О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№875
15.06.2020 г., гр.Пловдив
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЛОВДИВ, въззивно гражданско
отделение, VII-ми граждански състав, в
закрито заседание на 15.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Михова в.ч.гр.д. № 798 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър
Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез процесуален
представител юрисконсулт И.Н., срещу
разпореждане № 12737 от
07.02.2020г. постановено по ч.гр.д. № 1900/2020г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ХIII гр.с-в, с
което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника И.А.И., ЕГН**********, за сумата от 15 048,39 лв. –
главница , дължима по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS -14531412/ 23.02.2017г., сумата от 3581,56 лева-
договорна лихва за периода 20.09.2018г.-10.01.2020г. , сумата от 2091,40 лева-
обезщетение за забава за периода 21.09.2018г.-06.02.2020г.
В жалбата са релевирани подробни оплаквания за
неправилност на обжалваното разпореждане,
като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от
жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение
на претендираното вземане в размер от 15 048,39 лв. – главница ,
дължима по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS -14531412/ 23.02.2017г., сумата от 3581,56 лева-
договорна лихва за периода 20.09.2018г.-10.01.2020г. , сумата от 2091,40 лева-
обезщетение за забава за периода 21.09.2018г.-06.02.2020г., районният съд е
приел, че кредиторът е включил към
месечните вноски по договора и вноски за покупка на застраховка, отделно
застрахователна премия и такса
ангажимент , като по този начин цели
завишаване на размера на
погасителните вноски без да завишава
размера на лихвата.Посочил е , че така
уговорения размер на вноските
противоречи на добрите нрави и на изискванията за справедливост.
Частната жалба
срещу така постановеното
разпореждане е основателна.
В конкретния случай искането за издаване заповед за
изпълнение се основава на сключен договор за заем, по който на длъжника се
предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК.
При това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се
основава на неравноправна клауза от договора.
Предвид пълното отхвърляне на заявлението, предметът
на проверката пред въззивната инстанция обхваща всички клаузи от договора,
касаещи главницата, уговорената възнаградителна лихва, , както и законната
лихва за забава.
Настоящият съдебен състав не констатира
неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на клаузите от договора, на които се
основават вземанията на кредитора за главница, за заплащане
на възнаградителна лихва и за заплащане на лихва за забава. По
своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят
плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Възможността за
договарянето на такава лихва е предвидено в закона – чл.240, ал.1 ЗЗД, а при
потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на
договора – арг. чл.4,ал.1, т.5 ЗПК. Ето защо наличието на клауза в договора,
предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е в противоречие с
изискванията за добросъвестност.
Не е налице неравноправност на клаузите и по отношение
на главницата. В случая главницата представлява заетата сума, задължението за
връщане на която има характер на основно и произтича от общата норма на
чл.240,ал.1 от ЗЗД. Макар в мотивите на обжалвания съдебен акт
районният съд да не е приел, че сами по себе си вземанията за главница се
основават на неравноправни клаузи, той неправилно е приел, че кредиторът е
включил към месечните вноски по договора и вноски за покупка на застраховка,
отделно застрахователна премия и такса
ангажимент , като по този начин цели
завишаване на размера на погасителните
вноски без да завишава размера на
лихвата. По своята същност тези доводи касаят ликвидността /конкретно размера/
на посочените вземания, която не подлежи на проверка в заповедното
производство, респ. нямат отношение към проверката по чл.411,ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.
Не се констатира наличието на пречките по чл.411,
ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по отношение и на претенцията за законна лихва за
забава. Правото на такава лихва произтича от разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, при
което дори без значение е дали договорът съдържа клауза за такава
лихва.
По горните мотиви настоящият въззивен състав намира
обжалваният съдебен акт за неправилен и като такъв следва да бъде отменен, а
делото върнато на първоинстанционния съд
с указания за издаване на заповед за изпълнение за процесното вземане
съобразно подаденото заявление.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 12737 от 07.02.2020г.
постановено по ч.гр.д. №
1900/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ХIII гр.с-в, с
което е отхвърлено заявлението на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И.А.И., ЕГН**********.
ВРЪЩА делото на РС - Пловдив за издаване на
заповед за изпълнение
съобразно подаденото заявление.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.