№ 2448
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100501569 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца Д. М. Т. срещу решение № 19101 от 21.11.2023 г., постановено по гр. дело
№ 19305/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „С.Ф.“
АД осъдителен иск с правно основание чл. 242, ал. 1 КТ за сумата от 50597,06 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 11.04.2022 г., до
окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост, като са изложени твърдения, че съдът превратно е тълкувал събраните по
делото доказателства и е достигнал до грешни фактически изводи относно метода на
изчисление на претендираното допълнително трудово възнаграждение. Въззивникът счита,
че размерът на вземането следва да се изчисли по начина, посочен в офертата за работа,
която е била отправена от работодателя и приета от служителя, а не съобразно вътрешен акт
на работодателя, приет впоследствие, като заключението на ССЕ не може да бъде
кредитирано в цялост предвид неясните изводи на вещото лице по някои въпроси и
1
обстоятелството, че същото е изготвено единствено въз основа на представени от ответника
данни и документи. Твърди, че сключената от него сделка през третото тримесечие на 2021
г. не е такава с нисък брутен марж, нито с малка намеса на търговците, поради което по
отношение на стойността й не следва да се прилага коефициент за намаление 0,5, а
единствено множител 3 като сделка, сключена с нов клиент от Западна Европа. Счита, че
приносът на ищеца за сключване на сделката е неотносим въпрос към спора, доколкото
никой от вътрешните актове на работодателя не го въвежда като изискване към определяне
размера на допълнителното трудово възнаграждение. Ето защо, моли първоинстанционното
решение да бъде отменено, а предявеният иск за допълнително трудово възнаграждение да
бъде уважен изцяло.
Въззиваемият „С.Ф.“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.
Счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради
следните съображения:
По делото е безспорно обстоятелството, че между страните е сключен трудов договор за
длъжност „експерт, бизнес развитие“ след отправена от работодателя оферта от 13.11.2020
г., в която са посочени следните финансови условия на правоотношението: фиксирана
брутна месечна заплата от 3500 лв., както и променлива част от заплатата в размер на 2-6 %
от стойността на сключените сделки, въз основа на текущия план за възнаграждение на
екипа за бизнес развитие. В офертата е посочено, че за да бъде приета, ищецът следва да я
подпише и да сложи дата на писмото, където е посочено, но на приетия по делото екземпляр
на офертата както на английски, така и на български език липсват положени от Д. Т. подпис
и дата. По делото е представен двустранно подписан от страните трудов договор № 001240
от 18.11.2020 г., като в чл. 5 от същия е посочен размер на основното месечно трудово
възнаграждение на служителя от 3283,30 лв. (увеличено на 3578,80 лв. със заповед на
работодателя от 01.08.2021 г.), към което ще се начислява допълнително възнаграждение с
2
постоянен характер за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 %. В
сключения трудов договор не е уговорено заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за постигнати резултати с променлив характер, като е посочено, че
служителят се е съгласил с Вътрешните правила за работната заплата на работодателя
(които не са представени по делото и не се твърди от никоя от страните да имат отношение
към определяне и изплащане на претендираното допълнително трудово възнаграждение).
Между страните не се спори, че трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 327 ,ал.
1, т. 4 КТ, считано от 02.12.2021 г., като при прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца е бил изплатен бонус в размер на 4400 лв., но същият счита, че има вземане в по-
голям размер предвид отправената от работодателя преди сключване на трудовия договор
оферта.
Съобразно общите разпоредби на чл. 13 и чл. 14 ЗЗД (при липса на специални норми в КТ),
предложителят е обвързан от отправеното предложение до посочения в него срок или до
изтичане на обичайния срок, който е нужен, за да достигне приемането, като договорът се
смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. В случая липсват
доказателства ищецът да е приел изрично конкретната отправена оферта и това приемане да
е достигнало у работодателя, поради което не може да се приеме, че посочените в офертата
от 13.11.2020 г. условия са приложими към възникналото между страните трудово
правоотношение. Последното е уредено с двустранно подписан на 18.11.2020 г.
индивидуален трудов договор, в който са посочени вид и размер на дължимите трудови
възнаграждения и сред тях липсва променливо възнаграждение съобразно постигнатите
резултати в претендирания от служителя размер. Във връзка с доводите във въззивната
жалба следва да се отбележи, че в случая разпоредбата на чл. 66, ал. 2 КТ е неприложима,
тъй като не се касае до противоречие между условията в индивидуален и колективен трудов
договор, така че да се приемат за приложими по-благоприятните за служителя условия, а са
предложени финансови условия, за които липсват данни да са били приети и включени в
регламентацията на възникналото трудово правоотношение.
От друга страна, дори и да се приеме, че цитираната в исковата молба оферта е приложима
към трудовия договор на ищеца, то от съдържанието й не се установява възникнало в полза
на служителя вземане за допълнително трудово възнаграждение в твърд размер от 6 % от
стойността на сключените сделки, като е видно, че клаузата препраща към текущия план за
възнаграждение на екипа за бизнес развитие, който представлява вътрешен акт на
предприятието и е допустимо същият да бъде изменян в периода на трудовото
правоотношение по едностранната воля на работодателя. Съгласно трайната съдебна
практика (Определение № 292 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2891/2020 г., IV г. о.,
Решение № 762 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1412/2009 г., IV г. о., Решение № 100 от
08.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4564/2019 г., IV г. о., Решение № 176 от 10.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 3658/2017 г., IV г. о., и др.), когато възнаграждението за постигнати
резултати (бонус) е регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието и
критерий за получаването му е извършената работа (постигнати резултати), то се касае за
3
възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според
изработеното (арг. чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ). В този смисъл възнаграждението се дължи
само доколкото работодателят е определил условията и размера, в който ще се плаща,
съобразно колективните трудови договори (каквито в случая не са сключвани) и вътрешните
правила по чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ, като това възнаграждение не е с постоянен характер, а е
променливо и зависи изцяло от волята на работодателя. Съдът няма правомощие да
контролира преценката на работодателя да включи или не, евентуално до какъв размер,
определено с вътрешните правила или договори допълнително премиално възнаграждение.
С такива правомощия съдът разполага, когато плащането е уговорено като постоянен
елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и
качеството на вложения труд, но не от приемането и изпълнението на определени политики
от работодателя. Когато целевият бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не
е безусловно (какъвто е настоящият случай), сумите за допълнително материално
стимулиране не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение и такива суми се дължат
на работника само доколкото съответният ръководител ги е определил по размер и
изявлението за определяне на размера е достигнало до работника, но сумите не са
изплатени.
С оглед на изложеното, несъмнено е, че променливото допълнително трудово
възнаграждение за постигнати резултати се дължи при условия и в размер съобразно
предвиденото във вътрешните актове на работодателя, доколкото същото не е изрично
посочено и регламентирано в индивидуалния трудов договор на ищеца, а и отправената до
него оферта също препраща към приложимия текущ план за възнагражденията за
съответната длъжност. От приетите по делото доказателства се установява, че за процесната
2021 г. приложим е бил утвърден на 18.01.2021 г. от изпълнителния директор на „С.Ф.“ АД
План за възнагражденията на екип бизнес развитие на С.Ф. за 2021 г. (л. 76-80 от делото на
СРС), съобразно който право на допълнително възнаграждение през тази година имат само
експертите бизнес развитие, които са постигнали предвидената за тях квота за продажби за
дадено тримесечие (надхвърлили са 100 % от тази квота), като основното правило е, че
квотата е в размер на 45 пъти фиксираното брутно възнаграждение за експерта за
тримесечието и се основава на сбора от ефективните възлагания за това тримесечие. Между
страните не се спори, а и от приетото заключение на ССЕ е видно, че Д. М. Т. е изпълнил
квотата си единствено за третото тримесечие на 2021 г. със сключването на сделка с
действителна стойност на договора от 315057,04 евро (616198 лв.) – 119,64 % изпълнение на
квотата, като съобразно приложената в плана таблица за определяне размер на бонуса и
доколкото постигната квота е до 125 %, то дължимото допълнително трудово
възнаграждение е в размер от 1907,50 лв. (по-ниско от изплатеното на ищеца при
прекратяване на трудовото му правоотношение – 4400 лв.).
Регламентираните в приложимия План за възнагражденията правила предвиждат, че по
отношение на действителната стойност на договора при определяне основата за изчисление
на бонуса се прилагат множители, които са два типа – бустери (които водят до увеличаване
4
на стойността) и знаменатели (които водят до намаление на стойността). В заключението по
допуснатата в първоинстанционното производство допълнителна ССЕ е изяснено, че
клиентът по сключената от ищеца сделка през третото тримесечие на 2021 г. Теракуест е
нов клиент за дружеството от Западна Европа, поради което по отношение на тази сделка е
приложен множител 3 по бустер „Нетно ново лого за Западна Европа“, а по-големите
множители 4 по бустери „Лицензи“ и „Професионални услуги на Google облак“ в случая са
неприложими.
Същевременно, вещото лице изяснява, че в ответното дружество има предварително
одобрени ценови карти, в които е определена стойността на труда на всеки вид специалист,
с цел да се минимизира загубата при сключване на сделка от страна на търговците, тъй като
по-голяма част от тях са склонни да сключват сделки на всяка цена, т.е. с големи отстъпки
или с нисък брутен марж. Ето защо, освен бустери, в Плана за възнагражденията са
предвидени и знаменатели, които се ползват за намаляване на действителната стойност на
договора, когато се установи, че той е с уговорени ставки под ценовите карти или са
ангажирани специалисти с нисък брутен марж. Така в случая се установява, че за третото
тримесечие на 2021 г. средният брутен марж за дружеството е бил 53 %, а брутният марж
по сделката с Теракуест е бил 42 %, т.е. този договор е под средния брутен марж, поради
което освен множител 3 по бустер „Нетно ново лого за Западна Европа“ следва да се
приложи и множител 0,50 по знаменател „Профили с ангажиран нисък брутен марж“, така
че се получава ефективен размер на договора на посочената по-горе стойност от 315057,04
евро, респ. 616198 лв.
Настоящата въззивна инстанция намира, че доводите на въззивника за неприложимост на
знаменателя 0,50 са несъстоятелни – работодателят не е длъжен да информира
предварително служителите за приложимия брутен марж, а и същият действително е
предвиден като критерий в утвърдения План за възнаграждения за 2021 г., като е включен в
посочения знаменател „Профили с ангажиран нисък брутен марж“. В Плана за
възнагражденията действително е посочено, че ако два или повече множителя са валидни за
едно възлагане, се прилага най-високият, но това правило следва да се тълкува по
отношение на множители от един и същи тип – бустери или знаменатели, тъй като същите се
отнасят до различни характеристики на сключваните сделки. Напълно допустимо е по
отношение на една и съща сделка да са налице предпоставките за увеличение на стойността
по някой бустер (а когато са приложими повече от един, се прилага най-високият), като
едновременно с това да са налице и предпоставките за намаление по някой от
знаменателите, когато постигнатите условия по сделката не са добри. Да се приеме
обратното би означавало, че при сключена сделка в хипотезата на някой от бустерите е
невъзможно да се приложи знаменател за намаление на стойността й, дори когато условията
по нея са изключително лоши и не биха донесли голяма печалба на работодателя, което
противоречи на целта на предвидените множители, насочени към определяне на
действителната стойност на договора съобразно реалния приход, който същият би донесъл
на дружеството.
5
С оглед на изложеното, заключенията на основната и допълнителна ССЕ достигат до
правилния извод, че действителната стойност на сключената от ищеца сделка през третото
тримесечие на 2021 г., за което същият е достигнал квотата си, след прилагане на описаните
множители при установените от работодателя правила, е 616198 лв., като с оглед процента
на изпълнение на квотата до 125 % и таблицата на стр. 4 от Плана за възнагражденията,
дължимият на Д. Т. бонус е в размер на 0,5 от неговата месечна брутна заплата, т.е. 1907,50
лв. Крайният извод на вещото лице е, че определеният бонус за ищеца е в съответствие с
всички критерии от Плана за възнагражденията, като съдът кредитира изцяло заключенията
на двете експертизи, доколкото същите се основават на приетите по делото доказателства, а
експертните изводи са аргументирани обосновано и в съответствие със специалните знания
и компетентност на вещото лице. Във връзка с възраженията на въззивника следва да се
отбележи, че предвид характера на претендираното по делото вземане е напълно допустимо
заключенията да се основават изцяло на представени от ответника документи – след като се
претендира допълнително трудово възнаграждение, определяно от работодателя, то за
изчисление на размера му следва да се използват приетите от ответното дружество
вътрешни актове и налична информация за свършената от служителя работа през процесния
период, като същевременно ищецът не представя други доказателства (писмени или гласни),
които да разколебават изводите на експерта.
В основното заключение на ССЕ е посочено, че стойността на договора е намалена с
комисионното възнаграждение, което е било платено на друг посредник (външно лице) по
договора, като вещото лице е уточнило, че не е установило записано във вътрешните актове
на работодателя правило за приспадане на подобно комисионно възнаграждение, но дори и
без това намаление дължимият на ищеца бонус би бил по-нисък от платената от ответника
сума от 4400 лв., поради което това обстоятелство не влияе върху крайния изход по спора. В
Плана за възнагражденията не се предвижда размерът на допълнителното трудово
възнаграждение да зависи от конкретния принос на служителя, като страните не спорят, че в
случая подобен множител не е прилаган, поради което въззивният съд намира за
безпредметно да обсъжда дали ищецът е имал основен принос за сключване на процесната
сделка, респ. да анализира събраните в тази връзка гласни доказателства чрез разпит на
свидетели.
С оглед на изложеното, при установения дължим размер на допълнително трудово
възнаграждение в полза на Д. М. Т. от 1908 лв. и предвид извънсъдебно платената сума от
ответника за бонус в по-голям размер от 4400 лв., предявеният иск за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло. Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски за платено възнаграждение за един адвокат, като в хода на устните
състезания въззивникът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният съд
намира за основателно. Предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на
6
положения труд по процесуално представително във второинстанционното производство,
настоящата въззивна инстанция намира, че уговореният и платен от ответника хонорар за
подаване на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство пред СГС в
размер на 8918,58 лв. с ДДС е прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 3000 лв. с
ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19101/21.11.2023 г., постановено по гр.д. № 19305/2022 г. по
описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА Д. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „*******, *******1, да заплати
на „С.Ф.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3000 лв., разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7