МОТИВИ към присъда № 23 по НОХД № 192/2013г. по описа на
АРС, ІІІ н.с.
Против подсъдимия Г.И.И. е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд за това че:
през периода от месец октомври 2011 г. до месец декември 2012 г. включително в
гр. Асеновград, Пловдивска област, след като е осъден да издържа свой низходящи
– децата си Р.Г.И. с ЕГН ********** и Г.Г.И. с ЕГН ********** съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски – общо 15
месечни вноски, като за детето си Р.Г.И. 15 месечни вноски в размер на 100.00
лв. месечно, в размер на 1500 лв., и за детето си Г.Г.И.-15 месечни вноски в
размер на 80 лв. месечно, в размер на 1 200 лв. или всичко общо за двете
деца в размер на 2 700 лв.
В съдебно
заседание, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението така както е
повдигнато, счита същото за доказано по несъмнен начин. По отношение на
наказанието предлага да се наложи такова „Пробация”, което по съвкупност да
включва следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от една година, която да се изпълни, чрез явяване на подсъдимия пред
съответния пробационнен служител н периодичност от три пъти седмично,както и мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от една година. По този начин прокурора счита, че ще се
изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК.
Подсъдимият
признава вината си, като моли да му бъде наложено справедливо наказание.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 и чл.18
от НПК, събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Г.И.И. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, безработен,
с ЕГН **********.
Подс.Г.И.И. и св.И.Г.Т. сключили граждански
брак на 01.05.1993г. От брака си имат родени две деца – св.Р.Г.И. – родена на ***г.
и св. Г.Г.И. – роден на ***г. С течение на годините, взаимоотношенията между
съпрузите се влошили, което довело до фактическата им раздяла през 2009г. Св.Т.,
заедно с двете деца останала да живее в семейното жилище, а подсъдимият се
преместил при родителите си в с.Боянци,обл.Пловдивска. Бракът между двамата бил
прекратен с Решение № 353/09.07.2010г. по описа на РС Асеновград, влязло в
законна сила на 09.07.2010г., с което било утвърдено постигнато между
подсъдимия и св.Т. споразумение относно последиците от развода. Съгласно така
утвърденото споразумение, подс.И. се задължил да изплаща месечна издръжка за
децата си, в размер на 100 лева за Р., със съгласието на майката, и 80 лева за Г.,
чрез майката. След влизане в сила на посоченото съдебно решение, подс.И.
изплащал дължимите суми за издръжка, макар и нередовно, като за периода от
септември, 2010г. до декември, 2010г. спрял
да изпълнява задълженията си. Това се дължало на липсата на постоянна работа, а
оттам и на средства, тъй като, по това време подсъдимият имал проблеми свързани
със злоупотреба с алкохол, довели и до постъпване на специализирано лечение от
негова страна.
Поради бездействието на подс. И. да плаща
редовно присъдената издръжка, по молба на св. И.Т. ***, на 23.11.2010г. било
образувано досъдебно производство № 993/10г. на РУП Асеновград, с оглед
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. След приключване на същото бил
изготвен и внесен обвинителен акт в АРС,като подс. И. бил предаден на съд с
оглед извършено от него през периода от месец Септември 2010г. до Месец
Декември 2010г. престъпление по чл.183, ал.1 от НК. По така внесения
обвинителен акт било образуваното НОХД №122/2011г. на АРС, като в хода на
проведеното съдебно следствие, подс. И. представил писмени доказателства, че за
инкриминирания период вече е изпълнил задължението си за издръжка спрямо двете
си деца. С присъда №37/ 17.06.2011г. подс. И. бил признат за виновен за
престъплението по което бил предаден на съд, като на основание чл.183, ал.3 от НК, той не бил наказан.
Въпреки
воденото наказателно производство срещу И. и въпреки постановената присъда по
НОХД№122/2011г., през 2011г. той продължавал да не дава редовно необходимата
издръжка за двете си деца. През периода от 09.05.2011г. до 28.06.2012г. подс. И. превел по сметка на св. И.Т.,
различни суми, чийто общ размер възлизал на 1 790.00лв. Тази сума , като
размер, покривала задълженията му за издръжка към двете деца за девет месеца,
или това са девет месечни вноски от по 180лв. месечно, като обхваща периода от
Месец Януари 2011г. до месец Септември 2011г. За месеците от Октомври 2011г. до
месец Декември 2012г. подс. И. не превел необходимите и дължими от него месечни
вноски и по този начин изпаднал в забава за 15 месечни вноски по 180.00лв. общо
за двете деца или за детето си Р.Г.И. общо 15 месечни вноски по 100.00 лв. месечно, или всичко общо в
размер на 1500 лв., и за детето си Г.Г.И. общо 15
месечни вноски по 80 лв. месечно,или всичко в размер на 1 200 лв. Общия размер на дължимите от
него издръжки за тези 15 месеца възлиза на сумата от 2 700 лв. През този период подс.И. правел дребни подаръци
на децата си и имал дават незначителни суми.
Всичко
това станало причина на 13.11.2012г. св. Т. да подаде нова молба в РП
Асеновград. По така депозираната молба с постановление на РП Асеновград от 12.12.2012г.
било образувано ДП №1191/2012г. на РУП Асеновград водено срещу подс. Г.И. с
оглед извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК. В хода на воденото
досъдебно производство, с постановление на разследващия полицай, на
05.02.2013г. спрямо подс. И. било повдигнато обвинение с оглед извършено от
него престъпление по чл.183,ал.1 от НК. Въз основа на воденото досъдебно
производство, то спрямо подс. И. бил изготвен и внесен обвинителен акт, като в
АРС било образувано и настоящето дело.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели , Решение №353/09.07.2010г. по
л.дело №766/2010г. на АРС, приложените
към НОХД №122/2011г. на АРС /в кориците на настоящето дело/ писмените доказателства, свидетелство за съдимост,
характеристична справка.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира че подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.183, ал.1 от НК,
тъй като през периода от месец октомври 2011 г. до месец декември 2012 г.
включително в гр. Асеновград, Пловдивска област, след като е осъден да издържа
свой низходящи – децата си Р.Г.И. с ЕГН ********** и Г.Г.И. с ЕГН**********
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни
вноски – общо 15 месечни вноски, като за детето си Р.Г.И. общо 15 месечни
вноски по 100.00 лв. месечно, или всичко общо в размер на 1500 лв., и за детето
си Г.Г.И. общо 15 месечни вноски по 80
лв. месечно,или всичко в размер на 1 200 лв. или всичко общо за двете деца
в размер на 2 700 лв.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината - пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните
му последици.
По
наказанието:
Съобразно принципа за
законоустановеност на наказанието следва да се вземе предвид визираните в
закона санкции, при извършване на престъпления по чл.183, ал.1 от НК, които са
„Лишаване от свобода” до една година или “Пробация”. Съобразно принципа за
индивидуализация на наказанието следва да се отчетат степента на обществената
опасност на дееца и деянието. Съдът, като преценява обществената опасност
на дееца счита, че се касае за личност с
ниска степен на обществена опасност. По отношение на него са налице добри
характеристични данни, същия е неосъждан и признава вината си. В предвид се взе
периода на бездействие и размера на
дължимите издръжки от страна на подс. И., както и лошата икономическа
обстановка в страната и в региона, която възпрепятства намирането, както на
постоянна работа от една страна, така и на добре платена такава от друга страна.
Относно обществената опасност на деянието, съдът преценява същата като ниска,
тъй като не се касае за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че на подс. И., следва да се наложи
наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, което да бъде „Пробация”, като
следва да се опреди следната съвкупност от пробационни мерки съобразно
разпоредбата на чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК-„Задължителна регистрация по
настоящ адрес” в с.Боянци,
обл.Пловдивска, ул. „Струма” № 29, за срок от девет месеца, считано от влизането на присъдата в
законна сила на основание чл.42а, ал.3,
т.1 вр.ал.2,т.1, вр.ал. 1 от НК, която
пробационна мярка следва да се изпълни чрез явяване и подписване на подс. И.
пред съответния пробационен служител или определеното от него длъжностно лице в
периодичност два пъти седмично до изтичане на определения срок. Съобразно
определеното наказание, следва да се наложи и втората пробацинна мярка
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от девет месеца,
на основание чл.42а, ал.3, т.1 вр.ал.2, т.2, вр. ал. 1 от НК, която мярка също е задължителна. Съдът
намира, че по този начин, ще бъдат постигнати целите на наказанието. В случая
спрямо подс. И. са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, но те не се
явяват изключителни или многобройни, поради което и наказанието за извършеното
престъпление спрямо него, не се определи при условията на чл.55 от НК.
Определения вид и размер на наказанието пробация, беше съобразен с и факта, че
въпреки и неосъждан, то все пак спрямо подс. И. се е водило наказателна
производство по чл.183, ал.1 от НК и въпреки, че спрямо него е била приложена
процедурата визирана в чл.183, ал.3 от НК и същия не е бил наказан, то той
продължава да не плаща редовно издръжките за които е осъден.
Причини за извършване на
престъплението – незачитане на установения в страната правов ред и в частност
неизпълнение на родителските задължения от страна на подс. И..
По изложените съображения
от фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: