Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 184 / 16.02.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. №219 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Жалбоподателят
Н.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си АДД „Б. и партньори“,
с ЕИК ********* със съдебен адрес ***, представлявано от управителя адвокат Д.Б.,
е оспорил ревизионен акт (РА) №Р-020002290001924-091-001/15.10.2020г.,
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Н. К. Ж. на длъжност
началник-сектор „Ревизии“ – възложил
ревизията, и Ж.С.Д. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП
Бургас –
ръководител на ревизията, потвърден с решение №5/06.01.2021г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят
твърди, че РА е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалните
разпоредби. Твърди, че неправилно е формирана данъчната основа за облагане с
данък върху доходите по ЗДДФЛ и съответно неправилно е определен окончателния
осигурителен доход за довнасяне на здравни осигуровки по ЗЗО. Счита, че
неустановяването на конкретен вид на процесните доходи прави невъзможно
определянето на данъчната основа чрез извършване на ревизия по общия ред,
визиран в чл.112 от ДОПК. Сочи, че в случая не е доказан наличен доход от
конкретен източник и на практика с РА са обложени разходи, а не доходи на
лицето, което е недопустимо по аргумент от чл.2 от ЗДДФЛ, където е дефиниран
обекта на облагане – дохода. Отделно от това твърди, че установеният паричен
недостиг е определен като облагаем доход от други източници по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, а това обстоятелство е визирано в чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за
провеждане на ревизия по чл.122 и сл. и определяне на данъчна основа по чл.122,
ал.2 – ал.4 от ДОПК, което не е сторено. Иска оспорения РА да бъде отменен.
В
хода на съдебното производство жалбоподателят е починал и е направено искане съдът
да конституира като участници в производството неговите наследници. На
основание § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.227 от ГПК съдът конституира като
жалбоподатели в съдебното производство законните наследници на досегашния
жалбоподател Н.С.С.: И.И.С. - съпруга, В.Н.С. – пълнолетна дъщеря и В.Н.С. –
малолетна дъщеря, последната чрез законния й представител Ж.К.Х. – нейна майка.
В
съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват. Депозирана
е молба от АДД „Б. и партньори“, представлявано от управителя адвокат Д.Б. и
адвокат Г.Г., пълномощници на И.И.С., с която ангажират доказателства и искат
РА да бъде отменен. Претендират разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Жалбата
е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по
чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което
жалбата е допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Със
заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000220001924-020-001/02.04.2020г.
(л.325), изменена със ЗВР № Р-02000220001924-020-002/10.06.2020г. (л.329) и
изменена със ЗВР № Р-02000220001924-020-003/10.07.2020г. (л.333), издадени от Н.
Ж. - началник сектор при ТД на НАП – гр.Бургас е възложена ревизия на Н.С.С.,
която обхваща задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014 и от 01.01.2017г. до
31.12.2018г. и задължения за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. и от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.
Възложилият
ревизията орган е оправомощен от директора на ТД на НАП със заповеди №
РД-3/02.01.2020г. и №РД-360/29.06.2020г. (л.49-50) и (47-48).
Резултатите
от ревизията са обективирани в ревизионен доклад по чл.117 от ДОПК №
Р-02000220001924-092-001/24.08.2020г. (л.30-45). Въз основа на извършената
ревизия и съставения ревизионен доклад на основание чл.119, ал.2 от ДОПК органи
по приходите, определени в посочената разпоредба са издали ревизионен акт №
Р-02000220001924-091-001/15.10.2020г. (л.21-26). РА е обжалван по
административен ред с жалба вх.№ 94-Н-332/02.11.2020г. (л.51). Решаващият орган
- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.Бургас
при ЦУ на НАП е потвърдил обжалвания ревизионен акт с решение № 5/06.01.2021г.
С
оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира,
че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при
спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.
ФАКТИ:
С
РА на Н.С.С. са определени задължения за:
-
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
* в размер на 1 279,79
лв. за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г., тъй като органът по приходите е
установил, че през 2014г. получените от лицето източници на доходи/финансиране
не съответстват на имущественото и финансовото състояние – установено е
превишение в размер на 13 815,21 лв.
* в размер на 2 183,86
лв. за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., тъй като органът по приходите е
установил, че през 2017г. получените от лицето източници на доходи/финансиране
не съответстват на имущественото и финансовото състояние – установено е
превишение в размер на 23 680,77 лв.
* в размер на 2 205,19
лв. за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., тъй като органът по приходите е
установил, че през 2018г. получените от лицето източници на доходи/финансиране
не съответстват на имущественото и финансовото състояние – установено е
превишение в размер на 23 721,33 лв. и
-
здравно осигуряване – за самоосигуряващи се в размер на 958,02 лв. за периода
01.01.2014г. – 31.12.2014г., в размер на 1 682,38 лв. за периода
01.01.2017г. – 31.12.2017г. и в размер на 1 487,42 лв. за 01.01.2018г. –
31.12.2018г.
През
ревизирания период Н.С.С. е получил доходи от трудови правоотношения с „Механа
Петела“ ООД и „Село Зидарово 78“ ЕООД, доходи от управление и контрол във „В.
СС-2009“ ЕООД и доходи от продажба на МПС.
Н.С.С.
е притежавал две банкови сметки – в Банка Токуда АД – разплащателна сметка в
евро, открита на 25.05.2010г., закрита на 10.01.2018г. и в ОББ АД –
разплащателна сметка в лева, открита на 15.05.2014г.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД 2014г.
Жалбоподателят
не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г.
Установено
е начално салдо на парите в брой към 01.01.2014г. в размер на 155 461,69
лв. (декларирана от лицето налична сума в размер на 164 557 лв. намалена с
размера на установения недостиг за 201Зг. в размер на 9 095,31 лв.), а
крайното салдо на парите в брой към 31.12.2014г. декларирано от лицето е 150 557
лв. (л.258).
Установеното
начално салдо на парите по банкови сметки към 01.01.2014г. е 0 лв., а крайното
салдо към 31.12.2014г. е 9 978,76 лв.
Установените
при ревизията доходи на лицето, получени през 2014г. са в общ размер 3 165,25
лв., в т.ч.:
- по
договор за управление във „В. СС-2009“ ЕООД в размер на 2 665,25 лв.;
- доходи
от прехвърляне на имущество в размер на 500,00 лв. (продаден лек автомобил
Фолксваген Голф рег. № А 56 33 КХ, съгласно договор за покупко-продажба на МПС
от 31.03.2014г. – л.271);
Разходите
на жалбоподателя за 2014г. са в общ размер 11 906,39 лв., в т. ч.:
- разходи
за издръжка и живот в размер на 3000 лв. (съгласно декларирани от С. данни –
л.93, стр.2);
- разходи
от придобиване и подобряване на имущество в размер на 5 280,74 лв.
(придобит мотоциклет „Пиаджио“ модел „М45“ с peг. № А 49 44 В);
- внесен
капитал във „В. НС -2009“ ЕООД с ЕИК ********* - 100 лв.;
- разходи
за платени данъци, осигурителни вноски, такси и други публични задължения в
размер на 43,95 лв.;
- други
разходи в размер на 3 481,70 лв., установени от ПП VAT.
При
така посочените приходи и разходи ревизиращият орган е установил недостиг на
парични средства за 2014г. в размер на 13 815,21 лв., представляващи
превишаване на направените от лицето разходи спрямо приходите му за същия
период, който е квалифициран като облагаем доход от други източници, съгласно
чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.
Годишната
данъчна основа за доходите от други източници е определена по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, е намален
с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя
сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато
облагаемият доход по чл. 35 е включен при годишното изравняване на
осигурителния доход. Установено е, че сумата на дължимите вноски по чл. 40, ал.
5 от 330 е в размер на 1 017,22 лв.
С
разликата е формирана данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ за облагане на доходи
от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 12 797,99 лв.
Общата
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и дължимия данък за 2014г. са
определени както следва:
- годишна
данъчна основа на доходите по трудови правоотношения - 2 961,50 лв.;
- данъчна
основа по чл. 36 от ЗДДФЛ - за доходи от други източници по чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ – 12 797,99 лв.;
- обща
годишна данъчна основа — 15 759,49 лв.;
- данък
върху общата годишна данъчна основа — 1 575,94 лв.;
-
данък, подлежащ на приспадане (авансово удържан/внесен данък) - 296,15 лв.;
- данък
за довнасяне – 1 279,79 лв.
Върху
така установените допълнителни задължения са начислени и следващите се лихви за
забава в размер на 709,48 лв. на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175 от ДОПК.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД 2017г.
Н.С.С.
не е подал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г.
Декларираното
от жалбоподателя начално салдо на парите в брой към 01.01.2017г. е 60 057
лв., а крайното салдо на парите в брой към 31.12.2017г. е 43 057 лв.
(л.258).
Установеното
начално салдо на парите по банкови сметки на 01.01.2017г. е 15 945,78 лв.,
а крайното салдо към 31.12.2017г. е 12 862,71 лв.
Установените
при ревизията доходи на С., получени в 2017г. са в общ размер 7 669,28
лв., в т. ч.:
-
доходи по трудови правоотношения с „Механа Петела“ ЕООД с ЕИК *********, в
размер на 2 669,28 лв.;
-
доходи от прехвърляне на имущество в размер на 5 000 лв. (продаден лек
автомобил BMW 530 D XDRIVE с peг. № А 78 78 МТ, съгласно договор за
покупко-продажба на МПС от 15.08.2017г. – л.269, стр.2).
Разходите
на С. за 2017г. са в общ размер 51 433,12 лв., в т.ч.:
-
разходи за издръжка и живот в размер на 3 200 лв. (съгласно декларирани от
лицето данни – л.95, стр.2);
-
разходи за екскурзии, пътувания и други в размер на 2 151,41 лв.,
декларирани от лицето (л.95, стр.2);
-
разходи за платени данъци, осигурителни вноски, такси и други публични
задължения в размер на 671,03 лв.;
-
други разходи в размер на 18 670,97 лв. (извършени плащания на ПОС
терминал с дебитна карта от сметка № BG29UBBS80021023352840 -разплащателна сметка в лева в ОББ
(л.100-105) и съгласно справка от информационната система на НАП, програмен
продукт VAT);
-
разходи за наем на лек автомобил в размер на 26 769,71 лв., представляващи
преводи от банкова сметка *** Н.С. с № BG29UBBS80021023352840 в ОББ към
Eurolink е.К. за наем за лек автомобил Mercedes е рег.№ S-NK 8888 (л.101,
стр.2; л.102, стр.2; стр.103; стр.104; л.104, стр.2 и стр.105).
При
така посочените приходи и разходи от органа по приходите е установен недостиг
на парични средства за 2017г. в размер на 23 680,77 лв., представляващи
превишаване на направените от лицето разходи спрямо приходите му за същия
период, който е квалифициран като облагаем доход от други източници, съгласно
чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Годишната
данъчна основа за доходите от други източници е определена по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, е
намален с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за
своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато
облагаемият доход по чл. 35 се включва при годишното изравняване на
осигурителния доход. Установено е, че сумата на дължимите вноски по чл. 40, ал.
5 от ЗЗО са в размер на 1 842,17 лв.
С
разликата е формирана данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ за облагане на доходи
от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 21 838,60 лв.
Общата
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и дължимия данък за 2017г. са
определени както следва:
- годишна
данъчна основа на доходите по трудови правоотношения – 3 231,40 лв.;
- данъчна
основа по чл. 36 от ЗДДФЛ - за доходи от други източници по чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ – 21 838,60 лв.;
- обща
годишна данъчна основа – 25 070,00 лв.
- данък
върху общата годишна данъчна основа – 2 507,00 лв.
-
данък, подлежащ на приспадане (авансово удържан/внесен данък) – 323,14 лв.
-
данък за довнасяне – 2 183,86 лв.
Върху
така установените допълнителни задължения са начислени и следващите се лихви за
забава в размер на 545,40 лв. на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175 от ДОПК.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД 2018г.
Н.С.С.
не е подал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018г.
Декларираното
от него начално салдо на парите в брой към 01.01.2018г. е в размер на 43 057
лв., а крайното салдо на парите в брой към 31.12.2018г. е 12 057 лв.
(л.258).
Установеното
начално салдо на парите по банкови сметки на 01.01.2018г. е 12 862,71 лв.,
а крайното салдо към 31.12.2018г. е 138,12 лв.
Установените
при ревизията доходи на жалбоподателя за 2018г. са в общ размер 9 620,60
лв., в т.ч.:
-
доходи по трудови правоотношения със „Село Зидарово“ ЕООД с ЕИК ********* – 6
120,60 лв.;
-
доходи от прехвърляне на имущество в размер на 3 500 лв. (продаден
мотоциклет „Пиаджио“ модел „М45“ с рег.№ А 49 44 В за 500 лв. и лек автомобил Ауди
А6 2.5 TDI ALLROAD QUATRO с рег.№ А 10 55 КХ за 3 000 лв.).
Разходите
за 2018г. са в общ размер 77 066,52 лв., в т. ч.:
-
разходи за издръжка и живот в размер на 3200 лв. (съгласно декларирани от
лицето данни – л.96);
-
разходи за придобиване и ремонт на превозни средства 7 700 лв.,
представляващи 1/2 СИО от закупени лек автомобил Нисан Кашкай с peг. № СВ 15 83
МХ и лек автомобил Мерцедес Г 270 ЦДИ с peг. № СА 75 57 РМ);
-
разходи за екскурзии, пътувания и други в размер на 1 173,50 лв.,
декларирани от жалбоподателя (л.96);
- разходи
за платени данъци, осигурителни вноски, такси и други публични задължения в
размер на 325,27 лв.;
- други
разходи в размер на 33 506,18 лв. (извършени плащания на ПОС терминал с
дебитна карта от сметка № BG29UBBS80021023352840 /разплащателна сметка в лева в
ОББ (л.105 – 107) и съгласно справка от информационната система на НАП,
програмен продукт VAT);
- разходи
за наем на лек автомобил в размер на 31 161,57 лв., представляващи преводи
от банкова сметка *** № BG29UBBS80021023352840 в ОББ към Eurolink е.К. за наем
за лек автомобил Mercedes с рег.№ S-NK 8888 (л.107-110).
При
така установените приходи и разходи ревизиращият орган е констатирал недостиг
на парични средства за 2018г. в размер на 23 721,33 лв., представляващи
превишаване на направените от лицето разходи спрямо получените от него доходи,
който е определен като облагаем доход от други източници по смисъла на чл. 35,
т. 6 от ЗДДФЛ.
Годишната
данъчна основа за доходите от други източници е определена по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, е
намален с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за
своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато
облагаемият доход по чл. 35 се включва при годишното изравняване на
осигурителния доход. Установено е, че сумата на дължимите вноски по чл. 40, ал.
5 от 330 са в размер на 1 851,69 лв.
С
разликата е формирана данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ за облагане на доходи
от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 21 869,64 лв.
Общата
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и дължимия данък за 2018г. са
определени както следва:
- годишна
данъчна основа на доходите по трудови правоотношения – 7 457,30 лв.;
- данъчна
основа по чл. 36 от ЗДДФЛ - за доходи от други източници по чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ – 21 869,64 лв.;
- обща
годишна данъчна основа – 29 326,94 лв.;
- данък
върху общата годишна данъчна основа — 2 932,69 лв.;
-
данък, подлежащ на приспадане (авансово удържан/внесен данък) - 745,73 лв.
- данък
за довнасяне – 2 186,96 лв.
Върху
така установените допълнителни задължения са начислени и дължимите лихви за
просрочие в размер на 327,13 лв. на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175 от ДОПК.
По Закона за здравното осигуряване
Приходният
орган е установил, че Н.С.С. се е осигурявал в периода 2017г. и 2018г., както
следва:
- от
12.09.2016г. до 31.05.2017г. като безработен;
- от
01.06.2017 г. до 12.09.2017 г. в „Механа Петела“ ЕООД с ЕИК *********, с
осигурителен доход като салонен управител;
- от
12.09.2017г. до 15.06.2018г. като безработен;
- от
06.06.2018г. до 10.09.2018г. в „Село Зидарово 78„ ЕООД с ЕИК *********, като
управител на ресторант и
- от
10.09.2018г. до 31.12.2018г. като безработен (л.146).
Констатирано
е, че ревизираното лице не е осигурено на друго основание по чл. 40 ал. 1, ал.
2 и ал. 3 от ЗЗО за периодите 01.01.2017г.-31.05.2017г., 12.09.2017г.-31.12.2017г.,
01.01.2018г.-06.06.2018г. и за периода 10.09.2018г.-31.12.2018г., когато е бил
безработен, както и че за тези периоди се дължат вноски по реда на чл. 40 ал. 5
от ЗЗО. На посоченото основание за тези периоди са начислени авансови вноски за
здравно осигуряване.
При
определяне на окончателния осигурителен доход, органа по приходите е посочил,
че участват и установените доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6
от ЗДДФЛ в размер 13 815,21 лв. за 2014г., 23 680,77лв. за 2017г, и
23 721,33 лв. за 2018г., върху които следва да се довнесат здравни осигуровки.
Вследствие
на това е определена разлика за облагане, както следва:
- за
2014г.
•
доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ - 13 815,21 лв.;
•
общ годишен осигурителен доход – 13 815,21 лв.;
• доход
върху които са внесени или дължими авансови вноски – 2 930 лв.;
• изравнителен
доход – 10 885,21 лв.;
•
установени дължими вноски 8% върху изравнителен доход - 870,82 лв.;
• установени
дължими авансови вноски - 146,40 лв.;
• внесени
авансови вноски - 59,20 лв.
За
невнесените в срок авансови и окончателни здравно осигурителни вноски е
начислена дължима лихва по реда на чл. 175 ал. 1 ДОПК в размер на 568,72 лв.
- за
2017г.
• общ
годишен осигурителен доход, ограничен до максималния размер – 23 400 лв.;
• доход
върху които са внесени или дължими авансови вноски – 2 370,30 лв.;
• изравнителен
доход – 21 029,70 лв.;
• установени
дължими вноски 8% върху изравнителен доход - 1 682,38 лв.;
• установени
дължими авансови вноски - 159,79 лв.;
• внесени
авансови вноски - 159,79 лв.
За
невнесените в срок авансови и окончателни здравно осигурителни вноски е
начислена дължима лихва по реда на чл. 175 ал. 1 ДОПК в размер на 455,01 лв.
- за
2018г.
• годишен
доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ – 23 721,30 лв.;
• доход
върху които са внесени или дължими авансови вноски – 5 128,57 лв.;
• изравнителен
доход – 18 592,73 лв.
• установени
дължими вноски 8% върху дохода по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ – 1 487,42лв.;
• дължими
авансови вноски - 181,98 лв.
• внесени
авансови вноски - 181,98 лв.
За
невнесените в срок авансови и окончателни здравно осигурителни вноски е
начислена дължима лихва по реда на чл. 175 ал. 1 ДОПК в размер на 266,30 лв.
С
жалбата пред директора на дирекция „ОДОП“ против издадения ревизионен акт е
представен договор за наем на МПС от 24.03.2017., сключен между ЕТ „Евролинк“ (Eurolink e.K) – наемодател и „В.
СС-2009“ ЕООД – наемател, с предмет – временно и възмездно ползване на лек
автомобил Мерцедес S-500
с рег. № S-NK 8888,
като е посочено, че наетото МПС ще се ползва за служебен автомобил и наемателят
не може да го преотдава на трети лица и не може да го използва за таксиметрова
дейност, за обучение на шофьори или по друг начин, който предполага употребата
му от неустановен кръг лица. В раздел 2 „Срок на договора“ е договорено, че
договора влиза в действие от 24.03.2017г. и се сключва за срок от една година,
като е предвидено, че ако наемателят не изпрати писмено уведомление за
прекратяване на договора най-късно 30 дни преди датата на изтичане на срока на
договора, този срок се подновява автоматично за едногодишен период. В раздел 3
„Цени и начин на плащане“ е договорено, че при подписване на договора
наемателят заплаща на наемодателя гаранционна сума в размер на 23 000
евро, а месечната наемна цена за ползване на автомобила е в размер на
1 350 евро, платими от наемателя на наемодателя до 4-то число на месеца,
за който сумата е дължима (л.52-55).
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Ответният
орган изрично е заявил по делото, че в хода на ревизията на Н.С., приключила с
обжалвания ревизионен акт, не е издадено и не е връчвано уведомление по чл.124,
ал.1 от ДОПК на ревизираното лице, защото ревизионното производство не е водено
по предвидения в чл.122 и сл. от ДОПК особен ред, а е проведено по общия ред
(л.378).
Всички
задължения по ЗДДФЛ за 2014г., 2017г. и 2018г. са определени на основание чл.35,
т.6 от този закон, според която норма облагаемият доход е брутната сума на
облагаемите доходи, придобити през данъчната година от други източници, които
не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по
реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Ревизиращият орган
е приел, след анализ на установените приходи и разходи, че за всеки от данъчните
периоди е налице недостиг на парични средства, за които органът счита, че
представляват превишаване на направените от лицето разходи спрямо получените от
него доходи и го е квалифицирал като облагаем доход от други източници по
смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
За
да бъде обложен получен доход по ЗДДФЛ, в тежест на ревизиращият орган е да
установи размера на този доход, източника му, времето на получаването. В
процесния случай приходните органи само
са констатирали повече разходи от приходи, но не са извършили съответни
процесуални действия по събиране на доказателства в рамките на самата ревизия,
насочени към установяване на източника на обложения като доход, но всъщност
превишен размер на разхода.
Действително
в хода на ревизионното производство, след анализ на приходите и разходите на
ревизираното лице, органът може да установи превишаване на разходите над
приходите. Но установеното несъответствието между направени разходи и получени
доходи представлява разход за лицето, за който то няма достатъчно средства,
т.е. установява се недостиг на средства, а не доход. Така се е стигнало до
облагане на разходи на данъчно задълженото лица, което е в противоречие със
законоустановените принципи за облагането на доходите на физическите лица –
чл.2 от ЗДДФЛ.
Превишаването
на разходите над приходите на ревизираното лицето не може да се квалифицира
като облагаем доход от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, защото
данъчната основа за облагане ще бъде размерът на разхода на лицето, а не на
неговите доходи, както изисква законът.
Установено
несъответствие между разходи и приходи не може да се квалифицира и като
„източник на доход”, доколкото в правната уредба на данъчното облагане на
физическите лица липсва изрична законова презумпция в този смисъл.
Когато
ревизията е проведена по общия ред, доходът не може да се приеме като такъв по
чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, тъй като е с неустановен произход. Именно за такива случаи
законодателят, освен общия ред за установяване на данъци и задължителни
осигурителни вноски по гл. ХІV от ДОПК е предвидил и ред за извършване на
ревизионно производство при особени случаи, по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Когато
в хода на започнало по общия ред ревизионно производство се установи
превишаване на разходите над приходите на ревизираното лицето възниква основание
за прилагане на оборимата презумпция на чл. 123, ал.1 от ДОПК, която не изисква
установяване на източник на дохода, а го презюмира извън тези обстоятелства. Тази
презумпция ще е неприложима, ако въпреки установеното превишаване на разходите
спрямо доходите, ревизионното производство продължи по общия ред. От това
следва, че наличието на източник на доход на ревизираното лице, водещ до
превишаване на разходите над приходите му, не се презюмира в производство по
общия ред. Същевременно не може да се извърши облагане на дохода, тъй като няма
установен източник на този доход, който да бъде отнесен към хипотезата на
чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, а данъчна основа, която се равнява на превишаването на
разходи над приходи, представлява разход на данъчно задълженото лице.
В
ревизионното производство извършено по общия ред, поради липса на доход с друг
установен, но непосочен в закона източник, не може да се определи данък по реда
на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Несъответствие като процесното не подлежи на облагане
по общия ред, а единствено по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК и то при наличие на
регламентираните там предпоставки, вкл. несъответствието да е явно и
значително. В този смисъл е Тълкувателно решение № 11 от 3.12.2021 г. на ВАС по
т. д. № 3/2020 г.
Установената
незаконосъобразност допусната в ревизионното производство влече унищожаемост на
оспорения ревизионен акт изцяло, тъй като едни и същи фактически установявания
са обосновали изводите на органа като за наличието на дължим данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ, така и за дължими вноски за здравно осигуряване. Основата за
тяхното определяне отново е сумата на разхода, представляващ превишаване на
разходите над приходите през всеки от трите данъчни периода, а чл.40, ал.1 от ЗЗО изисква здравноосигурителната вноска на осигуреното лице да се определя
върху доход.
По
изложените съображения обжалваният ревизионен акт следва да бъде отменен
изцяло.
При
този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателите.
Такива своевременно са претендирани само от жалбоподателката И.И.С., чрез
нейните пълномощници в молба от 15.11.2021г.(л.396), където се искат разноски в
размер на платената държавна такса – 10 лв. Други искания за присъждане на
разноски в друг размер не са направени.
Мотивиран
от горното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
ревизионен акт №Р-020002290001924-091-001 от 15.10.2020г.,
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Н. К. Ж. на длъжност
началник-сектор „Ревизии“ – възложил
ревизията, и Ж.С.Д. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП
Бургас –
ръководител на ревизията, потвърден с решение №5/06.01.2021г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Дирекция „ОДОП” гр.Бургас при ЦУ на НАП да заплати на И.И.С. ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 10 (десет) лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: