Присъда по дело №512/2014 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ

 

към присъда по НОХД № 512/2014 год. на ЛРС,

VІІІ - ми наказателен състав

 

Срещу подсъдимият М.Й.А., било предявено обвинение за престъпление по чл.195 ал.1, т.2, т.4, пр.1 и 2 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 09/10.08.2011 год. в междугарието Летница-Дойренци при километър 72+000 при условията на повторност, като случая е немаловажен и в съучастие, като извършител със С.Ж.А. *** и М.А.М. ***. Търново, чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил „Опел Астра", с peг. № EH 1628 ВК, собственост на Данаил М. *** и техническо средство /чук и ножовка/ отнел чужди движими вещи - 12 бр. арматурни железа, всяко от които с дължина 3,50 и ф 10 мм; 12 броя арматурни железа, всяко от които с дължина 4 метра и ф 6 мм и 6 броя метални напречници с 36 бр. порцеланови изолатори за железобетонни стълбове, на стойност 258,34 лева, собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура град София, секция „Сигнализация и телекомуникации" гр. Горна Оряховица, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор.

            И за престъпление по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 09/10.08.2011 год. в междугарието Летница - Дойренци, при километър 72+000, в съучастие като извършител със С.Ж.А. *** и М.А.М. ***. Търново унищожил противозаконно чужди недвижими вещи-3 броя железобетонни стълбове, на стойност 654.22 лева, собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура град София, секция „Сигнализация и телекомуникации" гр. Горна Оряховица.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия М.А. като счита, че от събраните по делото доказателства безспорно били установени извършените от същия престъпления за които е предаден на съд. Излага, че безспорно се установявало, че същия заедно в съучастие с други две лица подсъдимите С.Ж.А.  и М.А.М. отнели чужди движими  вещи, подробно описани в обвинителния акт, собственост на ДП Национална копания железопътна инфраструктура София - секция Сигнализация и телекомуникации- гр. Горна Оряховица. Излага, че обстоятелствата,  че деянието подс. А. е извършил при условията на повторност след като е бил осъждан за друго такова престъпление, с други две лица, и че при извършване на деянието е използвал МПС и техническо  средство обуславят квалификацията и признаците на чл.195, ал.1 т.2, т.4 предл.1 и 2 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК. Излага, че по отношение на А. е повдигнато обвинение и по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно за противозаконно унищожаване на чужди движими вещи три броя железобетонни стълбове. Излага, че посоченото престъпление е било установено със свидетелските показания на разпитаните свидетели в хода на ДП и хода на съдебното следствие, и от заключението на в.л. по назначената експертиза. Моли съдът да признае подс. М.А. за виновен в извършване на двете престъпления, като му наложи предвиденото в закона наказание, а именно за престъплението по 216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, три месеца „Лишаване от свобода” което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, а за престъплението по чл.195, ал.1, т.2, т.4 пр.1 и 2 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК - шест месеца  лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Моли на осн. чл.23, ал.1 от НК на същия да бъде определено едно общо най - тежко наказание в размер на шест месеца  лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Излага, че настоящето деяние е извършено в изпитателен  срок на предходно осъждане по НОХД №365/2011 год. по описа на РС гр. Велико Търново и  счита, че на осн. чл.68, ал.1 от НК,  подсъдимия следва да изтърпи и отложеното наказание по посоченото НОХД в размер на четири месеца  лишаване от свобода. В този смисъл моли съдът да постанови своята присъда.

Подсъдимият М.Й.А., нередовно призован не се е явил в с.з. Във всички с.з. за подсъдимия А. се е явявала упълномощения от същия още в хода на ДП адв. К., която се е явила и в последното с.з. Съдът съобразявайки обстоятелството, че  подс.  М.А. в хода на ДП си е упълномощил защитник, който се е явявал във всички проведени с.з. по делото, както и като е съобразил обстоятелството, че същия е напуснал пределите на Р България и няма регистрирано влизане в страната, както и че местонахождението му не е установено, е намерил, че въпреки,  че на същия е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление за което присъствието му е задължително, предвид обстоятелството,  че на същия е известно, че срещу него има образувано ДП за което е упълномощил  защитник, както и като е взел предвид, че делото е образувано 2014г. и до този момент различни състави на ЛРС за провеждали с.з. по делото, като подсъдимия А. не се е явил нито веднъж, както и предвид обстоятелството, че същия си е упълномощил защитник, и че вероятно е уведомяван за проведените до този момент процесуално следствени действия по делото, е намерил, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото и е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал.3, т. 4, б.а от НПК, а именно в отсъствие на подсъдимия. Защитникът на подсъдимия адв. К. в пледоарията си е изложила, че не се доказвало по безспорен начин, че подзащитният й е  осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4 пр.1 и 2 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което моли съдът да го признае за невинен по така повдигнатото му обвинение. Излага, че от събраните по делото доказателства, и разпитаните по делото свидетели, никой от тях не бил посочил нейния подзащитен  като участник при извършването на престъплението за което е предаден на съд. Излага, че единствено от твърденията на двамата осъдени М.М. и С.А., се установявало, че той е участвал заедно с тях в извършването на престъпленията за които те са осъдени. Счита, че след като няма други доказателства  по делото, които да подкрепят твърденията на двамата свидетели, които са осъдени за извършването на това престъпление нямало как съдът да вземе своето решение единствено по твърденията на двамата осъдени. Излага, че видно от доказателствата по делото и обвинителния акт двамата осъдени са предали отнетите вещи с протоколи за доброволно предаване. Излага, че ако съдът все пак счете, че са събрани достатъчно доказателства, които да доказват, че подзащитният й е извършил престъпленията за които е предаден на съд, да бъде взето предвид, че причинените от престъпленията имуществени вреди са възстановени, както и че другите двама подсъдими по делото са осъдени за това деяние на 6 месеца лишаване от свобода, като единия от тях е при условията на опасен рецидив. Моли да бъде определено едно общо наказание за двете престъпления шест месеца лишаване от свобода. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал.1 от НК за изтърпяване на отложеното наказание по НОХД 365/2011 год. на РС Велико Търново. В този смисъл моли съдът да постанови своя съдебен акт.

От събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, от показанията на свидетелите С.Ж.А., М.А.М., Л.П.Ц., Д.Т.П., С.Г.Д. и Н.В.К., от заключението на в.л. Б. по назначените и реализирани в хода на ДП експертизи, от веществените доказателства  по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.Й.А. и свидетелите С.Ж.А. и М.А.М. били познати от дълго време. Подс. А. и св. А. ***, а св. М. ***. Тримата били безработни. От приложените по делото справки за съдимост се установява, че и тримата били осъждани за престъпления от общ характер, включително и за такива по Глава пета, Раздел І от особената част на НК.

Свидетелят Л.П.Ц. ***. Последният работел като механик по осигурителната техника при секция „Сигнализация и телекомуникация" гр. Горна Оряховица. Същият обслужвал района на междугарие Левски - Свищов. Със заповед на директора на ССТ за времето от 01.08.2011 год. до 27.08.2011 год., същият изпълнявал длъжността на началник участък Летница, като в това си качество контролирал работата на механиците в район Левски - Троян и Левски – Русаля - Дичин. Същият изпълнявал служебните си задължения на ж.п. гара Левски. На гарата имало компютър, който бил свързан с диспечера на ССТ Г. Оряховица. Чрез този компютър се проверявало всяка сутрин за наличие на повреди по осигурителната техника в района.

Сутринта на 10.08.2011 год., св. Ц. отишъл на работа, където установил, че на компютъра било отразено липса на телефонна връзка между гарите Летница -Дойренци. Този участък се обслужвал от свидетелят Д.П. и поради тази причина същият бил изпратен на място, за да провери причината за липса на връзка -междугарова, диспечерска и автоматична. Свидетелят П. заедно с още трима свои колеги тръгнал с личния си автомобил. Двама от колегите му, с които тръгнал останали на гара Дойренци, за да извършат обход в посока гара Летница, а свидетелят П., заедно с колегата си Емил Гетов отишли до ж.п. спирка Драсов, която се намирала по средата на въздушната линия. Св. П. забелязал, че на около един километър от ж.п. спирка Драсов, в посока с. Дойренци, липсвали 3 бр. бетонни стълбове, в които преминавали съобщителните връзки. На това място било установено, че бетона на стълбовете бил разбит и арматурата отрязана. Освен това св. П. констатирал липсата и на напречниците на стълбовете. Те били по два броя на стълб, като на двата напречника били монтирани порцеланови изолатора - 4 бр. на горния напречник и 8 бр. на долния напречник. Съобщителните проводници били набити на кълбо и захвърлени върху храстите. Свидетелят П. уведомил началника си - свидетелят Ц., за това, което констатирал на място, като след това възстановил съобщенията чрез временни връзки.

За констатираното посегателство върху съобщителната техника бил уведомен и свидетелят С.Г.Д.. По това време същият работел като оперативен работник при РУ „Транспортна полиция” гр. Горна Оряховица. В района, за който св. Д. отговарял попадало и междугарие Дойренци - Летница.

Свидетелят Д. бил уведомен по телефона на 10.08.2011 год., около 09.30 часа за прекъснатите съобщителни връзки. Същият за да установи точно къде са прекъснати връзките, предприел обход на района. В района на ж.п. спирка Драсов, Д. срещнал механиците от ССТ Горна Оряховица, които отговаряли за района. Именно от тях свидетелят Д. разбрал, че на километър 72+000 са съборени и начупени 3 бр. железобетонни стълба, като от тях била изрязана и взета арматурата им до нивото на земята, като от стълбовете липсвали и напречниците. Свидетелят Д. лично отишъл на посоченото място, където установил, че били начупени три броя железобетонни стълба, а арматурата от тях отрязана. С оглед на констатираното от него, същият предприел издирвателни мероприятия по установяване на извършителите. За целта св. Д. предприел проверки по пунктове за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали в с. Александрово, тъй като същото се намирало на три километра от местопроизшествието. По време на проведените от св. Д. мероприятия, същия получил оперативен сигнал, от който се установявало, че подс. М.А. и свидетелите М.М. и С.А., с лек автомобил „Опел Астра", с peг. № EH 1628 ВК, стопанисван от св. А. са били засечени в района на местопроизшествието. Св. Д. поканил трите лица в кметството на селото, където провел с тях беседа и снел от същите обяснения. При проведените разговори и тримата признали, че са ходили през нощта с кола в района на местопроизшествието, където с чук начупили бетона на трите стълба, а с ножовка срязали арматурата. Тримата посочили, че освен арматурата взели и напречниците на стълбовете, ведно с конзолите. Св. М.М. обяснил, че средството на престъплението - чук и ножовка се намирали в дома му в с. Александрово, а св. С.А. занесъл в дома си арматурата от стълбовете и напречниците. Посочените вещи били предадени от същите с протоколи за доброволно предаване.

Видно от заключението на назначената и реализирана в хода на ДП съдебно оценителната експертиза стойността на унищожените 3 бр. железобетонни стълбове е 654.22 лева, а стойността на отнетите движими вещи - 12 бр. арматурни железа с дължина всяко от тях 3,50 м и ф 10 мм и 12 бр. арматурни железа с дължина на всяко от тях 4 м и ф 6 мм, както и 6 броя метални напречници с порцеланови изолатори за железобетонни стълбове е 258.34 лева.

По отношение на св. М.А.М. делото е приключило със споразумение, като с протоколно определение №114/17.09.2014г. по настоящето дело, трети наказателен състав е одобрил споразумение, с което е признал М. за виновен в извършване на престъпления по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.1 и 2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1 б.б от НК и по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и при условията на чл.23, ал.1 от НК му е определил едно общо най-тежко наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначално строг режим в затвор.

По отношение на св. С.Ж.А. делото е приключило със споразумение, като с протоколно определение №13/18.02.2014г. по настоящето дело, трети наказателен състав е одобрил споразумение, с което е признал А. за виновен в извършване на престъпления по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, пр.1 и 2 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и при условията на чл.23, ал.1 от НК му е определил едно общо най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначално строг режим в затвор.

Предвид на изложените обстоятелства съдът приема, че подсъдимият М.Й.А. е осъществил  от обективна и субективна страна, признаците от състава на престъпление по чл.195 ал.1, т.2, т.4, пр.1 и 2 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 09/10.08.2011 год. в междугарието Летница-Дойренци при километър 72+000 при условията на повторност, като случая е немаловажен и в съучастие, като извършител със С.Ж.А. *** и М.А.М. ***. Търново, чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил „Опел Астра", с peг. № EH 1628 ВК, собственост на Данаил М. *** и техническо средство /чук и ножовка/ отнел чужди движими вещи - 12 бр. арматурни железа, всяко от които с дължина 3,50 и ф 10 мм; 12 броя арматурни железа, всяко от които с дължина 4 метра и ф 6 мм и 6 броя метални напречници с 36 бр. порцеланови изолатори за железобетонни стълбове, на стойност 258,34 лева, собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура град София, секция „Сигнализация и телекомуникации" гр. Горна Оряховица, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор.

Настоящата инстанция намира, че от събраните на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както и от заключението на в.л. по назначената и реализирана в хода на ДП експертиза, по безспорен начин е установено, че подсъдимия е автор на деянието по чл.195 ал.1, т.2, т.4, пр.1 и 2 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК за което е предаден на съд.

От обективна страна подсъдимия М.Й.А. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението за което е предаден на съд, чрез действие – като при условията на повторност, като случаят е немаловажен, в съучастие със свидетелите  С.Ж.А. и М.А.М., отнел чужди движими вещи – 12 бр. арматурни железа, всяко от които с дължина 3,50 и ф 10 мм; 12 броя арматурни железа, всяко от които с дължина 4 метра и ф 6 мм и 6 броя метални напречници с 36 бр. порцеланови изолатори за железобетонни стълбове, на стойност 258,34 лева, собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура град София, секция „Сигнализация и телекомуникации" гр. Горна Оряховица, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Т.е. подсъдимия е прекратил фактическата власт върху вещите и е установил своя фактическа власт върху тях.

 Деянието се квалифицира по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 от НК, тъй като кражбата е извършена чрез използване на МПС — лек автомобил „Опел Астра", с peг. № EH 1628 ВК, собственост на Данаил М. *** и техническо средство /чук и ножовка/.

Деянието се квалифицира по чл.195, ал.1, т.2 от НК, тъй като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор.

Подс. М.Й.А. е осъществил деянието при условията на повторност по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 от НК.  Видно от справката му за съдимост последният е осъждан със споразумение №696/03.10.2007г. по описа на ЛРС, влязло в законна сила на 03.10.2007г. за друго такова престъпление, като от изтърпяване на наказанието не е изтекъл предвиденият в чл.30 от НК петгодишен срок, което обуславя извършителство на настоящето деяние при условията на повторност, поради което квалификацията на престъплението е по чл.195, ал.1, т.7 от НК и случаят с оглед високата обществена опасност, както на деянието, така и на дееца не е маловожен.

От субективна страна подсъдимия е извършил посоченото по горе деяние виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Предвид на изложените обстоятелства съдът приема, че подсъдимият М.Й.А. е осъществил  от обективна и субективна страна, признаците от състава на престъпление по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 09/10.08.2011 год. в междугарието Летница - Дойренци, при километър 72+000, в съучастие като извършител със С.Ж.А. *** и М.А.М. ***. Търново унищожил противозаконно чужди недвижими вещи-3 броя железобетонни стълбове, на стойност 654.22 лева, собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура град София, секция „Сигнализация и телекомуникации" гр. Горна Оряховица.

От обективна страна подсъдимият А. в съучастие със свидетелите С.А. и М.  М. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението за което е предаден на съд, чрез действие – противозаконно унищожил чужди недвижими вещи-3 броя железобетонни стълбове, на стойност 654.22 лева, собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура град София, секция „Сигнализация и телекомуникации" гр. Горна Оряховица. Т.е. в резултат на действията на подсъдимия А. и свидетелите С.А. и М.  М. са настъпили гореописаните повреди на съответната посочена стойност. Следователно са изпълнени всички елементи от обективната страна на престъплението, като съгласно трайно установената съдебна практика, както и правната теория, за наличието на съставомерно такова деяние е необходимо и достатъчно съществуването на изброените обстоятелства.

От субективна страна подсъдимия А. е извършил посоченото по - горе деяние виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Настоящата инстанция намира, че подсъдимият А. е автор на посочените по - горе две деяния. В тази насока са събраните на досъдебното производство писмени доказателства и показанията на свидетелите С.Ж.А., М.А.М., Л.П.Ц., Д.Т.П., С.Г.Д. и Н.В.К., заключението на в.л. Б. по назначените и реализирани в хода на ДП експертизи и веществените доказателства  по делото.

Съдът намира, че в случая са налице всички съставомерни признаци от състава на престъпленията по чл.195 ал.1, т.2, т.4, пр.1 и 2 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК и по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите С.Ж.А., М.А.М., Л.П.Ц., Д.Т.П., С.Г.Д. и Н.В.К., като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и относими към предмета на доказване в настоящето производство. От показанията на тези свидетели се установява по безспорен начин описаната  по – горе фактическа обстановка. В подкрепа на установената по делото фактическа обстановка, са и приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и заключенията по изготвените в хода на ДП експертизи. Съдът кредитира заключенията на в.л. Б. по реализираните в хода на досъдебното производство съдебно – оценъчна експертиза и допълнителна съдебно – оценъчна експертиза и ги приема за научно обосновани и кореспондиращи със събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че и двете обвинения срещу подсъдимия са доказани  по безспорен и несъмнен начин, и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимия е автор и на двете престъпления за които е предаден на съд, поради което направените в тази връзка възражения от защитникът на подсъдимия се явяват неоснователни. Съдът намира, че липсва каквото и да било противоречие в показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните по делото доказателства. Съдът стигна до този извод съпоставяйки показанията на всички разпитани по делото свидетели, които са непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Неоснователно е възражението на адв. К., че от събраните по делото доказателства не се установявало участието на подзащитният й в престъпленията, и че единствено от показанията на свидетелите С.Ж.А. и М.А.М. се установявало неговото участие. Разпоредбата на чл.118, ал.1, т.1 от НПК, дава възможност, когато по отношение на обвиняем респективно подсъдим производството е прекратено или е завършило със влязла в сила присъда, същия да бъде разпитан и в качеството на свидетел по същото производство. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на тези две лица производството е приключило със споразумение, което има характера на влязла в сила присъда. В хода на съдебното производство по искане на прокуратурата тези две лица бяха разпитани в качеството на свидетели, като от показанията им по безспорен начин се установи участието на подсъдимия А. в извършването и на двете деяния. Съдът както е посочено и по – горе кредитира показанията на тези двама свидетели, тъй като начина, по който свидетелите изясниха фактите в хода на съдебното следствие, в това число и направеното от последните описание на събитията дава основание да се приеме, че показанията им са достоверни. В покрепа на техните показания са и показанията на св. Д., от които се установява, че в качеството си на оперативен работник при РУ „Транспортна полиция” гр. Горна Оряховица, отговарящ и за междугарие Дойренци – Летница извършил проверка по случая, като в това число провел и беседа с М.А., С.А. и М.М. и снел от същите обяснения. От показанията на този свидетел се установява, че при проведените разговори и тримата признали, че са ходили през нощта с кола в района на местопроизшествието, където с чук начупили бетона на трите стълба, а с ножовка срязали арматурата. Установява се, че и тримата споделели пред него, че освен арматурата взели и напречниците на стълбовете, ведно с конзолите. Ето защо съдът намира, че показанията на свидетелите С.Ж.А. и М.А.М. съответстват на показанията на останалите разпитани по делото свидетели относно главния факт на доказване, и че същите са логични, безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи и допълващи се помежду си, в съответствие с останалите доказателства по делото. Съдът намира, че всички свидетели, включително и посочените по -горе двама свидетели по идентичен начин описват подробно обстоятелствата преди, по време и след инкриминирания случаи в зависимост от това на коя част от протеклите събития са станали преки очевидци.

