част
на неимуществените и имуществените вреди претърпени от К. и 370 лева съразмерно
уважената част на неимуществените вреди претърпени от Б., или общо в размер на 970
лева, както и на М. К. и ва Х. Б. сумата от по 5 лева д.т. за настоящата инстанция.
9
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 43/ 17.03.2022г., постановено по гр.д.№ 845/ 2021 г.,
Троянския районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от М. В. К. против Прокуратурата на Република България, над
сумата от 3 000 лева до 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпления
по чл.235, ал.2 във вр. с ал.1 във чл.20, ал.2 от НК и чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от
НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК по Дознание №****г. по
описа на РУ-Троян, пр. преписка № ******г. по описа на РП-Троян за времето от
привличането му като обвиняем по досъдебното производство - 01.07.2013г. до
влизане в законна сила на Решение №260057 от 08.12.2020г. по ВНОХД 495/2020г. по
описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.12.2020г. до окончателното изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на М. В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *******, допълнително сумата от 1000 (хиляда) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно
повдигнато обвинение за извършено престъпления по чл.235, ал.2 във вр. с ал.1 във
чл.20, ал.2 от НК и чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във
вр. с във чл.20, ал.2 от НК по Дознание №****г. по описа на РУ-Троян, пр. преписка
№******г. по описа на РП-Троян за времето от привличането му като обвиняем по
досъдебното производство - 01.07.2013г. до влизане в законна сила на Решение
№260057 от 08.12.2020г. по ВНОХД 495/2020г. по описа на ОС-Плевен, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 43/ 17.03.2022г., постановено по гр.д.№ 845/ 2021 г.,
Троянския районен съд, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на К. на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, над
сумата от 4300.00 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за наказателното производство,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020г. до окончателното
изплащане, до претендираният размер от 5300 лева, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА;
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
10
България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на М. В. К., ЕГН
********** с постоянен адрес: ******, допълнително сумата от 1 000 (хиляда) лева,
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за наказателното производство (НОХД № 182/ 2017г. по описа на РС –
Троян), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумата от 5 (пет)
лева, представляваща д.т. за въззивното производство.
ОТМЕНЯ решение № 43/ 17.03.2022г., постановено по гр.д.№ 845/ 2021 г.,
Троянския районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът предявен от Х. В. Б.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Д.Д., ******, против Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2, за заплащане на
неимуществени вреди за сумата над 1 000 лева до сумата от 3 000 лева, като вмето него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на Х. В. Б.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Д.Д., ******, допълнително сумата от 2000 (две
хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпления по чл.235, ал.2 във вр. с
ал.1 във чл.20, ал.2 от НК и чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1
от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК по Дознание №****г. по описа на РУ-Троян, пр.
преписка №******г. по описа на РП-Троян за времето от привличането му като
обвиняем по досъдебното производство - 01.07.2013г. до влизане в законна сила на
Решение №260057 от 08.12.2020г. по ВНОХД 495/2020г. по описа на ОС-Плевен, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумата от 5 (пет) лева,
представляваща д.т. за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.З от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на адв.Д. Д. Н. - ЛАК, ЕГН
**********, със съдебен адрес: ******, адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 ЗАдв. допълнително в общ размер на 241 (двеста четиридесет и един) лева,
съразмерно с уважената част от предявените искови претенции за
първоинстанционното производство, както и общо 970 (деветстотин и седемдесет) лева
за въззивното производство.
ПОТВЪРДЖАВА решение № 43/ 17.03.2022г., постановено по гр.д.№ 845/ 2021
г., Троянския районен съд, в останалата обжалвана част, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му при условията на чл. 280 и 281 от ГПК.
11
Решението в частта касаеща Х. В. Б. е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12