Решение по дело №2755/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 662
Дата: 26 октомври 2022 г. (в сила от 26 октомври 2022 г.)
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20221100602755
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева

Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Анна Щ. Т.а
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно административно
наказателно дело № 20221100602755 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на обвиняемата М. Т. М. адв. Г.
срещу решение №928 от 16.03.2022 г. на СРС, НО, 109-ти състав по НАХД №
705/2022 г., с която обвиняемата е призната за виновна в това, че на
30.05.2019г. в сградата на МВнР с адрес гр.София, ул. **** е съставила
неистински частен документ – трудов договор №122 от 30.05.2019г. между
„Ц.Е.Г.Б.”ООД, ЕИК **** и Д.В.Н. ЕГН **********, на който е придаден
вид, че представлява конкретно писмено волеизявление (че е подписан) от
Д.В.Н. в графата „работник” и го употребила пред М. А.К., представител на
„ФСК К.**” ООД, което дружество има договор за счетоводно обслужване с
„Ц.Е.Г.Б.”ООД, за да докаже че съществува трудово правоотношение между
Д.В.Н. и „Ц.Е.Г.Б.”ООД – престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, като съдът на
осн. чл. 78а от НК я освободил от наказателна отговорност и и наложил
́
административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.
С решението обвиняемата М. е осъдена още да заплати направените
1
деловодни разноски по делото в размер на 56, 79 лв., платими в полза на
държавата по сметка на СДВР.
Във въззивната жалба защитникът адв. Г. изразява несъгласие с
първоинстанционния съдебен акт, като иска отмяната на решението и
оправдаване на подзащитната и по повдигнатото обвинение, тъй като
́
оспореното решение било постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон. Намира, че първостепенният съд не е обсъдил
възраженията им и се произнесъл без дължимия доказателствен анализ.
Твърди, че показанията на свидетелката Д.Н. се основавали на тенденциозно
отрицателно отношение, породено от раздялата на обвиняемата М. с бившия
и съпруг и брат на същата свидетелка. Поддържа се, че обвиняемата не е
́
съставила инкриминирания с обвинението трудов договор, който
представлявал бланка подписана от нея след устното и упълномощаване.
́
Твърди, че деянието не било извършено виновно, тъй като било налице устно
упълномощаване от страна на лицето, за което е поставен подписа. В
подкрепа на последното се позовава на показанията на свидетелката Д.Н. за
това, че същата доброволно предала личната си карта на обвиняемата с цел
да се възползва от внасяните на нейно име осигуровки. Затова свидетелката
Н. била открила сметка и предала на обвиняемата дебитната си карта, по
която да бъдат превеждани парични суми, а също била упълномощила сина
си да получи парична сума, която следвало да бъде внесена по сметка в НОИ.
Във въззивната жалба се изтъква липсата на нанесени щети както на
държавата, така и на физически лица от деянието.
В съдебно заседание защитникът е поддържала изцяло изложеното във
въззивната жалба. Допълнително излага доводи за противоречие на
доказателствената съвкупност с мотивите, в които било прието, че
свидетелката Н. узнала за ползването на личната карта от обвиняемата едва
след като била установена временната нетрудоспособност. Твърди, че в
случай, че подзащитната бъде призната за виновна, би била налице
хипотезата на съучастие в престъплението със свидетелката Н., която се била
възползвала от внесените ѝ осигуровки.
Обвиняемата М. е поддържала пред въззивния съд изложеното от
защитника си, като в последната си дума поддържа, че е невинна и жертва на
лично отмъщение.
2
Представителят на Софийска градска прокуратура предлага
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна,
считайки присъдата да правилна и обоснована. Намира, че районният съд е
дал аргументиран отговор на въпросите, поставени от защитата и предлага да
бъде потвърдено обжалваното решение. В това отношение изтъква, че
обвиняемата е прикрила пред свидетелката Н. обстоятелството, че ще ползва
личната карта с цел да бъде съставен трудов договор, поради което нямало
доказателства за съучастие в престъплението. В тази връзка счита
показанията на свидетелката Н. за убедителен доказателствен източник за
изясняване на обстоятелствата по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК и намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, Софийският районен съд е
приел за установена фактическа обстановка въз основа на нейното всестранно
и пълно изясняване и задълбочен доказателствен анализ, в който въззивният
съд не открива пропуски и грешки и с която се съгласява.
Обвиняемата М. Т. М. е родена на ****г. в гр.София, живее в
гр.София, ж.к. „****, българка е, български гражданин е, пенсионер,
неосъждана е, разведена е, ЕГН **********.
Към месец май 2019г. обвиняемата М. работила по трудово
правоотношение с „Ц.Е.Г.Б.”ООД като хигиенист. Последното дружество
имало сключен договор с Министерството на външните работи за почистване
на помещенията в сградата. В това дружество работила свидетелката В.В.Х.-
А. като оперативен мениджър. Същата отговаряла за служителите в
дружеството, които работили в сградата на Министерството на външните
работи, явявайки се пряк ръководител на обвиняемата М.. През лятото на
2019г. се освобождавал район за почистване, като трябвало да бъде назначен
служител от „Ц.Е.Г.Б.”ООД. Обвиняемата М. искала да поеме и освободения
участък, но свидетелката Х.-А. и обяснила, че не може да бъде назначена на
́
два района, тъй като вече работела на трудов договор към дружеството.
Тогава обвиняемата М. предложила на свидетелката Х.-А. да назначи
свидетелката Д.Н., сестра на съпруга и, обяснявайки и че тя нямала нищо
́́
3
против да се води на трудов договор. Обвиняемата представила на
свидетелката Х.-А. изискуемите документи: копие от лична карта на
свидетелката Д.Н., нейна банкова сметка, предоставени и от Н. по молба на
́
обвиняемата, и нейна снимка. Свидетелката Х.-А. изготвила трудов договор
№122 от 30.05.2019г. между „Ц.Е.Г.Б.”ООД, ЕИК **** и Д.В.Н., който бил
написан по бланка и го представила на обвиняемата М., която го подписала
вместо свидетелката Д.Н. в графата „работник”, след което свидетелката Х.-
А. представила договора за подпис на управителя на дружеството
работодател свидетеля А.. След това договорът бил представен на „ФСК
К.**” ООД, което дружество има договор за счетоводно обслужване с
„Ц.Е.Г.Б.”ООД, за да докаже че съществува трудово правоотношение между
Д.В.Н. и „Ц.Е.Г.Б.”ООД. Първоначално възнаграждението за извършената
дейност обвиняемата получавала на сметка, разкрита на името на
свидетелката Д.Н.. Свидетелката Н. лично предоставила достъп до банковата
си сметка на обвиняемата, която обяснила, че това и било необходимо, за да
́
и преведат парични суми. Впоследствие обвиняемата започнала да получава
́
паричните суми на ръка, като е полагала подпис на съответните фишове.
Свидетелката Н. научила за сключения трудов договор след като
ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност и към нея била
предявена претенция от НАП за възстановяване на изплатени и парични
́
суми, тъй като било установено, че била назначена и на друго трудово
правоотношение. В тази връзка свидетелката направила справки, като
открила, че се води назначена на трудов договор с „Ц.Е.Г.Б.”ООД. Свързала
се със служители на дружеството, които и съобщили, че ще бъде внесена
́
дължимата сума към НОИ, което било сторено.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното
следствие и досъдебното производство доказателства: показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: В. Х.-А., Д.Н., Л. А.,
М.К., обясненията на обвиняемата М., заключението на изготвена съдебно
техническа и графическа експертиза – л. 56 и останалите писмени
доказателства, приобщени по предвидения процесуален ред: Разпореждане
№РВ-3-21-*********/08.04.2020г. на НОИ ТП София-град – л. 12, договор за
откриване на сметка от 19.05.2020г. – л. 13, справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 31.05.2019г. с работодател
4
„Ц.Е.Г.Б.”ООД – л. 25, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ от 28.04.2020г. с работодател „Ц.Е.Г.Б.”ООД – л. 26, Заповед
№110 от 27.04.2020г. за прекратяване на трудово правоотношение – л. 27,
молба от Д.Н. до управителя на „Ц.Е.Г.Б.”ООД от 27.04.2020г. – л. 28, трудов
договор №122 от 30.05.2019г. между „Ц.Е.Г.Б.”ООД, ЕИК **** и Д.В.Н. – л.
50, допълнително споразумение към същия от 12.02.2020г. – л. 29,
декларация за съгласие за обработване на лични данни от 30.05.2019г. – л. 32,
длъжностна характеристика на чистач-хигиенист, подписана за Д.Н. на
30.05.2019г. – л. 33, служебна бележка за проведен начален инструктаж на
Д.Н. от 30.06.2019г. – л. 34, протокол за първоначално обучение от
02.07.2019г. – л. 35, удостоверение за банкова сметка на Д.Н. от ОББ АД – л.
36, ксерокопие от лична карта на Д.В.Н. – л. 37, фишове за работна заплата –
л. 38 – 49, вносна бележка от 28.04.2020г. с вносител В. Х.-А. – л. 55,
разписка/протокол от 28.04.2020г. съставен между М. М. и П.Р. – л. 56,
разписка за внесена сума от 28.04.2020г. – л. 57, писмо от ОББ АД рег. №ИД
– 16830/06.07.2020г. – л. 65, извлечение от движение по сметка – л. 69,
намиращи се по досъдебно производство №ЗМ 15328/2020г. по опис на 01 РУ
СДВР.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният
съд е събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства
и не е ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими
доказателствени искания.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически
несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е
формирал обосновани фактически изводи, които се споделят и от въззивната
инстанция.
Първоинстанционният съд подробно е посочил в мотивите си кои от
съответните обстоятелства на инкриминираното деяние от кои от гласните и
писмените доказателства по делото се установяват, както и е аргументирал
надлежно защо е кредитирал съответните доказателствени източници.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения
анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за
необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд
5
не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или тези, които счита за неправилно
анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за
необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори
изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата.
Не се оспорват по делото ангажираността на обвиняемата М. с трудов
договор към „Ц.Е.Г.Б.”ООД като хигиенист и представянето от същата пред
свидетелката Х.-А., служител на дружеството, на следните документи: копие
от лична карта на свидетелката Д.Н., удостоверение за нейна банкова сметка
и нейна снимка, а също изготвянето от свидетелката Х.-А. на трудов договор
№122 от 30.05.2019г. между „Ц.Е.Г.Б.”ООД, ЕИК **** и Д.В.Н. по бланка и
представянето му на обвиняемата М., която го подписала вместо свидетелката
Д.Н. в графата „работник”, както и представянето на договора за подпис на
управителя на дружеството работодател свидетеля А. и впоследствие на
„ФСК К.**” ООД, което дружество има договор за счетоводно обслужване с
„Ц.Е.Г.Б.”ООД. В тази връзка са преценени показанията на свидетелите Х.-А.
и Л. А., като последователни, пълни, ясни, непротиворечиви и депозирани от
незаинтересовани от изхода на делото лица. Същите напълно съответстват на
съдържанието на трудов договор №122 от 30.05.2019г., Заповед №110 от
27.04.2020г. за прекратяване на трудово правоотношение с Д.В.Н., справките
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 31.05.2019г. и
от 28.04.2020г. с работодател „Ц.Е.Г.Б.”ООД, отразяващи отчитането към
НАП на тези обстоятелства, а и съставените във връзка с трудовия договор
декларация за съгласие за обработване на лични данни от 30.05.2019г.,
допълнително споразумение от 12.02.2020г., длъжностна характеристика на
чистач-хигиенист, подписана за Д.Н. на 30.05.2019г., служебна бележка за
проведен начален инструктаж на Д.Н. от 30.06.2019г., протокол за
първоначално обучение от 02.07.2019г., удостоверение за банкова сметка на
Д.В.Н. и ксерокопие на нейна лична карта. В обясненията си обвиняемата е
подкрепила изложеното от свидетелите Х.-А. и Л. А. във връзка с въпросните
обстоятелства.
Въззивният съд е солидарен с изводите на първостепенния съд при
преценка на изготвената съдебно графическа експертиза, на която напълно се
6
е доверил, доколкото е изготвена от лице, притежаващо съответните
специални знания и е обоснована, като изцяло приема изводите на вещото
лице за това, че свидетелката Х.-А. е изписала саморъчно във въпросния
трудов договор трите имена на работника, ЕГН, адрес, номер на лична карта,
дата и място на издаването и, а подписа в графа „работник” от името на Д.Н. е
́
положен от обвиняемата М., подписа в графа „работодател” е положен от Л.
А., като отпечатъка от печат в графа „работодател” е положен от кръглия
печат на дружеството работодател. Правилно е отчетено, че заключението на
вещото лице се подкрепя от обясненията на обвиняемата в частта им, в която
признава че подписала договора, а същото кореспондира напълно и с
показанията на свидетелите Х.-А. и Л. А. за ролята им при съставяне на
документа.
Възраженията на защитата са свързани с решаващите изводи на
първостепенния съд за липсата на съгласие у свидетелката Н. за подписване
на въпросния трудов договор от нейно име от страна на обвиняемата М.,
доколкото последната в обясненията си поддържа че била упълномощена
устно за извършването на това действие. За да достигне до въпросния извод
първостепенният съд удачно е преценил липсата на отбелязване в трудовия
договор за това, че обвиняемата полага подписа си за „работник” по
пълномощие, а също и недопустимостта, според трудовото законодателство,
трудовият договор да се сключи между работодателя и пълномощник на
работника/служителя.
Отговор на въпроса дали свидетелката Н. е знаела за подписването от
нейно име на трудовия договор въззивният съд намира и в показанията на
самата Д.Н., която е разпитана както на досъдебното производство, така и при
проведеното съдебно следствие пред районния съд. И в двата си разпита
свидетелката е отрекла да е знаела или предполагала, че ще бъде сключен
трудов договор от нейно име от обвиняемата, а досъдебното производство е
инициирано по сигнал от същата във връзка с обсъждания трудов договор и
за злоупотреба с личните и данни от обвиняемата в това отношение.
́
Свидетелката Н. по еднозначен и непротиворечив начин е обяснила в
показанията си на досъдебното производство и пред районния съд причината
за предаване на обвиняемата М. на въпросното удостоверение за банкова
сметка и банковата и карта, а именно по молба на обвиняемата, за да може
́
7
същата да получи парична сума по сметката с изричното и съгласие да ползва
́
банковата и карта. В досъдебното производство е посочила, че по-късно и
́́
предала отново по молба на обвиняемата и личната си карта, а след като и
́
била върната, научила че и била необходима за пропуск в МВнР.
́
Действително, налице е противоречие относно твърдението и пред първия
́
съд, с което отрича предаването на личната и карта на обвиняемата или копие
́
от същата, което е обяснено логично с изминалия времеви период от момента
на събитията до даването на показанията пред съда, който е около три години.
След прочитане на показанията свидетелката потвърждава, че предала
ксерокопие на личната си карта, а не самата карта, което добре кореспондира
с наличието на такова ксерокопие по делото. Поради изложеното
установеното противоречие не е от естество да дискредитира достоверността
на показанията на свидетелката Н..
Възраженията на защитата за противоречие на доказателствената
съвкупност с мотивите, в които било прието, че свидетелката Н. узнала за
ползването на личната карта от обвиняемата едва след като била установена
временната нетрудоспособност не намира подкрепа прочита на мотивите,
доколкото в същите изрично се сочи, че свидетелката Н. предала на
обвиняемата копие от личната си карта, но едва след предявяване на
претенцията от ТД на НАП узнала за случилото се.
Твърденията на свидетелката Н. за начина на узнаване за сключения
от нейно име трудов договор, намиращ се във връзка с искане от НОИ за
връщане на изплатени суми представляващи обезщетение за общо заболяване
на Н., кореспондират добре с Разпореждане №РВ-3-21-*********/08.04.2020г.
на НОИ ТП София-град, чиято дата предхожда с около месец подаването на
сигнала до Софийска районна прокуратура, като свидетелство за момента на
узнаване сключването на трудовия договор и мотива за подаване на самия
сигнал. Поради изложеното въззивният съд не дава В. на възраженията за
личен мотив на свидетелката Н., като основание за сигнализиране за случая.
Дължимата сума е внесена според вносна бележка от 28.04.2020г. с
вносител В. Х.-А. – служителя на „Ц.Е.Г.Б.”ООД, договорил сключването на
трудовия договор с обвиняемата М., което не би могло да се тълкува като
доказателство в полза на тезата за предварително даване на съгласие от
страна на Н. за сключване на трудовия договор, в каквато връзка поставя
8
защитата упълномощаването на сина на свидетелката Н. за уреждане
отношенията във връзка с дължимата от нея сума за възстановяване на НОИ.
Банковата сметка, предоставена за ползване на обвиняемата М., е
открита от свидетелката Н. на 20.05.2019г., десет дни преди сключване на
инкриминирания трудов договор, и е закрита на 21.08.2019г. От същата са
извършени само две тегления на парични суми на 11 и 12 юли 2019г. и е
постъпила по-рано една парична сума от 349 лв. с описание „заплати и
пенсии”, съгласно извлечение от движение по сметката и писмо от ОББ АД
рег. №ИД – 16830/06.07.2020г. Последното съответства на отразеното във
фишовете за получено трудово възнаграждение в брой след месец юни 2019г.
за свидетелката Н..
С оглед на изложеното въззивният състав намира, че са налице
основания да даде изцяло В. на показанията на свидетелката Н., както е
сторил и първия съд, независимо от твърденията на защитата за
тенденциозност на показанията и поради раздялата на брат и с обвиняемата
́́
М., в подкрепа на които не са събрани никакви доказателства. Макар да се
установи, че свидетелката Н. доброволно е предоставила на обвиняемата
ксерокопие от личната си карта и удостоверение за банкова сметка, то
основанието за предаването им не се е изразявало в устно упълномощаване на
обвиняемата за сключване на трудовия договор от името на свидетелката Н., а
за да послужи на обвиняемата с тях в друга насока, както самата Н. е заявила.
При така установената и от въззивния съд фактическа обстановка, се
явяват правилни правните изводи на първоинстанционния съд, според които
обвиняемата М. е извършила престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК.
Както е посочил районният съд, от обективна страна е установено, че
на 30.05.2019г. в сградата на МВнР с адрес гр.София, ул. **** обвиняемата е
съставила неистински частен документ – трудов договор №122 от 30.05.2019г.
между „Ц.Е.Г.Б.”ООД, ЕИК **** и Д.В.Н. ЕГН **********, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено волеизявление (че е
подписан) от Д.В.Н. в графата „работник” и го употребила пред М. А.К.,
представител на „ФСК К.**” ООД, което дружество има договор за
счетоводно обслужване с „Ц.Е.Г.Б.”ООД, за да докаже че съществува трудово
правоотношение между Д.В.Н. и „Ц.Е.Г.Б.”ООД.
Установи се, че обвиняемата М. е съставила въпросния трудов договор
в частта му, относно изявлението за „работник”, подписвайки саморъчно
същия в графата „работник” и придавайки му вид, че представлява конкретно
писмено волеизявление (че е подписан) от Д.В.Н.. Районният съд е съобразил
9
двуактния характер на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, уместно
обсъждайки употребата на трудовия договор чрез представянето му пред
съответно длъжностно лице на счетоводната кантора „ФСК К.**” ООД, с
което престъплението е било довършено, с които изводи въззивният съд се
съгласява напълно.
Несъстоятелни са доводите на защитата за това, че подписвайки от
името на „работник” въпросния трудов договор, тъй като същият
представлявал извлечение на бланка от счетоводната система, обвиняемата не
съставяла същия. В това отношение въззивният съд намира, че съобразно
общоприетите правила за съставяне на документи, полагайки подписа си за
страна по договора, лицето извършващо това действие потвърждава като
изхождащи от него вписаните изявления в договора от името на същата
страна, независимо от начина, по който са материализирани. Отношение към
изложеното има и осъзнаването на обвиняемата М. за съдържанието на
съставения частен документ като трудов договор, в който е уредено
същественото необходимо съдържание за трудовото правоотношение,
доколкото в изпълнение на същия обвиняемата е престирала труда си и е
получавала работна заплата, макар и за друго лице, което подписала.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил приетото в
Постановление №3 от 23.03.1982г. по н.д. №12/1981г. на Пленум на ВС, че за
съставянето на неистински документ деецът ще носи отговорност и когато
той е с вярно съдържание, както и когато е съставен след предварително
съгласие на лицето, от чието име е издаден, а в тези случаи следва да се
прецени дали не са налице условията на чл. 9, ал. 2 НК. В това отношение с
оглед установената липса на съгласие на лицето, от чието име е съставен
документа в частта му относно изявленията за „работник”, а също и
предизвиканите усложнения във връзка с неправомерното изплащане на
обезщетение за общо заболяване на Н., според Разпореждане №РВ-3-21-
*********/08.04.2020г. на НОИ ТП София-град, законосъобразно е преценена
липсата на основания за квалификация на деянието като малозначително с
оглед липсата или явна незначителност на обществената му опасност. В тази
връзка са неоснователни и възраженията на защитата за липса на нанесени
щети както на държавата, така и на физически лица от деянието, доколкото
извършването му е довело до необходимост от възстановяване на суми на
НОИ, изплатени без правно основание.
В съответствие с разпоредбата на чл. 93, т. 5 от НК е преценено от
първостепенния съд, че трудовият договор представлява частен документ, тъй
като не отговаря на критериите за квалифициране като официален документ,
след като обвинението има предвид подписа на обвиняемата като частно лице
– за „работник”, страна по същия договор.
10
Правилни са изводите на районния съд и за формата на вината на
извършеното деяние в условията на пряк умисъл, като единствена възможна
за този престъпен състав. В тази връзка правилно е отчетено осъзнаването от
обвиняемата, че е съставила неистински документ и употребата му, за да бъде
доказано съществуването на трудово правоотношение и за да бъдат
извършени последващи действия, свързани с възникването на трудово
правоотношение, включително заплащане на трудово възнаграждение.
Удачно е преценен мотива за извършване на деянието – за да бъде
заобиколено съществуващо ограничение за обслужване на два района от едно
и също лице хигиенист.
Въззивния съдебен състав намира за законосъобразни изводите на
първостепенния съд за това, че непривличането към отговорност на друго
лице, което според защитата има отношение към извършване на деянието, не
влияе върху изводите за наказателната отговорност на обвиняемата, като
правилно е посочено че въпросът за привличане към наказателна отговорност
с повдигане на обвинение стои изключително в прерогативите на
прокуратурата.
Въззивният състав споделя извода на Софийски районен съд, че са
налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемата М.
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, тъй
като разпоредбата е императивна и следва да бъде приложена към всеки
случай, който отговаря на предвидените в чл.78а от НК изисквания. В това
отношение правилно е преценено чистото съдебно минало, липсата на
предхождащо освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК и вида и размера на
предвиденото в нормата на чл. 309, ал. 1 от НК наказание, а именно лишаване
от свобода за срок до две години, които предпоставки при липса на
ограниченията предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК, обуславят по императивен
начин освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с
налагането и на административно наказание.
́
Правилно районният съд е индивидуализирал административното
наказание глоба в минималния допустим размер според разпоредбата на чл.
78а, ал. 1 от НК от 1000 лв., отчитайки липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства и наличието само на смекчаващи такива, за каквито
основателно е приел желанието на обвиняемата да полага допълнителен труд,
липсата на данни за други противообществени прояви и възстановяването на
паричната сума от обвиняемата. Макар въззивният състав да не е съгласен с
първия съд при отчитането на чистото съдебно минало като смекчаващо
11
отговорността обстоятелство, след като същото представлява част от
задължителните предпоставки за приложението на института по раздел ІV,
глава VІІ от общата част на НК, то последното не променя оценката на
въззивния съд за правилно и справедливо определения според изискванията
на закона размер на наложеното административно наказание съвпадащ с
предвидения минимум.
Така наложеното административно наказание ще отговори на целта на
административното наказание ефективно да се предупреди и превъзпита
обвиняемата към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Съобразявайки закона, с оглед изхода на делото на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК с решението си районният съд правилно е възложил на
обвиняемата разноските по делото.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция
намира контролираният съдебен акт за правилен и обоснован, с оглед на
което същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №928 от 16.03.2022 г. на СРС, НО, 109-ти
състав по НАХД № 705/2022 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12