Определение по дело №38/2020 на Окръжен съд - Разград

            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    № …

 

гр. Разград, 09 март 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Лазар Мичев

                     ЧЛЕНОВЕ:  1.  Емил Стоев

                                           2. Теодора Нейчева

 

 

Производството е по Глава 21 от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. В. – повереник на частния тъжител по нчхд №113/2019 г. на РС Кубрат против определение, постановено в съдебно заседание на 28.01.2020 г., с което съдът прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.

Оплакванията са, че определението е немотивирано, необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Адв. В. счита, че са налице доказателства за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. Според повереника на тъжителя,  макар че било образувано ДП и подсъдимият Г.И. привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК, то не е внесен обвинителен акт, а постановление за освобождаване от наказателна отговорност и е образувано анд пред РС Свищов, съответно не се води наказателно дело от общ характер против И.. Според адв. В., с оглед характера на производството по анд пострадалият не може да участва в него, съответно е лишен от възможността да иска съдът да се произнесе за престъпление, което се преследва по тъжба. Определението за прекратяване преглажда правото на пострадалото лице за справедливо правосъдие.

Според адв. В. няма основание за прекратяване на производството, тъй като:

- се води административнонаказателно производство, а не наказателно;

- не се води за същото престъпление;

- няма налице влязла в сила присъда.

Искането е за отмяна на определението, връщане на делото на РС Кубрат, като на основание чл. 334, т. 5 НПК делото да бъде спряно до приключване на анд №349/19 г.

В съдебно заседание адв. В. поддържа жалбата и излага идентични на изложените в нея доводи в подкрепа на искането си.

Д.Б. заявява, че поддържа становището на повереника си.

Разпоредено е връчване на препис от жалбата на подс. Г.И. и не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание защитникът адв. М. излага становище, че жалбата е неоснователна, тъй като законът не допуска едно и също деяние да е предмет на две производства. Като забраната за водене на повторно производство, по отношение на същите факти, срещу едно лице, е закрепена в чл.24 ал.1 т.6 НПК и съдът правилно е прекратил производството.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи:

С обжалваното определение РС Кубрат приел, че е налице идентичност на деянията по ДП № 2971/2018 г. по описа на ОДМВР – Русе и по нчхд №113/19 г. в частта досежно обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 289, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК прекратил наказателното производство в тази част.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК, от страни в производството - тъжител, които имат право на жалба.  

Безспорно се установява, че досъдебно производство № 2971/2018 г. по описа на ОДМВР – Русе е образувано на 30.11.2018 г. (л. 2 от ДП). От материалите се установява, че на 19.10.2018 г. е постъпила жалба от Д.Б. вх. №6010/18 от 19.10.2018 г. до РП Русе, в която е описано деянието, предмет и на тъжбата по нчхд №113/19 г. и в края на жалбата е посочена квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.

С постановление от 18.06.2019 г. Г.И. е привлечен, като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 от НК - за това, че на 01.08.2018 г. в гр. Русе, причинил по хулигански подбуди, лека телесна повреда на Д.Б..

С мотивирано постановление от 05.09.2019 г. прокурорът е внесъл делото в съда с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Образувано е анд №349/2019 г. на РС Свищов.

Пред РС Кубрат е образувано нчхд №113/2019 г. по тъжба от Г.И. против Д.Б. от 25.01.2019 г. по обвинение за това, че на 01.08.2018 г. в гр. Русе, причинил лека телесна повреда на Д.Б. – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

Възможното неблагоприятно развитие на производството, изтъкнато от жалбоподателя, както и ограничената възможност да участва в производството по чл. 78а НК, съответно и съществуващата  възможност да се стигне до недостатъчно справедливо или невъзможно санкциониране на извършителя,  не е основание да се пренебрегне изричната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т . 6 НПК, която забранява да се образува наказателното производство, когато спрямо същото лице, за същото престъпление, има незавършено наказателно производство, съответно разпорежда ако е образувано такова, да се прекрати.

Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние е основен принцип на наказателнопроцесуалното право.  

Според ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС, за да се приложи принципът „ne bis in idem“, следва да е налице класификация на дублиращите се производства като наказателни, идентичност на субекта в двата наказателни процеса и идентични факти или такива, които по същество са сходни.

Доколкото се касае за престъпление по чл. 131 от НК, което подлежи на разследване по НПК, то безспорно ДП № 2971/2018 г. е наказателно производство и обстоятелството, че с приключването му прокурорът е решил, че са налице предпоставките на чл. 375 НПК и внесъл делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, не променя наказателния му характер.

В случая, според съдебния състав, е налице и идентичност на деянието, като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си.

Различната квалификация на едни и същи факти, направена от тъжителя в тъжбата – по чл. 130, ал. 1 НК и от органите на ДП – по чл. 131, ал. 1, т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 НК, не обуславя извод, че не е налице идентичност, както между субектите, така и между фактите.

Поради това обжалваното определение е законосъобразно. Жалбата е неоснователна.

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

  Потвърждава определение, постановено в съдебно заседание на 28.01.2020 г. по нчхд №113/19 г. на Районен съд Кубрат, с което съдът прекратил наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, в частта досежно обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК, на основание чл. 289, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                              Членове: 1.                                     2.

ДГ