РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Плевен, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:И. Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.Д. К. М.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224400600602 по описа за 2022 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе , съобрази
следното:
С присъда от 21.07.2022 г., постановена по НОХД № 2476/2019 г.,
Плевенският районен съд признал подсъдимия И. Н. Б. - роден на 17.07.1976
г., в гр. Л., адрес: гр. Ч.б., българин, български гражданин, женен, със средно
образование, не работи – пенсионер по болест, неосъждан, ЕГН ********** за
виновен в това, че в периода края на месец юли 2010 год. до 30.11.2010 год. в
гр.Ч.б., обл.Плевен, в условията на продължавано престъпление
противозаконно присвоил чужди движими вещи както следва:
В края на месец юли 2010 г. 1 бр. метална цистерна с размери 4x3x2
метра от дебелостенна ламарина 3 мм на стойност 1168,80 лв.;
В края на месец август 2010г. 186 бр. листи поцинкована ламарина с
размери 6x0.75 метра на стойност 1142,51 лв., 150 бр. метални греди - П-
профили на стойност 5665,97 лв.; 7 бр. противопожарни крана на стойност
181,44 лв.;
1
През месец септември 2010 г. 1734 бр. тухли-четворки - употребявани
на стойност 439,46 лв., 2000 бр. цигли - употребявани на стойност 495,36 лв.;
Края на месец септември 2010г. 1180 кг силов захранващ ел.кабел с
метална изолация, с алуминиево жило на стойност 3835,24 лв.; 37
кг алуминиево жило от същия вид ел.кабел на стойност 73,79 лв.; 9 бр.
метални тръби, Ф130 мм с дължина 15 метра на стойност 861,53 лв.; 12 тона
метални тръби Ф100 мм на стойност 4968 лв.; 8 м³ дърва за огрев на стойност
273,60лв.;
От началото на месец ноември 2010 до 30.11.2010 употребявани греди,
дъски, летви - 2 куб. метра на стойност 118,44 лв.; 5 бр. метални портални
врати с размери 4x2 метра на стойност 340,20 лв., всичко вещи на обща
стойност 19 290,74 лв., които вещи владеел по силата на договор за наем от
05.01.2010г. с „Еврокапитал България“ – АД – София, като обсебването е в
големи размери, поради което и на основание чл.206, ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК и го осъдил на „лишаване от
свобода“ за срок от една година като на основание чл.66 ал.1 от НК отложил
изпълнението на наложеното наказание с тригодишен изпитателен срок, като
на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за разликата до
57 935,50 лева.
Постановил веществени доказателства - 26 броя листа поцинкована
ламарина с размери 6x0,75 метра намиращи се на отговорно пазене в дома на
М. И. С. от гр. ************** да бъдат върнати на собственика им
„Еврокапитал България“ – АД – София .
Осъдил подсъдимия И. Н. Б. да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на
„Еврокапитал България“ – АД – София, представлявано от синдик адв. Н. Г.
сумата от 19 261,10 лв., представляващи размера на виновно причинените
вреди от престъплението, предмет на повдигнатото обвинение, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието – 30.11.2010г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 24 000 лева
отхвърлил гражданския иск като неоснователен.
Осъдил на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия И. Н. Б. да
заплати държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск в
размер на 770,45 лв. по сметка на Плевенски районен съд.
Осъдил на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия И. Н. Б. да
2
заплати направените деловодни разноски в полза на Районен съд – гр.Плевен
в размер на 4135,41лв.
Осъдил на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия И. Н. Б. да
заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза
на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 145лв.
Срещу присъдата в законоустановения срок била депозирана въззивна
жалба от подсъдимия И. Н. Б.. В нея се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата, както и че същата не е съобразена със
събраните по делото доказателства. Счита, че не са изпълнени указанията на
ОС при връщане на делото, относно съдържанието на обвинителния акт.
Счита, че Еврокапитал – България“ АД не му е предало с приемо-
предавателен протокол имота, което намира, че е било необходимо по силата
на договора за наем, сключен помежду им на 05.01.2010 г. Излага доводи, че
оценителните експертизи в досъдебното и съдебното производство посочват
различни стойности на причинените от деянието щети, предвид което намира,
че е следвало да бъде изменено обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК.
Счита, че в последната експертиза били оценени и вещи негова собственост.
Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение.
В законовия срок не са постъпили възражения от Окръжна прокуратура
гр. Плевен.
От „Еврокапитал-Бъгария“ ЕАД, в качеството му на граждански ищец,
представлявано от Н.А.Г. в качеството му на синдик, чрез адв. Н.Я., е
постъпила е молба в която моли съда да бъде отхвърлена въззивната жалба,
като присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Счита, че
правилно е уважен предявения от „Еврокапитал-България“ ЕАД граждански
иск за размера на присъдената сума. Претендира за присъждането на разноски
за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимия И. Н. Б. – адвокат А. поддържа въззивната жалба и моли съда
същата да бъде уважена Счита, че първоинстанционната присъда е
неправилна и незаконосъобразна. Намира, че обвинителният акт, с който е
повдигнато обвинението е същият, като при предходно производство, по
което делото е било връщано от ОС – Плевен за ново разглеждане, като в
него единствено са разменени местата на обсебените вещи. Счита, е не е
подписван приемо-предавателен протокол за предаване на помещенията от
наемодателя на наемателя, каквото намира за необходимо по смисъла на
сключен договор от 05.01.2010 г. Счита, че предвид различията, относно
размера на причинените щети в извършените в хода на досъдебното
производство и тези в хода на съдебното производство експертизи, е било
необходимо изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт,
каквото е изискването на чл. 287, ал. 1 НПК. Такова изменение не е било
извършено, което адв. А. намира за съществено процесуално нарушение.
Пред съда излага становище, че в последната експертиза били оценени и
3
вещи собственост на неговия подзащитен. Моли съда да отмени
постановената от първоинстанционния съд присъда и да постанови друга, с
която да оправдае подсъдимия Б. по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият И. Н. Б. поддържа казаното от своя защитник и твърди, че не
е виновен. В последната си дума моли да бъде оправдан.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. Плевен
оспорва подадената жалба. Намира присъдата за правилна, законосъобразна и
обоснована. Счита, че липсата на приемо-предавател протокол, както се
твърди от защитата, не поставя под съмнение авторството или извършването
на деянието. Счита, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на
чл. 287 НПК, тъй като не е налице съществено изменение в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Намира, че първоинстанционният съд е обосновал
защо кредитира едно от заключенията на вещите лица. Изразява становище за
доказаност на обвинението и моли съда да потвърди присъдата като правилна
и законосъобразна.
Плевенският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото
намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
надлежно легитимирана страна, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите във въззивната
жалба, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и след като
в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че присъдата следва да се потвърди поради следните
съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при следната фактическа
обстановка:
В град Ч.б. в УПИ V-2490, върху площ от 79 255 кв.м., е разположена
Петролна база, собственост на „Еврокапитал България" АД - София. Базата е
разположена и в нея били изградени и съществували Към началото на 2010 г.
в базата били разположени следните сгради: полумасивна сграда /ПМС/ с
разгърната застроена площ. от 40 кв.м./; паракотелно - сглобяема метална
конструкция с разгърната застроена площ от 240 кв.м.; ПМС-33 кв.м
портиерна - масивна сграда с разгърната застроена площ от 15 кв.м., ПМС 86
кв.м; ПМС - стол и баня от 180 кв.м., ПМС пакетажна работилница - 716 кв.м.
ПМС техническа работилница - 123 кв.м.; покрит навес - метална
конструкция с разгърната застроена площ от 126 кв.м.; покрит навес с
оградни стени с разгърната застроена площ от 240 кв.м.; метален склад с
разгърната застроена площ от 300 кв.м.; ПП депо с разгърната застроена площ
от 60 кв.м.; масивна сграда - помпено с трафопост с разгърната застроена
площ от 97 кв.м.; масивна сграда помпена станция с разгърната застроена
площ от 40 кв.м.; масивна сграда - помпено св.горива с разгърната застроена
площ от 164 кв.м.; масивна сграда - помпено мазутно с разгърната застроена
площ от 102 кв.м.; масивна сграда - помпено с разгърната застроена площ от
6 кв.м.; полумасивна сграда - свинарник с разгърната застроена площ от 84
кв.м.; полумасивна сграда с разгъната застроена площ от 28 кв.м.;
4
полумасивна сграда с разгъната застроена площ от 50 кв.м. В базата били
разположени и движими вещи, представляващи активи на дружеството й
описани по инвентарен номер, артикул и брой в устава на „Еврокапитал
България." АД , а именно - водопровод за ППЗ, кладенец, помпа потопяема,
ограда, рампа за разтоварване, резервоар 25 куб.м. бетонен, автомивка,
обваловка земно насипна, противопожарен басейн 1 и 2, пътища и площадки.
С договор от 01.05.2006г. „Н.П." ЕООД отдало под наем базата на „Хрисо
98" ООД - гр.Ч.б., представлявано от св. П.Й.С.. Предмет на договора били
помещения в Петролна база Ч.б. – склад сглобяем тип холандски - 300 кв.м.;
гараж с техническа работилница - 300 кв.м. и открит навес - 100 кв.м.
Наемната цена за ползване на трите сгради била 500 лв. месечно.
На 01.02.2008г. между „Н.П." ЕООД, „Еврокапитал България" АД и
„Хрисо 98" ООД било сключено споразумение, по силата на което страните
признали, че към 01.02.2008г. между „Н.П." ЕООД и „Хрисо 98" ООД
съществувал договор за наем, както и че с подписването на тристранното
споразумение всички права и задължения на „Н.П." ЕООД се поемат от „
Еврокапитал България" ООД, като последното дружеството го замества в
качеството на наемодател.
На 05.01.2010 г. в град София между подсъдимия Б., свидетеля С. и
представляващия „Еврокапитал България" АД - свидетеля-Д. П. Д., се провела
среща, на която страните се уговорили задълженията на „Хрисо 98" ООД да
се разсрочат, а договор за наем да се сключи с ЕТ„И. Б.". Подсъдимият Б.
обещал устно да стопанисва цялата база, а не само сградите по договор. С цел
да се използва втория наемател да съхранява и пази базата, представителят на
собственика се съгласил наема да бъде не 500 лв, както за „Хрисо 98" ООД, а
сумата от 300 лв, Трите лица се уговорили приемо-предавателните протоколи
да бъдат изготвени и изпратени на наемателя, който след подписването им да
ги върне на „Еврокапитал България" АД.
.
На 05.01.2010 г. между „Хрисо 98" ООД и „Еврокапитал България" АД
бил подписан анекс към договора за наем, по силата на който задълженията
на „Хрисо 98" ООД, се разсрочвали по определен план до 25.12.2010 г. На
същата дата - 05.01.2010 г. в град София бил подписан и договора с ЕТ „И. Б."
- гр.Ч.б.. Съгласно договора с ЕТ „И. Б." - гр.Ч.б. наемодателят предоставил
на наемателя за временно и безвъзмездно ползване следните свои собствени
помещения от петролна база Ч.б.: склад сглобяем: тип холандски - 300 кв.м.;
гараж с техническа работилница -300 кв.м. и открит навес -100 кв.м. Съгласно
чл. 1, ал.2 от договора отдадените под наем помещения следвало да бъдат
използвани за склад и търговска дейност. За ползването на помещенията
наемателят се съгласил да заплаща на наемодателя месечна наемна цена в
размер на 300 лв. В чл. 10 от договора било предвидено наемателят да ползва
наетия имот като полага грижата на добрия стопанин, а съгласно чл. 12 ал.1
същия е длъжен за своя сметка да осигури денонощна 24-часова охрана на
всички вещи, намиращи се на територията и сградите на петролната база.
Договорът за наем с ЕТ „ И. Б." -гр.Ч.б. бил сключен за една година. Приемо-
предавателните протоколи, към договора били изпращани многократно на
5
подсъдимия Б. по пощата, но се връщали в цялост с отбелязване, че не са
приети писмата с протоколите от адресата. Нееднократно в телефонни
разговори свидетелят Д. П. Д. приканвал подсъдимия да се яви в София и да
подпише протоколите, но И. Б. обещавал и не се явявал на уговорените
срещи.
През месец май 2010г. подсъдимият И. Б., възползвайки се от
обстоятелството, че владее цялата петролна база, започнал да се разпорежда
с всички обекти в базата, както и с материалите, от които са изградени
сградите в имота, като със свои.
При посещение в имота през месец май 2010г. свидетелят П.Й.С.
установил, че липсва закупен от него и от подсъдимия Б. силов кабел. Това
обстоятелство и факта, че подсъдимият започнал да се разпорежда с базата
като своя, довело до обтягане на отношенията помежду им и св. С. се
оттеглил от съвместната им дейност. Към месец май 2010г., при
посещението на свидетеля П.Й.С. в базата, сградите от фонда на
„Еврокапитал България“ били налични и в цялост.
В края на месец юли 2010г. подсъдимият И. Б. пътувал в лек
автомобил заедно със свидетелката Р.Н.П. с предишно фамилно име К., с
която имал интимни отношения. По време на пътуването подсъдимият Б. дал
указания по телефона на своя брат П. Б., наети от последния работници да
извадят метална цистерна /с размери 4х3х2 м от дебелостенна ламарина 3 мм/
и да я нарежат. Като пристигнали в град Ч.б., подсъдимият Б. и свидетелката
П. минали край базата и видели, че цистерната е извадена в присъствието на
П. Б.. До вечерта на същия ден цистерната била нарязана по нареждане на
подсъдимия И. Б. и предадена за скрап.
През месец август подсъдимият И. Б. наел трима работника и им
разпоредил да свалят ламаринените листове от покрива на сграда,
представляваща основен склад. Поцинкованите ламаринени листа били общо
186 броя с дължина 6 метра и ширина 0,75 метра, вълнообразни. По същото
време подсъдимият Б. наел свидетеля М. С. за източване на рибарниците в
базата, както и за извършване на транспортни услуги като шофьор. Пред
свидетеля М. С. подсъдимият Б. се представил за собственик на базата. По
време на демонтажа на покрива в базата пристигнали подсъдимият И. Б. и
свидетелят К. И. Д. . Последният бил собственик на 5 -тонен товарен
автомобил „Ивеко“. На мястото се намирал и втори товарен автомобил –
6
камион. По същото време внезапно в петролнатата база пристигнал
свидетелят Д. Д. за провеждане на среща с наемателя с оглед незаплатените
наемни вноски по договора. Свидетелят Д. забелязал обстоятелството, че
покрива на основата сграда – склад се разваля и попитал подсъдимия И. Б.
защо сваля покрива. Подсъдимият отговорил, че възнамерява да направи
ремонт и вместо ламаринения покрив сградата да бъде с покрив с
керемиди. Към момента на проверката от страна на представителя на
„Еврокапитал България“ АД всички сгради били налични и в цялост с
изключение на покрива на складово помещение, което не било предмет на
договора между ЕТ „И. Б.“- гр. Ч.б. и „Еврокапитал България“ АД.
Свидетелят Д. Д. не заподозрял намеренията на подсъдимия Б.. Същият ден
подсъдимият И. Б. наредил на свидетеля М. Б. С. да откара лично част от
поцинкованата ламарина в селскостопанска база в град К., а други около 60
броя ламаринени листове - на друго място, където по думите на свидетеля
имало басейн. Св. С. изпълнил нарежданията на подс. Б..
През този ден Петролнатата база била посетена и от оттеглилия се от
съвместната дейност с подсъдимия Б. - свидетелят П. С.. Свидетелят С.
видял, че по разпореждане на подсъдимия Б. се демонтира покрива на един от
складовете, който не е по договор с „Еврокапитал България“ АД. Свидетелят
С. попитал подсъдимия Б. „какво прави”, на което Б. отговорил, че е наемател
и може да прави каквото си иска с базата. Пред свидетеля С. подсъдимият Б.
признал, че два часа по-рано в базата дошъл представител на собственика –
свидетелят Д. Д. и подсъдимият го излъгал, че започва ремонт.
През същия по нареждане на подс. Б. били свалени метални
греди пелайзен /П профили/ от покрива на сградата склад и нарязани от
наети от подсъдимия лица с резак. Пелайзените общо 150 броя били
натоварени на товарните автомобили и откарани в К. в селскостопанската
база, в която били доставени по-рано на един курс ламаринени листове.
Подсъдимият И. Б. уговорил с купувач цената на строителните материали да
бъде сумата 3500 лв., което било лично възприето от св. М. С.
През същия месец подс. Б. наредил да започне изваждането на тръби,
които се намирали под земята в Петролната база и които били с различни
размери и дебелина, както и да се извадят пожарните кранове от седем шахти,
след което разпоредил да се предадат за скрап. Пред св. М. С. и останалите
7
работници подсъдимият Б. обещавал, че след продажбата на металните вещи
ще им заплати възнаграждение за извършената работа. Въпреки обещанието
си подсъдимият Б. не заплатил на работниците, а на свидетеля М. С. заплатил
20 лв. за единия курс на транспортиране на поцинкованата ламарина.
През месец септември 2010г. подс. Б. разпоредил на наетите от него
работници, вкл.и на свидетеля А.М.И., стените на част от сградите да бъдат
срутени и здравите тухли и цигли да бъдат подбрани , след което да бъдат
транспортирани до определени от Б. места и предадени при строга отчетност.
Подсъдимият Б. помолил свидетеля И.Б., управител на „Б.” ООД да складира
на площадката на дружеството временно тухлите. Свидетелят Б. се съгласил и
през месец септември 2010г. на 3-4 курса били докарани общо 1500 тухли
четворки. Складирането на тухлите станало в присъствието на свидетелите
С.М. и А.И.. Първият от тях присъствал като представител на свидетеля Б., а
вторият по нареждане на подсъдимия И. Б.. Подсъдимият изрично
разпоредил на свидетеля А. И. да записва бройките тухли и лицето, което ги
получава да се подписва срещу тях. Свидетелят М. присъствал на броенето на
тухлите и се подписвал в тетрадка срещу броя доставени тухли. Тухлите
престояли на площадката около две седмици, след което подсъдимият И. Б.
заедно с камион ги откарал в неизвестна посока. Пред свидетеля В.В.
подсъдимият Б. заявил, че „държи” бившата база Петрол и има стари тухли
четворки за продаване. Св. В. се съгласил да закупи 500 тухли и дал 100 лв.
на подсъдимия Б.. При посещение на базата свидетелят В. забелязал, че
всички съоръжения и сгради били разрушени, земята прокопана, цистерните
липсвали. Подсъдимият Б. му показал откъде да си вземе тухли.
Свидетелят В. и работниците му събрали около 250 броя здрави тухли и ги
откарали. Подсъдимият Б. се разпоредил с общо 1734 тухли четворки. По
аналогичен начин подсъдимият И. Б. се разпоредил с получените от
разрушаването на сградите цигли - 2000 броя, като наредил да
бъдат транспортирани и продадени по 20 ст. броя на различни лица.
Свидетелят М. В. Ц. закупил 1500 броя цигли общо на цена 300 лв. Сумата
била предоставена на изпратените от подсъдимия Б. лица от ромски
произход. Сред лицата бил и свидетелят А. И., който разполагал с камион и
извършвал различни дейности, възложени му от подс. Б. и пред когото
подсъдимият твърдял, че „базата е негова”.
В края на месец септември 2010г. подс. Б. помолил свидетеля М. Т. с
8
багера си да извърши изкопни дейности в базата с цел да се изкопае
захранващия кабел, който вървял под земята. При посещение в базата св. Т.
констатирал, че сградите били разрушени, липсвали покриви, врати, дограми,
стените били бутнати и раззидани, и като цяло сградите били негодни да
функционират. По указание на подсъдимия Б., който му показвал къде да
копае с багера, свидетелят Т. изваждал кабел с метална обшивка дебела
около 40-50 мм с различни размери. Подс. Б. заявил, че не разполага със
средства, с които да му заплати и предложил на св. Т. да вземе половината от
изкопания кабел. С оглед уговореното свидетелят Т. взел за себе кабел и
алуминий с тегло 20 кг, а полагаемата се част на Б. /с тегло 590 кг кабел и
отделно изчистения алуминий на жило- 20 кг/ бил предаден на свидетеля А.
И., изпратен от подсъдимия. Общото количество кабел изваден по нареждане
на подс. Б. било 1180 кг, а изваденото жило алуминий 40 кг жило.
През същия месец от двора на базата по нареждане на подсъдимия Б.
били извадени 9 бр. метални тръби ф 130 мм, с дължина 15 м и 12 тона
метални тръби ф 100 мм, като част от тях били откарани в пункт за
изкупуване на черни и цветни метали, а друга част – в дома на тъста на Б. в с.
****.
От началото на месец ноември 2010г. до 30.11.2010г. подсъдимият Б.
се разпоредил като със свои с 5 бр. метални портални врати, с размери 4х2
м, които били демонтирани по-рано, както и с дървения материал от
разрушените сгради – мартаки, греди и дъски общо в размер на 8 куб. м.
дървесина. Част от тях / 2 куб.м. дървесина/ предоставил на свидетеля И.
допълнително към паричното заплащане . През този период подсъдимият Б.
дал и разрешение на лице с прякор „М.” да демонтира 5 броя железни врати с
размери 2м на 4м срещу обещанието да му изплати определена парична сума.
След демонтирането на вратите, подсъдимият Б. ги предал в пункт за
изкупуване на черни и цветни метали на лице Петьо по прякор „П.” в гр.Ч.б..
През този период базата била посетена от свидетеля С., който констатирал
липсата на вратите. Пред свидетеля С. подсъдимият Б. заявил, че не знае къде
са вратите, но впоследствие свидетелят С. установил, че „М.” е действал по
поръчение на Б. и че вратите били предадени от подсъдимия в пункта за
изкупуване на метали в гр.Ч.б..
Междувременно отношенията между подсъдимия Б. и свидетелката Р.
9
П. се влошили. Последната уведомила по телефона представителя на
„Еврокапитал България“ АД, че „базата се разграбва”. Свидетелят Д. Д.
посетил имота в края на месец ноември 2010г. и констатирал, че обектът не се
охранява, а с изключение на портиерната и част от постройките в началото на
имота всички останали сгради били с разрушени покриви, металният склад
липсвал, работилницата и друг склад били съборени. Представителят на
дружеството „Еврокапитал България“ АД – свидетелят Д., възложил на
свидетеля А. Р. изготвянето на оценка на щетите нанесени в
сгради, находящи се в УПИ V - 2490, кв.180A по плана на град Ч.б.. При
посещение на място свидетелят Р. изготвил оценка и направил снимки на
сградите, които в оформен фотоалбум приложил към експертното си
заключение.
С жалба вх.№ 21.12.2010г. ощетеното юридическо лице „Еврокапитал
България“ АД сигнализирало на органите на МВР за случващото се със
собствеността им. В хода на проверката по случая бил предоставен и
приобщен по делото доклад - експертна оценка от 18.01.2011г. на оценителя
А. Р. ведно с фотоалбум на сградите в петролнатата база, направени от
свидетеля при огледа на имота. От експертната оценка се установява, че
пазарната стойност на щетите в сгради, находящи се във УПИ V - 2490,
кв.180A, гр.Ч.б., е в размер на 121 692 лв.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-
оценителна експертиза, която да установи стойността на присвоените вещи.
От заключението се установява, че общата стойност на употребявани
материали, комплектовки и вещи, описани в експертното заключение е
57 935.50 лв., а щетите, нанесени на описаните в заключението 12 сгради, при
отчитане на съответното овехтяване е 86695,12 лв., която сума е равностойна
на 361.23 минимални месечни заплати, определени от МС за 2010 г.
В хода на съдебното производство, първоинстанционния съд е назначил
комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза. В заключението на
вещите лица инж. С.С. и инж. А. С., са посочени сградите, съществували в
Петролната база и отразени в счетоводни документи на „Еврокапитал
България“ АД, както и тези от тях, на които били нанесени щети. В
заключението им е посочено, че към 2010 г. сградите са били амортизирани в
резултат на естественото износване на материалите и дълготрайността на
10
конструкциите, като стойността на сградите като вложени материали по
пазарни цени към момента на извършване на деянието е 110 458 лв.
От заключението на същите вещи лица по назначената допълнителна
инженерно-техническа и оценителна експертиза се установява, че пазарната
стойност на инкриминираните по делото вещи, а именно метална цистерна с
размери 4х3х2 м от дебелостенна ламарина 3 мм , 186 бр. поцинкована
ламарина с размери 6х0.75 м, 150 бр. метални греди пелайзен /П профили/, 7
бр. противопожарни крана , 1734 бр. тухли четворки употребявани, 2000 бр.
цигли употребявани, 1180 кг силов захранващ ел. кабел с метална изолация, с
алуминиево жило, 37 кг алуминиево жило от същия вид ел.кабел, 9 бр.
метални тръби ф 130 мм, с дължина 15 м, 12 тона метални тръби ф 100 мм,
дърва за огрев 8 куб. м. на стойност 384 лв, употребявани греди, дъски, летви
2 куб. м. на стойност 405 лв., 5 бр. метални портални врати, с размери 4х2 м ,
е била 5616,54 лв.
В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд,
предвид сериозната разлика в стойността на предмета на престъплението,
изчислен в експертизата от досъдебното производство и тази, назначена в
хода на съдебното производство, първоинстанционният съд назначил петорна
комплексна инженерно-техническа и оценителна експертиза. Според
заключението на вещите лица, пазарната стойност на инкриминираните по
делото вещи и обективирани в обвинителния акт, е 21767, 54 лв. с ДДС към
месец ноември 2010 г. Първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че
вещите лица са дали заключение за пазарната цена на вещите по
обвинителния акт от 1.12.2011г., по който е образувано НОХД№410/2011г. по
описа на РС-Плевен. По внесения обвинителен акт, по който е образувано
производството по НОХД №2476/2019г. по описа на РС-Плевен, не са
включени 12 броя ферми метални 11/1,5м на стойност 2203,20 лв, поради
което първоинстанционният съд е отчел, че пазарната стойност на вещите,
предмет на обвинението, е 19 290,74лв. Освен това, в заключението е
посочено, че разликата между посочената в обвинителния акт сума от
57 935,50 лв, , която е определена от съдебно –оценителна експертиза в
досъдебното производство и посочената в заключението на вещите лица в
хода на съдебното следствие стойност от 5616,54 лв., се дължи на различни
допускания за състоянието и степента на обезценяване на оценяваните вещи,
поради липса на оглед и различните допускания за идентифициране на някои
11
от обектите за оценка поради липсата на оглед.
Изводите на първоинстанционния съд, че така изложената фактическа
обстановка се установява от събрания доказателствен материал, а именно:
Гласни доказателствени средства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Д. П. Д., М. Б. С., И. Ц. Б., В. Д. В., М. В. Ц., М.И.Т.., К. И. Д.,
А.М.И., П.Й.С., М. И. С., К. А. Д., Р. Н.а, В. П. Т.; Н. Д. Н., Н. Н. П., дадени в
хода на съдебното следствие и от показанията им, дадени при разпитите им
на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото
чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 предл.2 от НПК, от
показанията на свидетеля С. В. М., дадени при разпита му на досъдебното
производство м приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането
им по реда на 281 ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК, от показанията на свидетеля М. К.
Р., дадени при разпита му пред друг състав на съда на 03.10.2014г. по НОХД
№388/2013г. по описа на PC-Ч.б., приобщени към доказателствата по делото
чрез прочитането им на основание чл.281 ал.1 т.2 предл.2 от НПК, от
писмените доказателства по делото, приобщени чрез прочитането им по реда
на чл.283 от НПК, експертното заключение от проведена комплексна
инженерно-техническа и оценителна експертизи с вещи лица инж. С. И.а С. и
инж. А. И. С.; петорна комплексна инженерно-техническа и оценителна
експертиза.
Първоинстанционният съд е направил правилна преценка на целия
доказателствения материал, въз основа на което е изградил и своите правни
изводи, които настоящият съдебен състав намира за правилни, обосновани,
законосъобразни и споделя напълно, поради което възприе фактическа
обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
Събраните по делото доказателства са обсъдени пълно и всеобхватно от
първостепенния съд, същите са анализирани и оценени правилно.
Правилно първоинстанционният съд е установил преминаването на
фактическата на власт върху находящи се в Петролната база в гр. Ч.б. сгради
и движими вещи между различни лица на различни правни основания,
позовавайки се на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства- копие на устав на „Еврокапитал България“ АД, копие на
договор за наем от 01.05.2006 г. между „Н.П.“ ЕООД и „Хрисо 98“
ООД,копие на споразумение от 01.02.2008 г. между „Н.П.“ ЕООД, „Хрисо 98"
12
ООД и „Еврокапитал България" АД; копие на споразумение от 05.01.2010г.
между „Еврокапитал България" АД и „Хрисо 98" ООД; извлечение от
инвентарен опис на активите на „Еврокапитал България" АД и от показанията
на свидетелите Д. Д. и П. С. Първоначално с договор от 01.05.2006г. „Н.П."
ЕООД отдало под наем базата на „Хрисо 98" ООД - гр.Ч.б.. Съдът
констатирал, че впоследствие на 01.02.2008г. било сключено споразумение
между „Н.П." ЕООД, „Хрисо 98" ООД и „Еврокапитал България" АД, по
силата на което страните признали, че към 01.02.2008г. между „Н.П." ЕООД и
„Хрисо 98" ООД съществувал договор за наем, както и че с подписването на
тристранното споразумение всички права и задължения на „Н.П." ЕООД се
поемат от „Еврокапитал България" АД, като последното дружеството го
замества в качеството на наемодател. В показанията си свидетелите Д. Д. и П.
С. споделили, че на 05.01.2010 г. в град София между тях и подсъдимия Б., се
провела среща, на която страните се уговорили задълженията на „Хрисо 98"
ООД да се разсрочат, а договор за наем да се сключи с ЕТ „И. Б.". От
показанията на свидетелите Д. Д. и П. С. се установява, че подсъдимият Б.
обещал устно да стопанисва цялата база, а не само сградите по договор, както
и да изплаща задълженията на П. С. срещу определена значително по-ниска
наемна цена от размера на наема, който дружеството би получило, ако
сградният фонд се охранява допълнително от други лица. Според показанията
на същите свидетели именно с цел да се използва втория наемател да
съхранява и пази базата, представителят на собственика се съгласил наема да
бъде не 500 лв./ както за „Хрисо 98" ООД/, а сумата от 300 лв. /за ЕТ „И. Б."/.
На 05.01.2010 г. между „Хрисо 98" ООД и „Еврокапитал България" АД бил
подписан анекс към договора за наем, по силата на който задълженията на
„Хрисо 98" ООД в размер на 10 200 лв., представляващи неизплатени наемни
възнаграждения, се разсрочвали по определен план до 25.12.2010 г. На същата
дата - 05.01.2010 г. в град София бил подписан и договор между „Еврокапитал
България" АД и ЕТ „И. Б." - гр.Ч.б. съгласно който наемодателят
„Еврокапитал България" АД предоставил на наемателя ЕТ „И. Б." - гр.Ч.б. за
временно и безвъзмездно ползване свои собствени помещения от петролната
база в гр. Черен бряг. Същото се установява и от показанията на св. Д. Д.,
дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, а
именно, че с договор между „Еврокапитал България“ АД, представлявано от
св. Д. П. Д. и ЕТ “И. Б.“ – гр. Ч.б. била отдадена под наем петролна база в гр.
13
Ч.б., представляваща поземлен имот: УПИ V-2490 от кв. 180А по плана на гр.
Ч.б. с площ по скица 79 255 кв. м. с прилежащите й към момента на
сключване на договора сгради, които свидетелят изчерпателно изброява в
показанията си, дадени в о.с.з. на 05.10.2020 г. пред първоинстанционния съд.
Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е кредититрал
показанията на св. Д. Д. и св. П. С., които водят до единствено възможният
извод, че през инкриминирания период Петролната база с находящите се в
нея сгради и движими вещи, била във фактическа власт на подс. Б., доколкото
същите са еднопосочни, непротиворечиви и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал.
Освен това правилно първоинстанционният съд е установил наличните
към началото на 2010 г. в Петролната база в гр. Ч.б., собственост на
„Еврокапитал България“ АД сгради и движими вещи, като е кредитирал
показанията на свидетелите Д. Д. и П. С., както и позовавайки се на
заключението на вещите лица инж. С. С. и инж. А. С. по назначената
инженерно-техническа и оценителна експертиза, доколкото същите са
непротиворечиви и в своята цялост допринасят за изясняването на
съществено обстоятелство по делото.
Възражението на подс. Б., изложено във въззивната жалба, както и това
на неговия защитник адв. А., представено пред съда в хода на съдебните
прения, касаещо липсата на подписан приемо-предавателен протокол между
„Еврокапитал България“ АД, представлявано от св. Д. П. Д. и ЕТ “И. Б.“ – гр.
Ч.б., в който да бъде описано състоянието на помещенията в момента на
предаването и приемането им, настоящият съдебен състав намира за
неоснователно.
Правилно първоинстанционният съд е приел на базата на събраните по
делото доказателства и кредитирайки показанията на св. Д. и св. П. С., че
подс. Б. е упражнявал фактическа власт върху сградите и движимите вещи,
находящи се в Петролната база. Действително, липсата на подписан приемо-
предавателен протокол не променя факта на наличието договорните
отношения между страните по договора и на фактическа власт от страна на
подс. Б. върху Петролната базата и находящите се в нея сгради и движими
вещи. От показанията на св. Д., приобщените по делото писмени
доказателства – копие от обратни разписки и приемо-предавателен протокол
14
от 05.01.2010 г. правилно първоинстанционният е констатирал многократното
изпращане по пощата на приемо-предавателните протоколи до подс. Б. по
пощата, но писмата се връщали в цялост с отбелязване, че не са приети
писмата с протоколите от адресата. В показанията си св. Д. споделя, че
неколкоратно в телефонни разговори с подс. Б. го подканвал да се яви в гр.
София, за да подпише протоколите,като същият обещавал ,но не се явявал на
уговорените срещи. Предвид изложенотонастоящата съдебна инстанция
споделя изводите на първоинстанционния съд, че неподписването на приемо-
предавателните протоколи се дължи на неправомерно поведение на подс. Б..
Състоянието на сградите към момента на сключване на договора между
„Еврокапитал България“ АД, представлявано от св. Д. П. Д. и ЕТ “И. Б.“ – гр.
Ч.б. се установява от показанията на свидетелите Д. и П. С.. Св. Д. споделя в
показанията си, дадени пред първоинстанционния съд, че през лятото на 2010
г., може би края на август направил посещение на петролната база в Ч.б. и се
срещнал с Б. в самата база. Забелязал демонтирането на металните ферми на
покрива – сградата била без покрив. Към момента на отдаването под наем на
имота въпросната сграда била в отлично състояние и имала покрив. В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие прочетени по реда на
чл. 281, ал 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, св. П. С. също споделя за състоянието на
базата, а именно, че към момента на предаването на базата във владение на
подс. Б., същата била в идеално състояние – в състоянието, в което я получил
по силата на прекратения си вече договор за наем, дори имала подобрение.
Освен това, същият споделил, че през месец май 2010 г. установил, че липсва
закупен от него и от подсъдимия Б. силов кабел. Според показанията на св. П.
С., към месец май 2010 г. сградите от фонда на „Еврокапитал България“ ЕАД
били налични и в цялост. Св. С. споделил, че отношенията му с подс. Б. се
обтегнали поради факта, че подс. Б. започнал да се разпорежда с базата като
със своя, поради което се оттеглил от съвместната им дейност. Доколкото
показанията на св. Д. Д. и П. С. са еднопосочни, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че същите
следва да бъдат кредитирани.
Първоинстанционният съд правилно е обсъдил показанията на св.
Р.Н.П., дадени по досъдебното производство приобщени към
доказателствата по реда на чл.281 ал.4 вр.ал. 1 т.1 от НПК, и е достигнал до
15
извода, че подс. Б. е извършил действия на разпореждане с принадлежащи на
„Еврокапитал България“ АД движими вещи. В показанията си св. П. споделя,
че през 2010 г. същата била с фамилно име К. и имала с подсъдимия Б.
интимни отношения. В края на месец юли 2010 г. тя и подс. Б. пътували
заедно в лек автомобил, като по време на пътуването подс. Б. дал указания по
телефона на своя брат св. П. Б., наети от последния работници да извадят
метална цистерна /с размери 4x3x2 м от дебелостенна ламарина 3 мм/ и да я
нарежат. Според показанията й, след като пристигнали в град
Червен бряг, подс. Б. и тя минали край базата и видели, че цистерната е
извадена в присъствието на подс. Б., като до вечерта на същия ден
цистерната била нарязана по нареждане на подс. Б. и предадена за
скрап.
При постановяване на обжалваната в настоящото производство
присъда, правилно първоинстанционният съд е кредитирал и показанията на
св. М. С., като непротиворечиви и съответстващи на доказателствената
съвкупност. От тях се установява извършване на действия на разпореждане от
страна на подс. Б. с принадлежащи на „Еврокапитал България“ АД вещи. В
своите показания, св. М. Б. С. споделя, че подс. Б. се представил за
собственик на петролната база и че лично св. е възприел как през месец
август подс. Б. наредил на трима работника, наети от него да свалят
ламаринените листове от покрива на сграда, представляваща основен склад,
като поцинкованите ламаринени листа били общо 186 броя с дължина 6 метра
и ширина 0,75 метра и били вълнообразни. Според показанията на свидетеля
М. С. по същото време подсъдимият Б. го наел за източване на рибарниците в
базата, както и за извършване на транспортни услуги като шофьор. В
показанията си, св. М. С. споделил, че по време на демонтажа на покрива в
базата пристигнали подс. Б. и св. К. Д. от гр. К..
Извършването на разпоредителни действия с движими вещи,
принадлежащи на „Еврокапитал България“ АД се установява и от
кредитираните в цялост от първоинстанционния съд показания на св. К. Д.,
който споделил пред органите на досъдебното производство, като
показанията му били приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1 т. 2 от НПК,
че бил нает от И. Б. да реже метална покривна конструкция от склад в
петролна база, находяща се в гр. Ч.б.. Споделя, че липсвала покривната
ламарина и били налични само фермите и П-лазайните, а подс. Б. му
16
възложил да реже П-лайзените с резак, така че фермита да бъдат цели, за да
могат да бъдат използвани за друг покрив.
