№ 95764
гр. София, 05.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно
гражданско дело № 20241110111367 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 63469/26.02.2024 г., подадено от [фирма] на
22.02.2024 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Г. И..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за част от вземанията за цени на
предоставени услуги, неустойка и мораторна лихва и законна лихва както и за разноските,
съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за
сумите: 13, 35 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 23.06.2021 г. до
22.07.2021 г., както и за 3, 30 лв. - мораторна лихва върху сумата от 13, 35 лв. за периода от
16.08.2021 г. до 10.01.2024 лв.
Според настоящия състав таксата “за събиране на дължими суми“ не е за
допълнителни услуги по сключения договор за електронни и съобщителни услуги.
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да бъде
понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формира
въпросната „такса“, а именно въз основа на какви действия. Посочването на
математическата формула и процент за изчисление не обосновава наличие на основание.
Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени
разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи
за обезщетение за вреди от забавата, респ. неизпълнението.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/. Това задължение на съда не е
обусловено от качеството потребител на длъжника, а нормативно установено.
Отхвърлянето за заявлението за главното вземане води до отхвърляне на
претенидраното акцесорно вземания за мораторна лихва във връзка с него.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
1
ОТХВЪРЛЯ вх. № 63469/26.02.2024 г., подадено от [фирма] на 22.02.2024 г., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Г. И., ЕГН ********** за
сумите: 13, 35 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 23.06.2021 г. до
22.07.2021 г., както и за 3, 30 лв. - мораторна лихва върху сумата от 13, 35 лв. за периода от
16.08.2021 г. до 10.01.2024 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2