Решение по дело №107/2021 на Апелативен съд - Пловдив

_{Р Е Ш Е Н И Е}

^{№  260094}

Гр. Пловдив, 21 май 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, в смесен наказателен състав, в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:      

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БОЮКЛИЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                                      ИВАН РАНЧЕВ

при секретаря Нина Стоянова и с участието на прокурора Марина Белчева като разгледа докладваното от съдия Иван Ранчев ВНОХД № 107 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 51/13.11.2019г. по нохд № 484/19г. на Окръжен съд - Пазарджик подс. С.О.Й. е признат за виновен в това, че на 23 ноември 2017 г. в град П., ул. „Р.“ № *, ет. *, ап. *, умишлено е умъртвил малолетния Р.Н.Х., ЕГН **********,***, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, изр. 2, т. 6, изр.3, т. 12, изр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК и чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 НК го осъдил на двадесет и пет години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б.“а“ и б. „б“ от ЗИНЗС е определен на подсъдимия първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварителното „задържане под стража“ считано от 24.11.2017 г. до 13.11.2019 г.

Подсъдимият Й. е осъден да заплати на М.С.И. сумата от 15 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва върху посочената сума, считано от 23.11.2017г. до окончателното изплащане, а в полза на Окръжен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 600 лв., като искът до пълния предявен размер от 150 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият Й. е осъден да заплати на А.И.И. сумата от 5000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва върху посочената сума, считано от 23.11.2017г. до окончателното изплащане, а в полза на Окръжен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 200 лв., като искът до пълния предявен размер от 150 000 лева бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът се разпоредил с присъждането и на разноските по делото.

Против присъдата в законоустановения срок са подадени въззивни жалби от адв. Й.Д. и адв. Е.П.– защитници на подсъдимия С.Й., както и от гражданските ищци и частни обвинители М.И. и А.И., чрез повереника им адв. И.Д..

В жалбите на защитата са изразени оплаквания, свързани с приложението на материалния закон, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и определяне на наказанието. Предлага се преквалифициране на деянието в по – леко наказуемо престъпление по чл.122 или чл.124, ал.1 НК и намаляване на размера на определеното наказание. Молят и за намаляване на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.

Гражданските ищци и частни обвинители М.И. и А.И. обжалват присъдата с оплаквания за явна несправедливост на определеното на подсъдимия наказание и занижени размери на присъдените обезщетения по предявените граждански искове. Претенциите им са насочени към увеличаване на размера на наказанието до максимално предвидения такъв и уважаване на гражданските искове до пълните им предявени размери.

Предходен състав на Пловдивския апелативен съд с Решение №260036/03.11.2020г. по ВНОХД № 330/2020г. е отменил присъдата в частта, с която подсъдимият С.О.Й. е признат за виновен и осъден по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 НК, като е признат за невинен и оправдан по това обвинение, намален е размера на наложеното му наказание от „Доживотен затвор“  на 13 години и 4 месеца „Лишаване от свобода“, както и е осъден да заплати на М.С.И. и А.И.И. сумата от 2000 лв., направени от тях деловодни разноски пред тази инстанция.

По жалба на подс. Й. и неговия защитник – адв. С.Я., на частните обвинители и граждански ищци, чрез техния повереник – адв. Д. с Решение № 29 от 24.02.2021г. по к.н.д. №1027/2020г., 2 н.о. на ВКС е отменено изцяло решението на Пловдивския апелативен съд, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, за отстраняване на нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателна присъда по смисъла на чл.354, ал.3, т.3, вр. ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НПК. В тази връзка са дадени указания на другия състав на въззивния съд да положи дължимите процесуални усилия за коректното интерпретиране на фактите и приложимия материален закон.

В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив предлага жалбите на защитата и частните обвинтели да се оставят без уважение, тъй като присъдата е законосъобразна и обоснована, правната квалификация е съобразена със закона и определeното наказание е справедливо. Счита, че събраните доказателства не сочат деянието да осъществява съставите на чл.122 или чл.124, ал.1 НК, намира за правилни изводите на съда за осъществяването му при евентуален умисъл, а определеното наказание на подсъдимия и обезщетенията на гражданските ищци приема за справедливи.

Гражданските ищци и частни обвинители М.И. и А.И. се явяват лично и с повереник – адв. И. Д., като заявяват, че поддържат жалбата си. Според тях правилно съдът е приел, че доказателствата очертават евентуален, а не пряк умисъл в действията на подсъдимия. Излагат доводи, че биологичния баща на детето А.И., макар и в чужбина е подпомагал материално майката и детето. Молят да не се възприема изцяло становището на върховния съд по отношение на прекомерността на уважения граждански иск на биологичния баща на детото. Претендират увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание и уважаване на гражданските искове до пълния им предявен размер.

Подсъдимият С.Й. се явява лично, с новоупълномощевия си защитник – адв. А.А.и защитници – неговите родители М. и О. Й., като поддържат подадените жалби. Предлагат да не съобразяват указанията на ВКС, като считат, че е налице нарушение на материалния закон по отношение на изводите на съда за осъществяването на деянието с особена жестокост, както и че деецът е действал умишлено. В тази връзка обръщат внимание на заключението на изготвената по делото СМЕ по отношение на последователността на нанесените травми по главата и тялото на детето, както и съпричастността им към съставомерния резултат. Не оспорват, че Й. умишлено е причинил телесни повреди на малолетния пострадал, но считат, че отношението му към смъртта очертава непредпазливост, предвид на неговото последващо поведение, а доказателства за особена жестокост липсват. С доводи за оказана помощ на пострадалия, възрастта на подсъдимия и не до там влошените характеристични данни се иска намаляване на размера на наложеното наказание. Защитата намира присъденото на гражданския ищец А.И. обезщетение за завишено, поради дистанцирането му от детето, а преценката на обезщетението на М. А. предоставя на съда.

Подсъдимият изразява съжаление за стореното и твърди, че не е осъществил деянието умишлено.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с подадените въззивни жалби, изслуша становищата на страните и извърши цялостна проверка на правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Жалбите са неоснователни.

В Пазарджишкия окръжен съд срещу подс. С.О.Й. е внесен обвинителен акт, за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, изр. 2, т. 6, изр.3, т. 12, изр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

На проведеното разпоредително съдебно заседание е допуснато предварително изслушване на страните за разглежданенето му по реда на диференцираната процедура на Глава 27 от НПК, без да се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, като са разяснени на подсъдимия правата по чл.371 от НПК.

Подс. Й., подкрепен от своите защитници е изразил съгласието си делото да се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, като е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

Първоинстанционният съд, законосъобразно е допуснал разглеждането на делото по този ред, като на основание чл.372 ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК е установил, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Пострадалите М.И. и А.И. са конституирани като граждански ищци и частни обвинители, като са приети за съвместно разглеждане предявените от тях граждански искове срещу подсъдимия, за заплащане на причинените им от деянието по чл.116 от НК неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева, ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Гражданските ищци и частни обвинители са упълномощили за повереник – адв. И.Д. ***.

Окръжният съд, правилно е приел за установено от фактическа страна въз основа на събраните по делото доказателства следното:

На *., във В., А., бил сключен граждански брак между Н.Й.Х.и М.С. Я.. С. приела фамилно име след брака – Х.. Това се установява от акт за сключен граждански брак № * от *. на О. - П.

С Решение № 01-07-4 от 03.04.2017г. на О. – П. е признато чуждестранно удостоверение за развод под № *, постановено от Окръжен съд Й., В., Република А., на 17.10.2007г. Решението за развод е влязло в сила на 14.12.2007г., като е разтрогнат гражданският брак между българската гражданка М.С. Х. и Н.Й.Х.. По делото са приложени Решението на австрийския съд и превода му на български език.

В актове за раждане, издадени от О. - Пловдив, на Р.Н.Х., роден на ***г., и на А.Н.Х., родена на ***г., за родители са вписани: баща Н.Й.Х.и майка М.С. Х..

М. Х., чрез адв. И.Д., повереник на същата и по настоящето дело, подала заявление вх. № *от 19.05.2017г. до О. – П., район „З.“, с искане да бъде съставянето на акт за раждане на детето А.Н.Х., в който да се впише промяна в името на детето. С писмо изх. № *от 31.05.2017г. молителката била уведомена, че исканата промяна не може да се извърши по административен, а само по съдебен ред.

М. Х. подала такова искане и за сина си Р. Х.. С писмо изх. 7000 – 16079 от 29.05.2017 г. на кмета на Район „Ц.“ на О. – П., адв. И.Д., като повереник на М.С., бил уведомен, че не може по административен ред да бъде преиздаден акт за раждане и извършване на промяна в имената на малолетния Р. Х..

