РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500377 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца пред СГС- Н. Н. А. срещу
решение № 6442 от 25.11.2024 г. по гр.д.№ 9130 по описа за 2022 г. на СГС,
ГО, I-29 състав, с което е отхвърлен предявеният от ищеца/въззивник, иск по
чл.2в, ал.1,т.2 от ЗОДОВ вр. с чл.4, ар.3 от ДЕС, срещу Софийски районен съд,
за заплащане на сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
унижения, причинени поради неосигуряване на ефективни средства за защита
по гр.д.№ 42757 по описа за 2017 г. на СРС, Първо ГО, 38-ми състав, чрез
допускане на правна помощ, заедно със законната лихва върху тази сума от
30.08.2022 г. до окончателното й плащане, както и в негова тежест са
възложени разноските в процеса.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СГС,
1
решение. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява
основателност на претенцията му за обезвреда. Сочи, че бездействието на съда
по гр.д.№ 42757 по описа за 2017 г. представлявало нарушение на чл.47
ХОПЕС, тъй като на практика ищецът бил лишен от правосъдие. По делото се
установило по категоричен начин, че независимо от своевременно
направеното искане за предоставяне на правна помощ, СРС, 38-ми състав му
отказал такава. Очевидна била липсата на правни познания и възможност
ищецът да се защитава сам по образуваното по негова искова молба срещу
ГДИН, гр.д№ 42757 по описа за 2017 г. Не споделя тезата, която излагал
ответника пред първата инстанция, че активната роля на самия съд е
достатъчна гаранция за спазване правата на защита. Сочи, че отговорността на
държавата за нарушаване правото на ЕС е безвиновна, обективна и ясно
подчертана в практиката на ЕС и ВАС. Фактът, че ищеца изтърпява наказание
лишаване от свобода не освобождавало СРС да спазва нормите на ДЕС
относно човешките права, вкл. правото на ефикасна защита и справедлив
съдебен процес. Сочи, че в хода на делото от разпита на свидетеля се доказали
търпените от ищеца вреди. Доказала се и причинно-следствената връзка
между неимуществените вреди и невъзможността ищецът да защити
човешките си права.
Иска се решението да бъде отменено и претенцията да се уважи в пълен
размер. Не се претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СГС-
Софийски районен съд, в който се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Решението
било постановено в съответствие със събраните по делото доказателства,
които били подробно анализиране. Счита, че не е доказано наличието на
предпоставките за уважаване на претенцията на ищеца по чл.2в ЗОДОВ вр. с
чл.4, апр.3 ДЕС. Правилно било прието, че не било съществувало императивно
задължение за допускане на правна помощ на ищеца по гр.д.№ 42757 по описа
за 2017 г. на СРС. Сочи, че предоставянето на правна помощ се извършвало по
преценка на съда с оглед въведените от законодателя условия. Освен това
отказът да се предостави бил подлежал на обжалване, от която възможност
ищецът не се бил възползвал. Правилно било констатирано, че СРС, 38-ми
състав бил съдействал на ищеца за установяване на фактите по делото и за
постигане на правилно и законосъобразно решение. Указанията на съда били
2
точни, ясни и разбираеми. В крайния съдебен акт била указана възможността
за обжалване. Затова не можел да бъде споделен довода на въззивника, че е
лишен от правото на справедлив процес. Сочи, че доводите на въззивника не
съответстват на събраните по делото доказателства. Претендират се разноски.
Прокуратура на Република България излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 29.11.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 11.12. 2024 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че ищецът
не е доказал, съобразно разпределената доказателствена тежест, нарушение на
нормата на чл. 47 във вр. с чл. 52, § 3 от ХОПЕС, извършено от ответника при
разглеждане на гр. дело № 42757/2017 г. на СРС. Направеното от ищеца
искане за предоставяне на правна помощ било своевременно разгледано от
ответника, но доколкото в конкретния случай била налице хипотеза на
предоставяне на правна помощ по преценка на съда, последният приел, че не е
налице основание за предоставяне на такава. Съгласно разпоредбата на чл. 47
от ХОПЕС на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се
предоставяла правна помощ, именно доколкото тази помощ била необходима,
за да се осигури реален достъп до правосъдие. Ответникът СРС бил съобразил
процесната норма на общностното право и при преценка на събраните по
3
делото данни и установената фактическата обстановка приел, че не е налице
основание за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално
представителство. Счел е, че предоставянето на правна помощ не е оправдано
от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за
правна помощ, поради което и постановил отказа, от който се претендират
произтичащи за ищеца вреди.
Следвало да бъде съобразено, че разпореждането, с което съдът отказал
предоставяне на правна помощ на ищеца подлежало на инстанционен контрол
- по арг. от чл. 95, ал. 5 от ГПК. С оглед на твърдяното нарушение, изразяващо
се в недопускане на правна помощ при наличие на основания за това, ищецът
бил имал възможност да подаде частна жалба срещу разпореждането, с което
е отказано предоставяне на правна помощ. При съобразяване на липсата на
ограничение относно обхвата на проверката, която извършва въззивният съд в
производството по частна жалба (по аргумент от задължителната разрешения,
дадени в Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. по тълк. дело №
6/2017 г. на ОСГТК на ВКС), достатъчно било подаването на бланкетна частна
жалба срещу разпореждането без излагане на конкретни оплаквания, по който
начин (възможен за страната при несъмнените данни за търсена от него лична
защита по много дела) ищецът могъл да упражни защитата си срещу
посочения съдебен акт, законосъобразността на който бил въпрос по същество
на спора в производството пред СРС и бил извън предмета на настоящото
производство.
С оглед на изложеното съдът е достигнал до извода, че по делото не се
установил достъпът на ищеца до производство пред СРС да е бил ограничен -
ищецът бил участвал в исковото производство и същият не бил бил лишен от
възможност да защити правата си, макар и при липса на предоставена правна
помощ, като ответникът - Софийски районен съд, бил предприемал
необходимите процесуални действия за изясняване на относимите към
предмета на исковото производство факти и обстоятелства.
В конкретния случай не била налице и материалноправната
предпоставка от фактическия състав за уважаване на иска, предвиждаща
актът, с който на ищеца са причинени вреди от нарушение на правото на ЕС,
да е постановен от окончателна съдебна инстанция (съобразно цитираното
вече решение по дело С-224/01- Gerhard Köbler), която предпоставка съгласно
4
установената трайна съдебна практика била относима към основателността на
предявения иск.
В допълнение следвало да се отбележи, че при преценка на събраните по
делото доказателства не се установило обективно настъпил вредоносен
резултат с конкретно установено проявление и обем и съществуването на
пряка причинно-следствена връзка между настъпването на вредоносния
резултат и твърдяното нарушение.
След като по делото не се установили елементите от фактическия състав
за ангажиране на отговорността на ответника, предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди бил неоснователен и следвало да бъде
отхвърлен изцяло.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователна се явявала и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху претендираната
сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.08.2022 г., до
окончателното й плащане.
Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Предявен е иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС.
Ищецът претендира обезвреда от ответника за търпени неимуществени
вреди във връзка с проведено съдебно производство, по което не му била
предоставена правна помощ и по този начин бил лишен от ефективна защита.
Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото на
Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като
нейната отговорност не е виновна и за възникването й е без значение от
поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са
причинени вредите.
Фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата за
вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва: 1) нарушение на
общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2)
достатъчно сериозно нарушение на тази норма и 3) пряка причинна връзка
между нарушението и вредите.
Действително, Н. Н. А. е предявил против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" при МВР искове по чл. 71, ал. 1 т. 1 и 2 от Закона
5
за защита от дискриминация (ЗЗДискр), по които е образувано гр. дело №
42757/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 38-ми състав. Ищецът е претендирал по-
неблагоприятно третиране в сравнение с други лишени от свобода въз основа
на признака „лично положение“, изразяващо се в липса на помещение „Клуб“
оборудвано с компютър, телевизор, шах, табла, маса и библиотека в затвора в
гр.***, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода, за
разлика от наличието на такъв клуб в затвора в гр.***.
В хода на образуваното пред СРС исково производство с молба с вх. №
5121992 от 20.07.2018 г. ищецът /и по настоящето производство/ е поискал
предоставяне на правна помощ под формата на процесуално
представителство. С разпореждане № 40092 от 01.08.2018 г., имащо характер
на определение, постановено по делото, молбата за предоставяне на правна
помощ е оставена без уважение, като съдът се е позовал на хипотезата на чл.
24, ал. 1, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗЗП) и е приел, че предоставянето
на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би
донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Допълнително
съображение в разпореждането е посочено, че активната намеса на съда на
основание чл. 7 от ГПК е достатъчна за осигуряване на защитата на ищеца.
Разпореждането, с което е отказано предоставяне на правна помощ на
ищеца му е съобщено на 10.08.2018 г. не е обжалвано в предвидения в чл. 95,
ал. 5 от ГПК преклузивен срок, поради което и с изтичането му е влязло в
сила.
С решение от 26.08.2019 г. по гр. дело № 42757/2017 г. на СРС
предявените от ищеца против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
при МВР кумулативно съединени искове по чл. 71, ал. 1 т. 1 и 2 от ЗЗДискр са
отхвърлени. Срещу него не е подадена въззивна жалба в законоустановения
срок, поради което решението е влязло в сила на 17.09.2019 г.
Настоящата инстанция не намира допуснато съществено нарушение на
ответника в хода на производството по гр.д.№ 42757 по описа за 2017 г. Видно
от данните, съдържащи се по делото, приложено към настоящето, на ищеца е
било осигурено право на участие в съдебния процес. Видно от отразеното в
съдебния протокол от 29.01.2019 г., както и този за о.с.з. на 22.07.2019 г.
ищецът е бил доведен от ОЗ „Охрана“ от затвора в гр.*** и е взел лично
участие в съдебните заседания; изложил е пледоария по съществото на спора.
6
При това положение не е допуснато от националния съд нарушение на
общностна норма, за да бъде ангажирана отговорността на държавата.
Гарантираното в разпоредбите на чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата
на основните права на ЕС право на страните при възникнал спор, на достъп до
съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, не е
абсолютно, тъй като на държавите-членки е предоставен свободен избор на
средства за постигане на тази цел - правната уредба на основанията за
освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ на
субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет
на всяка държава. Националният съд трябва да провери дали условията за
предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на
достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени
към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на
пропорционалност между използваните средства и поставената цел; в рамките
на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора,
доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото,
значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и
производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по
делото.
От материалите по делото не може да се достигне до извод, че поради
непредоставяне на правна помощ на ищеца, е нарушено правото му на
ефективни правни средства за защита пред съд.
В конкретния случай се е касаело до дело по Закона за защита от
дискриминация, по които съдебни производство законодателят е предвидил
гаранции за осъществяване на правата на ищците, респ. активно участие на
съда в процеса по изясняване на правния спор. В това производство
представителство от адвокат не е задължително, поради което и правната
помощ се предоставя по преценка на съда. Освен това ищецът /и по
настоящия спор/ е участвал активно в процеса като е подал сам исковата
молба, отправял е своите искания до съда в писмен вид, вкл. и такива по
доказателствата, което говори, че ищецът е имал добра представа как сам да
извърши процесуални действия по инициирането на делото и движението му.
Освен това в показанията си свидетелят, разпитан на страната на ищеца, К. И.,
сочи, че „ищецът има заведени дела, той има не едно дело, а бая дела…той
7
има много дела…Може да има /ищецът/ знания от обща култура, които да са
достатъчни да се защити“, виж л 82 от делото пред СГС.
От друга страна ищецът не се е възползвал от правото си да обжалва
отказа да му бъде предоставяне правна помощ, въпреки че за това не са били
необходими специални правни знания. Доколкото производството по частна
жалба не е ограничено от доводите в същата, то въззивният съд е щял да
извърши цялостна проверка на правилността на обжалвания акт. В случая
влизането в сила на съдебния акт, с който на ищеца е отказано предоставяне
на правна помощ, е в резултат на неговото бездействие да упражни
гарантираното от закона право да обжалва неизгоден за него съдебен акт.
Освен това ищецът не е обжалвал и постановеното решение, с което
претенциите му са отхвърлени като неоснователни. При това положение не е
налице и пряка причинно-следствена връзка между отказа на съда да
предостави правна помощ и отхвърлянето на претенциите му.
Ето защо настоящата инстанция намира, че с отказа да бъде
предоставена правна помощ на ищеца не е нарушен чл.47 ХОПЕС.
Решението е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива му се следват за
процесуално представителство-юриск.възнаграждение, което съдът определя
на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, Апелативен съд-София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6442 от 25.11.2024 г. по гр.д.№ 9130 по
описа за 2022 г. на СГС, ГО, I-29 състав, изцяло.
8
ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
бул.“Ал.Стамболийски“ № 125-2, ет.3, офис 1- адв. С. И. К., да заплати на
Софийски районен съд, БУЛСТАТ *********, гр.София, бул.“Цар Борис
Трети“ № 54, на основание чл.78, ал.8 ГПК, сумата в размер на 100 лв. за
процесуално представителство на пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9