Свидетелят Д. Д. в показанията си също споделя за възприети от него
неправомерни действия с принадлежащи на дружеството „Еврокапитал
България“ АД вещи, като настоящият съдебен състав споделя изводите на
първоинстанционния съд за кредитирането им, доколкото същите са
еднопосочни, логични и допринасят за изясняването в пълен обем на
извършеното деяние. Той споделя пред първоинстанционният съд, че
пристигнал в Петролната база през лятото на 2010 г. за провеждане на среща
с подс. Б., с оглед незаплатените наемни вноски по договора. Забелязал
демонтирането на металните ферми на покрива – сградата била без покрив.
Споделя, че Б. му казал, че извършва ремонтни дейности на покрива на най-
голямата сграда – склад от 700 кв.м. Забелязал, че на обекта имало камион с
вишка и повече от трима работници. Б. му споделил, че подготвя базата за
зимата и иска от Д. да го снабди със скица на имота, защото смятал да прави
склад на Топливо. Пред съда споделя, че възприел, че действително Б.
извършва ремонт на покрива тъй като имали устна уговорка Б. да ползва
всички сгради и отпътувал за София. Към момента на проверката от страна
на представителя на „Еврокапитал България" АД всички сгради били налични
и в цялост с изключение на покрива на складово помещение, което не било
предмет на договора между ЕТ „И. Б." - гр.Ч.б. и „Еврокапитал България „АД.
За демонтирането на покрива на сграда, находяща се в петролната база
се установява и от показанията на свидетеля М. С.. В показанията си същият
споделя, че в деня на посещението на св. Д. в Петролната база, подсъдимият
И. Б. му наредил да откара лично част от поцинкованата ламарина в
селскостопанска база в град К., а други около 60 броя ламаринени листове -
на друго място. Според свидетеля М. С., той изпълнил нареждането на
подсъдимия Б. и закарал поцинкованата ламарина.
От показанията на свидетеля П. С. се установява, че през същия ден той
също посетил Петролната база и видял, че по разпореждане на подсъдимия Б.
се демонтира покрива на един от складовете, който не е по договор с
„Еврокапитал България" АД. В показанията си, св. П. С. възпроизвел казаното
от Б., че два часа по-рано в базата дошъл представител на собственика -
свидетелят Д. Д. и подсъдимият го излъгал, че започва ремонт.
17
За извършването на действия по разпореждане с метални греди
пелайзен /П профили/ споделя св. П. С.. Същият лично възприел как подс. Б.
наредил да бъдат свалени от покрива на сградата склад и нарязани от наети
от подсъдимия лица с резак, като пелайзените общо 150 броя били натоварени
на товарните автомобили и откарани в К. в селскостопанската база, в която
били доставени по-рано на един курс ламаринени листове. А в показанията си
св. М. С. споделя, че възприел как подс. Б. уговорил цената на строителните
материали с купувача да бъде сумата от 3500 лв. Освен това през месец август
2010 г. подс. Б. му наредил да започне изваждането на тръби, които се
намирали под земята в петролната база и които били с различни размери и
дебелина, както и да се извадят пожарните кранове от седем шахти, след
което разпоредил да се предадат за скрап в пункта на П. с прякор „П." . Подс.
Б. обещавал, че след продажбата на металните вещи ще им заплати
възнаграждение за извършената работа, но въпреки обещанието си
подсъдимият Б. не заплатил на работниците, а на свидетеля М. С. заплатил 20
лв. за единия курс на транспортиране на поцинкованата ламарина.
В показанията си свидетелят А.М.И., приобщени към доказателствата
по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК,
споделя, че през месец септември 2010г, подсъдимият Б. разпоредил на
наетите от него работници, вкл. и на свидетеля А.М.И., стените на част от
сградите да бъдат срутени и здравите тухли и цигли да бъдат подбрани, след
което да бъдат транспортирани до определени от подс. Б. места и предадени
при строга отчетност.
За противоправното разпореждане с тухли, част от инвентара на
петролната база споделя в показанията си и свидетелят И. Ц. Б., приобщени
към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4
вр.ал.1 т.2 от НПК. Подсъдимият Б. го помолил да складира на площадката на
„Б." ООД временно тухлите. Б. се съгласил и през месец септември 2010г. на
3-4 курса били докарани общо 1500 тухли четворки. Складирането на тухлите
станало в присъствието на свидетелите С.М. и А.И., което се установява от
техните показания. Свидетелят Б. споделя, че тухлите престояли на
площадката около две седмици, след което подсъдимият И. Б. заедно с камион
ги откарал в неизвестна посока. За разпореждане с тухли, част от инвентара
на петролната база споделя и св. В.В.. Пред него подсъдимият Б. заявил, че
„държи" бившата база Петрол и има стари тухли четворки за продаване.
18
Според свидетеля В., той се съгласил да закупи 500 тухли и дал 100 лв. на
подсъдимия Б.. Освен това, в показанията си, св. В. е посочил, че при
посещение на базата същият забелязал, че всички съоръжения и сгради били
разрушени, земята прокопана, цистерните липсвали. Той и работниците му
събрали около 250 броя здрави тухли и ги откарали. Според свидетеля В.
подсъдимият Б. се разпоредил с общо 1734 тухли четворки, като по
аналогичен начин се разпоредил и с получените от разрушаването на сградите
цигли - 2000 броя, които били транспортирани и продадени по 20 ст. броя на
различни лица.
За противоправно разпореждане от страна на подс. Б. с цигли, правилно
първоинстанционният е достигнал до извода за осъществено такова, като се е
позовал на показанията на св. М. В. Ц., приобщени към доказателствата по
делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК, се
установява, че същият закупил 1500 броя цигли от подсъдимия Б. на цена 300
лв, като сумата била предоставена на изпратените от подсъдимия Б. лица от
ромски произход. В тази насока са и показанията на свидетеля А. И., който
също бил сред изпратените от Б. лица и който разполагал с камион и
извършвал всякакви дейности, възложени му от подсъдимия и пред когото И.
Б. твърдял, че „базата е негова".
Показанията на св. М. Т. сочат за извършено разпореждане от подс. Б.
със захранващия кабел. Споделя, че в края на месец септември 2010г.
подсъдимият Б. го помолил с багера си да извърши изкопни .дейности в
базата с цел да се изкопае захранващия кабел, който вървял под земята.
подсъдимия Б., който му показвал къде да копае с багера, изваждал кабел с
метална обшивка дебела около 40-50 мм с различни размери. Освен това, при
при посещение в базата св. Т. споделя, че констатирал, че сградите били
разрушени, липсвали покриви, врати, дограми, стените били бутнати и
раззидани, и като цяло сградите били негодни да функционират.
Според свидетеля Т. уговорката му с подсъдимия Б. била да му бъде
заплатено по 75 лв. на час, но подсъдимият Б. заявил, че няма пари и
предложил на свидетеля Т. да вземе половината от изкопания кабел. С оглед
уговореното, същият взел за себе кабел и алуминий с тегло 20 кг, а
полагаемата се част на Б. /с тегло 590 кг кабел и отделно изчистения
алуминий на жило- 20 кг/ бил предаден на свидетеля А. И., изпратен от
19
подсъдимия. Общото количество кабел изваден по нареждане на подсъдимия
Б. било 1180 кг, а изваденото жило алуминий 40 кг жило.
От показанията на свидетелите М., И. и М. С. се установява, че през
месец септември 2010г. от двора на базата по нареждане на подсъдимия Б.
били извадени 9 бр. метални тръби ф 130 мм, с дължина 15 м и 12 тона
метални тръби ф 100 мм, като част от тях били откарани в пункт за
изкупуване на черни и цветни метали, а друга част - в дома на тъста на Б. в
село ****. Според показанията на същите свидетели от началото на месец
ноември 2010г. до 30.11.2010г. подсъдимият Б. се разпоредил като със свои с
5 бр. метални портални врати, с размери 4x2 м, които били демонтирани по-
рано, както и с дървения материал от разрушените сгради - мартаки, греди и
дъски общо в размер на 8 куб. м. дървесина, като част от тях / 2 куб.м.
дървесина/ предоставил на свидетеля И. допълнително към паричното
заплащане. Според показанията на свидетеля П. С., дадени на досъдебното
производство, през този период подсъдимият Б. дал и разрешение на лице с
прякор „М." да демонтира 5 броя железни врати с размери 2м на 4м срещу
обещанието да му изплати определена парична сума, като след
демонтирането на вратите, подсъдимият Б. ги предал в пункт за изкупуване
на черни и цветни метали на лице П. по прякор „П." в гр.Ч.б..
Според показанията на свидетеля П. С. през този период той посетил
базата и констатирал липсата на вратите, като подсъдимият Б. заявил, че не
знае къде са вратите, но впоследствие свидетелят С. установил, че „М." е
действал по поръчение на Б. и че вратите били предадени от подсъдимия в
пункта за изкупуване на метали в гр.Ч.б..
От показанията на свидетелката Р.Н.П., дадени на досъдебното се влошилии
тя уведомила по телефона представителя на „Еврокапитал България" АД, че
„базата се разграбва". Според показанията на свидетеля Д. Д. същият посетил
имота в края на месец ноември 20 Юг. и констатирал, че обектът не се
охранява, а с изключение на портиерната и част от постройките в началото на
имота всички останали сгради били с разрушени покриви, металният склад
липсвал, работилницата и друг склад били съборени. Представителят на
дружеството „Еврокапитал България" АД - свидетелят Д., възложил на
свидетеля А. Р. изготвянето на оценка на щети, нанесени в сгради, находящи
се в УПИ V -2490, кв. 180А по плана на гр. Ч.б..
Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите Д. П. Д., М. Б.
С., И. Ц. Б., В. Д. В., М. В. Ц., К. И. Д., А.М.И., П.Й.С., М. И. С., К. А. Д., Р.
Н.а, В. П. Т., Н. Д. Н., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените
по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 предл. 2 от НПК, както и показанията на
20
свидетеля С. В. М., дадени при разпита му на досъдебното производство и
приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на
281 ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК, доколкото същите са последователно и логически
изложени, взаимно си кореспондират с приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства и със заключението на вещите лица по
назначената от първоинстанционния съд петорна комплексна инженерно-
техническа и оценителна експертиза. Настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, касаещи част от показанията на св. М. Т., а именно,
че се касае за техническа грешка в посочването на датата, на която подс. Б. го
е потърсил за съдействие – септември 2009 г. В останалата си част намира
същите за непротиворечиви и кореспондиращи си с доказателствената
съвкупност, поради което намира, че правилно първоинстанционният съд ги е
кредитирал частично.
Правилно първоинстанционният съд е ценил като незначителни
несъответствията в отделните детайли в показанията на свидетелите Д. Д., М.
С., И.Б., С. М., В.В., М. Ц., М. Т., К. Д., А. И., П. С., М. С.ски, Р. Н.а, В. Т., Н.
Н. относно брой, характеристики на движимите вещи, предвид
обстоятелството, предвид обстоятелството, че подс. Б. се е разпореждал по
различен начин с вещи, придобити от сградите в Петролната база.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на св. Г.Р.Й., доколкото същите са нелогични и
непоследователни и не кореспондират на доказателствената съвкупност.
Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд не е
кредитирал закючението на вещите лица инж. С.С. и инж. А. С. в частта в
частта, в която пазарната стойност на инкриминираните вещи е в размер на
5616,54 лв, тъй като вещите лица са приели неправилни допускания за
състоянието и степента на обезценяване на оценяваните вещи, както и поради
липсата на оглед на вещите са приели неправилни допускания за
идентифициране на някои от тях, но ги е кредитирал в частта в която е дадено
заключение, че която е дадено заключение, че има издадени разрешения за
строеж и съответно дадени строителни линии за всички постройки и
съоръжения в УПИ V-2490, кв.180а по плана на гр. Ч.б., който УПИ е парцел
за Петролна база, като всички сгради и съоръжения са нанесени и на
застроителния и общия регулационен план на промишлена зона на гр. Ч.б.,
одобрен със Заповед № 768/1989 год.
В тази връзка правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло
заключението по петорната комплексна инженерно-техническа и оценителна
експертиза като обективно и компетентно, касаещо пазарната стойност на
противозаконно присвоените вещи, доколкото е намерил същото за ясно,
21
научно обосновано, почива на детайлно изследване на данните по делото и е
изготвено от експерти със задълбочени научни знания, поради което следва
да се цени.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че
обясненията на подс. Б. не следва да се кредитират, доколкото същите
представляват негова защитна теза и не намират подкрепа в останалите
доказателства и доказателствени средства по делото.
В тази връзка, възражението на подс. Б. и неговия защитник адв. А.
касаещо стойността на причинените с деянието щети, настоящият съдебен
състав намира за неоснователно. Подс. Б. навежда доводи, че в последната
експертиза са оценени и вещи, които били негова собственост -пункт 6 и 7
тръба метална ф 130 х 5 с дължина 15 метра 9 броя и тръба метална ф 100 х 5
на стоиносдт 861.53 лева и 4 968.00 лева, като излага твърдения, че след
представени документи в РП гр.Ч.б. същите му били върнати от прокурор З.-
пункт 8 силов кабел с алуминиеви жила за напрежение -3835.24 лева, закупен
лично от него и свидетеля П. С. и по пункт 11 цистерна метална 24
куб.м.4хЗх2 на стойност 1168.80 лева която не е била в наличност в базата по
свидетелски показания на собственика на базата Д. Д.. Настоящата съдебна
инстанция не намира в кориците на делото подобно постановление, с което на
подс. Б. да са били върнати посочените вещи. Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира възражението на подс. Б. и неговият защитник
за неоснователни и некреспондиращи с доказателствения материал.
Относно възражението на подс. Б. и неговия защитник адв. А., касаещо
изменение на обвинението, предвид различните стойности, които различните
експертизи сочат като стойност на размер на причинените щети, настоящата
инстанция намира за неоснователно. В случая, настоящата съдебна инстанция
счита, че не е налице основание за съществено изменение обстоятелствената
част на обвинението, както не намери за необходимо прилагането на закон за
по-тежко наказуемо престъпление, които да обосноват необходимостта от
изменение на обвинението по чл. 287 НПК. Първоинстанционният съд
мотивирано е обсъдил разминаванията в стойностите на размера на
причинените щети, които дава всяко от заключенията на вещите лица по
назначените експертизи, както и причината на, която се дължи това.
От друга страна, по възраженията, касаещи съдържанието на
22
обвинителния акт, настоящият съдебен състав намира същите за
неоснователни. Разпоредбата на чл. 248, ал. 3 предвижда, че в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд не могат да се правят възражения за
допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са
били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително и
по почин на съдия-докладчик, или които са приети за несъществени. В хода
на проведеното разпоредително заседание пред първоинстанционния съд адв.
А. и подс. Б. са заявили, че считат, че не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на
подс. Б.. Предвид което, счита, че възможността им да навеждат доводи за
подобни нарушения е процесуално изчерпана. Освен това разпоредбата на чл.
320, ал. 2 от НПК предвижда, че с жалбата или протеста не могат да се правят
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
досъдебното производство, с изключение на тези, свързани с допускане,
събиране проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства.
Въпреки това и за пълнота на проверката на въззивната инстанция, следа да
се отбележи, че обвинителният акт отговаря на всички законови изисквания и
има всички необходими реквизити – по смисъла на чл. 246 от НПК.
В своята съвкупност събраните гласни доказателства обуславят
единствения възможен извод, че периодът на осъществяване на обществено
опасното деяние е от края на юли 2010 г., като голяма част от отделните
актове са реализирани предимно през месец август 2010г , когато по
разпореждане на подсъдимия металните покриви на сградите, находящи се в
имота, са били свалени и нарязани, циглите от други покриви - свалени и
продадени, дървесината в подпокривните пространства - свалени и
разпродадени, стените на отделните обекти били разрушени и тухлите, от
които били съградени - продадени до края на ноември 2010г.
Поради изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че от
анализа на събраните доказателства не се установиха такива, които да
променят изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелствата
налице ли е извършено престъпление по чл. 206 ал.3, пр.1, вр. ал. 1 вр. чл 26,
ал. 1 от НК, извършено ли е то виновно от подсъдимия, както и останалите
обстоятелства, описани от първия съд при изложение на фактическата
обстановка по делото. Съдът намери за обоснован крайния извод на районния
съд, че системата от доказателства, които взаимно се допълват, в съвкупност
водят до единствения и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
23
В теорията и съдебната практика се счита, че престъплението "обсебване"
е налице, когато деецът получи на някакво правно основание (определено
конкретно – било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо
предаване) чуждо имущество, да го владее или пази, но извърши с него
неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд
интерес, като недвусмислено манифестира промяната на отношението си към
него като към свое, засягайки възможността на собственикът на вещта да се
разпорежда с нея.
Безспорно се доказва от събраните по делото доказателства, че подс. Б. е
владеел Петролната база, в това число и инкриминарините вещи, собственост
на „Еврокапитал България“ АД на правно основание, а именно договор за
наем от 05.01.2010 г. , сключен между „Еврокапитал България“ АД,
представлявано от св. Д. П. Д. и ЕТ “И. Б.“ – гр. Ч.б. и устно споразумение
между св. Д., в качеството му на изпълнителен директор на „Еврокапитал
България“ АД и подс. И. Б.. От показанията на свидетелите П. С., който
споделя, че подс. Б. му казал, че е наемател на базата и ще прави с нея каквото
си поиска, св. В., който споделя, че Б. му казал, че „държи“ бившата база
Петрол, св. Р. П., която споделя, че знаела, че „прехвърлили“ базата на подс.
Б. също може да бъде установено наличието на фактическа власт от страна на
подс. Б. върху Петролната база и инкриминираните вещи. Правилно е
първоинстанционния съд е приел, че подс. Б. е владеел на правно основание
целият имот и движими вещи, които е следвало да пази и върне, като
принадлежащи на „Еврокапитал България“ АД.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява противозаконно
присвояване на чуждо имущество. В конкретния казус се е изразило в
извършването на действия на противозаконно имуществено разпореждане от
страна на подс. Б. с имущество на „Еврокапитал България“ АД, което се
установява от показанията на всички свидетели, чиито показания
първоинстанционният съд е кредитирал като достоверни, логични и
последователни, което се споделя и от настоящата съдебна инстанция, като
свид. М. С., който споделя, че подс. Б. им наредил да закарат ламарината, св.
П., която споделя, че Б. наредил да бъде извадена и нарязана метална
цистерна .
От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия Б. при
форма на вината пряк умисъл, като същият е предвиждал
общественоопасните последици от деянието, съзнавал е общественоопасния
им характер, както и това, че отнема движимата вещ от владението на друго
лице без негово съгласие, като е искал настъпването на тези последици.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието следва да бъде
подведено под чл. 206, ал. 3, доколкото общата стойност на предмета на
престъплението, предвид заключението на вещите лица по извършената
петорна експертиза е 19 290, 74 лв. , която сума е равностойна на 80,38
минимални месечни работни заплати, което съгласно ТР № 1/30.10.1998 г. на
ОСНК на ВКС надхвърля 70 минимални работни заплати.
Правилно пъроинстанционният съд е отчел, че предвид продължителния
24
период, през който е осъществявано изпълнителното деяние – юли 2010 г. -
ноември 2010 г., същото представлява продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Относно констатациите на първоинстанционния , касаещи приложението
на разпоредбата на чл. 216, ал. 5 вр. ал. 1 от НК, настоящата инстанция
намира, че за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в
конкретния случай унищожаването и повреждането са само форма на
извършване на разпореждането, което е елемент от състава на
престъплението по чл. 206 НК, поради което законодателят е изключил
самостоятелна отговорност по чл. 216 НК, дори и в случаите на чл. 206 НК.
При квалификацията на деянието следва да бъде отчетена крайната цел на
дееца, а именно противозаконно да присвои чужди движими вещи. Прекият
умисъл за това престъпление е възможен и когато унищожаването или
повреждането са само неизбежен междинен резултат от неговото деяние, и
това е начинът, по който деецът е решил да осъществи престъпния състав на
престъплевнието по чл. 206 НК.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна в частта, която
съдържа анализ на доказателствата, както и в частта, в която е приложен
материалния закон. Тя е законосъобразна и в санкционната част. Съдът е
ценил като смекчаващи отговорността обстоятелства – доброто процесуално
поведение на подс. Б. и значителният период от време - повече от 11 години,
който е изтекъл от извършването на деянието до постановяването на
съдебния акт. Настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че същият период не може да бъде ценен като
„разумен“ по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, каквато е и констаната съдебна
практика.
Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като
е определил наказание под най-ниския предел, предвиден в законовата
разпоредба на разпоредбата на чл. 206, ал.3 НК, като го е осъдил на една
година „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил
изпълнението на наказанието с тригодишен изпитателен срок.
Правилно първоинстанционният съд е оправдал подс. Б. на основание чл.
304 НПК по обвинението за разликата до 57 935,50 лв.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК правилно е постановил връщане на
веществени доказателства на техния собственик – „Еврокапитал България“
АД.
По отношение на предявеният граждански иска, правилно
първоинстанцият съд е приел, че доколкото е доказано авторството на
деянието, вината на подсъдимия и наличието на причинно-следствена връзка
между поведението на подс. Б. и настъпилата за гражданския ищец
имуществена вреда, както и с оглед изхода на делото, граджданския иск,
предявен от „Еврокапитал България“ АД следва да бъде уважен в размер на
19,261,10 лв. и е осъдил подс. Б. да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на
„Еврокапитал България“ АД, представлявано от синдик адв. Н. Г.
25
сумата от 19 261,10 лв., представляващи размера на виновно причинените
вреди от престъплението, предмет на повдигнатото обвинение, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието – 30.11.2010г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 24 000 лева е
отхвърлил гражданския иск като неоснователен.
Разноските са били изчислени правилно, като съдът е приложил
императивното правило на чл.189, ал.3 от НПК с оглед изхода на делото. При
цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, то
съдът счете, че същата следва да бъде потвърденa.
При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт не се констатираха основания за
неговото отменяване, Окръжен съд - Плевен намери, че същият следва да
бъде потвърден изцяло.
Пред настоящата инстанция гражданският ищец „Еврокапитал-България“
ЕАД, представляван от синдик Н.А.Г., е ангажирал писмени доказателства за
направени разноски за възнаграждение на повереника му в размер на 1100
лева. И претенцията за присъждането им съгласно изискването по чл. 189, ал.
3 от НПК е основателна.
Водим от горното и на основание чл.338 вр.чл.334,т.6 от НПК , Плевенски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.07.2022 г., постановена по НОХД №
2476/2019 г. по описа на Районен съд гр. Плевен.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Н. Б. с ЕГН ********** да заплати на
„Еврокапитал-България“ ЕАД, с ЕИК ******, представлявано от Н.А.Г. в
качеството му на синдик, сумата от 1100 лв., представляваща разноски за
повереник пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26