РЕШЕНИЕ
№ 3325
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330108184 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Ищцата А.А.М. твърди, че срещу нея е образувано изпълнително дело
№****/*** на ******* с взискател „ВиК” ЕООД. Първоначално вземането било по
изпълнителен лист издаден по частно гражданско дело № 16391/2010г. на Районен съд
- Пловдив, по което ищцата бил осъден да заплати сумата 667.05лв., дължима за
предоставена вода в периода от 09.09.2004г. до 30.09.2010г. както и законната лихва
върху нея от 20.10.2010г., 178,91 лв. - лихва за забава от 09.09.2004г. до 30.09.2010г.,
както и разноските по делото. Твърди се, че в хода на изпълнителното производство,
не са били искани изпълнителни действия в периода от 11.02.2013г. до 20.04.215г.,
поради което изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. В
последствие към същото изпълнително дело било присъединено за събиране и вземане
срещу ищцата по ч.гр. д. №9826/2014г. за 603,74лв. за потребена вода за периода от
31.12.2010г. до 31.05.2014г. Ищцата счита, че изпълнителното дело е било прекратено
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради бездействие в периода 11.02.2013г. - 20.04.2015г.
Поради това вземането е било погасено по давност, тъй като по изпълнителното дело
не били извършвани действия прекъсващи давността. Иска се да бъде установено, че
сумата от 1270,79 лв. предмет на изпълнението не се дължи.
Ответникът „ВиК” ЕООД излага подробни доводи относно това, че давността е
била прекъсвана многократно в хода на производството, поради което счита, че искът е
1
неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
По силата на изпълнителен лист, издаден на **** възоснова на влязлата в сила
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16391/2010г. на ПРС , по искане на взискателя от
***** било образувано изпълнително дело №***/**** по описа на ******** /лист 59/. С
подадената молба взискателят поискал налагане на запор и възбрана върху вземания на
длъжника, опис на движими вещи, възбрана опис и публична продан на недвижими
имоти. На ***** съдебният изпълнител наложил запор върху получаваната от
длъжника Х. пенсия като същевременно насрочил и опис на движмии вещи в добра на
длъжника на *****/ лист 64 и 66/. При извършването на описа, видно от съставения
протокол длъжникът се е явила, представила банкова бележка за внесена сума от 70 лв.
и заявила, че ще продължи да внася по 30 лв. всеки месец до погасяване на
задължението. Описът на движими вещи бил пренасрочен за ***** / лист 77 и 78/. На
***** е извършено разпределение на постъпила сума от 100 лв. /лист 81/. На ****
съдебният изпълнител констатирал, че длъжникът внася ежемесечно суми за
погасяване на задължението, поради което не извършил насрочения опис на
движими вещи. На същата дата с постановление бил насрочен опис за ***** / лист 90/.
На ****** съдебният изпълнител е насрочил нов опис на движими вещи / лист 113/.
Установява се, че в периода между двата описа длъжника редовно е внасяла суми за
погасяване на задължението. На **** взискателят "ВиК" ЕООД - Пловдив подал
искане за продължаване на изпълнителните действия по делото, като посочил
изпълнителен способ - опис и продажба на движими вещи / лист 115/. В периода до
*****, когато съдебният изпълнител е насрочил нов опис на движими вещи за * /лист
141/, ****** длъжницата е продължавала да заплаща суми за погасяване на
задължението си. На ***** е подадена молба от взискателя относно продължаване на
изпълнителните действия, чрез насрочване на опис на движими вещи на дължника
/лист 144/. Насрочен е опис на ***** / лист 145/. На **** взискателят поискал да се
наложи възбрана върху недвижими имоти на длъжника, ако след справка такива бъдат
установени /лист 150/. На ***** взискателят е преставил нов изпълнителен лист срещу
ищцата, като е поискал присъединяване на това вземане за събиране по
изпълнителното дело, както и извършване на изпълнителни действия чрез опис и
продажба на движими вещи на длъжника / лист 160/. Това вземане е за 603, 74 лв.
главница и 99,83 лв. лихва за забава, като е удостоверено по изпълнителен лист от
26.09.2014г. издаден възоснова влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№9826/2014г. / лист 161/. След присъединяване на вземането извършено, на 09.11.2016г.
съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи за ***** / лист 166/. Описът не
е бил проведен, поради липса на представител на взискателя, като е пренасрочен за
***** / лист 173 и 174/. Този опис не се е състоял поради неявяване на длъжника / лист
182/. На **** съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи за ****, както и
2
наложил запор върху банковите сметки на ответницата в "*****" ЕАД и "*****" АД /
лист 186 и 187/. На ***** е насрочен нов опис на движими вещи, като е определена
датата ****** / лист 207/. На ****** отново е подадена молба на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия чрез опис и продажба на движими вещи / лист
214/. Такъв е насрочен от съдебния изпълнител за ***** / лист 215/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание.
Не може да бъде възприет доводът на ищцата, че вземанията предмет на
принудителното изпълнение се погасяват с кратка погасителна давност от три години,
тъй като са периодични. Това е така, защото тези вземания са установени с влязъл в
сила съдебен акт - заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. В случая въпросната разпоредба подлежи на корективно тълкуване, тъй
като е приета преди възстановяването на заповедното производство с действуващия
ГПК. С оглед настоящата уредба на заповедното производство, според което
безспорните вземания се ползват с изпълнителна сила, следва да се приеме, че по
отношение на срока на давност влязлата в сила заповед за изпълнение има значение на
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД, от което следва, че и вземането
установено със заповед за изпълнение се погасява всякога в срок от пет години,
независимо от характера си. Това е така, защото с оглед систематичното място на
разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД и нейния предмет тя визира изпълнителната сила на
съдебния акт /който към момента на приемане на разпоредбата е влязло в сила съдебно
решение/, а не силата на пресъдено нещо, с която акт, подлежащ на принудително
изпълнение може и да не се ползва.
Предвид това съдът намира, че в случая давността за предявените за изпълнение
вземания е пет, а не три години.
Течението на давностният срок е било прекъснато с молбата за образуване на
изпълнителното производството на ****, тъй като с нея са посочени конкретни
изпълнителни способи. Същевременно, доколкото към момента на образуване на
изпълнителното дело е действало ППВС № 3 от 18.XI.1980г., давността следва да се
счита за спряла. Това е така, защото споменатото постановление е отменено с
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
поради което за периода до изричното постановяване на отмяната – 26.06.2015г.
предходното задължително тълкуване на закона следва да бъде зачитано. След датата
на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., давността не следва
да се счита спряна, поради което относно заварените изпълнителни дела тя възобновява
3
течението си, при отчитане на ефекта на прекъсването. От последното следва, че
давността следва да изтече на 26.06.2020г. Давността следва да се счита спряна, тъй
като постановленията на Пленума на ВС имат задължителен характер за органите на
правоприлагането, докато действието им не бъде изрично отменено с нов
задължителен тълкувателен акт / в този смисъл Решение 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017г. на ВКС, ІV ГО/.
Съдът намира, че в случая не е настъпил ефекта на на прекратяване на
изпълнителното дело по право съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в какъвто смисъл са
твърденията на ищцата. Това е така, защото двугодишният срок предвиден в чл.433,
ал.1, т.8 ГПК започва да тече от момента, в който не е осъществява изпълнение
/включително доброволно/, тоест осъществяването на всички поискани способи е
приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане / в
този смисъл Решение №37 от 24.02.2021г. по гр. д. 1747/2020г. ВКС, IV г. о. ГК/ . Установи се по
делото, че на 21.04.2015г. тоест още преди възстановяване на течението на давността, е
подадена молба от кредитора с посочени в нея изпълнителни способи, а в последствие
са предприети действия от страна на съдебния изпълнител по изпълнението на тези
способи. Тоест не е налице твърдяната от ищцата перемция настъпила в периода
11.02.2013г. - 20.04.2015г. Трябва да се има предвид, освен това, че дори
изпълнителното дело да е било прекратено по право, ако взискателят поиска
предприемане на изпълнителни действия след тази дата, съдебният изпълнител при
който се намира изпълнителния лист е длъжен да ги предприеме, а обстоятелството, че
е не образувал ново изпълнително дело не може да се отрази на валидността на
предприетите действия на взискателя и органа по изпълнението. Изпълнението на
изискванията относно канцеларското оформяне на делата, не се отразявава на
валидността на действията, тогава когато са предприети от компетентен съгласно ГПК
орган и в изпълнение на искане за защита и съдействие. Това произтича от
разпоредбата на чл.2 ГПК, приложима и в изпълнителния процес.
Поради това след момента на възстановяване на течението на давността по
изпълнителното дело тя е била многократно прекъсвана, тъй като прекъсването се
счита за настъпило с предприемането на конкретното изпълнително действие в
рамките на изпълнителния способ от компетентния орган по изпълненението. Такова
действие са имали както насрочените описи на движими вещи, така и връчените
запорни съобщения по наложените запори от *****. Това е така, защото прекъсването
се свързва с предприемането на изпълнителен способ, а не с успешното му
провеждане.
Предвид това съдът счита, че към датата на завеждане на настоящия иск
4
19.05.2021г. давността за вземанията, предмет на принудителното изпълнение срещу
ищцата не е изтекла и те не са погасени.
Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и тъй като ответникът е представляван от
юрисконсулт следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение в размер на 100
лв. Този размер е съобразен с невисоката степен на фактическа и правна сложност на
делото и разпоредбата на чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Към тази сума следва
да се прибавят и разноските за експертиза в размер на 100 лв. Така общо дължимите
разноски възлизат на 200 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. Х. ЕГН ********** със съд. адрес гр. *****, бул.
***** №****, ет.**, офис *** адв. С. М. против "Водоснабдяване и канализация"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Шести
септември №250 относно признаване на установено, на осн. чл.439, ал.1 ГПК, че
ищцата не дължи, поради погасяване по давност, сумата 1270,79 лв. от които: 667,05
лв. стойност на потребена вода за периода от 09.09.2004г. до 30.09.2010г. по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №16391/2010г. на Районен съд Пловдив;
603,74лв. главница за потребена вода за периода от 31.12.2010г. до 31.05.2014г. по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр. д. №9826/2014г. на Районен съд Пловдив за чието
събиране е образувано изп. дело №****/***** по описа на ********.
ОСЪЖДА А. А. Х. да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, на
осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
5