Предвид на изложеното, съдът квалифицира деянията, призна подсъдимия за виновен и за двете престъпления и го осъди.

            Фактическата обстановка приета за установена се изяснява от писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели и заключенията на в.л. по изготвените в хода на ДП експертизи.

Причини за извършване на престъпленията, се явяват стремежа към облагодетелстване по лесноосъществим и неправомерен начин,  ниската правна култура на подсъдимият и трайно изградените престъпни навици.

            При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия А., съдът взе в предвид обществената опасност на дееца и деянията, съдебното минало на същия, който към момента на извършване на деянието е бил осъждан, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на двете деяния.

Ето защо  настоящия състав на  основание чл.195, ал.1, т.2, т.4, предл, 1 и 2 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2  и чл.55, ал.1, т.1 от НК осъди А. на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

Ето защо  настоящия състав на  основание чл. 216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК осъди А. на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

Състава наложи именно такива наказания “Лишаване от свобода“ в  посочения размер вземайки предвид всички смекчаващи и отегчаващи  вината обстоятелства.

 Тъй като двете деяния са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е било от тях, то на основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи на подс. А. едно общо най-тежко наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

Съдът намира така наложеното общо най – тежко наказание на подсъдимия А. за справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянията и на автора им, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Тъй като настоящите деяния са извършени в изпитателния срок на наложеното на подсъдимия  А. наказание по Споразумение №84/12.04.2011г. по НОХД №365/2011г. по описа на РС гр. Велико Търново, в сила от 12.04.2011г., което при условията на чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години, в размер на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, съда присъди на основание чл.68, ал.1 от НК, подс. А. да изтърпи и това наказание при първоначален строг режим в затвор.

При този изход на процеса съдът осъди подс. А.,  да заплати   20.00 лева – една трета част от направените по делото разноски в размер на 60,00 лева, които да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч, представляващи разноски за експертиза.

При този изход на процеса съдът осъди подс. А., да заплати  на ЛРС сумата от 50,10 лв. представляваща разноски за в.л. и 50,00 лева, представляваща разноски за свидетели.

При този изход на процеса Веществените доказателства по делото: 1 брой чук с желязна дръжка и 1 брой ножовка, съдът отне в полза на държавата, като разпореди след влизане на присъдата в сила същите да бъдат унищожени.

Тъй като в хода на съдебното следствие веществените доказателства по делото: 12 броя арматурни железа, с дължина всяко от тях по 3,50 м и ф 10 мм; 12 броя  арматурни железа, с дължина всяко от тях по 4 м и ф 6 мм и 6 броя метални напречници с порцеланови изолатори за железобетонни стълбове – оставени на съхранение в Кметство с. Александрово, обл. Ловеч, не бяха представени пред съда, въпреки, че представителят на обвинението беше задължен с протоколно определение на съда да представи същите, и предвид становището на същия, че същите са унищожени и не могат да бъдат представени в съда, съдът по обективни причини не изпълни задължението си по чл.284 от НПК, и съответно не предяви тези веществени доказателства на страните, както и не се произнесе с присъдата за тези веществени доказателства.

            Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл. 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: