РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 04.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 11202
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против С.С.Л.
и И.И.Л., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за кредит от 14.11.2007 г.
банката е предоставила на С.С.Л. и И.И.Л. сумата от 42630 лева, която
сума длъжниците са се задължили да
върнат солидарно с краен срок за погасяване 15.11.2022 г. Твърди, че към
договора са сключени два анекса – Анекс № 1 от 29.07.2009 г. и Анекс № 2 от
28.03.2012 г. Твърди, че съгласно чл. 3 от Анекс № 2/28.03.2012 г. страните са
уговорили, че размерът на годишната
възнаградителна лихва е в размер на СБР (стойност на банковия ресурс) +
6,25 пункта надбавка, начислена върху
пълния размер на вземанията. Поддържа, че страните са определили и размера на
обезщетението за забава в плащането на
главницата, като в чл. 7 от Анекс № 2/28.03.2012 г. е уговорено, че наказателната
надбавка върху лихвата е 12 пункта годишно върху забавената сума за времето на
забавата до окончателното плащане на забавените задължения. Твърди, че с чл. 5
от Анекс № 2 за периода от 15.04.2012 т. до 15.03.2013 г. е уговорено кредитополучателят да ползва
гратисен период, през който ще заплаща само дължимата лихва и ще погаси
вземанията си, както следва – първа изравнителна вноска в размер на 268,78 лева,
дължима на 15.04.2012 г. и 11 равни
месечни вноски в размер на 474,32 лева, дължими в периода от 15.05.2012 до
15.03.2013 г. Уговорено било, че вземанията следва да бъдат погасени на 116
равни месечни вноски, дължими на 15-то число с приложима лихва съобразно
погасителен план в размер на 646,83 лева месечно. Твърди, че в чл. 4.4. и 4.5
от договора са определени комисионните, които клиентите дължат на банката за
администриране на отпуснатия кредит – такса за управление и комисионна
ангажимент. Поддържа,че с в чл. 10.2 от договора е предвидено, че при
неизпълнение на задължение за плащане банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което право банката упражнявала с предявяване на исковата
молба. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата от
11819,22 лева – просрочена главница за периода от 15.02.2014 до 15.08.2017 г., сумата
от 27674,25 лева – предсрочно изискуема главница, сумата от 12915,54 лева,
съставляваща просрочена възнаградителна лихва за периода от 15.02.2014 г. до
15.08.2017 г., включително, сумата от 113,42 лева – възнаградителна лихва върху
предсрочно изискуемата главница за периода от 15.08.2017 г. до 31.08.2017 г.,
наказателна лихва в размер на 3861,71 лева, начислена за периода от 15.02.2013
г. до 31.08.2017 г., комисионна за управление в размер на 507,58 лева за
периода от 15.12.2013 до 14.12.2016 г., както и законна лихва върху
претендираните суми. Претендира и направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Ответниците С.С.Л. и
И.И.Л. в отговора на исковата молба оспорват исковата молба като правят
възражение за нищожност на договорни клаузи (чл. 4.1, чл. 4.2, чл. 4.8 и чл. 4.9
от договора, чл. 1 и 4 от Анекс № 1 и чл. 3 от Анекс № 2). Поддържат, че
оспорените разпоредби противоречат на чл. 143 от ЗЗП и имат характер на
неравноправни и противоречащи на добрите нрави, тъй като дават възможност на
банката едностранно без яснота за длъжника да увеличава лихвения процент.
Поддържа, че нищожни са и разпоредбите на чл 4.6 и чл. 10.1 от договора, тъй
като те предвиждат неустойка за забава в значителен размер, който не отчита
размера на неизпълнението. Изтъква също, че клаузите за неустойка са
неравноправни, тъй като предвиждат длъжникът да заплати необосновано високо
обезщетение. При условията на евентуалност моли неустойката да бъде намалена
поради прекомерност. Твърди, че клаузите не са договаряни индивидуално. Твърди,
че е налице анатоцизъм. Сочи, че ответницата не е подписвала погасителния план
към Анекс № 2, поради което тя не следвало да се счита задължена по него.
Поддържат, че не е настъпила предсрочна изискуемост, като се твърди, че са
платени суми, които са близки до дължимите преди завишаване на лихвения
процент. Прави възражение за изтекла
погасителна давност към 01.09.2014 г. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 14.11.2007 г.
между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и С.С.Л.- кредитополучател и И.И.Л. –
солидарен длъжник е сключен договор за банков кредит, по силата на който на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 42630 лева, който да бъде
използван за потребителски нужди, която сума е приел да върне на 180 месечни
вноски, всяка от които в размер на 491,24 лева, дължими на 15-то число на
съответния месец. Съгласно чл. 4.1 страните са уговорили, че за ползвания
кредит кредитополучателя и съдлъжникът му се задължават да заплащат годишна
лихва в размер на 11,25 %, която
представлява стойността на банковия ресурс (лихвен процент по междубанковите
депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“ плюс
законоустановените разходи на банката в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните
с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и
инвестиции“ при банката) за лева и 6,25 пункта надбавка годишно. В т. 4.2 е предвидено, че при промяна на
пазарните условия банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР,
като новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до
кредитополучателя. Съгласно чл. 4.5 от договора ежегодно на 15 декември от
всяка година от действието на договора кредитополучателят дължи да заплати на
банката комисионна за управление в размер на 0,50 % върху непогасената част от
главницата по кредита. Предвидено е в
чл. 4.6, че при забава в плащането на дължими суми по кредита
кредитополучателят дължи на банката наказателна надбавка върху лихвата в размер
на 12 пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата до
окончателното плащане. Уговорено е в чл. 10, че когато кредитополучателят
(съдлъжник) просрочи плащане, на която и да е вноска или част от вноска банката
има право да начислява наказателна лихва (по т. 4.6) без да обявява кредитът за
предсрочно изискуем. В т. 10.2 е предвидено, че банката има право с писмено
предизвестие до кредитополучателя (съдлъжника) да обяви всички непогасени по
договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна лихва) и комисионните
за предсрочно изискуеми.
Към
договора за банков кредит са подписани Анекс № 1 от 29.07.2009 г. и Анекс № 2
от 28.03.2012 г. В чл. 1 от Анекс № 1 страните са уговорили, че стойност на
банковия ресурс по смисъла на чл. 4.1 от договора е лихвеният процент за
съответната валута, при който банката осигурява ресурс за финансиране на
клиенти, увеличен с разходите по управление на падежната структура на активите
и пасивите на банката и други законоустановени разходи. Посочено е, че към
датата на подписване на анекса СБР е 8%. В т.1.1. и т. 1.2. от анекса е
уговорено, че стойността на СБР се определя от Комитет по управление на
активите и пасивите на банката и може ежемесечно да бъде преразглеждан и
променян при условията на чл.1.2., а именно:1. Изменения с минимум 5% за месец
на стойностите на средните годишни лихвени нива по привречените срочни депозити
от нефинансови предприятия и домакинства, обявени в статистиката на Централната
банка, или изменение с минимум 9% кумуративно за три месеца; 2. Изменение с 5 %
на месец на основния финансов измерител за кредитен риск на Република България
за периоди между 1 и 5 години; 3. Промяна в кредитния рейтинг на Република
България според някоя от основните рейтингови агенции; 4. Изменение с минимум 1
% за месец на общоприетите индекси на паричните пазари за съответната валута;
5. промени в нормативната база и/или регулациите на Централната банка, засягащи
функционирането на банките и изискванията към тях, в това число и въвеждането
на рестрикции; 6. Промяна в падежната структура на пасивите спрямо падежната
структура на активите, влияеща върху разходите на банката за управлението им. В
чл. 4 от Анекс № 1 страните са приели, че считано от подписването му за
ползвания кредит кредитополучателят/ съдлъжникът заплащат на банката годишна
лихва в размер на СБР за BGN + 6,25 пункта надбавка.
С
т. 1.1. от Анекс № 2 от 28.03.2012 г. страните са приели, че към датата на
сключването му размерът на вземанията на банката са в размер на 41394,90 лева,
от които редовна главница 37797,43 лева, просрочена главница 385,03 лева,
просрочена лихва 1308,14 лева, лихва и наказателна надбавка върху просрочената
главница в размер на 10,70 лева и 1893,60 лева – отложена лихва с Анекс № 1 от
29.07.2009 г. Уговорено е в т. 1.2, че текущата редовна лихва до датата на
подписване на анекса е в размер на 187,67 лева. С чл. 3 страните са постигнали
съгласие, че кредитополучателят/съдлъжника заплаща на банката годишна лихва в
размер на СБР + 6,25 пункта надбавка, начислена върху пълния размер на
вземанията по чл. 1 от анекса. Съгласно чл. 7 от анекс № 2 при забава в
плащането на дължими суми по вземанията кредитополучателят/съдлъжникът дължат
на банката обезщетения за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на
12 пункта годишно.
От
приетото по делото заключение на съдебно-финансова експертиза се установява, че
за периода 14.11.2007 г. до 29.07.2009
г. по смисъла на чл. 4.1 от договора СБР
е представлявало сбор от 12-месечния СОФИБОР+ разходите на банката за ЗМР +
разходи на банката за ФГВ. Индексът СОФИБОР е фиксинг на котировките на
необезпечени депозити в левове, предлагани на българския междубанков пазар,
като се изготвя за различни срочности като най-дългата е 12 месеца и се
публикува като средната величина на котировките „продава“, подадени от
представителна група банки от БНБ. По определение СОФИБОР „лихвеният процент на
междубанковите депозити за лева по
котировка „предлага“. Предвид дългосрочния характер на ипотечните кредити,
банката използва СОФИБОР с най-голяма срочност. Вноските на банката във ФГР
представляват разход, който е в размер на 0,5 % от привлечените средства и
ефективно намалява разполагаемия ресурс. Въз основа на данните, формиращи СБР
вещото лице установява, че за периода от ноември 2007 до юли 2009 г. промените
са свързани с повишеното ниво на лихвите по междубанковите депозити, измерени
чрез лихвите на междубанковия пазар – т.е. на СОФИБОР. Средната стойност за
периода на СБР е 7,01 %, като в същото време средната изчислена стойност за
целия период като сбор от компонентите е 9,38, т.е. с 1,37 пункта по – висока
от СБР. Установява, че банката е коригирала размера на СБР със закъснение, като
при събиране на отделните компоненти към м. януари 2008 г. имало основание СБР
да достигне 8,17 %, но той е определен на 6,25 %. Към юли 2008 г. е имало
основание да достигне 9,23 %, но той е определен на 7 %. Към септември 2008 г. е имало основание СБР да
достигне 9,45 %, а е определен на 8, а в края на периода сборът на компонентите
е достигнал до 10,42 %, но СБР не е увеличаван. Вещото лице установява, че за
периода от 29.07.2009 г. до 08.01.2016 г. е действал чл. 1 от Анекс № 1 от
29.07.2009 г., в който са посочени критерии за промяна на СБР, като стойността
му се определя от Комитет по управление на активите и пасивите на банката и
може ежемесечно да бъде преразглеждан и променян. Посочва, че в периода от
декември 2009 до септември 2017 г. стойността на финансирането на банката
бележи спад, който е отразен в СБР като е намален от 8 % на 2,95 %, т.е. с 4,95
процентни пункта за разглеждания период. Намаленията са извършени
последователно като от м. декември 2010 г. СБР е намален на 7,5 %, м. септември
2012 – на 6,65 %, от м. април 2014 г. на 5,85 %, от м. декември 2014 г. – 4,45
%, от м. август 2015 г. – 3,55 % от м. май 2017 - 2,95 %. Установява се, че в
периода на увеличение на лихвите „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД поддържа
политика на устойчив лихвен процент, прилаган към кредитите на клиентите,
поради което в методологията на банката бил заложен период от 6 месеца за
преразглеждане. Вещото лице установява,
че в периода на действие на договора за кредит по отношение на него са
прилагани лихвени проценти в съответствие с определените и приети от банката
СБР за кредити в лева, като са извършени три увеличения и 6 намаления, като
годишният лихвен процент е начисляван в съответствие с действащия СБР плюс
съответната надбавка. Установява се, че надбавката от 6,25 пункта годишно не е
изменяна през периода на действие на договора и сключените към него анекси.
Вещото лице посочва, че показателите, посочени в чл. 1 от Анекс № 1 от
29.07.2009 г. са обективи за банката като понятието „пазарни условия“,
определени въз основа на посочените показатели имат обективен характер по
отношение на банката. Доколкото те имат статистически характер и не могат да
бъдат точно прогнозирани и предвидени, подлежат на изчисляване от съответните
институции, имащи правото и задължението да изчисляват техните стойности.
Банката единствено изчислява падежната структура на пасивите спрямо падежната
структура на активите, които притежава.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства е изготвено и заключение на
съдебно-счетоводна експертиза – основно и допълнителни заключения. Установява
се, че в изпълнение на Договор за банков кредит от 14.11.2007 г. на ответника С.С.Л.
е отпуснат кредит в размер на 42630 лева, като сумата е усвоена на 15.11.2007
г. Установява се, че неплатената просрочена главница е в размер на
9 336,61 лева по 42 броя месечни вноски с настъпил падеж за исковия
период, неплатен остатък от редовна главница 26205,79 лева, неплатена
просрочена възнаградителна лихва по 41 броя месечни вноски с настъпил падеж,
изчислена неплатена наказателна лихва в размер на 3830,27 лева върху
просрочените 41 вноски по главница, 470,92 лева – за периода от 15.12.2014
г. – 31.08.2017 г. Вещото лице е
определило посочените суми без отчитане на измененията в лихвения процент при
промяна на СБР. При отчитане на тези изменения вещото лице е дало заключение,
че размерът на неплатената редовна просрочена главница е в размер на 10324,28
лева, неплатения остатък от редовна главница към 31.08.2017 г. е 25062,37 лева,
неплатена просрочена лихва – 10863,10 лева, изчислената наказателна лихва
3429,01 лева, а неплатената комисионна в размер на 462,35 лева. За периода от
01.09.2014 г. до 15.08.2017 г. размерът на неплатената просрочена
възнаградителна лихва е определен на 9424,90 лева, начислената наказателна
лихва – 2717,71 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 430 от Търговския
закон с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това въз
основа на събраните по делото доказателства да се установи, че между страните е
сключен договор за банков кредит, по силата на който за ответниците е
възникнало задължение да върнат предоставената сума, че е настъпила изискуемост
на претендираното вземане, респективно, че е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита като кредитополучателят е уведомен за това. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е било да установи
посочените обстоятелства. В тежест на ответника е било да ангажира
доказателства във връзка с твърденията си, че вземането на банката, възникнало
по силата на договор за ипотечен кредит е погасено.
Страните в настоящото
производство не спорят, че между тях е сключен договор за банков кредит на 14.11.2007
г., изменен с анекси № 1 от 29.07.2009 г. и № 2 от 28.03.2012 г. Спорът между
тях е в това дали кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на
кредитополучателя и съответно спорът е какъв е бил размерът на дължимите суми
към датата на възникване на твърдяната предсрочна изискуемост, както и към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С отговора на исковата молба
ответниците са въвели възражения относно действителността на договорни клаузи
(в договор за кредит и анекси), свързани с начина на определяне на договорната
лихва. Установява се от събраните по делото доказателства и приетото заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, че след сключване на договора банката
едностранно е променяла дължимата лихва и съответно вноските по договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В конкретния случай,
възражението за нищожност на клаузи от договора и анекси към него касае
определяне на размера на възнаградителната лихва, а така също и наказателната
лихва. С отговора на исковата молба се твърди, че с оглед нищожността на тези
клаузи ищецът е отнасял плащания за погасяване на суми, които са недължими и по
този начин е увеличен размерът на дължимата сума за главница. Направено е и
възражение за нищожност на клауза от анекса към договора, с която суми,
начислени като възнаградителна лихва са прибавени към дължимата главница. В
този смисъл, следва да бъдат разгледани на първо място направените възражения
за нищожност, преди да бъде определено дали за ответниците е възникнало
задължение за заплащане на главница в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143
от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи (т. 1- 18), като
изброяването не е изчерпателно (т. 19). Законът за защита на потребителите
намира приложение в конкретния случай, доколкото възнаградителната лихва по
договор за банков кредит представлява стойността на финансовата услуга,
предоставяна от банката-ищец. В закона се съдържа легално определение на
понятието „финансова услуга” - § 13,
т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите и въз основа на него процесния
договор се определя като такава услуга, която предполага задължението на
страните по него да спазват правилата, предвидени в Закона за защита на потребителите
при сключването и изпълнението му. В конкретния случай преценката на съда
относно действителността на оспорените разпоредби следва да се извърши с оглед
спазване на правилата на чл. 143 и при преценка на хипотезите, предвидени в чл.
144 от закона към момента на сключването на договора за кредит.
На първо място, основателността
на направените възражения е поставена в зависимост от това по делото да се
установи, че сключеният договор е в резултат на индивидуално договаряне с
кредитополучателите – ответници в настоящото производство. Съгласно чл. 154,
ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е било да установи това обстоятелство, което
изключва приложението на разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. По делото не са
ангажирани доказателства, че разпоредбите на договора са индивидуално
уговорени. Следователно, съдът приема, че не е налице индивидуално уговаряне на
клаузите на договора, касаещи определяне на размера на възнаградителната лихва,
както и другите плащания по договора, извън главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
т. 10 от Закона за защита на потребителите неравноправна, респ. нищожна, е
клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. От приетите
по делото доказателства се установява, че с договора за банков кредит страните
са уговорили, че възнаградителната лихва се състои от два компонента – СБР и
фиксирана надбавка. От приетото заключение на съдебно-финансова експертиза се
установява, че стойностите на променливия компонент са определяеми и не зависят
от волята на търговеца, поради което и настоящият съдебен състав приема, че
критериите, механизмът и начинът на изменение на годишния лихвен процент са
ясно и предвидимо уговорени. Само на това основание оспорените клаузи от
договора не са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1, т. 10 от Закона за
защита на потребителите. Законодателят в разпоредбата на чл. 144 от Закона е
ограничил приложението на разпоредбата на чл. 143, т. 12, при сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. От събраните по
делото доказателства се установява, че годишният лихвен процент се определя от СБР,
който е обективен критерий. Следователно този лихвен процент е извън контрола
на ответното дружество и съответно приложното поле на разпоредбата на чл. 143,
т. 12 от ЗЗП е изключено.
Установява се също така, че
банката ищец е изменяла лихвения процент съобразно уговореното, както чрез
неговото увеличаване, така и чрез намаляване, като в края на исковия период
този размер е намален от 11,25 до 9,20 %. Следователно не може да се приеме, че
рискът от променливия компонент не е възложен само върху потребителите.
Следователно не е налице и нищожност на основание чл. 146 от ЗЗП във връзка с
чл. 143, ал.1, т. 19 от ЗЗП.
Недействителна, обаче, е
уговорката на страните, направена с Анекс № 1/29.07.2009 и Анекс № 2/28.03.2012
г. за прибавяне на неплатени лихви към главницата. „Уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който
е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. (В този смисъл Решение
№ 66/29.07.2019 г. по гр.д. № 1504/2018 г. по описа на ВКС, II ТО).
Предвид на изложеното и въз
основа на установеното от събраните по делото писмени доказателства и приетото
по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на неплатентите вноски за главница с изтекъл падеж за периода от
15.02.2014 г. до 31.08.2017 г. – 42 броя са в размер на 9336,61 лева като предявеният иск се
явява основателен до този размер.
Не е спорно между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че кредитополучателят е
преустановил плащанията си по договора за кредит. Разпоредбата на чл. 432 от
Търговския закон изрично предвижда възможност при неизпълнение на задължения по
договора за банков кредит банката да
може да поиска предсрочно връщане на сумата, ако това е предвидено в договора.
В чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции е предвидена възможност,
когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените
дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката
може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си
книги. Следователно, на страните по договора за банков кредит е предоставена
възможност да уговорят условията, при които банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем, наред с посочените в закона основания. В чл. 10.2 във
връзка с чл. 9.1 от договора е предвидено, че неизпълнение на което и да е
задължение за плащане банката с повече от 45 дни, банката може да обяви
кредитът за предсрочно изискуем. Установява се, че банката – ищец е упражнила
правото си като изявлението за това е направено с исковата молба. Доколкото
това изявление представлява упражняване на постестативно право на банката, то с
достигането му до адресатите – ответници в настоящото производство, то се
счита, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането за останалата част
кредита. От събраните по делото доказателства и приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че към датата на настъпване на предсрочната
изискуемост неплатените вноски за главница са били в размер на 9 336,61
лева, а остатъкът от нея е в размер на 26205,79 лева. Следователно задължението
за връщане на главницата по кредита е 26205,79 лева
От събраните по делото
доказателства се установява, че при настъпване на предсрочна изискуемост са
били дължими и комисионни за управление в размер на 462,35 лева, които
кредитополучателят и солидарния длъжник са поели задължение да заплатят .
До датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита дължими са били вноски за възнаградителна
лихва в общ размер на 10863,10 лева за периода от 15.03.2020 г.-31.08.2020
г. С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. в от Закона за
задълженията и договорите вземанията за лихви се погасяват с тригодишна
давност. Установява се от приетото по делото допълнително заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, че размерът на възнаградителната лихва за
периода от 01.09.2014 г. до 31.01.2017 г. е в размер на 9424,90 лева.
При предсрочна изискуемост на
договора за кредит банката не може да претендира заплащане на договорна лихва,
тъй като с оглед разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от Търговския закон той може да
търси само сумата по кредита, т.е. предоставената сума (в този смисъл т. 2 от
Тълкувателно решение № 3/2017 на ОСГТК на ВКС). Следователно недължима е претендираната
редовна възнаградителна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода
от 15.08.2017 г. до 31.08.2017 г. в
размер на 113,42 лева. Тази сума е недължима тъй като в този период падежът на
остатъка от кредита не е бил дължим.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите ако длъжникът не изпълни точно задълженията
си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение. При настъпване на предсрочна
изискуемост на задължението по кредита, банката има право да иска връщане на
предоставения кредит, както и обезщетение за забава или уговореното в договора
мораторно обезщетение (т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай, обаче, увеличената лихва по 4.8 има характер на договорна неустойка и в
този смисъл тя е дължима като санкция за неизпълнение на договорни задължения.
Доколкото по делото не се установява ответниците да са изпълнили точно и в срок
задълженията си, както и доколкото се установява настъпване на условията за определяне
на размера и изискуемостта на вземането за т.нар. санкционираща лихва.
Във връзка с направените
възражения за недействителност на клаузата за заплащане на наказателна лихва,
както и възражението за прекомерност съдът намира, че те са неоснователни.
Размерът на неустойката е определен в размер на годишната възнаградителна лихва
плюс 12 пункта, като тя се начислява върху просрочените суми, а не както е
отразено в разпоредбата на чл. 4.6 от Договора. Това е видно от заключението на
съдебно-счетоводстата експертиза и допълненията към него. Сумите са определени
на база на забавата на отделните вноски. Следователно иск се явява основателен
за сумата от 3429,01 лева. Основателно е направеното възражение за изтекла
погасителна давност на част от вземането на основание чл. 111, б. „б“ от Закона
за задълженията, поради което предявеният иск следва да бъде уважен до размер
на 2717,71 лева.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от
ищеца разноски в размер на 2444,32 лева, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 725 лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.
430 от Търговския закон и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите С.С.Л., ЕГН-********** и И.И.Л., ЕГН-**********,*** да заплатят
солидарно на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“
ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление ***, Експо 2000
сумата от 9 336,61 лева, просрочена
главница по Договор за кредит от 14.11.2007 г. и Анекс № 1 от 29.07.2009 г. и
Анекс № 2 от 28.03.2012 г. за периода от 15.02.2014 до 15.08.2017, сумата от 26205,79 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница по договора, сумата от 462,35 лева – комисионна за управление, начислена за периода от
15.12.2013 до 14.12.2016 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 01.09.2017
г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 9424,90 лева за периода от 01.09.2014
г. до 31.08.2017 г., наказателна лихва в размер на 2717,71 лева за периода от 01.09.2014 г. до 31.08.2017 г, като отхвърля иска за сумата от 113,42
лева, представляваща възнаградителна лихва върху предсрочно изискуемата
главница за периода от 15.08.2017 -31.08.2017 г., за разликата над сумата от
9 336,61 лева до предявения размер от 11819,22 лева, за разликата над
сумата от 26205,79 лева до предявения размер от 27674,25 лева, за разликата над
сумата от 462,35 лева до предявения размер от 507,58 лева, за разликата над
сумата от 9424,90 лева до предявения размер от 12915,54 лева и за периода от
15.02.2014 г. до 31.08.2014 г. и за разликата над сумата от 2717,71 лева до
предявения размер от 3861,71 лева и за периода от 15.02.2014 г. до 31.08.2014
г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК С.С.Л., ЕГН-********** и И.И.Л., ЕГН-**********,*** да заплатят
на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК-**********,
със седалище и адрес на управление ***, Експо 2000 сумата от 2444,32 лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК-********,
със седалище и адрес на управление ***, Експо 2000 да заплати на С.С.Л., ЕГН-********** и И.И.Л., ЕГН-**********,*** сумата от 725 лева, представляващи направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: