Определение по дело №13494/2017 на Софийски градски съд

 Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

                                                    гр.София, 04.12.2017г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2017г.в  състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                                                                 

при секретаря .………, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №13494 по описа за 2017 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Предявен е от Е.Д.М. против К.В. К. иск за сумата от 100 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от вредоносно поведение на ответника, което се изразило в „лъжесвидителстване“, че срещу ищеца били подадени сигнали и докладни записки в ОДМВР – Монтана за извършвани от него магистрални грабежи, по повод на които били проведени следствени действия с участието на ответника, който заемал длъжността „началник“ в МВР-Монтана.  Ответникът дал неверни показания в съдебно заседание от 17.05.2017г. по НОХД № 646/2015г. на СпНС - 02 състав.    

            Настоящият съдебен състав намира така предявения иск за недопустим, поради следните съображения: действията, респ. бездействията на служители на МВР, реализирани в рамките на инициирано наказателно производство подлежат на проверка по реда на НПК. Дали са осъществени съставите на престъпления  „набедяване“ и „лъжесвидетелстване“ са въпроси, на които отговор може да даде единствено наказателния съд в производство по НПК. Едва когато наказателният съд установи с влязъл в сила съдебен акт, че е осъществено престъпление, ищецът би могъл да търси обезщетение за претърпени от него вреди от тези деяния. Описаните в обстоятелствената част на ИМ  деяния не покриват изискванията на понятието „граждански деликт“, за да се преценяват или контролират от граждански съд. Изложените твърдения в ИМ не сочат и на фактически основания, попадащи в приложното поле на ЗОДОВ. Не са на лице и предпоставките на чл.124, ал.5 от ГПК, тъй като няма данни наказателното производство за лъжесвидетелстване или набедяване да не може да бъде възбудено или да е прекратено на някое от основанията, посочени в чл.24, ал.1, т.2-5 от НПК, или да е спряно на някое от основанията по чл.25, т.2 или чл.26 от НПК.

            Мотивиран така, съдът

 

 Р А З П О Р Е Д И :

 

ВРЪЩА, на основание чл.130 от ГПК, на Е.Д.М. искова молба, озаглавена „жалба“ вх. №139352/20.10.2017г.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

 

 

                                                          

                                                                       СЪДИЯ: