ОПРЕДЕЛЕНИЕ
09.09.2019 г., гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен граждански състав в
закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Спасова
възз. гр. д.
№ 226/2019 г. на ЯOС:
Въззивното производство е образувано
по въззивни жалби на ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез адв.З.К. и на А.Д.Г., чрез адв. С.Ч., против Решение № 379/22.5.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 4950/2018
г., с което е осъдено „ЗД
Бул Инс“ АД да заплати на А.Д.Г. на
основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди- болки и
страдания от телесни увреждания от ПТП на 14.04.2018 г., причинени
виновно от застрахования при „ЗД Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска
отговорност“ В. И. Й. -водач на лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“, с рег.№ У 1981 АТ, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 52,89 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 14.12.2018 г. до окончателното й изплащане, а е
отхвърлен като неоснователен иска за неимуществени
вреди за разликата над 5000 лв. до предявения размер от 20 00 лв. и за лихвата за забава върху сумата 5000
лв. за периода от 14.04.2018 г. до 08.08.2018 г..
Въззивната
жалба на ЗД „БУЛ ИНС” АД, допълнително уточнена, е насочена срещу осъдителните части на решението, с
които са уважени исковете за сумата от 5000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 52,89 лв.- обезщетение за
имуществени вреди. Иска се отмяна на
решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените от ищеца искове. Сочи
се, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закони. Неправилно съдът е приел наличие на вина за ПТП на водача
на автомобила, в който е пътувал ищецът, след като няма влязла в сила присъда,
наказателно постановление или друг акт, който да я установява. Излагат се
доводи за необоснованост на решението, като според въззивника доказателствата
по делото (епикриза и съдебномедицинска експертиза) сочат, че твърдените вреди
произтичат от неспазването на лекарските предписания от ищеца, довело до
забавяне на оздравителния процес- несвоевременно явяване в болничното
заведение, за хирургична обработка на инфектираната рана в ингвиналната област,
недостатъчно полагане на грижи, вкл. нарушена хигиена и санитарно -битови
условия в дома на ищеца. Освен това
според страната не е доказано настъпването и продължителността на твърдените
неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. В медицинските документи не е
отразена характеристиката на повърхностите наранявания и как са лекувани, няма
данни за екскориация на кости, вкл. експертизата не е установила такова
увреждане на дясната бедрена кост. Същото се отнася и до твърдения травматичен
шок, какъвто не е доказан. Въззивникът излага доводи и за необоснованост на
заключението на лекарската комисия, издала документ, препоръчващ освобождаване
на ищеца от тежък физически труд за 180 дни, а същевременно според експертизата
по делото оздравителният период е значително по-кратък. В жалбата се сочи още,
че неправилно съдът не е уважил възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Доказателствата според
въззивника сочат, че не е поставил предпазен колан, качвайки се в препълнено
МПС, в което не е имало място за него. Освен това страната счита, че съдът е
определил размера на обезщетението за неимуществени вреди несправедливо и го е
завишил прекомерно. Относно психическите травми твърди, че такива не са
доказани, а и съгласно КЗ не подлежат на обезщетяване от застрахователя, а само
от деликвента.
Във въззивната жалба не са направени
доказателствени искания.
Въззиваемият, чрез представителя си адв. чрез адв.
Ч., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и иска същата
да бъде оставена без уважение. Заявява, че по делото са установени твърдените
вреди и е налице основание за присъждане на по-голям размер на обезщетението. Счита,
че ответникът не е доказал категорично твърденията си за съпричиняване на
вредите от пострадалия поради непоставяне на предпазен колан, а относно
твърдението за качване в препълнено МПС счита, че същото е преклудирано като
направено за първи път във въззивната жалба. Изложени и са доводи относно
убедителност на свидетелските показания.
Въззивната жалба на А.Д.Г., чрез адв. С.Ч., е насочена срещу тази част на решението,
с която е отхвърлен като неоснователен искът за
неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до предявения размер от 20 00 лв. Сочи се, че съдът е приложил формално разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, не е отчел в пълна степен релевантните факти, довело до
необоснованост на съдебния акт. Излагат се доводи, че доказателствата по делото
установяват вида на претърпените вреди, тяхната продължителност и интензитет и
с оглед на тях е неправилен изводът относно размера на справедливото
обезщетение. Сочи се още, че съдът не е съобразил нивата на застрахователните
лимити към датата на застрахователното събитие, които съгласно практиката на
ВКС по чл. 290 от ГПК следва да се считат за ориентир. Следва да се изходи и от
конкретните икономически условия в страната. Съдът не е отчел ръста на средната
месечна работна заплата от 2005 г. до
2015 г., на минималните застрахователни суми от 2010 г. насам по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и
на размера на застрахователните премии по нея. Не е отчел и ежегодното
поскъпване на цената на живота, инфлационните процеси и увеличението на цените
на стоките от първа необходимост. В жалбата се иска ЯОС да отмени решението в
обжалваната част и присъди на ищеца още 15 000 лв. обезщетение.
Във въззивната жалба не са направени
доказателствени искания.
Въззиваемата страна, чрез адв. З.К., е депозирала
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и заявява, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено. Изложени са доводи, идентични с формулираните във
въззивната жалба на дружеството. Иска се претенциите на ищеца да бъдат
отхвърлени, а при определяне от ЯОС на нов размер на обезщетението, да съобрази
принципа на съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Предвид
горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА о.с.з. за 08.10.2019 г. от 10.00 часа.
За с.з. да се призоват страните, като на същите се
връчат и преписи от настоящото определение за становище по доклада.
На въззивниците да се връчи препис от отговора на
въззиваемите.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.