№ 480
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000503598 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 233110 от 14.05.2021г., постановено по гр.дело № 2570/2020г.
на Софийския градски съд, ГО, 28 състав, Застрахователно дружество „Бул Инс”
АД е осъдено да плати на И. Г. Т. и на Й. Г. Н. по 105 000 лева, представляващи
обезщетения за емоционалните болки и страдания от смъртта на баща им Г. А. Т.,
починал при ПТП на 22.12.2018г. по вина на водача на т.а. „Форд Транзит“ с рег.
№ ***, за който автомобил има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 27.02.2020г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за
разликата над 105 000 лева за всеки от ищците до претендираните по 150 000 лева
от всеки от тях; ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати на И. Г. Т. и на Й. Г. Н. и по
9 138,89 лева-обезщетения за забавеното плащане на главното парично
задължение в размер 100 000 лева за периода на забавата от 04.04.2019г. до
26.02.2020г., като исковете са отхвърлени за разликата над присъдените суми до
предявените размери по 10 888 лева от всеки от ищците и за периода от
01.02.2019г. до 03.04.2019г. и за 27.02.2020г.; ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да
плати по сметка на СГС държавна такса в размер 8 400 лева, а И.Т. и Й.Н. са
осъдени да платят на ЗД „Бул Инс” АД разноски по делото в размер 146,16 лева и
адвокатско възнаграждение в размер 3 486,83 лева с начислен ДДС, съразмерно
отхвърлената част от исковете; И. Г. Т. и Й. Г. Н. са осъдени да платят по сметка
на СГС разноски по делото в размер 193,33 лева.
Решението на СГС е постановено при участието на Агенция „Пътна
Инфраструктура“-трето лице – помагач на ответника ЗД „Бул Инс” АД.
1
С определение № 275315 от 01.11.2021г., постановено по гр.дело №
2570/2020г. на СГС, ГО, 28 състав, по молба на процесуалния представител на
ищците е изменено, на основание чл. 248 ГПК, постановеното първоинстанционно
решение в частта за разноските и ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати на
Адвокатско дружество „Й. и Е.” адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в
размер 6 325,20 лева с начислен ДДС.
Въззивна жалба е подадена от И. Г. Т. и Й. Г. Н., чрез пълномощника адв.
И.Й., против решението на СГС в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.
432 КЗ. Според жалбоподателите съдът неправилно е приложил нормата на чл. 51,
ал.2 ЗЗД, приемайки, че наследодателят на ищците е съпричинил настъпването на
вредоносния резултат с 30 %. Смятат, че в тази част решението е неправилно и
необосновано. Сочат, че не е налице причинно следствена връзка между
настъпилото ПТП и движението на л.а. Пежо с несъобразена скорост. Поддържат,
че при установения механизъм на ПТП-навлизането на л.а. Форд в насрещната
пътна лента, по която правомерно се е движил л.а. Пежо и където е настъпил
ударът между двете МПС, скоростта на движение на л.а. Пежо не е в пряка
причинна връзка с настъпването на инцидента. Според жалбоподателите по
делото е категорично установено, че единствената причина за ПТП е навлизането
в насрещната пътна лента на л.а.Форд, поради загубата на контрол от страна на
водача му. Смятат, че ако все пак се приеме наличие на принос от страна на
водача на л.а. Форд за настъпването на вредоносния резултат, то същият следва да
се определи минимум 10 %. Предвид изложеното, искат да бъде отменено
решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявените искове за плащане на обезщетения за неимуществени вреди бъдат
уважени в пълните им предявени размери. Претендират и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник ЗД „Бул Инс” АД не е
постъпил отговор на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от третото лице помагач-Агенция „Пътна
инфраструктура”, чрез пълномощника юрк. С., е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
Решението на СГС, в частта, с която ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати на
И.Т. и на Й.Н. по 105 000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на баща им Г. А. Т., починал при ПТП на 22.12.2018г. по
вина на водача на т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ***, за който автомобил има
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 27.02.2020г. до
окончателното плащане, както и в частта, с която ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да
плати на И.Т. и на Й.Н. по 9 138,89 лева, като обезщетение за забавеното плащане
на главното парично задължение в размер 100 000 лева за периода на забавата от
04.04.2019г. до 26.02.2020г., като необжалвано от страните е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. Г. Т. и Й. Г. Н. с искова молба,
с която против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове с правно основание чл. 432
КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищците по 150 000 лева,
като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща им Г.
