Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 13.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на осемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2088 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството се движи по реда
на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на сключен
между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните А.А.А. и Й.А. са сключили граждански брак на 24.04.2009
г. в гр. *****, от
който граждански брак твърдят, че нямат родени деца. Ищцата заявява, че с
ответника са във фактическа раздяла от пет години и бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което моли същият да бъде прекратен с развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса
за вината. Ищцата заявява, че с ответника нямат семейно жилище по смисъла на
СК. Ищцата твърди, че не е променила фамилното си име след сключване на брака,
а продължава да носи предбрачното си фамилно име-А..
Ответникът е депозирал по делото
молба-становище, в която заявява, че е съгласен бракът му с ищцата да бъде
прекратен с развод, който той също желае. Твърди, че са във фактическа раздяла
с ищцата от години.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата се представлява
от пълномощник адв.Ж.П..
Заявява, че поддържа молбата за развод. Посочва, че не желае съдът да се произнася по въпроса за
вината на брачното разстройство. Не претендира ползване на семейно жилище и
издръжка между съпрузи. Заявява, че ищцата не е променяла фамилното си име след
сключване на брака и е запазила предбрачното си фамилно име.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се
представлява.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа стрА. следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански
брак на 24.04.2009г. в гр.****. След сключване на
брака ищцата е запазила предбрачното си фамилно име- А..От брака си страните нямат
родени деца.
По делото бяха събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А М Я. Свидетелят заяви, че се
познава с ищцата от детството им, както и че познава съпругът й Й., който е
виждал при пребиваването му в Б. Свидетелят каза, че А.и Й. отдавна сключили
брак, като впоследствие заминали за Б. Свидетелят заяви, че ищцата и ответника
са се разделили и ищцата живее сама.
Свидетелят каза, че преди четири-пет години ходил в Б и по това време ищцата
вече се била разделила със съпруга си Й.. Още тогава му споделила, че иска да
се разведе с Й.. Свидетелят заяви, че ищцата и ответника нямат общи деца, а
ищцата има деца от първия си брак.
Установеното от фактическа стрА.мотивира
следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от СК е допустим.
Разгледан по същество искът е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко
разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване на
семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите,
при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. От
разпита на свидетеля се установи, че страните не живеят заедно от няколко години,
като не поддържат съпружески отношения
помежду си. Всеки един от тях води свой собствен живот. По този начин са
преустановени всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях. При
това положение съдът намира, че техният брак, съществуващ само юридически, не е
нито в техен интерес, нито в интерес на обществото. Видно от събраните по
делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала
изрично съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака,
то съдът не дължи произнасяне по този въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като страните нямат родени от брака деца,
съдът не следва да се произнася по въпроси относно упражняване на родителските
права, режима на лични отношения и издръжка.
По въпроса за предоставяне ползването на
семейното жилище, следва да се отбележи, че ищцата не е направила такава
претенция. Такава претенция няма заявена и от ответника. Поради това съдът не
следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище.
Относно въпроса за фамилното име на съпругата
след развода, доколкото същата не е приемала да носи като брачно фамилно име фамилното
име на съпруга си, а е запазила предбрачното си фамилно име, то след
прекратяване на брака същата ще продължи да носи предбрачното си фамилно име- А..
Страните не са предявили претенция за лична
издръжка един спрямо друг, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр.
второ от ГПК, съдебните разноски следва да останат в тежест на всяка от
страните така, както са ги направили, а окончателната държавна такса, която
съдът определя в размер на 40 лв. следва да бъде заплатена по равно от тях,
съответно по 20 лв. от ищцата и ответника, както и всеки от тях следва да
заплати по 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД
сключения с акт №****на********. в гр.****** граждански брак между А.А.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***»
и Й.А., роден на ***г., с адрес: ***********, поради настъпило
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака АНА А.А. с ЕГН ********** да продължи да
носи предбрачното си фамилно име – А..
ОСЪЖДА А А.А. с ЕГН **********, със
съдебен адрес ***», да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна
такса в размер на 20 лв./двадесет
лева/, както и 5лв./пет лева/ за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Й.А., роден на ***г., с
адрес: **********да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна
такса в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, както и 5лв./пет лева/ за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: