Д О Б Р И Ч К И Я Т
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
29.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, осми състав, в публично съдебно заседание на девети януари две хиляди
и двадесета година,в състав:
Съдия - Веселин С. Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 1449 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на И.И.Р. ***, с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №28-0000269 от 04.11.2019
година на Началника на областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Добрич .
С
атакуваното наказателно постановление за извършено нарушение на чл.89, т.1 от
Наредба №33/03.11.1999 година на Министерство на транспорта на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1
от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр / е наложено наказание „глоба” в
размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С депозираната пред съда жалба се моли за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, издадено
при съществени нарушения на материалния закон
и процесуалните правила.
В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя – адв.А.Д. от ВАК поддържа жалбата на посочените в
нея основания за отмяна на НП. Застъпва становище за несъстоятелност на обвинителната
теза, а оттам и за незаконосъобразно привличане отговорността на
жалбоподателя.
Въззиваемата
страна в съдебното заседание не се представлява от процесуален представител. Изложено
е писмено становище по жалбата , с което се моли да бъде оставена без уважение,
а наказателното постановление да се потвърди изцяло като правилно и
законосъобразно.
След като
подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата и пределите на въззивната проверка, очертани в нормата на чл.314, ал.1
от НПК, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
На 08.10.2019 година, около 16:15 часа по
път ІІ-27 от с.Одринци за гр.Добрич, на около 1000 м. преди кръстовището за гр.Добрич
свидетелите П.Х. Й. и Т.С.Т. (двамата са
наназначени на длъжността „инспектор” към Областен отдел ”Автомобилна
администрация” - гр.Добрич) спрели за рутинна проверка управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил – марка „Волво”, от категория „N3G”, с рег.№ ***. В хода на проверката контролните
органи поискали и водачът представил определен набор от документи, удостоверяващи
правото му да извършва обществен превоз на товари на територията на Реп.България.При
извършения преглед на товарителница със сер. № 263661/08.10.2019 г. и пътен
лист от 08.10.2019 г. дл.лица установили, че водачът е извършвал обществен
превоз на товари /фракция/ по маршрута
с.Люляк - гр.Добрич. Водачът обаче не могъл да представи удостоверение
за ППС за извършване на обществен превоз на товари на територията на
Реп.България към издаден лиценз с №05271 на фирма „***” ЕООД -Варна.
След като съобразил фактическите
констатации от проверката, доказващи наличие на извършено нарушение по чл.89, т.1
от Наредба №33/03.11.1999 година на Министерство на транспорта, св. Т.Т. в
качеството си длъжностно лице, притежаващо необходимите властнически правомощия
съставил на място Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия
А-2019 и бл.№269542/08.10.2019 год на провинилия се водач. С акта е вменено във
вина на жалбоподателя , че като водач извършващ обществен превоз на товари към
момента на проверката не е представил удостоверение за ППС за извършване на
обществен превоз на товари на територията на Реп.България, към издаден
лиценз №05271. В акта изрично са посочени
датата, часа и мястото, където е установено нарушението, представените
документи от водача при проверката, както и данните на товарния автомобил. Актът
е бил предявен на жалбоподателя и подписан от него с възражение, но без същият да
конкретизира в какво точно се изразява несъгласието му с установеното нарушение
.
Описаната фактическа обстановка
се установява по категоричен начин от показанията на актосъставителя П.Х.Й. и тези
на св.Т.С.Т., както и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от
съда по предвидения процесуален ред.
Преди издаване на НП на дата
04.11.2019 г. е извършена проверка в информационна система „Лицензи” на ИА „АА”
при която е установено, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил -
марка „Волво”, от категория „N3G”, с рег.№ *** не е бил включен в списъка към издадения лиценз на фирма „***”ЕООД .
Въз основа на така АУАН и в
законоустановения срок наказващият орган е издал процесното наказателно постановление № 28-0000269/04.11.2019 год., с
което е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.89,
т.1 от Наредба №33/03.11.1999 година на МТ
В законоустановения преклузивен срок
на чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен
интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, съдът я намира за неоснователна.
/От правна
страна/
Законосъобразно и правилно наказващият
орган, след като е съобразил събраните по преписката писмени доказателства,
включително и законосъборазността и обосноваността на АУАН е достигнал до
извода, че в конкретния казус водачът е извършил адм.нарушение по чл.89, т.1 от
Наредба № 33 /03.11.1999 година на Министерство на транспорта. Съгласно
цитирания текст, по време на работа водачът представя при поискване от
контролните органи документите по чл.100, ал.1,
т. 1–3 от Закона
за движението по пътищата, както и изчерпателно посочените документи
в чл.89 от Наредбата, включително и издадено удостоверение на ППС за обществен
превоз на товари на територията на РБ за всяко от превозните средства, с които
се извършва превозът. Изрично законодателят е отразил, че при извършвани превози
с лиценз на Общността от водача се изисква да представи заверено копие на
лиценза. В нашия случай жалбоподателят видно от представените при проверката „товарителница”
и „пътен лист” е извършвал обществен превоз на товари, но не е могъл да представил
удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на РБ към
лиценз №05271, издаден на фирма „***” ЕООД, за управлявания от него товарен
автомобил „Волво”, с рег.№ В 8899 СА. По отношение на
доказателствения факт, че водачът не е представил към момента на проверката процесното удостоверение на
вниманието на контролните органи не се води спор между страните, от което следва
извода, че нарушението по чл.89, т.1 от Наредба № 33/03.11.99 г. на МТ, за
което е бил привлечен към отговорност жалбоподателя се явява безспорно доказано.
А що се отнася до претенциите на
защитата, че от представените писмени документи от водача (товарителница сер. № 263661/08.10.2019 г. и
пътен лист от 08.10.2019 г.) не можело да се съди, че в случая жалбоподателят е
осъществявал именно обществен превоз на товари, а не такъв за собствена сметка,
съдът намира за несъстоятелни и неиздържани. Неправилно се инвокира от защитата
правен довод в насока, че двата документа не
съдържат всички задължителни реквизити, за да се приеме, че описаните в
тях факти удостоверяват извършван обществен первоз на товари, а не превоз натовари
за собствена сметка. В товарителницата са посочени данните на изпращача и получателя на
превозвания товар /фракция с конкретно тегло - 24 600 кг/, маршрута по
който се осъществява обществения превоз /с.Люляк-гр.Добрич/, както и данни за
това, къде и на коя дата е бил натоварен тов.автомобил, както и къде и на коя
дата ще бъде разторавен. Посочени са още данните на товарния автомобил и е
положен подпис от превозвача,при което липсата на данни на БУЛСТАТ на изпращача
не е аргумент в насока, че документът не се ползва с присъщата доказателствена
сила на официален удостоверителен документ.Липсата на поставен печат не дерогира
значението на документа и вписаните в него фактически обстоятелства, отнасящи
се до извършвания обществен превоз на
товари от водача.
Несъстоятелно се сочи и за липса
на реквизити в пътния лист, който съдържа необходимите реквизити с оглед положените
в него печати.Същите удостоверяват преминалия техн.преглед автомобил и приемането
му от водача в техническа изправност, здравословното състояние на водача преди
извършване на превоза. В пътния лист са отразени още данните на товарния
автомобил, маршрута по който ще се осъществи превозът, началния час на тръгване
и крайния час на пристигане. Посочените реквизити в докулента налагат за съда
еднозначен извод, че представения от водача пътен лист съдържа необходимите
реквизити, отнасящи се за издаден „официален документ”, при съблюдаване на установения
ред и форма. В контекста на изложеното, съдът споделя извода на наказващия
орган, че водачът е осъществил състава на адм. нарушение по чл.89,т.1 от
Наредба №33/99 год. на МТ, доколкото към момента на проверката е извършвал обществен превоз на товари с товарния
автомобил, но без да може да представи удостоверение за ППС за извършване на
обществен превоз на товари на територията на страната към лиценз № 05271,
издаден на фирма „***”ЕООД.
Законосъобразно и обосновано наказващият орган е
приел, че като адресат на административнонаказателна отговорност жалбоподателят
следва да бъда санкциониран за извършеното от него нарушение на основание
чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвПр. Съгласно този текст от ЗАПр подлежи на санкциониране по
административен ред водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Предвиденото от законодателя
наказание при първо нарушение е „глоба в размер на 2000 лв.- какъвто е и
настоящият казус. С определяне на конкретен размер на адм. наказание от
законодателя на практика е изключена всякаква възможност да се дебатира по
въпроса.
Съдът споделя и извода на
наказващия орган, че осъщественото от жалбоподателя нарушение не покрива
белезите на „маловажен случай” на адм. нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не съставлява по-ниска степен
на обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
Разглежданото нарушение по своята правна природа е „формално” и за
съставомерността му съдим не от настъпването на определен вредоносен резултат
въобще, а от това, дали с виновното си поведение нарушителят е осъществил
всички обективни и суб. признаци на състава, въздигнати от законодателя. За
важността на охраняваните обществени отношения и възможността да се въздейства
възпитателно и предупредително спрямо нарушителите съдим от предвидения
значително висок и респектиращ размер на административното наказание. В този
смисъл, съдът намира за правилен извода на наказващия орган, че осъщественото
от жалбоподателя нарушение не покрива белезите на „маловажен случай” по смисъла
на чл.28 от ЗАНН и като адресат на административнонаказателна отговрност, деецът
следва да бъде санкциониран на общо основание по административен ред с
предвиденото в ЗАПр наказание.
При
извършената цялостна проверка на НП и АУАН съдът констатира, че същите са
съставени при спазване на процесуалните правила от компетентни длъжностни лица
и в кръга на предоставените им властнически правомощия. Както при съставяне на
АУАН, така и при издаването на НП са спазени всички срокове и процедури,
изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Липсват пороци от външна
страна в постановлението, като описаното нарушение кореспондира изцяло с
отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
Административното нарушение е индивидуализирано в степен, санкционирания субект
да може да разбере за какво е привлечен да отговаря, по който текст и от кой
административнонаказателен закон. Посочени са конкретно нарушената материално-правна норма, датата и
мястото, където е установено нарушението. Същевременно, съдът намира за необходимо
да коментира за допусната известна непрецизност при описанието на нарушението в
НП, която по своето естество не води до ограничаване правото на защита. Конкретно
непрецизността се изразява в това, че
вместо да посочи обстоятелството /факта/, че водачът е извършвал обществен
превоз на товари „без редовно издадено удостоверение за ППС за извършване на
обществен превоз на товари на територията на страната”, наказващият орган е
посочил, че...” не е бил представил” такъв документ към момента на проверката.
Допуснатото непрецизно описание е несъществено, тъй като реално не ограничава
правото на защита, тъй като в НП изрично е отразен и друг факт, а именно, че при
направена проверка в информационната система „Лицензи” на ИА на АА на
04.11.2019 г. е установено, че управляваното от жалбоподателя ППС не е било включено
в списъка към издадения лиценз на фирма „***” ЕООД. В този смисъл, макар и да е
налице известна неточност, при формулиране на изпълнителното деяние на
нарушението, същото не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като жалбоподателят
не е поставен в невъзможност да разбере, за какво нарушение е привлечен към
отговорност и по кой текст от Закона. Още повече, че така направено описанието и
изложените факти за нарушението, съответстват на дадената в НП правна
квалификация от наказващият орган, който правилно е санкционирал водача по
текста на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, а не по чл.93, ал.2 от ЗАПр. По тези
съображения, съдът приема, че допуснатата неточност, изразяваща се в непрецизно
описание на нарушението не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй
като не води до ограничаване на правото на защита на нарушителя и не го поставя
в невъзможност да се защити, респ. да не може да развие защитната си теза в
пълен обем.
Водим от гореизложените
съображения, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно
и обосновано, поради което следва да се потвърди изцяло.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление № 28-0000269 от дата 04.11.2019 година на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” гр. Добрич, с което на И.И.Р., с ЕГН: ********** за
извършено нарушение по чл.89,т.1 от Наредба №33/03.11.1999 година на МТ на
основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „глоба” в
размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич.
Съдия :