Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 15.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV “Д” отделение,
в публичното съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 1754 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК във вр.чл.317 вр.чл.310 от ГПК.
С решение № 305709 от 19.12.2019 г. по
гр.д. № 52619/2019 г. на СРС, ІІ ГО, 156-ти състав съдът е признал
за незаконно уволнението на В. М. К.,
ЕГН: **********, с адрес: *** извършено със Заповед № 148/11.07.2019
г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ от проф. д-р И.М., ректор на У.ПО А.С.И Г., БУЛСТАТ: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, като го
е отменил по иск е правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ; възстановил е по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, В. М.
К., ЕГН: **********, с адрес: ***, на длъжността
„главен асистент“, в катедра „История и теория на архитектурата“, която е
заемал преди незаконното уволнение извършено със Заповед № 148/11.07.2019 г.
на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ от проф. д-р И.М., ректор на У.ПО А.С.И
Г., БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„********; осъдил е У.ПО А.С.И Г.,
БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********
да заплати на В. М. К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 9797,30 лева, представляващи обезщетение за оставане без
работа в следствие на незаконното уволнение за периода периода 15.07.2019 г. до
15.01.2020 г., ведно със законната лихва от 11.09.2019 г. (датата на предявяване
на исковата молба) до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 9840,00
лева.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснал
предварително изпълнение на съдебното решение в
частта с която У.ПО А.С.И Г., БУЛСТАТ: ******** е осъдено да заплати на В. М. К., ЕГН: ********** сумата от 9797,30 лева,
представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното
уволнение за периода периода 15.07.2019 г. до 15.01.2020 г„ ведно със законната
лихва от 11.09.2019 г. (датата на предявяване на исковата молба) до
окончателното плащане.
С
решението ответникът У.ПО А.С.И Г.,
БУЛСТАТ: ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъден да заплати на В. М. К.,
ЕГН: **********, сумата от 995,66 лева, представляващи дължимо адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, както и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът В. М. К., ЕГН:
********** да заплати на У.ПО
А.С.И Г., БУЛСТАТ: ********, сумата от 4,17 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът У.ПО А.С.И
Г., БУЛСТАТ: ******** е осъден да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 750,33 лева, представляваща дължима
държавна такса и деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Недоволен от постановеното решение
е останал ответникът У.ПО А.С.И Г. , който в срока по чл.259, ал.1
от ГПК го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.
Поддържа, че предпоставките на основанието за прекратяване на трудовия договор
с ищеца по чл.328, ал.1, т.12 от КТ са налице, независимо от Заповед №
РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието и науката , доколкото
ищецът д-р арх. В.К. има диплома за образование и научна степен
"докотор" от Строителния факултет на УАСГ по научна специалност
Организация и управление на производството(строителството), а обявеният конкурс
е в специалността "Архитектура", която е различна специалност от
регулираните професии по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗАСРБ и чл.45, ал.1 от ППЗРАСРБ
и незаконосъоразно е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ,
Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност
"Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра
"История и теория на архитектурата" с Допълнително споразумение № 283/18.12.2018
г. Като е приел обратното първостепенния съд
е нарушил материалния закон. Искането към въззвинта инстанция е да отмени
обжалваното решение и отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. М. К., чрез пълномощника си адв.З. в
депозирания по реда на чл.263 от ГПК писмен отговор и в съдебното заседание, оспорва
въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Моли въззивият
състав да потвърди решението на СРС като законосъобразно.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, а по допустимостта - обжалваната му част.
Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая във връзка с
наведените в жалбата оплаквания съдът във въззивното решение дължи произнасяне
по спорния въпрос - осъществен ли е фактическият състав на чл.328, ал.1, т.12 от КТ.
По делото е установено и страните не
спорят, че между ищецът В. М. К. и ответникът е съществувало валидно безсрочно
трудовово правоотношение въз основа на конкурс, с взето решение на
факултетен съвет на Архитектурен факултет, съгласно Протокол № 7/11.01.1994 г.,
като бил сключен и Трудов договор № 225/07.02.1994 г., който е многократно
изменян, като въз основа на Решение на факултетен съвет на Архитектурен
факултет на УАКГ, обективирано в Протокол № 3/04.12.2018 г. и с Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. ищецът В. М. К. е преназначен от длъжност
Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на
длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра
"История и теория на архитектурата". По делото не е спорно и
обстоятелството, че ищецът притежава диплома за образование и научна степен
"докотор" от Строителния факултет на УАСГ по научна специалност
Организация и управление на производството(строителството).
Със Заповед №
148/11.07.2019 г. на Ректора на УАСГ,
трудовото правоотношение между страните било прекратено считано от 15.07.2019
г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. В
мотивите на заповедта е посочено, че е налице обективна невъзможност ищеца да
заема академична длъжност, тъй като същият не отговарял на изисквания на чл.
18, ал. 1 ЗРАСРБ и чл. 45, ал. 1 ППЗРАСРБ. Посочено е, че обстоятелството било
установено със Заповед № РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието
и науката,
По делото се
установява и че акта на работодателя - Допълнително
споразумение № 283/18.12.2018 г. на
Ректора на Университета по архитектура, С.И Г., с което ищецът е преназначен
от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра
"Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в
УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на
архитектурата" е отменен със Заповед
№ РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра
на образованието и науката при мотивите, че кандидатът е допуснат
до участие в конкурса за заемане на длъжността Главен асистент без да отговаря
на изискването да притежава образователна и научна степен "доктор",
която за специалностите от регулираните професии следва да съответства на
обявения конкурс - нарушение на чл.18, ал.1 от ЗРАСРБ и чл.45, ал.1 от
ППЗРАСРБ.
Установява се, че Заповед № РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието и науката, с
която се отменя акта на работодателя - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. на Ректора на Университета по архитектура, С.И
Г., с което ищецът е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ,
Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност
"Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра
"История и теория на архитектурата", е обжалвана от ищеца с Жалба от
19.07.2019 г. до ВАС.
ВАС на
28.07.2020 г. е постановил решение по адм.д.№4098/2020 г., с което е върнал
преписката на Министъра
на образованието и науката, за да се произнесе по Жалба вх.№ 94-453/05.02.2019
г.
Пред настоящата въззивна
инстанция е приета като доказателства Заповед
на Министъра на образованието и науката № РД09-1810/01.09.2021 г., с която отново се отменя акта
на работодателя - Допълнително
споразумение № 283/18.12.2018 г. на Ректора на Университета по
архитектура, С.И Г., с което ищецът е преназначен от длъжност
Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на
длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра
"История и теория на архитектурата", която се обжалва от ищеца В. М. К. с Жалба от 27.09.2021 г., приета
като писмено доказателство от въззивния състав.
Уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.12 от КТ е
самостоятелно и не се припокрива с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор по
инициатива на работодателя. То може да се използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор от страните, по причина, която е извън специално
уредените – напр. когато работникът или служителят не получи лицензи или
разрешения, от които се нуждае за да
изпълнява работата си, когато бъде отстранен
от работа по силата на наложена процесуална мярка от прокурора или съда, когато
му бъде отнето свидетелството за провоуправление на
МПС, а то е необходимо за длъжността "шофьор", когато трябва да му се
направят имунизации, несъвместими със здравето му и т.н. ( в този смисъл виж Решение № 2301 от 24.01.2007 г. по гр. д. №
947/2004 г., ІІІ Г.
О. на ВКС). За
да е осъществен фактическия състав следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за
изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са
непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на
волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от
причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не
съдейства в една или друга степен.
В
конкретния случай съгласно чл.18, ал.1 ЗРАСРБ (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 30
от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Академичната длъжност "главен
асистент" се заема само от лице, което отговаря на минималните национални
изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно на изискванията
по чл. 2б, ал. 5 и притежава образователната
и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните
професии съответства на обявения
конкурс.
С Решение № 619/31.07.2009 г. МС е приел Списък на регулираните професии в
РБ, в който, в сектор 14 "професии в областта на архитектурата и
строителството" фигурират като регулирани професии Архитект под т.80 и
Инжинер под т.81 и т.82. Следователно професията Архитект е регулирана
професия по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗРАСРБ. В случая ищецът В. М. К. притежава диплома за образование
и научна степен "докотор" от Строителния факултет на УАСГ по научна
специалност Организация и управление на производството (строителството), а
обявения конкурс е за длъжност "Главен асистент" в УАСГ,
Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата".
Следователно притежаваната от ищеца образователна и научна степен (ОНС)
"доктор"от Строителния факултет на УАСГ по научна специалност
"Организация и управление на производството (строителството)" не
съответства на обявената с конкурса образователна и научна степен (ОНС
)"доктор" към "История и теория на архитектурата" за
специалността Архитектура. Настоящият въззивен състав приема, че
липсата у ищеца на образователна и научна степен (ОНС) "доктор"
към катедра "История и теория на архитектурата" за специалността
Архитектура, каквато е била предвидена с обявения конкурс, е от обективен
характер и не е възможно да изпълнява задълженията си по трудовия договор, респ.по
Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г., поради което за работодателя е
възникнало субективното право да прекрати договора с ищеца на основание чл.328,
ал.1, т.12 от КТ. Ето защо по отношение на въззиваемият са осъществени материалноправните предпоставки за
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание, поради което
уволнението, се явява законосъобразно. Предявеният иск с по
чл.344, ал.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
С оглед акцесорността на тези искове и
обусловеността им от изхода по главния иск, същите се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като изводите на настоящият състав не
съвпадат с тези на СРС и в упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да отмени обжалваното решение.
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция на въззивника следва да бъдат присъдени поисканите разноски в общ
размер от 1 171.82 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 305709 от 19.12.2019 г. по гр.д. № 52619/2019 на СРС, ІІ ГО, 156-ти състав, с
което са уважени предявените от В. М.
К. срещу У.ПО А.С.И Г. обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр.чл.225, ал.1 от КТ, вкл.в
частта за разноските и държавните такси и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. К. срещу У.ПО А.С.И Г. искове по чл.344,
ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено
със Заповед № 148/11.07.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ от проф. д-р И.М., ректор на У.ПО А.С.И Г., БУЛСТАТ: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "Главен
асистент“, в катедра „История и теория на архитектурата“, и иск по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225 КТ – за заплащане на сумата от 9797,30 лева, представляващи обезщетение за оставане без
работа в следствие на незаконното уволнение за периода периода 15.07.2019 г. до
15.01.2020 г., ведно със законната лихва от 11.09.2019 г. (датата на
предявяване на исковата молба) до окончателното плащане.
ОЪЖДА В. М. К., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на У.ПО А.С.И Г., БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******** разноски пред СГС в общ размер от 1 171.82 лв.
Решението в ЧАСТТА, с която искът по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225 КТ е отхвърлен за разлшкото над
9797,30 лева до пълния предявен размер от
9840,00 лева, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на пепис от същото пр условията на чл.280, ал.1 от ГПГ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.