М.С. Х., в качеството си на майка и законен представител на малолетните си деца А.Н.Х. и Р.Н.Х., подала искова молба с посочено правно основание чл. 81а във връзка с чл. 15, 19, 75 и 76 от Закона за гражданската регистрация против О. - П. Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде задължена О. та да извърши промяна в актовете за раждане на децата, чрез заличаване като баща на бившия съпруг на ищцата, Н. Х., вписване на баща неизвестен и промяна в имената на децата по правилата на чл. 15 от ЗГР, съобразно личното име на майката. От представения препис на исковата молба не може да се направи извод кога същата е депозирана в съда, но с определение от 12.10.2017г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2017 г.

На досъдебното производство е представено писмо от О.В., ръководител на „О. ц. за деца и семейства“ – гр.П. Писмото, ведно с приложения, се намира на лист 88 и следващите от том първи на досъдебното производство. От същите се установяват следните обстоятелства:

На 08.11.2017г. А.И.И. посетил центъра, за да потърси помощ за здравословното състояние на детето си А.Н.Х.. А.И. заявил, че бил баща на двете деца, А. и Р. Х., и че към момента се водело дело за припознаването им от него. Твърдял, че майката на децата, М., била напуснала дома им предишния ден, 07.11.17г., като не се била прибирала след това. Разказал, че детето им А. била с изгаряния по цялото тяло. По този повод социален работник направил телефонна справка с личния лекар на детето, д-р П., която обяснила, че до този момент майката не била водила никое от двете деца на детска консултация.

В края на същия работен ден А.И. отново посетил центъра. Заявявил опасенията си, че М. била заминала доброволно за П. и няма да се прибере. Изразява съмнение дали сам би могъл да поеме грижата за двете деца.

На 09.11.2017г. А.И. за пореден път посетил центъра, като споделил, че имал колебания, относно отглеждането на двете деца. Получил подкрепата на своите близки за отглеждането на А., но не и за Р..

На същия ден била проведена среща с адв. И.Д., който разяснил, че делото, което се водело било за освобождаване на позицията „баща“ в удостоверенията за раждане на децата, а не за припознаването им от А.И..

На 16.11.2017г., пред социалните работници на центъра, А.И. за пръв път споделил, че най-вероятно не бил биологичен баща на детето Р. и не желаел да го припознава и да полага грижи за него.

Видно от удостоверения за раждане на децата – А. А. И. с дата на издаване 25.10.2018г. и на Р. А.И. с дата на издаване 17.10.2018г., като родители са вписани: майка – св. М.С. Х. и баща – А.И.И.. Тоест удостоврение за раждане на Р. И., в което е посочен като баща А.И. е издадено единадесет месеца след смъртта на детето.

Подсъдимият С.Й. ***,  криминално проявен, осъждан за деяния от общ характер, изтърпявал  ефективно наказание лишаване от свобода. Има семейство, с две деца, като съпругата му и децата живеят на ул. „Б.“ в гр. П.

През лятото на 2017 г. Й. се запознал във „Ф.“ с М. Х., която имала също две деца. Тя споделила, че не живее със съпруга си, който бил в Г. и не й изпращал пари. 

Подс. Й. ***, като двамата със св. М. Х. заживели на семейни начала в това жилище.

През деня св. М. Х. проституирала на пътя П. – П., като детето, малолетния Р., оставяла на А.Н.от с.Г., да се грижи за него срещу заплащане. Вечер вземала детето и се прибирали заедно с подсъдимия в апартамента на ул. „Р.“.

За краткото време, през което живели заедно, М. Х. на няколко пъти напускала подс. Й. и отивала при друг мъж – А.И. ***. Последният, по твърдения на М. Х., бил биологичен баща на децата й. При всеки от тези случаи, обаче, се връщала да живее при подсъдимия.

На 19 ноември 2017г. М. Х. се прибрала за пореден път при Й. и му споделила, че на същия ден се била скарала с А.И. и негови роднини, които я намерили на пътя. А. я бил ударил, като взел със себе си момиченцето А. /К./, а й оставил момченцето Р.. От този ден, подс. Й. гледал момченцето Р. през деня, когато майка му отивала да проституира.

В единия от дните, докато подсъдимият гледал детето, то плакало дълго. За да го спре Й. го ударил по лицето с шамар. На следващия ден, очите на детето Р. се подули и отокът посинял. Когато майката, М. Х., видяла това и попитала какво се е случило, подсъдимият й отговорил, че детето било паднало от леглото.

На следващия ден, когато детето отново плачело много, подсъдимият го захапал за едната буза, после за другата. За да престане на плаче детето Й. му нанесъл удари по лицето и тялото.

На 23 ноември 2017 година, М. Х.  трябвало да се яви в РУ МВР П. Тя помолила чичото на подсъдимия, свидетеля Й., да я закара с автомобила си и да я върне.

