ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1564
гр. София, 24.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. А. С.
като разгледа докладваното от И. А. С. Частно наказателно дело №
20241110204996 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Инициирано е по жалба на Н. Д. Д. срещу постановление на СРП от 06.10.2023 г., с
което, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство по
ДП № 15125/22 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 49152/21 г. по описа на СРП.
В жалбата се твърди за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното
прокурорско постановление, като се изтъква, че не били положени достатъчно усилия за
проверка на многобройния доказателствен материал. Разследването не било проведено
обективно, всестранно и пълно, като не били извършени всички необходими действия за
разкриване на обективната истина. По-конкретно се уточнява, че действията на лицето Я. И.
не почивали на гражданско-правна основа: същият отказвал да сключи писмен договор с
жалбоподателя; нямало нито едно реално извършено СМР или действия по промяна на
земеделския статут на имота, за което Д. бил превеждал различни парични суми по банков
път или му бил давал на ръка; подправяни били телефонни обаждания и използван чужд
имейл адрес; представяни били документи с невярно съдържание и др. Известни били и
други потърпевши от действията на И.. Уточнява се също, че ремонтната дейност относно
покрив на къща, описан в атакуваното прокурорско постановление, нямало връзка с
настъпилата измама. Настоява се за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, която
да установи основанието, характера и точния размер на плащанията, както и да бъдат
ангажирани доказателства за липсата на реално осъществени СМР, както и относно
„несъществуващата документация“.
След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното прокурорско
постановление и материалите по ДП № 15125/22 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №
49152/21 г. по описа на СРП, Съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, което се явява „пострадало“ по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
НК от престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е образувано наказателното
производство. Видно от отбелязването върху атакуваното постановление на СРП, същото е
връчено на Н. Д. лично на 24.03.2024 г., а жалбата е депозирана директно в СРС на
26.03.2024 г., тоест жалбата е подадена от лице със съответния легитимен интерес и в
1
законоустановения седемдневен срок по чл. 234, ал. 4 от НПК, поради което е
ДОПУСТИМА.
По същество контролната инстанция счита следното:
Досъдебното производство е образувано за това, че в периода 13.04.2019 г. –
12.01.2021 г. в гр. София, с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудено и поддържано
заблуждение у Н. Д. Д., че ще бъде променена регулацията на поземлен имот в гр.Б****,
местност Б***, ПИ * от кадастрален план А-3-10-Б, ще бъде изготвен и одобрен
архитектурен проект и всички други необходими строителни книжа, че ще бъдат закупени
строителни материали и ще бъде построена еднофамилна къща до фаза „груб строеж“ в
посочения имот, в резултат на което на Д. е причинена имотна вреда в размер на 107 400
лева, като измамата е в особено големи размери и особено тежък случай - престъпление по
чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
В обстоятелствената част на атакуваното прокурорско постановление държавното
обвинение е изложило подробно и в хронологичен порядък установената до момента
фактическа обстановка със съответното позоваване на събраните гласни и писмени
доказателства и следващите се от тях констатации. Съдът намира, че фактическата
обстановка и подкрепящите я доказателства са интерпретирани по коректен начин, поради
което Съдът не следва да ги преповтаря.
На база установените до момента факти и събраните доказателства държавното
обвинение е направило извод, че от събрания до момента доказателствен материал не се
установявало по безспорен и несъмнен начин наличието на извършено престъпление, а били
налице противоречащи си, взаимно изключващи се твърдения на свидетелите. Обобщава се,
че единствените доказателства за съпричастност на лицето Я. И. към деянието били
показанията на самия пострадал Н. Д. и тези на неговите близки В. Н. – Д.а (съпруга) и Н. А.
(баба). Имало съмнения относно точния размер на паричните суми, превеждани по банков
път от Н. Д. на Я. И. и тяхното основание, както и противоречия между изложеното от
съпругата на Д., че самата тя била превеждала пари по „И***й“ на Я. И. и справката от
„И***й“, която опровергавала това твърдение. Обобщава се, че показанията на пострадалия
и неговите близки, банковите извлечения и справките за абонатните номера и електронните
пощенски кутии били недостатъчни да обосноват извода за наличие на деяние по чл. 211, вр.
чл. 209, ал. 1 от НК, а от невъзможността да се докаже защитната версия на И. с
категоричност не можело да се извеждат неблагоприятни последици за същия съгласно
правилото на чл. 103, ал. 3 от НПК.
Съдът намира, че горецитираният правен извод на държавното обвинение за
недоказаност не кореспондира със събраните до момента доказателства, които, от една
страна, определено сочат за съпричастност на лицето Я. И. към авторството на деянието, за
което е било образувано наказателното производство, а от друга страна, са били очевиден
повод за събиране на нови доказателства, чрез които да се подложат на проверка
съобщеното от пострадалия Д. и версията, лансирана от И.. Прави впечатление, че
държавното обвинение акцентира на определени неточности в показанията на пострадалия и
неговата съпруга, които обаче са твърде нищожни на фона на много по-обилния
доказателствен материал в подкрепа на изложеното от Д.. Необосновано се неглежира и
твърде неубедителната версия на И., базираща се на твърдения за осъществен ремонт на
покрив на къща на пострадалия в кв. С**** и в кв. М********а, за което пострадалият дори
му дължал пари (8000 лева при първия разпит на И. или 7000 лева, съобщено от него при
очната му ставка с Д.), както и на декларирано незнание за строеж на имот в Б***, за което
И. отрича да е бил поел ангажимент. Неоправдано се дава предпочитание на изложеното от
И., който няма никакъв спомен какви пари е получил от Д. за ремонта на горните два имота
(но си спомня каква сума му се дължи), а се пренебрегва обстоятелството, че огромната част
от платените суми от Д. на И. са преведени по банков път, което е удостоверено не само от
2
представените от пострадалия банкови извлечения, но и от посоченото в тях основание,
което насочва изрично към закупуване на материали за строеж на имот в Б* - така както
изначално твърди в жалбата си пострадалия. Държавното обвинение не е коментирало и
представените извлечения от кореспонденцията между Д. и И. по „вайбър“ приложението,
което допълнително потвърждава изложеното от Д. и компрометира версията на И..
В своето постановление държавното обвинение изрично цитира, че общо преведените
по банков път и по „И***й“ суми от Д. на И. възлизали на 104 718 лева, а това
обстоятелство житейски няма как да бъде свързано с лансираната от И. версия за ремонт на
покрив в два имота, още повече при наличие на еднотипни основания в банковите
нареждания, които И.не е оспорил, а те визират единствено имота в Банкя, за който Д.
изначално твърди. Няма данни и за реално осъществена дейност от И. съобразно
преведените по банков път суми и най-вече тяхното основание.
Всички тези факти са давали основание за разкриване на банковата тайна по
отношение на сметките, притежавани от Я. И., с оглед изготвяне на банково-счетоводна
експертиза, която да посочи по дати какви суми са постъпвали през инкриминирания период
по банковите сметки на Я. И., постъпвали ли са такива от сметки на Н. Д., какъв е размера
на тези суми, какво е било основанието на преводите, дали е осъществено разпореждане с
така постъпилите суми от страна на И. и ако е осъществено разпореждане тези суми дали са
осчетоводявани по някакъв начин от дружествата, управлявани от И.. Най-малкото
солидният размер на тези суми, посоченото основание за техния превод и липсата на
изричен писмен договор между Д. и И., както и липсата на насрещна адекватна престация по
така постъпилите суми са солидна версия за действия с цел въвеждане в заблуждение с цел
причиняване на имотна вреда в особено големи размери.
На следващо място държавното обвинение не е осъществило пълна проверка по
данните за електронните пощенски кутии, чрез които пострадалият Д. е кореспондирал с
неизвестни лица по повод имота в Б., предоставени му от И.. Действително е налице справка
от „Н***О“ ЕАД за две от пощенските кутии (m******* и d****), но такава справка не е
изискана от „М****Г“ ЕАД по отношение на електронна пощенска кутия e.****g, за която е
приложена по делото кореспонденция между пострадалия Д. и лице, представящо се за
„техническия ръководител Е. П.“ по повод имота в Б**. Справката би помогнала за
установяване на активния статус на електронната пощенска кутия, данните за регистрация и
най-вече IP адреса, от който е осъществена първоначалната регистрация и последващото
достъпване до този адрес (по реда на чл. 159а от НПК и в случай, че статусът е активен). Пак
на база писмото от „Н***О“ ЕАД и по реда на чл. 159а от НПК следва отново да се изиска
справка от там за IP адресите, от които са осъществени първоначалните регистрации на
двете пощенски кутии m*** и d***. Независимо от невъзможността да се определи
конкретното физическо лице, което е осъществявало кореспонденция чрез горепосочените
три електронни адреса с пострадалия Д. във връзка с имота в Б**, разследващите е следвало
да проверят дали не е налице съвпадение между IP адресите, от които са осъществени
първоначалните регистрации на общо трите пощенски кутии, за една от които е безспорно,
че е активна и се поддържа от Я. И. (d***). На база резултатите от банково-счетоводната
експертиза и допълнителните справки от „Н***О“ ЕАД и „М***Г“ ЕАД държавното
обвинение би могло да прецени необходимостта от допълнително събиране на гласни или
писмени доказателства и съответно да прецизира правния си извод за наличие на
престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК и неговото авторство.
С оглед гореизложеното атакуваното прокурорско постановление следва да бъде
отменено като необосновано и делото върнато на разследващия орган за изпълнение на
указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, СЪДЪТ
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на СРП от 06.10.2023 г., с което, на основание чл. 243, ал.
1, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 15125/22 г. по описа на
07 РУ-СДВР, пр. пр. № 49152/21 г. по описа на СРП.
Връща делото на СРП за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част
на определението.
За определението да се съобщи на жалбоподателя и СРП.
Определението подлежи на обжалване и протест от горните лица в седемдневен срок
от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4