О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№__260127
гр. Варна, _11.03.2021г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ С.
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията М. Христова
в.т.д.№590
по описа за 2020г. на ВнАС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба Е.П.Н., чрез адв.К., срещу решение №30/16.07.2020г. по
т.д.№88/2019г. на ОС - Търговище в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу ЗАД“ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП на 15.05.2019г. в гр.Търговище,
ул.“Паисий“ №18, по вина на водача на л.а. „Рено Меган Сциник“ с рег.№Т 5834
СТ, който е застрахован при ответника, за разликата над 60 000лв. до
претендираните 150 000лв., ведно със законната лихва считано от 13.09.2019г.
до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е отказано присъждане
на законната лихва за периода от 22.05.2019г., евентуално от 13.06.2019г.
В
жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства и при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определено в занижен размер,
при несъобразяване в достатъчна степен на конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства – получените травматични увреждания, представляващи съчетана
травма с реална опасност за живота на пострадалото лице; периода на
възстановяване; претърпените интервенции; факта, че и към настоящия момент
липсва пълно възстановяване на ищцата, която не е в състояние да обслужва в
пълен обем лицето си с десния горен крайник. Разпитаните по делото свидетели
установяват продължителния период на възстановяване, през който същата е била
на легло и не е можела да се обслужва сама, необходимостта ѝ от постоянна
подкрепа и помощ. Не е съобразено обстоятелството, че не се очаква пълно
възстановяване на лицето, както и лимитите по застраховката към датата на
настъпване на ПТП.
Твърди
се още, че решението е неправилно и в частта, с която е присъдена законната
лихва върху присъденото обезщетение. Сочи се, че задължението за плащане за
застрахователя настъпва с настъпване на събитието. Приложимата норма на чл.429,
ал.3 от КЗ, в която е уредено задължението на застрахователя за заплащане на
лихви предвижда началния момент да е от датата на уведомяване от деликвента или
от пострадалото лице. За деликвента срокът е изтекъл на 22.05.2019г. За
събитието застрахователят е уведомен от пострадалото лице на 13.06.2019г.,
която е и най- късната дата, от която се дължи лихвата, на основание чл.430,
ал.1, т.3 от КЗ. След изтичане срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липса на
произнасяне за плащане, застрахователят дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава, поради което
неправилно съдът е приел, че това е датата, от която се дължи лихвата за
забава.
По
същество се претендира отмяна на решението в оспорените му части и
постановяване на друго, с което предявеният иск за неимуществени вреди да бъде
уважен в пълен размер от 150 000лв., както и да бъде присъдена законната
лихва върху обезщетението, считано от 22.05.2019г., евентуално от 13.06.2019г.
Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение определено по реда на
чл.38а от ЗА.
В
жалбата са направени искания по доказателствата: 1/ за прилагане на препис от
амбулаторен лист №000639/23.07.2020, на основание чл.266, ал.1 от ГПК –
нововъзникнало доказателство след постановяване на решението; 2/ за допускане
на комплексна съдебно – медицинска експертиза, която да се изготви от вещо лице
травматолог и съдебен лекар, които след преглед на медицинската документация и
преглед на ищцата да дадат заключение: 1. какви травматични увреждания е
получила ищцата при процесното ПТП и какъв е техния медико-биологичен характер;
2. Какво лечение е проведено, за какъв период, какъв е обичайния период на
възстановяване; 3. Възстановена ли е пострадалата и до каква степен, има ли
остатъчни явления и какви. Искането е обосновано с допуснати от първостепенния
съд процесуални нарушения изразяващи се в недопускане на повторна експертиза,
след оспорване на заключението прието в последното открито съдебно заседание.
Въззиваемата
страна ЗАД “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр. София, чрез ю.к.С., с
писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в
оспорените му части е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства. При определяне размера на обезщетението
съдът е съобразил всички събрани по делото доказателства и установените
обстоятелства – вида на вредите, периода на възстановяване, оздравителния
процес, както и затруднението в движенията на ищцата, които не препятстват
самостоятелното ѝ придвижване, възможността ѝ да излиза на разходки
и не ограничава социалните ѝ контакти. Освен това вещото лице посочва, че
пълно възстановяване няма да настъпи предвид възрастта на пострадалото лице,
което е обективен факт стоящ извън поведението на деликвента, който не може да
му се вмени във вина. Твърдяната психична травма е недоказана по делото.
Посочените в жалбата решения са неотносими към конкретните факти по делото.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му
част.
В
срока за отговор е постъпила и насрещна
въззивна жалба от ЗАД “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр.София,
чрез ю.к.С., срещу постановеното решение №30/16.07.2020г. по т.д.№88/2019г. на
ОС - Търговище в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Е.П.Н.
сумата от 21 374,64лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение, лекарства и медицински изделия, извършени оперативни
интервенции, транспорт, медицинско обслужване, настаняване в хоспис, прегледи и
изследвания, рехабилитация и кинезетерапия, в периода от 22.05.2019г. до 09.10.2019г.,
за лечение на получените травматични увреждания от ПТП на 15.05.2019г. в
гр.Търговище, ул.“Паисий“ №18, по вина на водача на л.а. „Рено Меган Сциник“ с
рег.№Т 5834 СТ, който е застрахован при ответника, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 11.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Твърди,
че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че
направените разходи са във връзка с лечението на ищцата. Непосредствено след
инцидента същата е била на легло и не е можела да тегли пари и да закупува
медикаменти. Няма доказателства, че фактурираните разходи за транспорт са
реално извършени. Не е посочена началната и крайната точка на пътуването.
Разходите за настаняване в хоспис не са необходими и част от лечението, а са
били само за удобство на ищцата, поради което не следва да бъдат възстановявани
от застрахователя. Не е доказано и разходването на средства за медицинско
обслужване, дали същото евентуално е било във връзка с възстановяването на
ищцата и в следствие на катастрофата.
По
същество моли съда да отмени решението в оспорената му част и отхвърли
предявения иск. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна Е.П.Н. с писмен отговор, чрез адв.К., оспорва насрещната жалба. Твърди,
че същата е неоснователна и недоказана. Излага се, че като се отчетат
действително търпените морални вреди, вида и характера на получените телесни
увреждания, продължителността на лечението и възстановителния период,
последиците за здравето и психиката на пострадалата, претенцията следва да бъде
уважена в пълен размер. В жалбата не се сочи никакъв аргумент, който да
обосновава извод за липса на основание за увеличаване размера на присъденото
обезщетение. Напротив, налице са основания само за увеличението му.
Претърпените увреждания от пострадалото лице са доказани, а от приложената
практика се установява, че присъдения размер на обезщетението е изключително
занижен и несъобразен с годината на произшествието и търпените болки и
страдания.
Сочи
се още, че по делото е установено и извършването на разходите за лечението и
връзката им с претърпените увреждания. Същите са направени за закупуване на
лекарства и медицински издалия, извършените оперативни интервенции, транспорт,
медицинско обслужване, настаняване в хоспис и изследвания. От заключенията по
допуснатите СМЕ се установява връзката на разходите и проведеното лечение на
ищцата. Неоснователно е твърдението, че след като ищцата не е можела да се
движи, същата не е направила разходи за лечението си.
По
същество се претендира отхвърляне на насрещната жалба и потвърждаване на
решението. В отговора е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА и възражение за прекомерност на
договореното и заплатено възнаграждение от насрещната страна.
Направено
е и искане по доказателствата – за допускане на съдебно – психологична
експертиза, която да отговори дали в резултат на претърпяното ПТП пострадалата Е.Н.
е преживяла стрес и какво отражение има инцидента върху психиката й. Искането е
направено във връзка с оспорването на преживяната от ищцата психична травма от
произшествието.
С
определение от разпоредително заседание №260198/16.12.2020г. производството по
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Със същото съдът
се е произнесъл по доказателствените искания във въззивната жалба.
Със
Заповед №РД-0106/12.02.2021г. на Председателя на Апелативен съд Варна
производството по делото е отложено с ново призоваване.
Съдът,
като взе предвид, че пречките по движение на делото са отпаднали, счита че
същото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На
12.02.2021г. по делото е постъпила молба вх.№260958 от Е.П.Н., чрез адв.К. с
искане съдът да се произнесе по направеното с отговора на насрещната въззивна
жалба искане за допускане на съдебно – психологична експертиза.
По
така направеното искане:
Съгласно
мотивите на ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, второинстанционното производство по
действащия ГПК е уредено като ограничено въззивно обжалване поради съдържащата
се в чл. 266 ал. 1 ГПК забрана за страните да твърдят нови обстоятелства, да
сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок
в първоинстанционното производство. Изключение от ограничението е предвидено в
разпоредбата на чл. 266 ал.3 ГПК, когато непълнотата на доказателствата се
дължи на допуснато нарушение на процесуалните правила от първата инстанция. Прието
е още, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират
служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/ при въведено оплакване
във въззивната жалба за неизясненост на делото от фактическа страна или
необоснованост на решението. В тази хипотеза и за въззиваемия не важи
ограничението на чл. 266 ГПК и той също може да поиска назначаване на вещо лице
или да посочи допълнителни доказателства като отговор на доводите във
въззивната жалба, по които очаква съдът да допусне /по свой почин или по искане
на въззивника/ нови доказателства при условията на чл. 266 ал.3 ГПК.
В
конкретния случай предмет на насрещната въззивна жалба е решението на ОС –
Търговище в частта, с която е уважена претенцията за имуществени вреди, поради
което искането за допускане на съдебно – психологична експертиза за доказване
претърпените от ищцата неимуществени вреди е извън нейния предмет. Липсват
основания за допускане на исканото доказателство и с оглед обстоятелството, че същото
не е направено с въззивната жалба, с която е оспорен размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, а в исковата молба и в хода на
първоинстанционното производство не са въведени твърдения за наличие на
психична травма у ищцата, като последица от претърпяното ПТП.
Предвид
изложеното искането следва да бъде оставено без уважение.
С
оглед на горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.П.Н. направено в отговора на насрещната въззивна
жалба за допускане на психологична експертиза, която да отговори дали в
резултат на претърпяното ПТП пострадалата Е.Н. е преживяла стрес и какво
отражение има инцидента върху психиката й.
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.04.2021г. от ………..часа, за която дата и час да
се призоват страните и вещите лица.
На страните да се връчи
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: