Номер 60915.09.2020 г.Град гр. София
Апелативен специализиран наказателен съдV-ти въззивен състав
На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Х. Райчева
Магдалена А. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Х. Райчева Въззивно частно наказателно дело №
20201010600457 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341 ал.2 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Специализираната
прокуратура срещу протоколно определение от 01.09.2020 г. на СНС XXII
състав по нохд №1644/2020г., с която е уважено искането на подс.П. П. Б. и е
била изменена мярката му за неотклонение от „задържане под стажа“ в
„домашен арест“.
В протеста се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на определението, поради приетото в него, че на този етап са налице
основания мярката за неотклонение „задържане под стража“ на подс.Б. да
бъде променена в по-лека. Неправилно съдът преценил, че отпаднала
опасността подсъдимият да извърши престъпление или да се укрие. Не били
съобразени критериите в чл.56 ал.3 НПК, а именно обществената опасност на
деянията съобразно внесения обвинителен акт спрямо подсъдимия, начинът
им на извършване, данните за неговата личност, опасността да повлияе върху
свидетелите и вещите лица предвид предстоящите разпити в съдебната фаза
на процеса. Не било отчетено продължителността на участието в престъпната
структура и демонстрираната последователност в преследваните цели на
престъпното сдружение и изпълнението на поставените задачи от
ръководителя на същото. Неоснователно с изменението на мярката за
неотклонение съдът дал превес на личиния над обществения интерес,
изхождайки от семейното положение на подсъдимия, предвид факта, че
същият имал две малолетни деца, които понастоящем се отглеждали от
1
тяхната майка, поради което според прокурора същите не страдали от
дефицит на родителска грижа. С оглед обществената опасност на деянията и
на самия подсъдим, мярката за неотклонение „домашен арест“ не била в
състояние да елиминира риска същият да се укрие или да извърши
престъпление, тъй като според прокурора при този вид мярка за
неотклонение не се осъществявала перманентна охрана и наблюдение на
лицето, а само переодична такава, което давало възможност да напуска
адреса и да се отклонява, като в практиката имало случаи, когато лица под
домашен арест извършвали престъпления извън дома си.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с доводите изложени
в протеста, мотивите на атакуваното определение и материалите по делото,
намери за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, а разгледан по същество е
НЕОСНОВАТЕЛЕН
Подсъдимият П. П. Б. е предаден на съд на 10.06.2020г. с обвинителен
акт на Специализираната прокуратура №6123/2020г по обвинение в
престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК, заедно с още шест обвиняеми
лица, въз основа на който е образувано настоящото нохд№1644/2020г на
СНС XXII състав. За посоченото престъпление Б. е бил привлечен към
наказателна отговорност на 15.10.2019г. и към момента на внасяне на
обвинителния акт през месец юни 2020г. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, която изтърпява вече единадесет месеца.
Независимо от това, че задържането под стража в съдебното
производство не е ограничено с конкретни срокове разумният характер на
продължаване действието на най-тежката мярка за неотклонение се
преценява от гледна точка на спецификите на конкретното производство,
обстоятелствата по делото, неговия предмет, сложност и страни, поведението
на жалбоподателя и националните органи. Правилно първостепенния съд е
приел, че изтеклият период от време в който подс.Б. е изтърпявал най-
тежката мярка за неотклонение, към настоящият момент при внесен
обвинителен акт с обезпечаване на всички доказателства по обвинението
значително смекчава риска от извършване на престъпление, като за този
подсъдим предвид предходните му осъждания риска би бил преодолян със
2
следващата по степен мярка за неотклонение „домашен арест“, за която
мярка е постановено от съда да бъде контролирана от органите на МВР
посредством използването на електронно техническо средство за
проследяване. В този смисъл неоснователно е оплакването на прокурора, че
избраната от съда мярка за неотклонение не би подсигурявала перманентно
наблюдение на лицето, като във всеки случай на неотклонение с оглед
контролното наблюдение при сезиране от страна на органите на МВР
мярката за процесуална принуда би могла да бъде променена в по-тежка
съгласно чл.66 от НПК.
Обвинението, за което подсъдимият Б. е предаден на съд касае тежко
умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, ако бъде признат
за виновен. Събраните в хода на досъдебното производство показания на
свидетели, протоколи за разпознаване и писмени доказателства не
разколебават обоснованото предположение по това обвинение, при спазване
и гарантиране призумцията за невиновност. В случая съдебно следствие е в
началния си момент, като видно от материалите предстои да бъдат разпитани
множество свидетели за изясняване на обективната истина. Независимо от
това изнесената фактология в обвинителния акт, както и доказателствата по
обвинението спрямо Б. навеждат на извод за по-нисък евентуален каузален
принос по вмененото му обвинение, за разлика от останалите негови
съпроцесници, които имат и обвинения за множество вторични престъпни
деяния, което също е мотивирало първостепенния съд да смекчи мярката му
за процесуална принуда.
Според въззивният състав понастоящем все още не е отпаднал напълно
риска от извършване на престъпление на привлеченото към наказателна
отговорност лице с оглед данните за обремененото му съдебно минало, но
този риск на този етап успешно би бил преодолян с избраната от
първостепенния съд мярка за процесуална принуда.
Въззивният състав не се съгласява с възраженията на прокурора за
наличието на опасност от укриване от страна на подсъдимия. Такива данни
не са налични по делото. Преди задържането подс.Б. е имал постоянен адрес,
на който живеел, ангажиран със семейство и деца. Действително по делото
предстои да бъдат разпитани над четиридесет свидетели за изясняване на
3
обективната истина, както и вещи лица, но не може да бъде споделено
становището на прокурора, че рискът от въздействие върху тях от страна на
подсъдимия е наличен и поради тази причина предполага продължаване
действието на най-тежката мярка за неотклонение, тъй като такива
доказателства не са събрани по делото.
По делото са налице доказателства, че подсъдимият е претърпял
черепно мозъчна травма в Затвора гр.София, поради което е бил преместен от
съда в Затвора гр.Бургас, където пребивава понастоящем. След този
инцидент по делото съдебно-медицинска експертиза не е била назначена, т. е.
липсват убедителни данни за влошаване здравословното му състояние според
заявените от него оплаквания, но промяната на мярката за неотклонение в
„домашен арест“ би му дала възможност да проведе съответното лечение под
контрола на съда, разглеждащ делото по същество.
Следва да се отбележи, че мярката за неотклонение „домашен арест“ е
приравнена на най-тежката мярка за неотклонение, като на плоскостта на
изтеклите до момента срокове, в които лицето е било ограничено от
действието на мярката за неотклонение „задържане под стража“, резонно е
предвид етапа на развитие на производството, обезпечаването на
доказателствата по делото и факторите от семейно естество, процесуалната
принуда да бъде смегчена съобразно НПК и европейските стандарти, с
даването на съответни гаранции, в конкретния случай с разпореденото
електронно наблюдение по отношение на подс.Б., което СНС е сторил.
Поради това настоящият съдебен състав намира протеста за
неоснователен, а атакуваното определение в обжалваната част правилно и
законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.341 ал.2 НПК, АСНС V с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.09.2020 г. по нохд №1644/20 г. на
СНС 22, с което е изменена мярката за неотклонение на подс.П. П. Б. от
„задържане под стража“ в „домашен арест“, която мярка за неотклонение да
4
бъде контролирана от органите на МВР посредством използването на
електронно техническо средство.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5