А. Т., загинал при ПТП на 22.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; както и по 10
888 лева на всеки от ищците, като обезщетения за забавеното плащане на
главното парично задължение в размер 100 000 лева за периода на забавата от
01.02.2019 г. до 27.02.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 22.12.2018г. на второкласен път 84, км
0+850 в района на община Пазарджик е настъпило ПТП с участието на л.а. Пежо,
управляван от Г. Т.-баща на ищците и л.а Форд Транзит с рег. № ***, управляван
от М. А. Й., вследствие на което Г. Т. е починал. Сочи се, че вина за настъпването
на инцидента има водачът на л.а. Форд Транзит, който без да се съобрази с
конкретната пътна обстановка – гъста мъгла и заледена пътна настилка, е
управлявал автомобила с несъобразена скорост, поради което изгубил контрол
върху управлението му, МПС навлязло в насрещната пътна лента, по която
правомерно се движил л.а. Пежо, управляван от Г. Т. и настъпил удар между двете
МПС.
Ищците твърдят, че изключително болезнено приели смъртта на баща си, тъй
като помежду им съществували много близки и безконфликтни отношения; че
били отгледани от баща си с много грижа и обич; че внезапната му смърт им
причинила силен шок, мъка и страдания.
Твърдят, че към датата на инцидента за л.а. Форд имало валидно сключена
застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, като на 15.03.2019г.
сезирали ответника с искане да им плати застрахователни обезщетения, но с
писмо от 04.004.2019г. дружеството отказало плащане. Предвид изложеното,
искат да бъде осъден ответникът да им плати претендираните суми, както и
разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва
предявените искове. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за т.а. „Форд Транзит“ към датата на ПТП, както и настъпването на
инцидента и смъртта на наследодателя на ищците. Оспорва твърденията, че
водачът на т.а. Форд Транзит е нарушил правилата за движение по пътищата,
както и описания в исковата молба механизъм на ПТП. Според ответника
наследодателят на ищците е съпричинил настъпването на вредоносния резултат,
тъй като не съобразил скоростта на движение на управлявания от него автомобил
с пътните условия, наличието на гъста мъгла и заледена настилка. Сочи, че
ищците са приели, че баща им бил отговорен за причиненото ПТП, тъй като във
връзка със смъртта на майка им, загинала при същия пътен инцидент са
предявили претенция към ЗК „Лев Инс“ АД застраховател по застраховка ГО на
автомобилистите за л.а. „Пежо“. Ответникът смята, че Г. Т. е допринесъл изцяло
или поне с 1/2 за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без
правилно поставен обезопасителен колан; с несъобразена с пътните условия и
настилка скорост; не се е движил плътно в дясно в своята пътна лента, а по
средата на пътното платно. Според застрахователното дружество, ако водачът на
л.а. Пежо се е движил плътно в дясно ударът между двете МПС би бил
3
предотвратим. Ответникът оспорва и размера на предявените претенции, като
сочи, че противоречат на правилото на чл. 52 ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба Агенция „Пътна Инфраструктура“-
трето лице помагач на страната на ответника, оспорва предявените искове и
наличие на причинно-следствена връзка между ПТП и претендираните
неимуществени вреди. Сочи, че не е установен механизма на осъществяване на
ПТП, скоростта на движение на автомобилите, че липсват данни имало ли е и
други участници в ПТП и други МПС. Поддържа, че няма данни колко и къде са
били заледените участъци и кога са се образували, ако е имало такива. Сочи, че
наличието на гъста мъгла по време на инцидента е изисквало повишено внимание
от водачите и на двете МПС и съобразяване на скоростта с пътните условия от
всеки от тях. Смята, че всеки от тях е допуснал нарушение на чл. 20 ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП, като се отчете, че допустимата скорост за движение на МПС в населено
място е ограничена до 50 км/ч, а вертикалната маркировка забранява
изпреварването. Предвид това, поддържа, че доколкото причините за инцидента
се дължат единствено и само на поведението на двамата водачи, третото лице
помагач не следва да носи отговорност за настъпването на ПТП. Твърди също, че
поддържането на процесния участък от пътя било възложено с Договор за
възлагане на обществена поръчка от 09.10.2015г., в сила от 17.10.2015г., сключен
между Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София и ДЗЗД „Пътно поддържане
област Пазарджик и област Пловдив“, като към 22.12.2018г. - датата на
настъпване на ПТП е било проведено зимно поддържане на републиканската
пътна мрежа, по изпълнение на което са съставени месечни отчети по дни с
описание на метеорологичната и пътна обстановка, постигнатите степени и нива
на поддържане. Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на Г. Т., като твърди, че по време на инцидента не е използвал
обезопасителен колан и е управлявал автомобила с несъобразена с пътните
условия(гъста мъгла) скоростта.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 22.12.2018г. около 06,56 часа на път II-84 между селата Звъничево и
Братаница, в границите на населено място, е настъпило ПТП между товарен
автомобил „Форд Транзит” с рег. № ***, управляван от М. А. Й. и л.а. Пежо
Експерт с рег. № ***, управляван от Г. Т., вследствие на което последният е
загинал на място.
Не се спори, че ищците са деца на загиналия при ПТП Г. Т..
Обстоятелства, при които е настъпил пътният инцидент също не са спорни
пред тази съдебна инстанция. От събраните в първоинстанционното производство
писмени и гласни доказателства и от заключението на приетата САТЕ, изготвена
от вещото лице инж. Т. Т., САС приема за установен следния механизъм на ПТП:
на 22.12.2018г. около 06,56 часа по път II-84 с посока от с.Звънчево към с.
Братаница в условията на умерена мъгла се движи товарен автомобил „Форд
Транзит” с рег. № ***, управляван от М. Й., като навлизайки по надлеза над
ж.п.линията автомобилът се движи по дясната лента с около 58 км/час. В същото
време в обратна посока - от с.Братанциа към с. Звънчево се движи по лява пътна
лента на надлеза л.а. Пежо Експерт с рег. № ***, управляван от Г. Т. със скорост
4
около 54,74 км/час. На около 74,20 метра от потенциалното място на удара,
водачът на т.а. Форд Транзит губи контрол върху управлението на автомобила,
който започва да се отклонява в ляво с циклични движения около ветрикалната си
ос в ляво и дясно (зиг-заг), като скоростта на движение на автомобила се запазва и
водачът не успява да предприеме каквито и да е действия за установяване на
контрол върху превозното средство. Товарният автомобил Форд Транзит се
отклонява от дясна към лява пътна лента, навлиза изцяло с левите си колела върху
лявата пътна лента, а с десните върху осовата линия и настъпва челен удар между
двете МПС, който е изцяло в лентата за движение на л.а. Пежо. Вследствие на
сблъсъка са починали водачът на л.а. Пежо –Г. Т. и спътничката му А. Т..
Вещото лице инж. Т. е установил, че в зоната на удара пътното платно е
било покрито с т.нар „черен лед”-прозрачно тънкослойно, повърхностно
заледяване вследствие на кондензирала влага от мъглата, създаващо впечатление
за влажен, мокър асфалт, а в тъмната част на денонощието и при намалена
видимост, практически трудно забележим. Посочил е, че хоронологично, преди
процесния пътен инцидент е настъпило друго произшествие на същия пътен
участък между т.а. „Мерцедес Спринтер“ и л. а. „Лада ВАЗ 21061“, като от
техническа гледна точка между двата инцидента липсва причинно следствена
връзка.
Експертът е установил, че т.а. „Форд Транзит“ е навлязъл по ж.п. прелеза в
посока от с. Звъничево към с. Братаница в своята лента за движение, а
непосредствено преди мястото на удара се е движил в лявата пътна лента, явяваща
му се насрещна; преди удара л. а. „Пежо “ се е движил към гр. Пазарджик,
навлязъл е по ж.п.прелеза в посока от с. Братаница към с. Звъничево по лявата
пътна лента и непосредствено преди удара се е движил в същата лента, явяваща се
обособена и обозначена за движение в неговата посока. Установил е, че и двамата
водачи не са реагирали с аварийно спиране. Изчислил е, че при скорост на
движение на т. а. „Форд Транзит“ 58 км/ч, а на л.а. „Пежо” - 54,74 км/ч, опасната
зона за спиране на т. а. „Форд Транзит“ по заледен асфалт е 104,20 м, а при
скорост 50 км/ч опасната зона би била 80,60 метра. При посочената скорост
опасната зона за спиране на л. а. „Пежо Експерт“ по заледен асфалт е от 115,48
метра, а при същите условия и при скорост 50 км/ч би била 98,33 метра.
Експертът е изчислил, че товарният автомобил се е намирал на отстояние 74,20
метра от мястото на удара, когато е настъпило отклонението му от дясна към лява
пътна лента и когато е настъпила опасността, а към този момент лекият автомобил
се е намирал на 70 метра от мястото на удара. Посочил е, че в момента, в който т.
а. „Форд Транзит“, движейки се до този момент в собствената си пътна лента, се е
отклонил в ляво, водачът му и водачът на л.а. „Пежо Експерт“ не са имали
възможност да се възприемат взаимно, тъй като разстоянието между тях е било
около 144,20 метра. Според експерта, към този момент зоната на видимост,
базирана на гласните доказателства е около 50 метра, като едва след отклонение
на товарния автомобил и навлизането му с левите колела в лентата за насрещно
движение, фаровете и светлинните му лъчи са станали видими за водача на л.а.
„Пежо Експерт“. Изчислил е, че към момента, в който товарният автомобил се е
намирал изцяло в лявата пътна лента (за насрещно нему движение), разстоянието
между двата автомобила е била 125,12 метра, при приблизително определена зона
на пряка видимост от около 100 метра. Посочил е, че теоретично безопасната
скорост на движение на т. а. „Форд Транзит“, при която би могъл да предотврати
5
настъпването на ПТП, е 43,23 км/час, а при скоростта, с която се е движил 58 км/ч,
и дори при управление с разрешената в населено място скорост 50 км/час,
технически е било невъзможно да предотврати настъпването на ПТП, тъй като
опасната зона на спиране на автомобила е по-голяма от разстоянието, на което са
се намирали двата автомобила. Според експерта техническата причина за
настъпване на ПТП е движението на т.а Форд Транзит със скорост по-висока от
разрешената за този пътен участък, както и движението му с несъобразена с
пътните условия скорост. Според инж. Т. анализът на състоянието на пътната
обстановка е част от техническите причини за настъпване на ПТП, тъй като
внезапното попадане на товарния автомобил върху пътен участък със заледена
пътна настилка в условията на мъгла е довело до невъзможност на водача
своевременно да реагира на загубата на странична устойчивост и
неконтролируемо занасяне на автомобила, вследствие на което същият е навлязъл
в насрещната пътна лента. Според експерта, скоростта, с която се е движил л.а.
Пежо - 54,74 км/ч е превишавала разрешената в населено място и е била
несъобразена с пътните условия. Изчислил е, че ударът е бил предотвратим за
водача на л.а. Пежо, ако се е движил със скорост 37,53 км/час, в случай че реагира
с време не по-голямо от 1,4 сек и в случай, че водачът на товарния автомобил
също е предприел адекватни действия и аварийно спиране и установяване в своята
лента за движение преди мястото на удара.
