Разпореждане по дело №434/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК във вр. с чл.413 ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „. /.Е. Ч. процесуалния представител по пърномощие А.Щ. против редпореждане №5456/24.10.2011г. на РС-Р. по чгр.д.№*/2011г. ,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чр.417 ГПК против Г. А. М. с ЕГН *,с А.гр.Р.,У."Н. Р. " №* и солидарно отговорния поръчител Р. Г. М. за парични вземания по договор за банков кредит №* /12.11.2007г. и анекс №1 към него от 11.11.2009г.

В частната жалба се сочи,че при прилагане на платежният документ за внесена държавна такса заявителят е допуснал фактическа грешка,като предназначеният за настоящето производство документ е бил приложен по друго заявление за издаване на заповед за изпълнение против същите длъжници,по което е било образувано чгр.д.№*/2011г. по описа на РС-Р..Твърди ,че се касае за формална размяна на документите по двете дела,а дължимата такса е била платена при подаване на заявлението и реално е постъпила по сметката на РС-Р..След установяване на посочената размяна жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да уважи заявлението .

По допустимостта на частната жалба въззивният съд се е произнесъл с определение №2203/29.11.2011г.

Служебно са събрани доказателства за установяване на твърденията на жалбоподателя за редовно внесена държавна такса в дължимия й размер по сметка на РРС при подаване на заявление.

Предвид събраните в настоящата инстанция доказателства частната жалба е основателна.Установява се от изпратеното от РРС преводно нареждане/вносна бележка от 21.10.2011г.,че заявителят е внесъл при подаване на заявлението дължимата държавна такса в размер на 516.99лв за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Г. А. М., ЕГН * и адрес в гр.Р., У.”Н. Р.” № * и солидарно задължения поръчител Р. Г. М. с ЕГН * и А. гр.Р., У.”Н. Р.” № * сумата 16 591.49 лева /шестнадесет хиляди петстотин деветдесет и един лева и 49ст./, представляваща главница – неиздължени суми по Договор за банков кредит № * от 12.11.2007г. , Анекс № 1 от 11.11.2009г., просрочена редовна лихва в размер на 1346.02лева/ хиляда триста четиридесет и шест лева и 02ст./ за периода 06.04.2010г. до 16.10.2011г., лихва в размер на 737.98лева/седемстотин тридесет и седем лева и 98ст./ за периода 25.08.2009г. до 10.11.2009г., наказателна лихва в размер на 7173.94лева/седем хиляди сто седемдесет и три лева и 94ст./ за периода от 06.12.2010г. до 20.10.2011г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2011 год. до изплащане на главницата, както и за разноски в размер на 516.99 лева /петстотин и шестнадесет лева и 99ст./ държавна такса. Установява се твърдяната от жалбоподателя размяна на документите за внесена държавна такса по подадените в един и същи ден няколко заявления за издаване на заповед за изпълнение против същите длъжници за различни по произход парични вземания .Макар това да е станало по вина на заявителя,релевантен за редовността на заявлението е удостовереният с представената пред въззивната инстанция вн.бележка факт ,че дължимата държавна такса е била внесена по сметка на първоинстанционния съд към момента на подаване на заявлението.Това налага отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение срещу горепосочените лица за вземанията по заявление с вх.№3147/21.10.2011г. по вх.регистър на РС-Р..

Настоящият състав намира за полезно да препоръча на РРС установената в БлОС добра практика за извършване на проверка от служител от счетоводството за постъпилата по сметка на съда държавна такса Ч. отбелязване в нарочен щемпел на това обстоятелство.С въвеждането на такава практика биха се избегнали не само формалните несъотсветствия на приложените документи за държавна такса към съответните производства, но и опасността от представяне на документ ,формално установяващ извършен банков превод на дължима такса,без реално да е постъпила по сметка на съда.

Тъй като погрешното комплектоване на заявлението с документа за платена държавна такса е допуснато от заявителя,както се признава в частната жалба ,не му се дължат разноски за настоящата инстанция.Длъжниците не следва да отговарят за разноски,които заявителят е направил поради собствената си процесуална небрежност.

По изложените съображения и на основание чл.278 ал.2 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане №5456/24.10.2011г. на РС-Р. по чгр.д.№1535/2011г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

УВАЖАВА заявлението на „. /.Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., У. “Г.” № *, П. А. В. А. – изпълнителен директор и М. Т. П.-прокурист,подадено Ч. пълномощника А.Е. П. Щ. със С. адрес в гр.Б., У.”Г. И.”N *, офис * и * за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК и изпълнителен лист против Г. А. М., ЕГН * и адрес в гр.Р., У.”Н. Р.” № * и солидарен поръчител Р. Г. М. с ЕГН * и А. гр.Р., У.”Н. Р.” № * за сумата 16 591.49 лева /шестнадесет хиляди петстотин деветдесет и един лева и 49ст./, представляваща главница – неиздължени суми по Договор за банков кредит № * от 12.11.2007г. , Анекс № 1 от 11.11.2009г., просрочена редовна лихва в размер на 1346.02лева/ хиляда триста четиридесет и шест лева и 02ст./ за периода 06.04.2010г. до 16.10.2011г., лихва в размер на 737.98лева/седемстотин тридесет и седем лева и 98ст./ за периода 25.08.2009г. до 10.11.2009г., наказателна лихва в размер на 7173.94лева/седем хиляди сто седемдесет и три лева и 94ст./ за периода от 06.12.2010г. до 20.10.2011г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2011 год. до изплащане на главницата, както и разноски в размер на 516.99 лева /петстотин и шестнадесет лева и 99ст./ държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане съдебни разноски за настоящата инстанция.

ВРЪЩА делото на РС-Р. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съобразно постановеното по-горе.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: