РЕШЕНИЕ
№
348/22.4.2021г.
гр.
Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПАЗАРДЖИК, Първи състав в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 525 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Делото е образувано по
жалба на Д.И.Р. с ЕГН ********** *** против Ревизионен акт / РА/ №
Р-16001318003795-091-001 от 28.01.2019г. потвърден с Решение № 239 от 18.04.2019г. на Директора
на Дирекция“Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив .
С процесният ревизионен
акт в обжалваната
част са установени допълнително
задължения, както следва:
• Данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
за 2015 г. главница - 7 075,87лв. и лихва- 1 933,93лв.
• Данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
за 2016 г. главница -11 176.55лв.и лихва- 1 980,89лв.
• ДДС 29.04.2016 г- .31.12.2017г. главница -70 969.13лв. и лихва 13 520.65лв.
• Вноски за ДОО за 2015 г. главница- 3 240,22лв.и лихва- 902,89лв.
• Вноски за ДОО за
2016
г. главница 4 264,08лв. илихва 755,75лв.
• Вноски за ЗО за 2015 г.главница - 2 025.14лв.
и лихва 82,48
лв.
• Вноски за ЗО за 2016
г.главница -2
092.80лв. и лихва-370,92лв.
• Вноски за ЗОза 2017
г.главница- 18,40 лв.и лихва 1.88лв.
• Вноски за ДЗПО - УПФза 2015
г.главница 1 265,71лв. И лихва 352,69лв.
• Вноски за ДЗПО – УПФ за 2016
г. главница 1 308,00лв. И лихва 231,83лв.
ОБЩО: главница 103 435,90лв. И лихва 20 133.91лв.
В жалбата се навеждат
твърдения, че обжалвания ревизионен акт е неправилен,издаден в противоречие на
материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на процесуалните
правила.Твърди се , че не са взети предвид, събраните по време на
ревизията и по време на извършената проверка
факти и обстоятелства .Твърди,
че неправино е прието, че през годините на проверката жалбоподателя е извършвал търговия с
авточасти, като е изпращал
пратки чрез куриерски фирми и е
получавал парични преводи от наложен платеж.Твърди, че неправилно е определено,
че към месец май е
достигнал оборот за регистрация по ЗДДС.
Сочи доказателства .
Ответникът по жалбата –
Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юр.Р., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в
представена по делото писмена защита и допълнение към писмена защита.
Пазарджишкият
административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които
съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:
РА е обжалван от Д.Р.
по административен ред и с Решение №239/18.04.2019г. на Директор на Дирекция "ОДОП"
-Пловдив при "ЦУ" на НАП е потвърден в обжалваната част. Същото е
връчено по електронен път на жалбоподателя на 18.04.2019 г., видно от
приложеното удостоверение (л. 25), а жалбата е подадена по пощата на 23.04.2019
г., видно от приложеното копие на разписка (л. 24). При тези данни съдът
приема, че жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 156, ал.
1 ДОПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001318003795-020-001/02.07.2018г., изменяна със
Заповеди№ Р-16001318003795-020-002/21.09.2019г.,№ Р-16001318003795-020-003 /
10.10.2018., е определен екип от
ревизори – Красимира Николова – главен инспектор по приходите / ръководител на
ревизията/ и Петя Андреева – главен инспектор по приходите, който да извърши
ревизия на Д.И.Р. относно:
1.
ДОО – за самоосигуряващи се за период от
01.01.2015г. до 31.12.2015г.
2.
УПФ- за самоосигурявщи се за периода
01.01.2017г. до 31.12.2017г.
3.
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ
от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.
4.
УПФ за самоосигуряващи се за период от
01.01.2015г. до 31.12.2015г.
5.
ДОО за самоосигураващи се за периода
01.01.2016г. до 31.12.2017г.
6.
УПФ за самоосигураващи се от
01.01.2016г. до 31.12.2016г.
7.
ДДС за периода 29.04.2016г. до
31.12.2017г.
8.
ЗО за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2017г.
9.
Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016г. до 31.12.2017г.
10.
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ
за периода 01.01.2016г. до 31.12.2017г.
11.
Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.
Тези заповеди са издадени от оправомощено лице
по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, видно от приложената Заповед
№РД-09-1801/28.09.2018г. на Директора на ТД на НАП Пловдив (л. 7 от делото)
изменена със Заповед № РД-09-1215/29.06.2018г. и Заповед № РД-09-1/03.01.2017г.
на Директора на ТД на НАП Пловдив и надлежно връчени по електронен път, видно
от приложените уведомления. В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК инспекторите са
изготвили РД № Р-16001318003795-092-001/19.02.2018г., връчен на дружеството на
04.01.2019 г., видно от приложената разписка (л.137.). Срещу РД не е подадено
възражение, поради което в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден процесният
РА № Р-16001318003795-091-001/28.01.2019г. , подписан от ръководителя на
ревизията и възложителя и връчен на РЛ . Всички посочени по-горе документи
съставляват електронни документи, подписани с валиден електронен подпис от
техните издатели . Издаденият РА е обжалван изцяло пред Директора на Дирекция
"ОДОП" гр. Пловдив при "ЦУ" на НАП и потвърден с негово
Решение № 239/18.04.2019г.
При тези данни съдът
приема, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от компетентен орган,
в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на регламентираните в
ДОПК срокове. По своята форма и съдържание той отговаря на изискванията на чл.
120 от ДОПК. В хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и норми. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за
започналото производство, като му е предоставена възможност да участва в
производството и да ангажира доказателства във връзка със спорните
обстоятелства. Данъчните органи са положили необходимите усилия за да съберат
необходимите и относимите към спора доказателства и в тази връзка са изискали
конкретни писмени документи и обяснения, видно от приложените искания за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, за
представяне на документи и писмени обяснения от трети лица, за извършване на
насрещни проверки и за извършване на действия от други контролни органи.
По делото е открито
производство по оспорване на документи на основание чл.193 ГПК. С оглед така
откритото производство е изготвена и приета СГЕ.Оспорването на част от
документите е успешно- Всички представени в оригинал документи от „Еконт
Експрес“ ООД, описани от експерта, са: РКО - 189 бр., разписки за прием на
паричен превод - 6 бр., касови бонове за изплащане на наложен платеж - 44 бр.
От 189 бр. РКО, 111 бр. не са подписани от ревизираното лице, а от 6 бр.
разписки за прием на паричен превод, 1 бр. не е подписан от Д. Р.. Или това
означава, че 78 бр. РКО и 5 бр. разписки за прием на паричен превод са
подписани от него. В бройката на подписаните попадат всички РКО от 2015 г. За
2016 г. има такива за м. 01,05,06,09,10 и 11. За 2017 г. има за м.
02,03,04,05,06,08 и 09.
При преценка на
приложените писмени доказателства,съобразно факта на изключени писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетели и приетите заключения на
СТЕ, СПЕ се налагат следните фактически и правни изводи:
На жалбоподателя Д.И.Р.
допълнително са установени задължения за:
-Данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г.
-ДДС за периода от
29.04.2016 г. до 31.12.2017 г.
-вноски за ДОО за 2015
г. и 2016 г.
-вноски за 30 за 2015
г., 2016 г. и 2017 г.
-вноски за ДЗПО-УПФ за
2015 г. и 2016 г.
Ревизията е извършена
по реда на чл. 122 от ДОПК. тъй като органът по приходите установил наличие на обстоятелство по ал. 1.
т. 1. т. 2 и т. 4 от съшия. В констативната част на ревизионния доклад, е
посочено, че Д. Р. е местно физическо
лице по смисъла на чл. 4, ал. 1. т. 1 от ЗДДФЛ, като същия няма регистрация по
ТЗ и е едноличен собственик на капитала на „Авторециклираща компания
Велинсоф" ЕООД с ЕИК ********* за периода от 01.01.2015 г. до 16.11.2017
г. Лицето е имало сключен трудов договор с „Велинсоф" ЕООД с ЕИК ********* до 24.06.2015 г. За
2016 г. и 2017 г. жалбоподателя е подало декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ като е
посочило доходи в приложение 2 с декларирана основна дейност „търговия на
дребно извън търговски обекти, некласифицирани другаде". Въз основа на
извършена предхождаща проверка и присъединени доказателства, било установено,
че през ревизирания период физическото лице е извършвал търговска дейност по
продажба на стоки (основно авточасти), продавани посредством интернет сайтове
(www.mobile.bg. olx.bg, bazar.bg, cars.bg) и плащане - наложен платеж и
пощенски парични преводи чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД. Сделките не
са инцидентни, а са осъществявани редовно. По данни от посоченото дружество и
от обясненията на ревизираното лице се констатират получени суми по наложен
платеж от 23.09.2015г. до 04.11.2017 г. общо в размер на 495 368,70 лв., както
и парични преводи в размер на 4 370,00 лв. На база на получената информация
органите по приходите са представили получените суми по наложени платежи и
пощенски парични преводи в табличен вид по месеци на стр. 16 до стр. 94 от РД,
който е приет като доказателство по делото.Въз основа на получените данни е
счетено, че продажбите на стоки са осъществявани редовно в рамките на
извършваната дейност по занятие от физическото лице и попадат в хипотезата на
чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Направен е извод, че продажбата на гореописаните стоки е
основна търговска дейност на Д.Р. и получените приходи подлежат на облагане
като търговски сделки по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ. В резултат на получените от
ревизираното лице парични суми от продажба на стоки, са формирани доходи, които
за 2015 г. не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, за 2017 г. са
декларирани, но не в пълен размер, а за 2016 г. лицето е декларирало всички
приходи, получени от продажба на стоки чрез „Еконт експрес“ ООД./стр.409-416/.
Освен това органите по
приходите са констатирали, че през 2015 г. и 2016 г. жалбоподателят е извършвал
разходи за финансиране на дружеството си на голяма стойност, без да декларира
реализирани доходи в такива размери – тези твърдения не са оборени от
жалбоподателя по никакъв начин. Във връзка с установяване на внесените и
възстановени през ревизираните периоди парични средства от/на Д.И.Р. в/от
„Авторециклираща компания Велинсоф“ ЕООД е извършена насрещна проверка на
дружеството. Установено е, че считано от 16.11.2017 г., седалището и адрес на
управление на дружеството е в гр. Видин, а едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството е Петко Цветанов Сашов. Съставеното за целите на
проверката искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като на адреса за кореспонденция
на дружеството не е открит представляващ или упълномощено от него лице. В
определения в искането срок от страна на дружеството не са представени
изисканите документи и писмени обяснения, касаещи факти и обстоятелства, имащи
значение при извършване на ревизията за установяване на задълженията на
лицето.Такива доказателства не са представени и в настоящето производство.
Установено е,че за
„Авторециклираща компания Велинсоф“ ЕООД за 2015 г„ 2016 г. и 2017 г. са налице
подадени ГФО. Установено е от отчетите за парични потоци,че са отразени
допълнителни вноски, които след това са върнати на собственика: 2015 г. -
внесени в дружеството - 79 000,00 лв., не са посочени върнати суми на собственика; 2016 г. -
внесени в дружеството - 122 000,00 лв., не са посочени върнати суми на
собственика. През 2017 г. не са отразени плащания и постъпления на допълнителни
парични вноски от собственика.
С оглед така
установеното е прието от ревизиращите органи, че имущественото състояние на лицето и
получените доходи и доказани приходи водят до наличие на предпоставките,
визирани в чл. 122. ат. 1, т. 7 от ДОПК, а именно „декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период".
В РД/РА и уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК органите по приходите са
посочили като основание чл. 122, ал. 1. т. 1. т. 2 и т. 4 от ДОПК. Видно е
обаче, че в действителност за да се достигене до извода за наличие на
предпоставки по чл.122 ДОПК е извършена и съпоставка на имущественото състояние
на лицето с получените доходи и е установено несъответствие и като механизъм и
краен резултат тези действия на органите по приходите отговарят на хипотезата
на чл. 122. ал. 1, т. 7 от ДОПК. В случая е установено, че ревизираното лице
има източник на доход, послужил за нарастване на финансовото и имуществено му
състояние, който източник не е деклариран от лицето, не е деклариран и
реализирания доход, като в тази връзка косвено се предполага и наличието на
хипотезата на чл. 122, ат. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити
приходи/доходи.Видно е, че собственика – Р. за 2015 г. - внесени в дружеството
- 79 000,00 лв., не са посочени върнати
суми на собственика; 2016 г. - внесени в дружеството - 122 000,00 лв.същите не
са върнати на собственика, без да е установено тези суми собственика –
жалбоподател откъде ги е получил, какъв е произхода на тези суми.
Във връзка с
констатираните факти и обстоятелства по чл. 122, ат. 1, т. 1. т. 2 и т. 4 от ДОПК и на основание чл. 124. ат. 1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление, с
което същото е уведомено, че основата му за облагане с данък върху доходите на
физическите лица, ДДС и осигурителният доход за установяване на задължения за
ЗОВ ще бъдат определени по реда на чл. 122 - 124 а от ДОПК. Едновременно с това
до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ, с което на основание чл. 124, ат. 3 от ДОПК е
изискано попълването на декларация относно имущественото му състояние за
ревизирания период. От страна на ревизираното лице не са представени
декларации, както и становище и доказателства, по повод връченото уведомление.
При извършената ревизия
от ревизиращите органи е констатирано следното:
1. По ЗДДФЛ
1.Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ
Предвид приетите по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че лицето е извършвало
дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, свързана с
покупко-продажба на стоки. В този смисъл, ревизиращите органи правилно са
счели, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ.
От приетите по делото
доказателства, включително и от приетата по делото СТЕ и СГЕ се установява, че
Д.И.Р. е извършвал търговска дейност по продажба на стоки (авточасти),
продавани посредством интернет сайтове (www.inobile.bg, olx.bg, bazar.bg,
cars.bg)) и плащане - наложен платеж или пощенски парични преводи чрез
куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД. Получените от тези продажби доходи са
декларирани в Приложение № 2 на подадените от лицето ГДД по чл. 50 от ЗДЦФЛ за
2016 г. и 2017 г. Д.И.Р. не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. Установи
се, че за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2017 г. Д.И.Р. е получил суми от наложени платежи и пощенски парични
преводи за продадените от него авточасти, както следва: 2015 г. - 17 238,00
лв., в т. ч. 17 168.00 лв. наложени платежи + 70,00 лв. получен паричен превод;
2016 г. - 205 348,70 лв. суми от изплатени наложени платежи, като декларираните
от ревизираното лице в ГДЦ по чл. 50 от ЗДФФЛ за 2016 г. приходи от продажба на
авточасти съвпадат с подадената информация от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД; 2017 г.
- 277 152,00 лв.. в т.ч. 272 852,00 лв. суми от изплатени наложени платежи + 4
300,00 лв. получени парични преводи, като декларираните от ревизираното лице в
ГДД по чл. 50 от ЗДЦФЛ за 2017 г. приходи от продажба на авточасти са в размер
на 270 412,00 лв. За 2017 г. е установено при ревизията повече приходи в размер
на 6 740,00 лв., които не са декларирани от ревизираното лице в ГДД по чл.50 от
ЗДЦФЛ за 2017 г. За 2016 г. и за 2017 г. на база декларираните в ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ данни се установява, че надценката на продаваните авточасти е
съответно 1,12 % за 2016 г. и 0,22 % за 2017 г. За определяне на
съответстващите разходи са взети предвид надценката за 2017 г. и се определя
балансова стойност на стоките от неотчетените от ревизираното лице продажби в
размер на 6 725,20 лв. или общата балансова стойност на продадените през 2017
г. стоки е в размер на 276 548.90 лв. За 2015 г. се определя процент надценка
на продадените авточасти в размер на 0.67 %, получен като средна стойност между
горепосочените две надценки за 2016 г. и 2017 г. и е определена балансова
стойност на стоките от неотчетените продажби в размер на 17 123,27 лв. В случая
е установено, че лицето е надвнесло данък за 2016 г. и 2017 г.
2. Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
При извършена
съпоставка между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените
от него разходи и декларираните и получени доходи се установява несъответствие
за 2015 г. и 2016 г., изразяващо се в превишение на стойността на имущественото
състояние на ревизираното лице и извършените от него разходи спрямо получените
и декларирани от него доходи. Установеното несъответствие е прието от
ревизиращите органи за укрит от жалбоподателя доход, за който не са представени
доказателства относно източниците му. В настоящето производство също не се
установи и не се доказа наличие на приходи, които да съответстват на
направените разходи.
Изчислена е годишна
данъчна основа за облагане от всички приходоизточници и върху така изчислената
основа са определени задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, предмет
на настоящата жалба.
II. По ЗДДС
За ревизирания период
Д.И.Р. не е регистрирано по реда на ЗДДС лице.
Ревициращите органи след като са извършили
анализ на събраните доказателства и информация са установили, че жалбоподателя
е реализирал облагаем оборот от продажби на стоки към 31.03.2016 г. в размер на
56 569,00 лв. Не е подадено заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения
срок.Този анализ е направен въз основа на предоставените от „Еконт Експрес“
справки, подписани се КЕП, както и товарителници, разписки и ПКО.
Поради установените
обстоятелства по реда на чл. 122, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ДОПК, основата за облагане
с ДДС за периода 29.04.2016 г. - 31.12.2017 г. е определена по особения ред, а
именно чл. 122, ал.2 от ДОПК. Определен е дължим косвен данък в размер на 70
969,13 лв.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя срещу така установените му публични задължения .
Жалбоподателят твърди, че е извършвал продажби, само в месеците декември 2016
г. и януари 2017 г., без да ползва услугите на „Еконт Експрес“ ООД, а
впоследствие е декларирал получените суми по продажбите и е платил данък.
В хода на предварителна
проверка, удостоверена с Протокол № П- 16001317187527-073-001/18.05.2018
г.,неоспорен от жалбоподателя, същият заявява, че е закупувал авточасти от
Италия, Германия и от собственото му дружество „Авторециклираща компания
Велинсоф“ ЕООД, след което ги е продавал по „Еконт Експрес“ ООД, включително
прилага копия на фактури с издател „Авторециклираща компания Велинсоф“ ЕООД.
Същите са с дати от 2015 г. и 2016 г. и са приети като доказателство по делото.
Всъщност ревизирано лице не оспорва размера на получените от него суми: 205
348,70 лв. за 2016 г. ,съвпадаща напълно с данните от „Еконт Експрес“ ООД ,
както и 270 412,00 лв. за 2017 г. ,с 6 740,00 лв. по-малко от сумата,
предоставена от „Еконт Експрес“ ООД.
С оглед оспорването на
получени суми от продажба на авточасти по „Еконт Експрес“ООД, съдът е открил
производство по оспорване на РКО, издадени от „Еконт експрес“ООД, разписки за
прием на паричен превод, разписка за доставка на пощенска пратка и касови
бонове за изплащане на наложен платеж.
От приетата по делото
СПЕ/СГЕ в действителоност се установи, че част от тези документи – подробно
описани в експертизата не са подписани от жалбоподателя.В тази си част
оспорването е успешно.
Както се посочи и
по-горе в мотивите товарителниците не представени в оригинал се изключиха от
доказателствения материал.
Настоящият съдебен
състав обаче счита, че не се обори по категоричен начин твърдението, че
жалбоподателя е извършал в качество си на физическо лице търговия – продажба на
авточасти именно чрез „Еконт Еспрес“ООД и то е получавал сумите на посочените в
справката предоставена от „Еконт Еспрес“ООД дати.
На първо място с оглед
приетата по делото СТЕ-неоспорена от страните- се установява, че ползваната за
анализ информация от органите на НАП под формата на файлове с разширение .хls и предоставена от куриерска фирма
служба „Еконт Експрес“ООД е подписана с електронен подпис, който не позволява
редакция на предоставените файлове без разрешението на подписалия. Не се
представиха от страна на жалбоподателя доказателства, че има наличие на намеса
в тези файлове.
От друга страна по
делото са приети обяснения дадени по време на извършената проверка от страна на
служители на дружеството,чийто едноличен собственик на капитала към онзи момент
е бил жалбаподателя ,че те са получавали суми по „Еконт“, които суми не са били
завеждани в касата на дружеството, като същите са били за жалбоподателя.
Не на последно място в
приетата по делото СПЕ неоспорена от
страните е видно, че част от документите са подписани от
жалбоподателя.Експертът изрично е посочил кои са документите, които не са
подписани от Д. Р.. По аргумент на противното, всички останали документи са
подписани от Д. Р.. Всички представени в оригинал документи от „Еконт Експрес“
ООД, описани от експерта, са: РКО - 189 бр., разписки за прием на паричен
превод - 6 бр., касови бонове за изплащане на наложен платеж - 44 бр. От 189
бр. РКО, 111 бр. не са подписани от ревизираното лице, а от 6 бр. разписки за
прием на паричен превод, 1 бр. не е подписан от Д. Р.. Или това означава, че 78
бр. РКО и 5 бр. разписки за прием на паричен превод са подписани от него. В
бройката на подписаните попадат всички РКО от 2015 г. За 2016 г. има такива за
м. 01,05,06,09,10 и 11. За 2017 г. има за м. 02,03,04,05,06,08 и 09,
следователно няма как продажбите да са извършени само пез месец декември на
2016г. и януари на 2017г.
След като жалбоподателя
не оспорва размера на извършените от него продажби, дори ги е декларирал, следва следва да се приеме датата, посочена
от органа по приходите, като дата на която лицето е достигнало оборот , при
който е следвало да се регистрира по ЗДДС, още повече че според настоящият
съдебен състав не се установи по категоричен начин, че на посочените дати в РД
и в справката от „Еконт Експрес“ООД, не е получавал суми от продажбите.Не се
представиха доказателства той да е получил сумите на други дати и то не по
„Еконт експрес“ООД.По делото се разпита св.З., но той не даде категоричен
отговор, дали частите които жалбоподателят е продавал не по „еконтЕкспрес“ООД а
на място са били собственост на дружеството или на жалбоподателя. Той твърди,
че и фирмата за авточасти, чийто управител е бил жалбоподателя се е помещавала
тайм, т.е. стоката е била и на фирмата и на жалбоподателя.Не се установи дали
като е продавал в края на 206г. и в началото на 2017г. авточасти , тъй като му
било омръзнало да се занимава с това, тези авточасти са на фирмата или негови –
като ФЛ, а и края на 2016г. не означава месец декември.
Освен това, не е
малозначтелно и обстоятелството, че самото лице е заявило при предварителната
проверка, че е ползвало услугите на „Еконт Експрес“ ООД, че е получило парични
средства от тази дейност, които са декларирани.
Не се събраха никакви
доказателства от страна на жалбоподателя, че собствеността на стоките е на
„Авторециклираща компания Велинсоф“ ЕООД, не се представиха документи за
изписването им, както и приходите от продажбата им. Не се представиха ПКО от
които да е видно, че сумите са заприхождавани в касата на дружеството.
Декларирането на получените суми в ГДД за 2016 г. и 2017 г. от самия Д. Р.
потвърждава извода, че продадените стоки са на жалбоподателя. Тези декларации
не се оспорват от жалбоподателя, не са подавани и коригиращи декларации.
Според нормата на чл.
102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в
случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок,
се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, за
периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до
датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.
За осъществените от
ревизираното лице облагаеми доставки за периода 29.04.2016 г. - 31.12.2017 г. не е начислен дължимият
ДДС в съответствие с разпоредбите на чл. 86 от ЗДДС.
Поради установените
обстоятелства, визирани в чл. 122, ал. 1. т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК на
основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК задълженото лице е у ведомено, че основата за
облагане с ДДС за периода 29.04.2016 г. - 31.12.2017 г. ще бъде определена по
предвидения в чл. 122, ал. 2 от ДОПК ред. За неотчетените приходи от продажби
на стоки ревизираното лице дължи ДДС, изчислен върху определената по реда на
чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа, описана в РД/РА от органите по приходите
по периоди. При определяне на дължимия данък са приложени разпоредбите на чл.
67, ал. 2 от ЗДДС.
Върху определената
данъчна основа за облагане с ДДС по месеци за периода 29.04.2016 г. -
31.12.2017 г. и на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е начислен и дължимия
косвен данък за тези периоди, възлизащ на обща стойност 70 969,13 лв. На основание
чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са
начислени и дължими лихви на обша стойност 13 520,65 лв.
Гореописаното не беше
оборано и от приетата по делото СЧЕ и допълнителна такава. Настоящият съдебен
състав не цени така приетите експертизи, тъй като те са изготвени без вещото
лице да се е съобразило с всички приети по делото доказателства, включително и
с подадените от лицето ГДД, както и установените предосавени от лицето суми на
дружеството, чийто собственик и управител е бил към онзи момент.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че след като е декларирал сумите през 2016 и
2017г. и е заплатил данък върху тях не следва да плаща повторно данък, а след
акто няма регистрация по ЗДДС не следва да му се начислява такъв косвен данък.
Освен това жалбоподателя счита, че такъв данък недължи след като е предоставил
сумите на собственото си дружество. Тези възражения са неоснователни и не
почиват както на приетите по делото доказателства, така и на нормативната база.
На основание чл. 122,
ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е
налице едно от изброените обстоятелства в т. 1 до т. 8 на съшия. В настоящия
случай са налице част от тези обстоятелства, а именно: по т. 1. по т. 2 и по т.
4.
Видно от приетите по
делото доказателства може да се счете, че през ревизирания период физическото
лице е извършвано търговска дейност по продажба на стоки (авточасти) с доставка
чрез куриер и плащане - наложен платеж и пощенски парични преводи. Това
фактически не се отрича и от самото ревизирано лице, като в дадените от него
писмени обяснения в хода на извършена предходна проверка, доказателства от която
приети като такива и в настоящето производство, то потвърждава, че основанието
за получаването на суми по наложените платежи е във връзка с изпращане на стоки
/авточасти/ от негово име на различни лица /клиенти/. Същите са закупувани от
него от Италия, Германия и от фирма „Авторециклираща Компания Велинсоф"
ЕООД,на която е бил собственик и управител. Осъществяваната дейност като
търговец се потвърждава и от приложената към преписката справка на оптичен
носител от куриерската фирма, както и РКО, подписани от жалбоподателя и
декларираното от нея, че е изпращала пратки от името на жалбоподателя, като за
тези пратки са му изплащани суми по наложени платежи.
Приложеният от органите
по приходите подход за определяне на основата за облагане с пряк и косвен данък
за ревизирания отчетен период е законосъобразен, предвид установените в хода на
ревизията факти и обстоятелства и събраните по делото доказателства, които са
обосновали прилагането на особения ред за облагане по чл. 122 - 124 от ДОПК.
Съгласно чл. 124, ал. 2
от ДОПК в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на
чл. 122 от същия кодекс фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от
него е подкрепено със събраните доказателства. Жалбоподателят не представи
доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на
органите по приходите.
Според чл. 286, ал. 2
от ТЗ търговски са и сделките по чл. 1. ал. 1 независимо от качеството на
лицата, които ги извършват. В този смисъл независимо, че жалбоподателят не е
отчел приходите си от покупко-продажба на стоки, подробно описани в РД, като
стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки, т.е.
смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В случая е
видно, че става въпрос за повтарящи се действия, материализирани в множество
сделки с цел приход по смисъла на Търговския закон. Броят и системността на
така осъществените сделки сочат безспорно и това, че те са извършени не за
обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба, т.е. лицето е
действало като търговец по смисъла на чл. 1. ал. 1 от ТЗ. Не са налице
изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ.Който извод на данъчната администрация се
споделя от настоящия съдебен състав.
От приетите по делото
доказателства, включително СПЕ и СТЕ изключва каквато и да е възможност да се
направи извод, че „Авторециклираща Компания Велинсоф“ ЕООД е получавало
действително реализираните приходи чрез наложени платежи от „Еконт експрес“
ООД. Безспорните доказателства,
установяват, че жалбоподателят е получавало въпросните суми чрез
наложени платежи от „Еконт експрес“ ООД и съгласно общият принцип заложен в
ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит от Д.Р.. Това фактически не се отрича и от
самия жалбоподател. Видно от дадените от него писмени обяснения и от
декларираните данни за 2016 г. и 2017 г. в годишните данъчни декларации по чл.
50 от ЗДДФЛ,приети като доказателство по делото, то потвърждава, че основанието
за получаването на суми по наложените платежи е изпращане на стоки /авточасти/
от негово име на клиенти. Осъществяваната дейност от Д.И.Р. като търговец се
потвърждава от предоставените от куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД писмени
обяснения и документи , в които фигурират име и подпис/ в някои от тях/ на
жалбоподателя като изпращач на стоките и съответно като получател на сумите.
Освен придобитите
доходи от наложените платежи с източник извършвана стопанска дейност . Косвено
доказателство за това, че лицето е получило сумите а не дружеството е факта, че
е направило вноски от негово име в полза на дружеството.
Съгласно разпоредбата
на чл. 12. ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или
услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по
този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и
доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице,
освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Във връзка с определяне
на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС /данните от таблица на
стр. 118 - стр. 119 от РД- стр.123-124 от делото/, органите по приходите
правилно са установили, че Д.Р. е следвало да подаде заявление за регистрация
по чл. 96. ал. 1 от ЗДДС най-късно до 14.04.2016 г., предвид че към 31.03.2016
г. е достигнат облагаем оборот от 56 569,00 лв., но не го е направил.
Жалбоподателят поддържа оборот над 50 хил. лв. и към 31.12.2017 г. и
основанието за задължителна регистрация по ЗДДС остава за целия ревизиран
период по ЗДДС.
С оглед на
гореизложеното органите по приходите правилно са приложили разпоредбата на чл.
102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя
.
Според чл.102,ал.4 от ЗДДС задълженията по ал. 3 се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК, което
е сторено в настоящия случай.
Относно задължения по
КСО и ЗЗО :
В хода на ревизионното
производство е установено, че Д.И.Р. е упражнявал трудова дейност като
едноличен собственик на капитала на „Авторециклираща компания Велинсоф“ ЕООД. С
подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските
лица /загл. изм. ДВ бр. 2 от 20Юг./ жалбоподателя е декларирал започване на
дейност, считано от 22.06.2015 г. и осигуряване за всички осигурени рискове.
Дейността и осигуряването са прекъснати с подадена декларация, считано от
22.11.2017 г. За периода 22.06.2015 г. - 22.11.2017 г. е подадена информация с
декларация обр.1/чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н- 8/2005г. на МФ/ за дните в
осигуряване, осигурителният доход и размерът на осигурителните вноски за
самоосигуряващото се лице, а с декларация обр. 6 (чл. 3, ат. 3, т. 2 от Наредба
Н-8/2005г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите вноски за ЗОВ за всяка
една от ревизираните години. При ревизията е установено, че Д.И.Р. в качеството
му на самоосигуряващо се лице не е внесъл в срок авансово дължимите ЗОВ върху
минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за
съответната година, за което са начислени лихви и същите са внесени. Установено
е и задължение за здравноосигурителни вноски на ревизираното лице за м.12.2017
г. на основание чл. 40, ат. 5 от ЗЗО - лицата, които не подлежат на осигуряване
по ал. 1,2 и 3, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен
доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО - до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на
осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като
окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
На основание чл. 4, ал.
3, т. 2 от КСО, жалбоподателя попада в обхвата на лицата задължително осигурени
за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, предвид
обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен собственик на
капитала на „Авторециклираща компания Велинсоф“ ЕООД. По смисъла на чл. 5, ал.
2 от КСО Д.Р. е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да
внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Това са лицата, посочени в чл.
4, ал. 3, т. 1. 2 и 4 от КСО - лицата, регистрирани като упражняващи свободна
професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като
еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества,
физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните
земеделски производители и тютюнопроизводители. По свой избор жалбоподателят е
избрал да се осигурява и за общо заболяване и майчинство /чл. 4 , ал. 4 от КСО/. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички
възнаграждения и други доходи от трудова дейност - чл. 6, ал. 2 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ, бр. 61 от 2015 г.,
в сила от 01.01.2016 г.) от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т.
1, 2, и 4 от с.з. правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат
авансово върху месечен осигурителен доход, между минималния и максималния
месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за съответната година. На основание чл. 6, ал. 9
(предишна ал. 8 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ,
бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО окончателният размер на
месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през
който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на
данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не
може да бъде по- малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от
максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се
дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за
фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, а от
01.01.2015 г. и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство’’ за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в
срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се
определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите
при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова
дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни
вноски.
Съгласно разпоредбата
на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в НЗОК са
всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски,
определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29. ат. 3 от ЗЗО/. В чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително здравноосигурени
лица, от които се изчислява дължимата от тях здравноосигурителна вноска.
Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл.
40, ал. 1, т. 2 от 330 - „едноличният търговец, физическото лице, образувало
ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като
упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху
месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на
осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за
бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3,
съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО“.
С оглед приетите по делото доказателства е установено несъотвествие между направените
от Д.И.Р. разходи и декларираните и/или получените приходи/доходи за 2015 г. и
2016 г. Освен това за периода м.09.2015 г. - м.11.2017 г. задълженото лице е
извършвало онлайн търговия със стоки, доставяни до клиенти чрез куриерска фирма
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, които не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно
и с цел реализиране на приходи (доходи – както е посочи по-горе. Предвид
установеното при ревизията упражняване на трудова дейност от жалбоподателя, то
същият подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице,
независимо от факта, че не е регистриран като едноличен търговец.
С оглед възможността да
бъдат установявани задължения за ЗОВ, след влизане в сила на Закона за
изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г„ в сила от
15.02.2011 г./, органите по приходите са приложили разпоредбите на чл. 122 -
124 от ДОПК. въз връзка с чл.124а от с.з. съответно и за установяване на задълженията
за задължителни осигурителни вноски Д.И.Р.. В резултат на установеното при
ревизията наличие на укрити приходи от жалбоподателя се реализира и
възможността за определяне на осигурителния доход и дължимите от него
задължителни осигурителни вноски по реда чл. 124а от ДОПК. Предвид събраните
доказателства, органът по приходите е направил констатация, че задълженото лице
е извършвало трудова дейност и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се
установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице. в
т. ч. и върху дохода, установен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК. На основание
чл. 124, ал. 1 от ДОПК. на жалбоподателя е връчено уведомление, с което същото
е уведомено, че осигурителния доход, върху който се дължат задължителни осигурителни
вноски, ще бъде определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл.
124а същия кодекс. Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния
доход на задълженото лице определен на база облагаемия доход с недоказан
произход и дохода от упражняваната икономическа дейност, на основание чл. 124а
от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, аз. 1, т. 2 от ЗЗО, органът
по приходите е определил задължения за ЗОВ за ревизирания период, и прилежащите
лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175. ал. 1
от ДОПК.
Когато органите по
приходите установят укрити доходи/приходи, в случая от извършване на
икономическа дейност и превишение на направените от Д.И.Р. разходи и
декларираните и/или получените приходи/доходи за 2015 г. и 2016 г. това дава
основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са
дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по
смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 - 124 от ДОПК. В
съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, след като лицето не е
посочило източника на приходите/доходите за покриване на извършените разходи,
т.е. не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за
която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО, изводът на
ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от
дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото
се лице, е правилен и законосъобразен и се възприема и от настоящия съдебен
състав. Налице е обоснован извод, че установените доходи с недоказан произход
водят до неплащане на задължения за задължителни осигурителни вноски, които
следва да бъдат определени върху осигурителен доход установен по реда на чл.122
- 124 от ДОПК.
Направеното в жалбата
възражение, по отношение липсата на определяне на размера на осигурителния
доход за всеки месец поотделно, а оттам и на месечните осигурителни вноски,
съответно на дължимите лихви върху тях, е неоснователно. В РД № Р-16001318003795-092-
001/28.01.2019 г., в табличен вид, помесечно и по фондове са представени:
осигурителният доход, върху който задълженото лице е направило авансовите
вноски; доходът, определен по реда на чл. 122 от ДОПК и осигурителният доход,
върху който задълженото лице дължи ЗОВ за годишно изравняване. Окончателните
осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен
доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно
осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ (каквито
задължения с процесния акт е направен пропуск да бъдат определени за 2015 г.) за самоосигуряващите се лица, които са
избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната
декларация (чл. 6, ал. 8 и чл. 157 от КСО и чл. 2, ал. 4 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на
работа в чужбина и морските лица). Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО
окончателната здравноосигурителна вноска се внася най-късно в срока за подаване
на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В случая органът по приходите е
определил годишния осигурителния доход на жалбоподателя за 2015 г. и 2016 г., който е равен на определения с
ревизията осигурителен доход (установен по реда на чл. 122 — 124 от ДОПК, във
връзка с чл. 124а от с.з. и ограничен до максималния му размер, определен със
ЗБДОО за съответната година) минус осигурителния доход, върху който авансово са
внесени ЗОВ за 2015 г. и 2016 г.) и осигурителния доход, върху който ЗЛ е осигурено
по трудово правоотношение за 2015 г./ стр.128-132/.
С оглед на изложеното,
може да се направи обоснован извод за законосъобразността на процесния PA №
Р-16001318003795-091-001/28.01.2019 г., издаден от ТД на НАП Пловдив относно
допълнително установените задължения на лицето за:
-Данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г.
-ДДС от 29.04.2016 г.
до 31.12.2017 г.
-вноски за ДОО за 2015
г. и 2016 г.
-вноски за ЗО за 2015
г., 2016 г. и 2017 г.
-вноски за ДЗПО-УПФ за
2015 г. и 2016 г.
С оглед изхода на спора
искането на ответника за присъждане на деловодни разноски се явява основателно
и доказано в размер от 3 765,69 лв.,
дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така
Пазарджишкият административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Д.И.Р. с ЕГН ********** *** против Ревизионен акт / РА/ №
Р-16001318003795-091-001 от 28.01.2019г. потвърден с Решение № 239 от 18.04.2019г. на Директора
на Дирекция“Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив .
ОСЪЖДА Д.И.Р. с ЕГН
********** *** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 3 765,69
лв.- дължими разноски.
Решението подлежи на
касационноно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ:
/П/
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 348/22.04.2021 г., постановено по адм. д. №525 по описа за 2019 г. на
Административен съд – Пазарджик, Първи състав.
ОСЪЖДА Д. Рабаджиев с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [адрес] да заплати на
Националната агенция по приходите - София сумата в размер на 3765,69 лева -
юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Решението е окончателно.