№ 221
гр. В., 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320200289 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Ц. И.
Т., ЕГН: **********, адрес: с. Т., ул. "Е.", № 6, общ. В., обл. В., против
Наказателно постановление № 1002 от 01.02.2024г. на Директора на РДГ - Б.,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 266, ал. 1, във вр. с чл. 213, ал. 1,
т. 2 от Закона за горите – „глоба“ в размер на 500 лв. за извършено
административно нарушение по чл. чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява в с.з.,
не изпраща процесуален представител в с.з. и не заема становище в с.з
Ответната страна не изпраща процесуален представител в с.з., като в
писмени бележки заема становище да се потвърди атакуваното наказателно
постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети
в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
1
От извършена проверка от РДГ – Б. е установено, че жалбоподателят
Ц. И. Т. е съхранявал в двора си в с. Т., ул. "Е." № 6, общ. В., обл. В., 3.00 пр.
куб м3 дърва за огрев, от дървесен вид „цер“, без превозен билет - документ
доказващ законния произход на дървесината. Нарушението е извършено и
открито на 21.11.2023 г.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля В. В. -
актосъставител, и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги
кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за
установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е
издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Обжалваното НП е съставено от компетентно лице,
съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ и представената Заповед №
РД -49 – 199 / 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните.
Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на
жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му
санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът е съставен
в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, предявен е лично на
нарушителя. Всички предвидени в чл. 57 от ЗАНН реквизити съдържа и
издаденото въз основа на акта наказателно постановление.
Описаните факти в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото
въз основа на него НП, съответстват на правната квалификация на деянието,
като нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, съгласно която
разпоредба се забранява съхраняването на дървесина, непридружена с
превозен билет.
2
Съдът намира обаче, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е
доказано по безсъмнен начин от събраните по делото доказателства. Предмет
на нарушението по чл. 213 от ЗГ може да бъде не каква да е дървесина, а само
такава, добита от горска територия, по смисъла на чл. 2 от ЗГ. Този извод
следва от обществените отношения, уредени със Закона за горите, а именно
режима на управление и използване на дървесина, която представлява част от
горския фонд. Придобиването или управлението на дървесина от имот, който
не представлява гора, по смисъла на чл. 2 от ЗГ, не е предмет на
регламентация от този закон, респективно не води до ангажиране на
отговорност за нарушение, уредено в Закона за горите.
В процесния случай от доказателствата по делото не се установи по
категоричен начин произходът на дървесината, намерена в двора на
жалбоподателя . Установи се от показанията на актосъставителя – служител
на РДГ – Б., че единствено е установено наличието на дървесина в двора на
жалбоподателя при извършването на проверка
Относно произхода на дървесината не са представени каквито и да било
доказателства от административно-наказващия орган. Не се установява дали
съхраняваните дърва са били част от гора, по смисъла на закона.
Освен това, съдът намира, че дори и дървесината, предмет на
процесното деяние, да беше годен обект на нарушение по Закона за горите,
същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Приложими са критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, намиращ
субсидиарно приложение, а именно такъв случай, при който извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Установи се, че процесната дървесина, транспортирана от
жалбоподателя, е в изключително малко количество - 3,00 пр. куб. м. По
делото няма данни жалбоподателят да е санкциониран за друго нарушение по
ЗГ.
Съобразно посочените смекчаващи отговорността обстоятелства –
незначителното количество дървесина и личността на жалбоподателя, следва
изводът, че дори наложената в размер на 500 лева не съответства по тежест
на обществена опасност на деянието и на нарушителя. Дори и да бе
3
установено в хода на административно-наказателното производство, че
транспортираната дървесина е от горския фонд, релевантната
административна принуда, която e следвало да се упражни по отношение на
нарушителя, е отправянето на предупреждение, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Поради изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1002 от 01.02.2024г. на Директора
на РДГ - Б., с което на жалбоподателя Ц. И. Т., ЕГН: **********, адрес: с. Т.,
ул. "Е.", № 6, общ. В., обл. В., е наложено административно наказание на
основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 266, ал. 1, във вр. с чл. 213, ал. 1,
т. 2 от Закона за горите – „глоба“ в размер на 500 лв. за извършено
административно нарушение по чл. чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4