Според приетата в първоинстанционното производство СМЕ, изготвена от
вещото лице д-р В. Н.-съдебен лекар причината за смъртта на Г. Н. е съчетаната
гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травма с увреждане на гръбначния мозък,
контузия на белите дробове, руптура на аортата и разкъсване на дясната сърдечна
камера и руптури на черния дроб, като всички увреждания са травматични и се
намират в пряка причинно- следствена връзка с ПТП и се дължат на действието на
твърди тъпи предмети и са получени при удари в интериора на автомобила при
настъпилото ПТП.
Не се спори по делото, а и от заключението на СМЕ се установява, че по
време на инцидента Г. Т. е бил без поставен колан, с оглед на това, че на
27.11.2018 г. е претърпял коремна операция по повод чревни сраствания и чревна
непроходимост и след изписването от лечебното заведение е имал лекарска
препоръка да не използва предпазен колан при шофиране в период от 3 месеца.
Вещото лице д-р Н. е направила извод, че при правилно поставен предпазен колан
Г. Т. би получил по-леки травматични увреждания, но не може със сигурност да
посочи, дали леталният изход е щял да бъде избегнат.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства
относно търпените от ищците неимуществени вреди и техния интензитет, като
свидетелят С. А. Т.-брат на загиналия Г. Т., безпротиворечиво установява, че
въпреки, че към момента на смъртта на баща си ищците не са живеели с него в
едно домакинство, ежеседмично се прибирали при родителите си, помагали им с
пари и пазарували, водели на баща си на лекар, отношенията им били нормални
като между родители и деца, помагали си и се подкрепяли взаимно.
Не се спори по делото, че към 22.12.2018г. за л.а. Форд Транзит с рег. № ***
е имало валидно сключена с ответното дружество застраховка гражданска
отговорност; че на 15.03.2019г. ищците сезирали дружеството с искане да им
бъдат изппплатени обезщетения за причинените при ПТП неимуществени вреди,
както и че на 04.04.2019г. ответникът е отказал плащане.
6
Няма спор и че към датата на инцидента за л. а. „Пежо Експерт“ с peг. №
*** имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев
Инс“ АД и на 05.03.2020г. ищците са поискали от това застрахователно дружество
плащане на оббезщетения за неимуществени вреди, причинени от смътта на майка
им А. Т., загинала при същия пътен инцидент от 22.12.2018г. В молбата до ЗК Лев
Инс АД ищците са посочили, че инцидентът е настъпил поради допуснато от Г. Т.
нарушение на ЗДвП, който навлязъл в лентата за насрещно движение в следствие
на което настъпил сблъсък с движещия се в нея т. а. „Форд Транзит“ , както и че
Т. не се е съобразил с пътната обстановка-гъста мъгла, заледена пътна настилка и
не е взел мерки за избягване на местопроизшествието, поради което е настъпило
ПТП, в резултат на която е починала майката на ищците.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е решен спорът между страните за наличието на
предпоставките на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника ЗД
„Бул Инс“ АД - застраховател на деликвента М. А. Й.-водач на т.а. „Форд
Транзит”, спрямо увредените ищци, а именно: наличието на действителен
застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования причинител спрямо увредените ищци - извършване на
противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-управление на
МПС в нарушение правилата на ЗДвП-управление на автомобила с неразрешена и
несъобразена с пътните условия и настилка скорост, довело до изгубване на
контрол върху управляваното МПС и навлизането му в насрещната пътна лента;
причиняване на ПТП и смъртта на бащата на ищците; вредоносен резултат-
причиняване на неимуществени вреди на ищците-болки и страдания от смъртта на
баща им; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат; виновност на дееца; надлежно сезиране на застрахователя с искане за
изплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП.
Това е така, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта,
с която ответното застрахователно дружество е осъдено да плати на всеки от
ищците по 105 0000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди-болки и
страдания, причинени от смъртта на баща им Г. Т.загинал при ПТП на
22.12.2018г.,ведно със законната лихва, считано от 27.02.2020г. до окончателното
плащане, както и ведно със законна лихва в размер по 9 138,89 лева върху
главница 100 000 лева за периода от 04.04.2019г. до 26.02.2020г.
Пред въззивния съд страните не спорят, че определеното по чл. 52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на бащата на ищците
е в размер по 150 000 лева за всеки от тях.
Спорът пред САС, с оглед оплакванията във въззивната жалба на И.Т. и Й.Н.
е съпричинил ли е Г. Т. настъпването на вредоносния резултат, нарушавайки
правилата за движение по пътищата- управлявайки автомобила с неразрешена и с
несъобразена с пътните условия скорост и ако да, в каква степен.
Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, според която за да
бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото обезщетение,
7
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя
чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Намаляването на размера на обезщетението следва
да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на
действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна
вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда, т.е. подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с цел установяване
на действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването
на пътното произшествие.
В трайната практика на ВКС се приема и, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание
да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението
да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният
да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането.
При релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия поради управляване с превишена и несъобразена скорост,
намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо, както вече се посочи, ако от събраните доказателства се установява, че
с тези действия пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, т. е. ако е налице
причинно-следствена връзка, респективно, че вредите не биха настъпили или биха
били в по-малък обем.
В конкретния случай, САС намира въз основа на събраните доказателства и
при установения механизъм на ПТП, че възражението за съпричиняване е
неоснователно. Действително, установи се безспорно, че Г. Т. е управлявал л.а.
Пежо със скорост 54 км/час при разрешена 50 км/час. Според заключението на
САТЕ, обаче, ако водачът Т. е шофирал с допустимата скорост 50 км/час, то той
не е имал техническата възможност да предотврати удара, тъй като дължината на
опасната зона за спиране на управлявания от него автомобил е значително по-
голяма от отстоянието, на което се е намирал преди мястото на удара. Предвид
това, възражението за съпричиняване, за това че Т. е управлявал автомобила с
неразрешена скорост е неоснователно, не поради липса на нарушение на чл. 21 от
ЗДвП, а тъй като не е установена причинна връзка между него и настъпилото
произшествие. Както се посочи, управлението на МПС с превишена скорост само
по себе си не е достатъчно, за да обуслови наличието на принос по чл. 51, ал. 2
ЗЗД, тъй като в случая не се установява това да е способствало за настъпване на
произшествието.
Разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр.1 ЗДвП задължава водача на моторно
8
превозно средство да избере скорост, съобразена с отрицателното влияние на
всички онези фактори, които усложняват конкретна пътна обстановка, за да може
да спре пред всяка предвидима опасност на пътя и предотврати настъпването на
пътнотранспортно произшествие. САС като извърши преценка на доказателствата
по делото и най-вече като съобрази заключението на САТЕ намира, че водачът Т.
е бил поставен в обективната невъзможност да стори каквото и да е (да намали
скоростта и да спре), за да предотврати настъпването на удара, тъй като в момента
на навлизането на т.а. Форд в насрещната пътна лента, л.а. Пежо се е намирал на
около 60,82 метра от мястото на удара, което разстояние е много по-малко от
опасната зона за спиране на този автомобил, изчислена от инж. Т.. Изводът за
липса на съпричиняване от страна на Т., не се променя, от изчисленията,
направени от автоексперта, че ударът би бил предотвратим за водача на л.а. Пежо,
ако се е движил със скорост 37,53 км/час. Това е така, тъй като вещото лице е
посочило също така, че ударът би бил предотвратим за водача на л.а. Пежо и ако
Т. е реагирал с време не по-голямо от 1,4 сек и в случай, че водачът на товарния
автомобил също е предприел адекватни действия и аварийно спиране и
установяване в своята лента за движение преди мястото на удара.
Предвид това, САС намира, че единствената причина за настъпването на
процесния пътен инцидент е поведението на водача на товарния автомобил, който
е управлявал МПС с неразрешена и несъобразена с пътните условия и настилка
скорост, довело до изгубване на контрол върху управляваното МПС и
неправомерното му навлизане в насрещната пътна лента.
Поради изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
ръвоинстанционния съд, поради което решението на СГС следва да бъде отменено
в частта, с която са отхвърлени исковете на И. Г. Т. и на Й. Г. Н. за разликата над
105 000 лева до 150 000 лева на всеки от тях; в частта, с която И.Т. и Й.Н. са
осъдени да платят на ЗД „Бул Инс” АД разноски по делото в размер 146,16 лева и
адвокатско възнаграждение в размер 3 486,83 лева с начислен ДДС и в частта, с
която И. Г. Т. и Й. Г. Н. са осъдени да платят по сметка на СГС разноски по
делото в размер 193,33 лева. Вместо това следва да бъде постановено решение, с
което ЗД Бул Инс АД бъде осъдено да плати на ищците по още 45 000 лева като
обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща им Г. Т.,
ведно със законната лихва, считано от 27.02.2020г. до окончателното плащане; на
основание чл. 78, ал.6 ГПК ЗД Бул Инс АД следва да бъде осъдено да плати по
сметка на СГС още 3 600 лева за държавна такса за първоинстанционното
производство; на основание чл. 38 ЗАдв да плати на адвокатско дружество „Й. и
Е.“ още 1 445,76 лева с начислен ДДС за адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС.
При този изход на спора, на основание чл. 38 ЗАдв ЗД Бул Инс АД следва да
бъде осъдено да плати на адвокатско дружество „Й. и Е.“ 3 876 лева с начислен
ДДС за адвокатско възнаграждение в производството пред САС, а на основание
чл. 78, ал.6 ГПК по сметка на САС да плати държавна такса в размер 1800 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение № 233110 от 14.05.2021г., постановено по гр.дело №
2570/2020г. на Софийския градски съд, ГО, 28 състав, в частта, с която са
отхвърлени исковете на И. Г. Т. и на Й. Г. Н. с правно основание чл. 432 КЗ,
предявени против ЗД „Бул Инс“ АД за разликата над 105 000 лева до 150 000
лева на всеки от тях; в частта, с която И. Г. Т. и Й. Г. Н. са осъдени да платят на
ЗД „Бул Инс” АД разноски по делото в размер 146,16 лева и адвокатско
възнаграждение в размер 3 486,83 лева с начислен ДДС и в частта, с която И. Г.
Т. и Й. Г. Н. са осъдени да платят по сметка на СГС разноски по делото в размер
193,33 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД да плати на И. Г. Т. и на Й. Г. Н. още по 45 000 лева на
всеки, като обезщетения за неимуществени вреди-болки и страдания, причинени
от смъртта на баща им Г. А. Т., загинал при ПТП на 22.12.2018г. по вина на водача
на т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ***, за който автомобил има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 27.02.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД да плати по
сметка на СГС още 3 600 лева държавна такса за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК във вр. с чл. 38 ЗАдв, ЗД „Бул
Инс“ АД да плати на адвокатско дружество „Й. и Е.“ за адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС още 1 445,46 лева с начислен ДДС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД да плати по
сметка на САС сумата 1 800 лева за държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК във вр. с чл. 38 ЗАдв, ЗД „Бул
Инс“ АД да плати на адвокатско дружество „Й. и Е.“ за адвокатско
възнаграждение в производството пред САС сумата 3 876 лева с начислен ДДС.
Решението на САС е постановено при участието на на Агенция „Пътна
Инфраструктура“-трето лице – помагач на ответника ЗД „Бул Инс” АД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10