Решение по дело №307/2016 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

гр. Кюстендил, 10.11.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 307 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М.И.Н.,***, с искане за прогласяване неистинността на протокол за ПТП с пострадали лица, с рег.№1075/10.03.2014г. на Пътна полиция-КАТ, ОД-МВР гр.Кюстендил, в частта досежно констатациите на контролните органи, че вина за настъпилото ПТП носи водачът на МПС лек автомобил „Хюндай“ модел „Гетц“ с ДКН***** ВВ – М.Н., за това, че е нарушил правилата за движение, като не е пропуснал движещия се по ул.„Цар Освободител“ автомобил марка „БМВ“с рег.№***. 

В исковата молба се сочи, че на 08.03.2014 г., в гр. Кюстендил на кръстовището, образувано от ул. „Цар Освободител“ и ул. „Иларион Ловчански“, настъпило ПТП. В издаденото наказателно постановление във връзка с което бил санкциониран ищецът, било посочено, че вината за настъпването му е негова. Сочи се, че то било отменено при съдебно оспорване в производство по НАХД №749/2014г. по описа на КРС, а образуваното досъдебно производство №200/2014г. по описа на РУ „Полиция“-гр.Кюстендил било прекратено. Към исковата молба е приложен документ – писмо от началника на Сектор „ПП“, видно от което прекратяването на досъдебното производство е било извършено в хипотезата на чл.343 ал.2 от НК (по искане на пострадалия).

След множество предоставени му възможности ищецът обосновава правния си интерес за воденето на настоящото производство с твърдението, че протоколът за ПТП би могъл да се ползва за установяване на застрахователно събитие по смисъла на КЗ, а при настъпване на такова застрахователят е длъжен за изплати обезщетение. Счита, че застрахователното събитие се удостоверява по Наредба І-з 2009 г., поради това приема, че протоколите за ПТП са документи от значение за признаване правата от договора. Извежда аргументи от разпоредбата по чл. 271, ал.3 от КЗ.

С оглед посочените доводи, поддържа искане съдът да прогласи неистинността на протокол за ПТП № 1075/10.03.2014 г. по описа на КАТ ПП в частта, където срещу № 1 е записан като виновен за настъпилото ПТП ищецът М.И.Н., управлявал МПС „Хюндай” с рег. № КН ****.

При посочените първоначално обстоятелства със свое определение 488/04.04.2016 г., настоящият съдебен състав е прекратил производството по делото и е върнал като недопустима, подадената от М.Н. искова молба.

Същото определение е било обжалвано от ищеца и с определение на КОС № 504/27.06.2016 г. актът на КРС е отменен с изрични указания по движението на делото.

В изпълнение на указанията на въззивната инстанция съдът отново е дал възможност на ищеца да посочи надлежен ответник и обоснове правния си интерес от търсената защия именно против ОД на МВР.

В поредното си уточнение ищецът сочи недвусмислено, че искът си предявява против ОД на МВР – гр. Кюстендил, Сектор КАТ-ПП и излага подробни съображения, които преповтарят първоначално заявените. Поради това отново е било прието, че претенцията в този й вид е неодпустима. Със свое Определение по в.ч.гр.д. № 609/2016 г. Окръжен съд – Кюстендил отново е отменил акта на съда, като е дал указания, че на ищеца следва да се предостави още едва възможност „да отстрани противоречието между изложените обстоятелства и формулирания петитум, като заяви надлежно искане“. В изпълнение на тези указания му е предоставена още една (поредна) възможност, но щецът е продължил да поддържа искането си, както е описано по-горе.

Отвената ОД на МВР – Кюстендил, в срока по чл. 131 от ГПК сочи, че констативният протокол за ПТП с пострадали лица, като удостоверителен административен акт, няма самостоятелни правни последици. В случая не се оспорвала автентичността на акта, в т.ч. и от гледна точка на компетентността на издателя му, както и формата и реда на издаване, за да се обоснове наличие на правен интерес от предявяване на иска спрямо ОДМВР - Кюстендил. Оспорвала се само част от съдържанието на протокола, а истинността на това съдържание нямала значение за правоотношенията между ищеца и ответника. Водените администравивнонаказателно и наказателно производство, описани в исковата молба, били приключили благоприятно за ищеца, независимо от причините, довели до този резултат. Между страните в настоящото производство, конституирани към момента, нямало отношения, в хода на които съдържанието на посочения констативен протокол за ПТП с пострадали лица да има значение. От изложеното в посочената молба ставало ясно, че истинността на посоченото съдържание този документ има значение за правоотношения, регламентирани от КЗ, по които ОДМВР - Кюстендил, не е страна. В тази връзка, искът предявен против ответната дирекция бил недопустим, поради липса на правен интерес.

В хода на производството исковата молба и отговорът се поддържат от страните.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1075/10.03.2014 г., в който като участник № 1 е вписан водача на ЛА марка Хюндай, с рег. № **** ВВ – М.И.Н., а под № 2 – водач на ЛА марка БМВ с рег. № ****– С. К. С.. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ съставителят на документа е посочил, че Участник № 1, при наличие на знак Б-1 на пътя, по който се движи, не пропуска участник № 2, движещ се по път с предимство, в следствие на което реализира ПТП, при което е пострадал пътник – Велизара Асенова, която се е возила в автомобила на участник № 1 и водача.

За описания в протокола пътен инцидент на водача на ППС марка Хюндай, с рег. № **** – М.И.Н. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 481757/08.03.2014 г., както и Наказателно постановление № 14-1139-000838/29.07.2014 г. С решение на КОС по НАХД № 749/2014 г. наказателното постановление е отменено по жалба на М.И.Н.. Решението е влазло в законна сила на 07.03.2015 г.

Посоченото пътно-транспортно произшествие е било посетено от оперативна дежурна група. Било е образувано досъдебно производство №200/2014 от описа на РУП-Кюстендил, и пр. пр.№ 490/2014 г. С постановление на прокурор при КРП по пр. № 490/2014 г. наказателното производство е било прекратено, по искане на пострадалите лица за това по см. на чл. 343, ал. 2 от НК. 

Във връзка с това ищецът имал искане към ОД на МВР за корекции на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1075/10.03.2014 г., но според писмо рег. № 113900-2411/09.04.2015 г. било пояснено, че според разпоредбите на Наредба № Iз41/2009 г., не се предвижда подобна възможност при водено и приключило досъдебно производство, още повече, че фактическата обстановка в прекратителното постановление и тази в атакувания протокол съвпадали.

Според показанията на свидетелите В. и С., които съдът цени с доверие, доколкото не са опровергани от другите доказателства по делото, описана в констативния протокол обстановка е фактическата такава.

Останалите писмени доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се следва да се обсъждат подробно.

При така установените по делото факти съдът намира следното от правна страна:

По допустимостта: С доклада си по делото съдът е приел, че заявената претенция е с правно основание чл. 124, ал.4 ГПК – по оспорване истинноста на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1075/10.03.2014 г. в самостоятелно исково производство.

Досежно това дали е допустимо в отделно производство да се предяви подобна претенция и преценката дали ищецът има правен интерес за това, е създадена съдебна практика – напр. Решение № 407/23.12.2011 г. по гр. д. № 1138/2010 г. на ВКС, IV г. о. и Р. № 138/14.04.2011 г. по гр. д. № 1067/2010 г. на ВКС, III г. о., която е в смисъл че установителният иск по чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.), нормата е идентична с нормата нал. 124, ал. 4 пр. 2 ГПК от действащия ГПК, е допустим при наличие на правен интерес. Преценката за това се извършва служебно и тя е конкретна, като се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното право. (В този смисъл е и Решение № 131/27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 621/2012 г., II т. о.,ТК).

  

 

 

В конкретния случай не се твърди, че е налице материалноправен спор между ищеца и ответната ОД на МВР, а евентуална възможност за уреждане на застрахователни отношения, в които ответникът тук не би бил страна, поради което и търсената в настоящия иск съдебна защита против ОД на МВР се явява безпредметна, обстоятелство, обуславящо прекратяване на образуваното съдебно производство като недопустимо, поради липса на правен интерес. (В този см. решение № 768 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2010 г., IV г. о., ГК). Допълнителен довод в т.см. може да се вземе от разрешението в Решение № 124/18.04.2013 г. по гр. д. № 783/2012 г. на ВКС, IV г. о., в което е прието, че правен интерес от иска по  чл. 124, ал. 4 ГПК страната има, само ако истинността на документа има значение за други правоотношения между страните, а такива тук не се сочат. Следва да се посочи също, че легитимиран ответник по иска за неистинност на документ е лицето, ползващо се от него, което не винаги съвпада със съставителя на документа, какъвто е и настоящият случай. Ищецът твърди, както вече се посочи, че спорът относно неистинността на документа ще му послужи в отношенията със застрахователи, респ. и Гаранционен фонд, за уреждане на претенцци по реда на КЗ (спр. молба на л. 13-4 и 58-59), но искът не е предявен срещу тях, а срещу издателя на документа, който е административен орган. Следователно както засрахователят, така и Гранционен фонд, няма да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението относно неистинността на документа, което също е довод за липса на правен интерес от така предявения иск. В т.см. е нормата на чл. 298 от ГПК, която сочи, че решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Искът недопустим и доколокото в атакувания документ изобщо липсва констация за вина. В него са отразени единствено фактически обстоятелства, а това, че принципно като участник № 1 в него се вписва виновния водач, на може да бъде аргумент в обратен смисъл.

Дори и да не се споделя горното, искът се явява и неоснователен. Тук се оспорва истинността и конкретно верността в частта, където се сочи, че участник № 1 е имал неправомерно поведение или, както се сочи в молбата на л. 79 – в частта относно вината. Липсва обаче, необходимост от оспорване на верността на официален свидетелстващ документ, какъвто е атакуваният тук, ако органът, който го е издал, не е имал власт да удостоверява удостоверените обстоятелства, което положение в константната практика на ВКС (Вж. Р. № 85/28.V.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 768/08 г.; Р. № 29/7.V.2008 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 535/08 г.; Р. № 24/10.ІІІ.2011 г. на І-во т.о. по т. д. № 444/2010 г. и др.) е коментирано в смисъл, че „когато ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието, а единствено за констатираното положение на участвалите в инцидента моторни превозни средства”. Ищецът тук не установи механизъм на ПТП, различен от посочения в протокола, а показанията на свидетелите В. и С. в т.см., не могат да бъдат игнорирани, доколкото са последователни и логични. Действително съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № ІЗ-41 от 12.І.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и информационния център към ГФ, при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол – приложение № 1, но заедно с него „се изготвя подробна план-схема на ПТП” от органите на „Пътна полиция”-МВР. В случая ролята на тази подробна план-схема е имало доказателството на л. 7 – скица към огледен протокол от ДП №200/2014 г. на РУП, материалната доказателствена сила на който официален свидетелстващ документ въобще не е била оспорена от страна на ищеца.

Поради горното исковата молба се възприема като недопустима (а и неоснователна) и производството, образувано по нея, следва да бъде прекратено като такова.

По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по настоящото производство. Т.к. страната е била представлявана от служител с юридическо образование – надлежен представител по пълномощие по см. на чл.32, т. 3 от ГПК, а към датата на постановяване на настоящото решение разпоредбата на  чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК,обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г. е влязла в сила, ръзмерът на възнаграждението му следва да се определи съгласно  чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т.4 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 80 лв. (като този размер е миниланият, посочен в тази законова норма), или на ответника се следва именно сума в този размер с оглед изхода на спора.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на М.И.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, против ОД-МВР гр. Кюстендил, представлявана от Елиан Василев Стамболийски, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12, за прогласяване неистинността на констативен протокол за ПТП с пострадали лица, с рег.№1075/10.03.2014 г., съставен отПътна полиция-КАТ при ОД-МВР-гр. Кюстендил, в частта досежно констатациите на контролните органи, че вина за настъпилото ПТП носи водачът на МПС лек автомобил „Хюндай“ модел „Гетц“ с ДКН *** – М.Н., като недопустим. 

ОСЪЖДА М.И.Н. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД-МВР гр. Кюстендил, представлявана от Е. В. С., с адрес гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12, сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева нула стотинки), разноски за процесуална защита, осъществена от лице с юридическо образование по см. на чл.32, т.3 ГПК.

 

Решението е с характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в едноседмичен срок от датата на съобщаването му.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: