№ 1237
гр. Варна , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20213100501376 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
Въззивникът „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, редовно и своевременно призовани,
представляват се от адв. Д.Я., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна „ИНТЕЙК“ ЕООД, редовно и своевременно призовани,
представляват се от адв. П. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Я.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Пи Маркет“ ЕООД срещу Решение №
261098 от 26.03.2021г. по гр.д. № 8103/2020г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав, с което на
основание чл. 403 от ГПК е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Интейк“ ЕООД,
ЕИК ********* за осъждане на ответника да му заплати сумата от 25.50 лв., представляваща
обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди под формата на пропусната законна
лихва за периода 26.09.2019г. до 11.12.2019г. върху вземане на ищеца в размер на сумата от
1192.19 лв. от „Енерго-Про Продажби“ АД по изп.д. № 20197180400519 по описа на ЧСИ
1
С.Д., върху което вземане е наложен запор като обезпечителна мярка, допусната в
производство по обезпечаване на бъдещ иск, предявим от „Интейк“ ЕООД срещу „Пи
Маркет“ ЕООД и „КНМ Груп“ ЕООД с Определение по ч.гр.д. № 14941/2019г. по описа на
ВРС, отменено с Определение по в.ч.т.д. № 1874/2019г. по описа на ВОС.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на закона. Изложени са доводи обосноваващи
приложимост на хипотезата на отмяна на обезпечението при инстанционна проверка при
търсене на обезщетение по реда на чл. 403 от ГПК с аргумент, че молителят следва да
отговаря за прчинените вреди, както от материално, така и от процесуално
незаконосъобразно поискано и допуснато обезпечение. Районният съд е следвало да спре
производството по делото до приключването на спора по заявения бъдещ иск, предмет на
гр.д. № 15874/2019г. по описа на ВРС. Необосновано съдът е приел, че не е доказана форма
на вината, доколкото едва с решението на ищеца е възложена тежестта на доказване в тази
насока, което съставлява съществено нарушение на процесуални правила. Отправил искане
в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск бъде уважен в цялост.
В отговор на жалбата „Интейк“ ЕООД оспорва доводите в нея. Излага, че хипотезата
на обезщетяване по реда на чл. 403 от ГПК е неприложима при процесуална
незаконосъобразност на допуснатото обезпечение на иска, установена по повод
инстанционен контрол на определението по допускане на обезпечението. Вложената в тази
разпоредба идея на законодателя е възможност за репариране на вреди едва при разрешаване
на материалноправния спор между страните по същество, предмет на обезпечения бъдещ
иск. Едва в това производство се дава отговор на въпроса дали твърденията на молителя в
обезпечителното производство са верни или не. Хипотезите, при които може да се предяви
иск за обезщетяване на вреди са изчерпателно изброени в чл. 403 от ГПК. Извън тези
хипотези, увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при
злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство, каквато в
случая не се твърди. По делото не са доказани и твърдяните вреди – че ищецът е носител на
запорираното вземане, съответно заинтересовано по смисъла на чл. 403 от ГПК лице, нито
са ангажирани доказателства досежно заявения размер на същите. Вземането за законна
лихва от друга страна винаги следва съществуващ главен паричен дълг, то е акцесорно
задължение и като такова не може да съществува самостоятелно извън главното парично
задължение. Отправил искане поради всичко изложено за постановяване на решение, с което
обжалваното такова да се потвърди.
АДВ. Я.: Запознат съм с доклада. Моля определението да бъде допълнено и бъде
указана правната квалификация на предявения иск с оглед наведените във въззивната жалба
твърдения за процесуални нарушения в първоинстанционното производство, където в
доклада е дадена една правна квалификация, а искът е разгледан при съвсем друга такава.
2
АДВ. Г.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Считам, че така направеното
възражение е неоснователно. Така или иначе в исковата молба се е твърдял единствено и
само иск по чл. 403 от ГПК съобразно наведените фактически твърдения, а в мотивната част
съдът е обосновал защо не се дължи сумата на основание чл. 45 от ЗЗД.
СЪДЪТ намира направеното искане за преквалификация на посоченото правно
основание за неоснователно, доколкото и в проекта за доклад, изготвен с определение от
25.01.2021г., и в самото решение съдът изрично е посочил и е разгледал иск с правно
основание чл. 403, ал. 1 от ГПК - така, както е предявен с исковата молба. Вписаното в
мотивите на решението, че едно лице при неоснователна молба за допускане на обезпечение
на бъдещ иск пред съд не може да носи деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД, не се явява
нова правна квалификация или различна от тази, която е посочена в диспозитива на
решението, с оглед на което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на процесуалния представител на въззивника
за поправка на извършения от съда доклад на делото.
АДВ. Я.: Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Моля да бъде
спряно производството по делото до приключване на спора по гр.д. № 15874/2019г. по
описа на ВРС. Това е производството, по което се разглежда предявения от ответната страна
иск, който е обезпечен с процесната обезпечителна заповед, която твърдим, че е
незаконосъобразна и ни е причинила вреди. До приключване на това производство не знаем
дали искът ще бъде уважен или отхвърлен, съответно дали са налице предпоставките по чл.
403, ал. 1 от ГПК. Мисля, че е служебно известно на съда и не представям доказателства.
АДВ. Г.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам депозирания отговор. Моля да
оставите така направеното искане без уважение.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането на въззивника за
спиране, тъй като не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно от
изхода на посоченото гражданско дело да е обусловен изходът по настоящото дело, с оглед
на което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивника
за спиране на настоящото производство до приключване със стабилен съдебен акт на
производството по гр.д. № 15874/2019г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. Я.: Правя искане за отвод на съдебния състав. Съдебният състав вече разгледа
3
идентичен иск между същите страни, в който принципно е приел, че липсват основания за
завеждане на иска, което води до предубеденост на съдебния състав. В проведеното съдебно
заседание беше казано, че настоящият иск съставлява злоупотреба с процесуални права,
което също считам, че води до предубеденост на съдебния състав и до неправилно
провеждане на производството, тъй като редица други състави на гражданското отделение
на Окръжен съд – Варна, както и на Апелативен съд – Варна, намират преюдициална
обвързаност между водения граждански иск от ответника и настоящото производство.
Много производства по чл. 403, ал. 1 от ГПК са спрени с актове на ВОС. Това е едно от
основанията, които сочим като процесуална предпоставка, обуславяща предубеденост на
състава.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за отвод на настоящия съдебен състав,
доколкото по настоящото дело се разглеждат различни факти от тези по предходното дело
между същите страни, което е било разгледано от настоящия състав. Освен това съгласно
разпоредбата на чл. 235 от ГПК съдът взема предвид установените по делото факти, както и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, както
и съобразно чл. 12 от ГПК преценява всички доказателства по делото и доводите на
страните по вътрешно убеждение, което отнесено към твърденията на въззивника, че други
състави решават същите дела по друг начин, не означава, че е налице предубеденост на
съдебния състав, с оглед на което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивника
за отвод на настоящия съдебен състав.
АДВ. Я.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на направените
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
4
АДВ. Я.: Моля да уважите въззивната жалба и да присъдите на доверителя ми
разноски съобразно списъка пред първата инстанция. За настоящата инстанция не
претендираме разноски.
АДВ. Г.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Подробни съображения сме изложили в отговора на въззивната жалба.
Моля да ни присъдите сторените разноски. Относно злоупотреба с процесуални права моля
да имате предвид, че производствата, които цитира въззивникът за това, че са спрени сходни
с настоящия иск дела, са обжалвани именно от въззивника, т.е. в тези дела той е бил против
това спиране и е навеждал твърдения обратни на твърдяното в настоящото производство.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:19 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5