РЕШЕНИЕ
№165
Стара
Загора, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При
секретаря ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора ЮЛИЯНА СТАНЕВА, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело
№ 138 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директора
на Национално тол управление (НТУ)
към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София против решение
№ 167 от 21.04.2023 г., постановено по АНД № 2915/2022 г. по описа на Районен
съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) № BG03042022/5800/Р8-600 от 28.09.2022 г., издадено от Директора на НТУ към АПИ
гр. София. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на обжалваното
решение и неговата незаконосъобразност, като постановено в нарушение на закона и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
съдът е отменил НП, което не е било предмет на обжалване, както и че
материалният закон е бил приложен неправилно и не е бил приложен закон, който е
трябвало да бъде приложен. Навежда се довод, че с решението си съдът не е дал
отговор на въпроса съставеният АУАН – акт за установяване на административно
нарушение, редовен ли е и ако е редовен, съответно – има доказателствена сила
до доказване на противното, защо съдът е приел, че санкционираното лице не е
извършител на нарушението, а ако актът е нередовен – в какво се състои
нередовността му, както и че съдът не се е произнесъл по въпроса има ли
извършено деяние, от кого е извършено и съставлява ли административно
нарушение. Поддържа се, че в АУАН и НП е описано едно и също нарушение –
незаплащане на дължимата тол такса, което съответства на посочената в тях
правна квалификация и е доказано, а при съставянето, предявяването и връчването
на АУАН и НП не са допуснати нарушения на приложимия процесуален закон. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване
на НП.
Ответникът И. М. Б., редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на
касационната жалба и законосъобразността на обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като споделя
изложените в него доводи за отмяна на НП.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е било НП № BG03042022/5800/Р8-600
от 28.09.2022 г., издадено от Директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София въз основа на АУАН № BG03042022/5800/Р8-600 от 03.04.2022 г., с което на основание на основание чл. 179, ал. 3а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на И. М. Б.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв. Като описание
на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е
посочено, че на 03.04.2022 г. в 11:13 часа на излизане от територията на
Република България на граничен контролно-пропускателен пункт „Кулата“
пристигнало пътно превозно средство (ППС) – влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № ***,
с обща техническа маса над 12 тона, управлявано от И. М. Б.. След извършена
проверка от страна на контролните органи било установено, на 14.03.2022 г. в 21:09 часа посоченото ППС било засечено
да се движи в обхвата на платената пътна мрежа (съгласно Приложение към т.
1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка
на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса) – път I-5, км. 239+292, без заплатена тол такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Посочено е още, че за нарушението е
генериран доказателствен запис (доклад) от контролно устройство с идентификатор № 20812 – част електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, с номер на нарушението DB045B707C225043E053011F160AEA3E, ведно със снимков материал – статични изображения на нарушението, както и
че на 03.04.2022 г. санкционираното лице е заплатило такса по чл. 10б, ал. 5 от
ЗП в размер 133,00 лв., дължима
независимо от съответната адимнистративнонаказателна санкция, като му е предоставена и възможност в 14-дневен срок от
връчване на акта да заплати компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, но
такава не е постъпила в указания срок по сметка на АПИ.
С решението си въззивният съд се е
произнесъл по законосъобразноста именно на НП, което е било обжалвано пред
него.
За да отмени НП, Районен съд Стара Загора е
приел, че АУАН не отговаря на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а НП – на изискванията на чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, тъй като в тях не е посочена нарушената законова разпоредба, а
приложената санкционна такава спрямо водача на ППС не съответства на
фактическото описание на вмененото му нарушение – незаплащане на дължима тол
такса, сочещо на извършено според съда нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП от
собственика или ползвателя на ППС, представляващо основание за ангажиране на
отговорността на последния по чл. 187а, ал. 1 във връзка с чл. 179, ал. 3 – 3б
от ЗДвП, доколкото от НП било видно, че административно-наказващият орган не е
установил водача, управлявал процесното МПС на посочените в НП дата и място на
извършване на нарушението.
Решението на Старозагорския районен съд е правилно.
Изводът, че АУАН не отговаря на
императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а НП – на изискванията
на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в тях не е
посочена нарушената законова разпоредба, се споделя изцяло от касационната
инстанция. С НП, предмет на осъществения от районния съд съдебен контрол, административно-наказателната
отговорност на И. М. Б. в качеството му на водач, който управлява ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която норма е санкционна по характер и за да бъде приложена, съответно
– за да бъде осъществен съдебния контрол за правилното й прилагане, е
необходимо в АУАН и НП да бъде изрично посочена нарушената законова разпоредба,
т.е. вменяваща задължения за нарушителя, съответстващи на визираните в
хипотезата на санкционната разпоредба – за неизпълнението на които диспозицията
на последната предвижда административно наказание. Това обаче не е направено, а
щом нарушената законова разпоредба не е изрично посочена в АУАН и в НП, за съда
не съществува задължение да я издирва и сочи, поради което не следва да бъдат
обсъждани изложените от въззивния съд мотиви в тази насока (че фактическото описание на вмененото на санкционираното лице нарушение
сочи на извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП от собственика или
ползвателя на ППС, представляващо основание за ангажиране на отговорността на
последния по чл. 187а, ал. 1 във връзка с чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП), още повече, че посочването на нарушената законова разпоредба в АУАН и НП
е необходимо не само за преценка на съответствието й с хипотезата на
приложената с НП санкционна норма, но и за преценка дали фактическото описание
на нарушението в АУАН и НП се субсумира в хипотезата на нарушената законова
разпоредба. Касае се в случая, както правилно е приел и районният съд, за
съществени нарушения на цитираните в решението му процесуални правила на ЗАНН,
допуснати в административната фаза на производството – относно изискуемото
съдържание на АУАН и НП, които не могат да бъдат санирани (отстранени) в съдебната фаза на
административно-наказателния процес.
Административният съд споделя и извода на
въззивния съд, че административно-наказващият орган не е установил водача,
управлявал процесното МПС на посочените в НП дата и място на извършване на
нарушението. Този извод е изведен от съдържанието на НП – „както е видно от
издаденото НП“, т.е., макар да не е изрично посочено от районния съд, касае се за
допуснато при издаване на НП нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – фактическото
описание на нарушението не съдържа обстоятелствата относно авторството му, а не
за извод по съществото на спора – че не е доказано кой е нарушителят, поради
което позоваването на касатора на доказателствената стойност на АУАН за
отразените в него констатации, ако не бъдат оборени, е ирелевантно и не следва
да бъде обсъждано, още повече, че с оглед на вече изложеното АУАН е нередовен.
В случая, както беше отбелязано, в НП е посочено, че на 03.04.2022 г. на излизане
от територията на Република България на граничен контролно-пропускателен пункт
„Кулата“ е пристигнало ППС, управлявано от И. М. Б. – влекач „Мерцедес Актрос“,
рег. № ***. В НП обаче изобщо не е посочено кой е управлявал процесното ППС на датата и мястото на извършване на нарушението,
за което е санкциониран И. М. Б. – на
14.03.2022 г. в 21:09 часа на път I-5, км. 239+292. Отделен е въпросът, макар районният съд да не е изложил
мотиви по съществото на спора, че във въззивното производство са събрани и доказателства
– пътен лист, товарителница и др., от които се установява, че водач на
процесното ППС, в качеството на какъвто е бил санкциониран И. М. Б., на датата
и мястото на извършване на нарушението е бил друго лице – П.Я..
С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
При този изход на спора искането на касатора за
присъждане на направените от него разноски в двете съдебни инстанции се явява
неоснователно и такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 21.04.2023 г., постановено
по АНД № 2915/2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.