№ 20812
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110126888 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.92, ал.2 ГПК
По първата молба
Образувано е по повод молба с вх. № 31986/30.01.2025 г. от ищците и
техният процесуален представител (л.115-116 отделото) за отмяна на глоби
наложени с определение от о.с.з. от 27.01.2025 г.
Молбите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне в срок.
С определение от о.с.з. от 27.01.2025 г. съдът е наложил глоби на ищците
и на техния процесуален представител, поради неоснователно отлагане на
делото. Съдът е приел, че ищците се редовно призовани, не сочат уважителни
причини, които са непредвидими, непреодолими, както и че неоснователно не
са приели призовките и то лица от адвокатска кантора. Съдът е изложил
подробни мотиви защо е наложил посочените глоби, поради което приема, че
няма основания да ги преповтаря. В допълнение следва да се отбележи, че
видно от л.78-91 от делото, ищците са били призовани, но не са се явили и са
поискали отлагане на делото. Същите са могли да не искат отлагане на делото.
Ето защо съдът поддържа мотивите си в посоченото определение (л.96-98 от
делото).
1
Неоснователно е възражението на ищците, че след като адвокатът е бил
възпрепятстван да се яви в о.с.з. е безпредметно неговите колеги от кантората
да получават съобщенията и призовките. Съдът е наложил глоба на основание
чл.92а ГПК, тъй като ищците и техният процесуален представител са станали
причина за отлагане на делото без основание. Липсва основание, тъй като не
са налице особени непредвидени и непреодолими препятствия, които да
налага отлагането по чл.142, ал.2 ГПК€ посочените от адвоката причина не са
обстоятелства, които ищците не биха могли да преодолеят. Въпреки това
съдът е отложил делото, защото ищците са поискали да се гледа в
присъствието на техен адвокат. Съгласно практиката на ЕСПЧ, винаги делото
следва да се отложи, ако страната е поискала да се гледа в присъствието на
адвоката й. За шиканиране на процеса и неговото забавяне следва да се
налагат глоби. Ищците са могли да поискат делото да се гледа в тяхно
отсъствие по чл.238 ГПК, а не да отлагат делото, като не представят
уважителни причини. Ето защо съдът е приел, че е налице неоснователно
отлагане. Основанието за служебна ангажираност на адвоката по друго дело в
РС – Бургас, без да са представени доказателства (л.116 от делото) не е
основание да се отлага делото и да се забавя неговия ход. Липсват и такива
доказателства по делото, а и кога процесуалният представител на ищците бил
призован по цитираното дело. Ето защо молбата следва да бъде оставена без
уважение.
По втората молба
С молби от о.с.з. от 03.04.2025 г. ищците чрез техния процесуален
представител е поискал отмяна на глобата от 25.02.2025 г. (л.239-240 от
делото)
Молбите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне в срок.
С определение от о.с.з. от 25.02.2025 г. съдът е наложил глоба за
неоснователно отлагане на делото от страна на ищците и техният процесуален
представител. Настоящият съдебен състав отново приема, че е изложил
подробни мотиви защо са налице предпоставките за налагане на глоба, поради
което не следва да ги преповтаря (л.142-143 от делото).
Налице е неоснователно отлагане, тъй като е налице конкуренция по
чл.6 ЕКПЧ и чл.142, ал.2 ГПК, като винаги делото следва да бъде отложено,
2
когато страната е поискала и иска да участва нейния адвокат. За шиканиране и
неоснователно отлагане се прилага института на глобите по чл.92а ГПК.
Неоснователно е възражението на ищците за посочена уважителна
причина – отсъствието от страната не е такава, още повече, че не се знае какво
е основанието за отсъствието от страната. На следващо място няма
доказателства от които да е видно, че адвокатът на ищците е призован за
делото в РС – Бургас преди настоящото, с оглед факта, че неговите служители
от кантората, в която работа са отказали да получат доклада по чл.140 ГПК и
призовката. Ето защо молбата е неоснователна.
По третата молба
С молба от о.с.з. от 31.03.2025 г. адв. И. е поискал отмяна на глобата от
31.03.2025 г. (л.240 от делото).
Молбата е допустима, поради което съдът дължи произнасяне в срок.
С определение от о.с.з. от 31.03.2025 г. е наложена глоба на адв. И. на
основание чл.89, т.1 ГПК (л.224-225 от делото).
Видно от протокола от о.с.з. адв. И. е използвал неприлични думи и
изрази, които са несъвместими с етичните норми и стандарти, а такива за
извън сградата на Съдебната палата. Съдът е предупредил адвокатът в тази
насока. На л.225 от делото е констатирано, че адв. И. прекъсва съда без да му е
дадена думата, въпреки предупреждението.
Ето защо съдът е приел, че е налице нарушение на реда в залата и
наложил глоба на основание чл.89, т.1 ГПК. При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че искането по чл.92 ГПК е
неоснователно. Налице са били предпоставките за налагане глоба, поради
нарушаване на реда в залата.
Ето защо молбата е неоснователна.
По четвъртия вид молби
С молби с вх. № 151547/30.04.2025 г., 151551/30.04.2025 г.,
159137/07.05.2025 г., 160381/07.05.2025 г. ответникът и поискал да се отменят
глоби, наложени в о.с.з. от 28.04.2025 г.
3
С определение от о.с.з. от 28.04.2025 г. съдът е наложил глоба на
ответника за това, че е подава неоснователни едни и същи молби и искания до
съда при все че съдът се е произнесъл по тях (л.277 от делото).
С определение от о.с.з. от 28.04.2025 г. съдът е наложил втора глоба на
ответника за обида на съда, на основание чл.89, т.3 ГПК.
Съдът приема, че подробно е изложил мотиви за налагането на глоби,
поради което препраща към постановените актове (л.276-282 от делото).
На първо място видно от материалите по делото ответникът
непрекъснато подава неоснователни искания за отвод, на едно и също
основание, както и за нередовност на исковата молба, при все че съдът се е
многократно се е произнасял по тези въпроси. Въпреки това ответникът
продължава да отправя същите искания, като редът при направено
произнасяне от съда е реда по Глава XX ГПК, а не непрестанно подаване на
същите искания. Ето защо ако страната не е доволна, то следва да го посочи
като въззивни основания във въззивната жалба. Съдът се е позовал на
Определение № 1019/05.03.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1940/2024 г., към
които мотиви и указания настоящият съдебен състав се придържа. Правото по
чл.6 ЕКПЧ и чл.47 ХОПЕС не следва да се тълкува в смисъл, че допуска лице
да отправя непрестанни неоснователни едни и същи искания до съда, при все
че има произнасяне по тези въпроси.
Налице обида към съда, защото ответникът прекъсва неколкократно
съда при провеждане на съдебно заседание, както и искане на обяснения.
Съдът в никакъв случай не дава обяснения, а комуникира със съдебните си
актове, а ако страната не е доволна от тях редът е по инстанционния контрол, а
не да иска обяснения на съда. Същото категорично нарушава Върховенството
на закона, независимостта на съдебната власт и е грубо неуважение на съда.
Ето защо молбите са неоснователни.
С оглед изложеното всички подадени молби по чл.92 ГПК са
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на ищците и на адв. В. И. за
отмяна на глоби в размер на 50.00 лева, наложени с определение от о.с.з. от от
27.01.2025 г., на основание чл.92, ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на ищците и на адв. В. И. за
отмяна на глоби в размер на 100.00 лева, наложени с определение от о.с.з. от
25.02.2025 г., на основание чл.92, ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В. И. за отмяна на глоба в
размер на 50.00 лева, наложена с определение от о.с.з. от 31.03.2025 г., на
основание чл.92, ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „И А У К за отмяна на глоба в
размер на 50.00 лева, наложена с определение от о.с.з. от 28.04.2025 г., на
основание чл.92, ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „И А У К за отмяна на глоба в
размер на 300.00 лева, наложена с определение от о.с.з. от 28.04.2025 г., на
основание чл.92, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, в едноседмичен срок,
считано от съобщаването му, по реда на Глава XII ГПК пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.92, ал.3
вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при изтичане на срок и
постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5