Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019/18.10.2019г.
Град Пловдив, 18.10.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретар
С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1582 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.62 ЗУСЕСИФ.
Образувано е по жалба
на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД против
решение за верифициране на постъпило искане за окончателно плащане с изх. №
BG05M90P001-1.008-1666/4 от 10.05.2019 г. на зам.-министъра на труда и
социалната политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, с което е определен общ размер на неверифицираните
средства от 61 936,55 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореното
решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, поради
което се иска неговата отмяна и присъждане на направените разноски. Допълнителни
съображения по съществото на спора са изложени в писмена защита, депозирана на
17.10.2019 г.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Претендира съдебни разноски в размер на 450 лева и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Допълнителни съображения по
съществото на спора са изложени в писмена защита, изпратена по електронна поща
на 17.10.2019 г. и чрез „Български пощи“ на 18.10.2019 г.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, тъй като
процесното решение по точка 2 е неблагоприятно за нея, защото съдържа отказ за
верифициране и плащане на разходи по договор, изпълнението на който е
финансирано със средства от ЕСИФ. Следва да се приеме, че жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, доколкото по административната преписка
липсва информация кога и как оспореното решение е съобщено на дружеството.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество
тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че между Министерството на труда и социалната политика (МТСП),
Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ като Управляващ
орган и „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД като
бенефициент е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ в максимален размер до 378 015,40 лева по Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 (ОПРЧР), приоритетна ос 1:
Подобряване на достъпа до заетост и качеството на работните места, процедура
BG05М9OP001-1.008 „Добри и безопасни условия на труд“, за изпълнение на проект
BG05М9OP001-1.008-1666 „Подобряване на безопасността и условията на труда в „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД.
Във връзка с постъпило в ИСУН искане за
плащане № 1 за окончателно плащане в размер на 377 595,18 лева,
ръководителят на УО е издал оспореното решение – предмет на настоящото съдебно
производство, с което е определен общ размер на верифицираните средства от 315 658,63
лева и общ размер на неверифицираните средства от 61 936,55 лева.
За да издаде това решение, ръководителят на
УО е приел, че сумата от 29 880 лева в бюджетно перо ІІІ.3.1 „Разходи за
специализиран софтуер, необходим за осъществяване на дейност 3“, сумата от
29 880 лева в бюджетно перо ІІІ.7.1 „Разходи, произтичащи от договори за
изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани
другаде“, сумата от 542,41 лева в бюджетно перо ІІІ.6.1 „Разходи за дейности,
свързани с осигуряване на публичност“ и сумата от 1 634,14 лева в бюджетно
перо V.10.1 „Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите
допустими разходи по проекта“ на основание чл.57, ал.1, т.1, 3 и 4 ЗУСЕСИФ и
чл.7, ал.2, т.1 и 4 от ПМС № 189/2016 се явяват недопустими.
По отношение на сумата от 29 880 лева в
бюджетно перо ІІІ.3.1 е прието, че разработеният софтуерен продукт не е
изработен конкретно за бенефициента, защото има характер на универсално
приложим и стандартен, което е видно от лицензионното споразумение, според
което при закупуването на този софтуер се закупува лиценз за работа със
софтуера, а пълните права над продукта остават за неговия продавач (в случая
това е ДЗЗД „Апроприейт консултинг“),
който може свободно да го разпространява и възпроизвежда, съответно „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД получава общ или масов лиценз.
Според ръководителя на УО заложените цели на програмата – разработване,
адаптиране и въвеждане на стратегия за развитие на човешките ресурси и
въвеждане на иновативни модели за организация на труда чрез разработване на
система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда, на основата на която да бъде разработен софтуер
за управление на човешките ресурси – не намират потвърждение в представените
отчетни документи, които показват, че става въпрос за вече съществуващ софтуер.
Цената на услугата по доставка на софтуера е на необосновано завишена цена, в
отклонение от одобрените параметри в сключения административен договор т.3.24.
Според ръководителя на УО за представения софтуерен продукт не е спазен
принципът на добро финансово управление на средствата от ЕС и съгласно чл.33 от
Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на ЕП и Съвета от
18.07.2018 г. е отказано верифицирането на този разход.
За сумата от 29 880 лева в бюджетно перо
ІІІ.7.1 ръководителят на УО е приел, че представената към искането за
окончателно плащане документация (договор от 15.12.2017 г. между „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД и „Адвенчър
16“ ООД и заповед № 1 от 14.06.2018 г. на управителя на „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД) не сочи да са въведени и
намерили приложение иновативни модели, нови практики и инструменти в
организацията на труда и в развитие на човешките ресурси, като не са
представени документи за интегрирането им в системи за управление на здравето и
безопасността на работа и в система за управление на качеството, в съответните
медицински стандарти и алгоритми на работа, в процесните по одитиране.
Представената стратегия е типова, има характер на универсално приложими
стандарти и липсва характер на иновативност, касае се за масова практика, а
представената документация не е пълна и не доказва изпълнението на договора,
конкретно въвеждането и внедряването, не са налице резултатите от дейността и
не са изпълнени специфичните цели на проекта. Поради неизпълнение на т.3.24 от
сключения административен договор и чл.33 от Регламент (ЕС, Евратом)
2018/1046 на ЕП и Съвета от 18.07.2018 г. е отказано верифицирането на този
разход.
Сумите от 542,41 лева и 1 634,14 лева не
са верифицирани, защото ръководителят на УО е приел, че са надвишени максимално
допустимите размери (съответно от 1 на сто за първия разход и от 10 на сто за
втория) от общите допустими разходи по проекта.
Представените в хода на съдебното
производство писмени доказателства не са нови, същите представляват част от
административната преписка по издаване на оспореното решение, доколкото касаят
изпълнението на сключения между МТСП, Главна дирекция „Европейски фондове,
международни програми и проекти“ като Управляващ орган и „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД като бенефициент
административен договор. Така ценовите предложения от „Джи пи ес системи
България“ ООД (л.174) и от „Инвиктус“ ЕООД (л.176)
доказват твърдението на дружеството-жалбоподател, че договорът от 17.12.2017 г.
между „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД и ДЗЗД „Апроприейт консултинг“ за
изработване на софтуер за управление на човешките ресурси е сключен след
запитване за предоставяне на ценово предложение (л.38), като са преценявани три
ценови предложения и е избрано ценовото предложение с най-ниска обща цена на
изпълнение.
Представените от процесуалния представител на
ответника в първото и последното съдебно заседание писмени доказателства
(л.181-318 и л.366-395), макар да се отнасят до други дружества, бенефициенти
по ОПРЧР 2014-2020, според настоящия съдебен състав имат отношение към
доказване на защитната теза на ответника, че отказът за верифициране на разходите
по договора за разработване на стратегия за въвеждане на нови системи, практики
и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда е
обоснован с липсата на характер на уникалност и новост в разработените
продукти, доколкото същата стратегия е предоставена на „Пълмед“
АД, „Анди БГ“ ООД и ЕТ „Катя Стойнова“ и това е видно при сравняване на текста
на представената от дружеството-жалбоподател стратегия и стратегиите на
останалите дружества, представени от процесуалния представител на ответника.
Следва изрично да бъде отбелязано, че във всички тези случаи изпълнителят на
поръчката е един и същ – „Инвиктус“ ЕООД.
Същите изводи могат да бъдат направени и по
отношение на софтуерния продукт, изпълнен от ДЗЗД „Апроприейт
консултинг“ и продаден, освен на
дружеството-жалбоподател, също на „Медико-дентален
център Медикус Алфа – Пловдив“ ЕООД и „Костов-69“
ЕООД.
В хода
на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно, оспорено от
процесуалния представител на ответника.
Вещото лице подробно е описало как
функционално е изграден процесният „он-лайн“
специализиран софтуер за управление на човешките ресурси на „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД и каква информация съдържа за
служителите на дружеството. Според вещото лице процесният софтуер е разработен
като он-лайн приложение, достъпът до който се
осъществява чрез име на потребителя и парола. Приложението е разработено по
задание на клиента като програмен продукт, като достъпът до софтуера се
осъществява чрез закупен и поддържан специално за потребителя домейн, а за
генериране и съхраняване на базата данни е необходимо заплащане и поддържка на индивидуално хостинг пространство за клиента
на определен сървър. Както домейна, така и пространството са специално
поддържани за „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД.
В този смисъл според вещото лице както продукта, така и самото функциониране и
работа на програмата се осигуряват и поддържат индивидуално за клиента, не
могат да бъдат универсални и ползвани от трети лица. Вещото лице посочва, че
софтуерът не е общодостъпен, тъй като се изисква потребителско име и парола за
достъп. Ако програмата като софтуер се закупи от други фирми, е необходимо да
бъде инсталирана на ново хостинг пространство и да бъде закупен нов домейн за
достъп. Според вещото лице друг потребител на продукта трудно би го използвал
без доработка, тъй като функционалностите му са съгласно изискванията на „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД. Вероятно е според вещото лице
същият софтуер да може да се използва от други фирми, които обаче трябва да
имат същите изисквания, същите нужди и т.н. и смятат, че точно този продукт
може да им върши работа. Вещото лице посочва още, че софтуерът не е разработен
да се разпространява като типова програма от разработчика, защото е създаден по
искане на конкретен клиент и е предоставен за ползване от този клиент. Вещото
лице посочва, че покупката на софтуер винаги означава закупуване и плащане на
цена за разработване, внедряване и ползване на определен авторски продукт,
отговарящ на определено техническо задание, съгласувано между разработчика и
ползвателя на продукта, и поддръжка и осигуряване на функционирането на
продукта безплатно за едногодишен гаранционен период и извънгаранционна
поддръжка въз основа на допълнителен договор. В този смисъл при закупуване на
разработен специално за клиента софтуер никога не може да се говори за покупка
на цифровия модел, защото за клиента този модел не е от значение, за да може да
използва софтуера. Според вещото лице лицензионното споразумение е подписано за
отчитане на проекта и за защита на авторските права на разработчика.
Относно т.нар. сорс код вещото лице посочва,
че това е сбор от инструкции, написан на разбираем за човека език за
програмиране, позволява модификация на компютърната програма, разглеждане на
начина, по който тя работи, откриване на грешки и други действия. Сорс кодът
трябва да се компилира, за да се получи програма на машинен език, която може да
се изпълнява от хардуера. Друг вариант е да се ползва интерпретатор, който да
анализира и да изпълни кода на момента. В случая според вещото лице има
компилация на изходния код и получаване на софтуерно приложение. Изходният код
е полезен за програмиста или за системния администратор за поддържане на
разработения софтуер м частта изправяне на възникнали грешки, допълване на нови
функционалности. Сорс кодът е индивидуален за всяка програма и „писането“ на
софтуер или разработването му съставлява именно подреждането на команди в
определен ред. Предаването на сорс кода няма значение за клиента, който по
никакъв начин не може да се ползва от предадения му диск. На база на сорс кода
програмата може да се обновява, доработва и разширява като функции и тези
подобрения могат да се възлагат както на разработчика, така и на други
специализирани фирми. Според вещото лице процесният софтуер не се предлага със
сериен номер, който не е изискване към такъв вид продукти, защото наличието на
сериен номер предполага продуктът да бъде предлаган на масовия пазар до
неограничен кръг клиенти, което налага съответният инсталационен пакет да има
сериен номер, чрез който всеки клиент се идентифицира като притежател на
правото да ползва масовия продукт от определена марка, серия, версия и т.н.
След посещение на място в ДЗЗД „Апроприейт консултинг“ вещото
лице не може да каже кога е разработено приложението, но софтуерът е
предоставен на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД
с предоставяне на потребителско име и парола за достъп и това е датата на
подписване на приемо-предавателния протокол за предаване на софтуера.
Съдът намира, че със заключението на вещото
лице се потвърждава правилността на извода на ръководителя на УО, че
софтуерната програма, която дружеството-жалбоподател е купило в изпълнение на
сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, не е нова и уникална,
защото, както посочва това и вещото лице, в момента софтуерните фирми никога не
започват създаването на софтуерен продукт от нула, защото имат готов
инструментариум, с който боравят, за да могат да изпълнят изискванията на
техническото задание на конкретния възложител, и защото принципно е възможно
същият софтуер да бъде предоставен за ползване на други лица (както е станало с
процесния софтуер, което се доказва от представените писмени доказателства за
другите бенефициенти на ОПРЧР), които имат същите изисквания към продукта.
При тези факти съдът намира, че оспореното
решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.
Не се споделя възражението на
дружеството-жалбоподател за допуснато нарушение на чл.62, ал.3 ЗУСЕСИФ поради
липса на образувано производство за установяване на нередност, защото
верифицирането на разходи и установяването на нередност са две отделни и
самостоятелни производства, които не са обусловени едно от друго.
В настоящия случай административният орган се
е произнасял по направено искане за окончателно плащане и в изпълнение на
задължението по чл.62, ал.1 ЗУСЕСИФ, че окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта, ръководителят на УО е
отказал плащане на разходи, за които е установено, че не отговарят на
изискванията на чл.57, ал.1, т.1 и 3 ЗУСЕСИФ, т.е., приети са за недопустими.
Противно на застъпеното от
дружеството-жалбоподател становище, ръководителят на УО има на преценка за
допустимостта на всеки разход с цел да не се допуска неправомерно изплащане на
финансова помощ от средствата от ЕСИФ, които след това ще трябва да бъдат
събирани чрез производството по налагане на финансови корекции.
Допустимостта на разходите е направена въз
основата на представените от дружеството-жалбоподател документи към искането за
окончателно плащане, а информацията за другите бенефициенти и изпълнението на
техните договори са служебно известни на администрацията на Управляващия орган.
В този смисъл не е налице на изискването на чл.62, ал.3 ЗУСЕСИФ Управляващият
орган да извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на
документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място,
когато това е приложимо.
Отказът да бъдат верифицирани двете суми от по
29 880 лева се дължи на тяхното несъответствие с изискванията на чл.57,
ал.1, т.1 и 3 ЗУСЕСИФ, което категорично е доказано от събраните по делото
писмени доказателства. Както вече се каза,
закупеният софтуерен продукт не отговаря на изискването на сключения договор за
безвъзмездна финансова помощ (БФП) и специфичните цели на проекта – да бъде
разработен софтуер за управление на човешките ресурси, който да представлява
нова система, практика и инструмент за развитие на човешките ресурси и
организация на труда. Закупеният софтуерен продукт е собственост на неговия
създател – ДЗЗД „Апроприейт консултинг“,
същият е уеб базиран (он лайн
достъпен), право да го ползват имат и други бенефициенти по ОПРЧР, поради което
не е налице нов обект на авторското право, създаден единствено и само по
поръчка на дружеството-жалбоподател и в изпълнение на сключения договор за БФП,
поради което основателно е отказано верифицирането на този разход.
Същото важи и за разхода от 29 880 лева,
направен за разработването на стратегия за въвеждане на нови системи за
управление на човешките ресурси, защото тази стратегия отново не е уникална,
създадена единствено и само по поръчка на дружеството-жалбоподател и в
изпълнение на сключения договор за БФП, доколкото по делото са налице безспорни
доказателства, че същата стратегия е представена и от други бенефициенти по
ОПРЧР.
Не се възприема защитната теза на
дружеството-жалбоподател, че тези два продукта са създадени за „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД, защото разликата с останалите
стратегии е единствено във фирмата на дружеството, което не променя същността
на продукта, не го прави уникален, доколкото останалото съдържание се
припокрива изцяло.
Предвид изложеното съдът намира, че в
настоящия случай безспорно е установено неспазването на общите изисквания на
чл.57, ал.1, т.1 и 3 ЗУСЕСИФ, за да приемат разходите за допустими. Съответно
напълно законосъобразно и правилно ръководителят на УО е отказал тяхното
верифициране.
Неоснователно е възражението на
дружеството-жалбоподател за неспазване на реда за верифициране на разходите,
като видно от съдържанието на самото оспорено решение, преценката е направена с
оглед действащата уредба – ЗУСЕСИФ и ПМС № 189/2016 г. и изобщо не е спорно, че
въз основа на проверената документация ръководителят на УО е направил извод за
несъответствие на софтуера и стратегията с програмните условия за иновативност,
като е без правно значение, че тези условия не са възпроизведени в сключения между
страните договор за БФП, а съществуват само в условията за кандидатстване по
ОПРЧР, доколкото са неразделна част от цялата документация по програмата и
всеки кандидат е могъл да се запознае с тях.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото
и направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на МТСП сумата 450 лева на основание чл.143,
ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.25, ал.2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Петко Д. Петков“ № 23, ет.3,
представлявано от управителя М.П.П., против решение
за верифициране на постъпило искане за окончателно плащане с изх. №
BG05M90P001-1.008-1666/4 от 10.05.2019 г. на зам.-министъра на труда и
социалната политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, с което е определен общ размер на
неверифицираните средства от 61 936,55 лева.
ОСЪЖДА „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Петко Д. Петков“ № 23, ет.3,
представлявано от управителя М.П.П., да заплати на Министерство на труда и социалната
политика сумата (четири хиляди шестстотин и пет лева и осемдесет и пет
стотинки) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен
съдия: