Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 03. 01. 2019 година
С.
О. СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на десети декември, две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
Председател: П. П.
Членове: 1. Н. Н.
2. А. И.
при
участието на секретаря Р. А. и прокурора В. М.а, като разгледа докладваното от
съдията П., в.н.а.д. № 552 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 378, ал. 5 във вр. с чл. 318 и сл. от НПК.
Образувано
е по постъпил протест от прокурор при Районна прокуратура – С. срещу решение №
73 от 14. 08. 2018 год., постановено по н.а.х.д. № 65 / 2018 год. по описа на
Районен съд – С..
С посоченото решение, обв. М.Г.П. с установена
по делото самоличност, била призната за невинна в това, че в периода от 01. 010
2018 год. до 05. 02. 2018 год. в гр. С., С. област, като родител - майка на
детето С. П.а П. с ЕГН **********, не изпълнила съдебно решение № 10578 от 08.
07. 2016 год. постановено по гр. д. № 14524/2015 год., по описа на С. р. съд,
влязло в законна сила на 23. 11. 2017 год. относно личните контакти с детето С.
П.а П. - след изтичане на времето за осъществяване на личен контакт с детето,
не го върнала обратно при баща му П. Г. П. и оправдана по повдигнатото й
обвинение за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1 от НК.
В протеста по същество се твърди, че
постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Към въззивният съд е
отправено искане да постанови решение с което отмени атакуваното решение на
Районен съд – С., признае, обв. П. за виновна в извършване на престъпление по
чл. 182, ал. 2, пр. 1 от НК и я освободи от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, съобразно нормата на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание представителят на
СОП поддържа протеста по съображенията изложени в него.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, обв. П. не се явява. Защитникът й
- адв. Н.Г. от АК-Б. оспорва протеста и
пледира, протестиралото
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С. О. СЪД, след като обсъди депозирания
протест, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на
атакувания съдебен акт и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл.
314, ал. 1 от НПК, прие за установено следното :
Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Това е така поради следните съображения:
Районна прокуратура - гр. С. е внесла
постановление по реда на чл. 375 от НПК с предложение, обв. П. /с установена по
делото самоличност/ да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, за твърдяно като извършено от нея, престъпление по
чл. 182, ал. 2, пр, 1 от НК, а състав на Районен съд – С. не е уважил
направеното искане. С оглед обстоятелството, че в настоящия случай в протеста
не се оспорват фактическите констатации на състава на районния съд в мотивите
към постановеното решение, а само и единствено, изводите на решаващия съд от
правна страна, съображения касателно установеното по делото от фактическа
страна не следва да бъдат излагани в настоящето решение. За пълнота може да се
отбележи само, че приетото от състава на районния съд като установено по делото
от фактическа страна и неоспорено от прокурора при Районна прокуратура – С., се
споделя и от настоящата инстанция защото, се базира на събраните гласни и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства.
Така,
при горепосочената и недвусмислено установена по делото фактическа обстановка,
правилно като краен извод първоинстанционния съд е приел, че обв. П. следва да
бъде оправдана по възведеното й обвинение за извършване на престъпление по чл.
182, ал. 2, пр. 1 от НК. Съображенията му обаче от правна страна, а именно, че
по делото не се установява авторството и механизма на осъществяване на
престъпно деяние субсумируемо под посочената по-горе наказателно-правна
материална норма, не могат да бъдат споделени. Въпреки това, както бе посочено
обаче, крайния извод на решаващия съд, че обв. П. следва да бъде призната за
невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление
по чл. 182, ал. 2, пр. 1 от НК е правилен. И това е така защото, настоящата
инстанция счита, че по делото се установява наличие на хипотезата на чл. 9, ал.
2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК - не е престъпно деянието,
което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна, като ВКС нееднократно е имал повод да
посочи, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички
видове престъпления. В настоящия случай, съвкупната оценка на всички релевантни
обстоятелства сочи на очевидни данни за явна незначителност на конкретната
степен на обществена опасност на извършеното от обв. П. деяние, което се
характеризира с критериите, визирани от законодателя във втората хипотеза на
чл. 9, ал. 2 от НК. Не могат да бъдат игнорирани както състоянето и поведението
на малолетното дете към инкриминирания период, но най-вече, заключението по
изслушаната съдебно- психологична експертиза. Вещото лице съдебен психолог е
категорично в
становището си, че
детето не е желаело да бъде отвеждано в друг град различен от този, в който е
пребивавало, както и, че спрямо него, натискът на обществени институции с цел
да бъде отвеждано от бащата би имал отрицателен ефект /в.ж. стр. 60 и 61 от
съд. пр.-во по н.а.х.д. № 65 / 2018 год. по описа на РС-Своге/.
Иначе
казано, въпреки, че с деянието е реализирана обществена опасност, при
конкретната фактология, по степен, тя е явно незначителна и съществено не
застрашава обществените отношения свързани с брака, семейството и младежта по
начина изискван от закона, за да може стореното от П. да придобие качеството на
престъпление, обстоятелство, обуславящо приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2
от НК, т.е., оправдаването на обвиняемата, но на посоченото основание.
Поради
изложеното, първоинстанционният съдебен акт като краен резултат следва да бъде
потвърден, а изменено само основанието за оправдаване на обв. П. - от такова,
попадащо в обхвата на разпоредбата на чл. 303 от НКП, в приложение на чл. 9,
ал. 2 от материалния наказателен закон.
С
оглед всичко посочено по-горе настоящия съдебен състав счита, че доводите
изложени в протеста на прокурора при РП – С. са неоснователни, поради и което,
искането изложено в протеста, за упражняване правомощието на въззивната
инстанцияи по чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, не може да
бъде уважено.
Воден
от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 378, ал. 5 от НПК, С. О. СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 73 от 14. 08. 2018 год., постановено по н.а.х.д. №65/2018 год. по
описа на Районен съд – С..
Решението
не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.