На същия ден, около 15.00 часа, М. Х. се прибрала от гр. П. и отново отишла на пътя, за да проституира, а подсъдимият Й. се прибрал с детето Р. в апартамента на ул. „Р.“.

Детето отново започнало да плаче. Подсъдимият опитал неуспешно да го успокои, вземайки го на ръце. Ядосан, ударил на детето няколко шамара, но то не преставало да плаче. Й. дръпнал силно детето за едната ръка и то паднало на пода. При това ударило задната част на главата си в ръба на спалнята. Й. вдигнал детето и го оставил на спалнята. Детето продължило да плаче. Подсъдимият отново го дръпнал да падне. При това детето отново се ударило главата отзад при падането. Й. отново го вдигнал и сложил на спалнята. Детето не преставало да плаче. Тогава подсъдимият нанесъл пет – шест юмручни удара по главата, гърба и корема на беззащитното пеленаче. Впоследствие детето поплакало още малко и заспало.

След около час, Й. забелязал, че детето диша трудно. Напръскал го с вода и се опитал да го събуди, но не успял. Тогава подсъдимият позвънил на св. Х. по телефона, като й казал веднага да се прибира в къщи. Подс. Й. бил пробвал  с изкуствено дишане да помогне на детето, но то продължавало да спи и да диша тежко.

Х. се прибрала след около половин час в апартамента и като видяла, че Р. не се събужда, позвънила на чичото на подсъдимия да ги закара до болница. Непосредствено след пристигането на свид. Й. с автомобила, всички се отправили към болницата. 

Там, след  преглед, била установена смъртта на детето Р.. Било съставено съобщение за смърт № * от 24.11.2017г. На основание съобщението за смърт бил издаден акт за смърт на Р.Н.Х. - № * от 24.11.2017г. от О. - П.

От „Спешна помощ“ бил подаден сигнал до оперативната дежурна част на РУ на МВР – П., като на местопроизшествието пристигнала оперативна от разследващ полицай и полицейски служители. 

Непосредствено след пристигането им, за времето от 21.40ч. до 22.03ч. бил извършен оглед на кабинет на Спешно отделение в МБАЛ – П., където се намирал трупа на детето. Бил съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.11.2017г. и фотоалбум. Така на практика е извършен оглед на помещението и трупа на пострадалото дете. Било образувано досъдебно производство .

Оглед бил извършен и при аутопсията на трупа на детето, за което бил съставен Протокол от 24.11.2017г., ведно с фотоалбум.

На 24.11.2017г. бил извършен и оглед в дома на ул. „Р.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, обитаван от Й. и Х.. С надлежно изготвения протокол било иззето черно полиетиленово топче, за което подс. Й. лично вписал в огледния протокол: „черното топче което намерихте е марихуана, мое е, нямам възражения към действията на полицията“.

Назначената химическа експертиза дава заключение, че съдържанието на обект №1 е – 5-флуоро-ADB и не представлява наркотично вещество по смисъла и разпоредбите на ЗКНВП. Идентифицираното вещество, по своята химическа структура се отнася към синтетичните канабиноиди /така наречените дизайнерски наркотици/.

Назначената СМЕ за оглед и аутопсия на труп дава заключение, за причината за смъртта, за вида, характера и механизма на причиняване на травматичните наранявания на пострадалото дете, а именно:

Тежка закрита черепно мозъчна, гръдна и коремна травма; субарахноидален кръвоизлив; тежък мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване; многофрагментно счупване на черепа в тилната област /кост/; контузия на десния бял дроб; разкъсване на черния дроб; кръвоизливи около десния бъбрек и ретроперитонеалното пространство; остър венозен застой във вътрашните органи; множество охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците.

Причината за настъпването на смъртта на Р. е тежка закрита черепно мозъчна, гръдна и коремна травма, довела до нарушаване на функцията на жизненоважните мозъчни центрове и спиране на сърдечната дейност и дишането.

Смъртта е настъпила бавно – за минути до час, след нанасянето на закритата черепно-мозъчна травма. Тя е настъпила малко преди детето да е транспортирано до Спешна помощ.

Констатирани са видими травматични увреждания, които са в резултат от действието на твърд, тъп предмет с известна сила, нанесени чрез удари с или върху такъв, които да говорят за насилие върху детето.

Травматичните увреждания /охлузвания и кръвонасядания/ са нанесени в различно време, от преди около 2-3 дни преди настъпването на смъртта. Поредицата на нанасянето на травматичните увреждания не може да се определи с точност, но последно е нанасянето на закритата черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, след което детето е изпаднало в безсъзнание, нарушили са се дишането и сърдечната дейност и е потърсена лекарска помощ.

Травмата в тилната област на главата е нанесена от предмет с ръб, който не е довел до охлузване или кръвонасядане, поради наличие  на коса у детето. Тази травма не е нанесена с ръка, не е от падане на терена, а детето е ударено с предмет или върху предмет, с ръб. Детето е понесло травма в областта на тила на главата и получената закрита черепно – мозъчна травма е от директен удар, а гръдната и коремната травми са резултат от енерционен механизъм, получен при горната травма, защото няма външни белези по гръдния кош и корема от травмиращ агент.

Травматичните увреждания /охлузвания и кръвонасядания/ по лицето, тялото и крайниците могат да се получат при удари с ръце.

Окръглените кръвонасядания по лявата предмишница и лявата подбедрица могат да се получат от хапане с уста от възрастен човек.

Наличието на кръвонасядания в областта на дясната плеврална кухина на гръдния кош и контузионното огнище в десния бял дроб и разкъсването на черния дроб с кръвоизлива около него и десния бъбрек са прижизнени.

По време на нанасянето на охлузванията и кръвонасяданията по главата, тялото и крайниците на детето, то е търпяло болки и страдания със значителен интензитет. След нанасянето на закритата черепно мозъчна травма, то е изпаднало в безсъзнание и не чувствало болка.

Не може да се определи точно броят на множеството удари, нанесени на детето, поради факта, че има припокриване на травматичните увреждания по лицето на детето.

Видно от заключението на допълнителна СМЕ, при настъпилото ПТП на 30.10.2017г. или друг последващ инцидент, но близо до тази дата, ако детето Р. е получило спукване на тилната кост, то тя до настъпването на смъртта на 23.11.2017г. би заздравяла и не би имало подобен костен дефект, който да доведе до констатираната при аутопсията многофрагментна фрактура /счупване/ на черепа в областта на тилната кост.

Ако при настъпилото ПТП на 30.10.2017г. се е получило спукване на тилната кост, то детето Р. би имало съответните оплаквания: гадене, повръщане, неспокойство, би плакало продължително, отказ от храна и други. Видно от свидетелските показания детето Р. е било спокойно, напълно здраво, кротко и послушно дете. То е нямало подобни признаци за повишен вътречерепен натиск /налягане/, за което то би било заведено на лекар.

Освен черепно-мозъчната травма, която е пряка причина за настъпването на смъртта, са налице и други телесни увреждания, като разкъсването на черния дроб, кръвоизливите около десния бъбрек и ретроперитонеалното пространство, които са довели до масивна вътрешна загуба на кръв за детския организъм и са могли да причинят смърт самостоятелно.

От заключението на назначената по делото КППЕ е видно, че към момента на извършване на инкриминираното деяние подс. Й. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие на това разбиране; За Й. липсват характерните клинични симптоми за наличие на „състояние на силно раздразнение“ или физиологичен афект; ниската регулация и ограничения контрол над импулсите, за които има данни от минало време, установените с психологичното изследване завишени стойности по скалите за агресия установяват предразположеност на подекспертния към агресивни и антисоциални прояви;  Й. може да реагира с агресия на всички стимули, които предизвикват фрустрация. Подобен стимул е възможно да бъде продължителен и неутешим детски плач.

Съдът е преценил, че гореописаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 НПК, от показанията на свидетелите, от представените по делото заключения на вещите лица и приложените писмени доказателства.

Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло и от настоящия състав на въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Й., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално-следствени действия, изясняващи значимите факти относно настъпилата смърт на малолетния Р. Х..

Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и е намерил тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви и ги кредитирал.

Обосновано са възприети от окръжния съд  и заключенията по назначените експертизи, като изготвени компетентно и от надлежните специалисти. В тази насока са и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от веществените доказателства. Поради това включването им в доказателствения материал е правилно и в съответствие с процесуалните изисквания.

 

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до закономерния извод, че те описват по един безспорен начин, приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка, въз основа на която е аргументирал и своите правни изводи.

Въззивният съд намира също за доказано по несъмнен начин повдигнатото срещу подс. С.О.Й. обвинение.

По делото са налице достатъчно доказателства за инкриминираните събития, които преценени в съвкупност са довели Пазарджишкия  окръжен съд до несъмнения правен извод за това, че подс. С.Й. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.6, пр.3, т.12, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б.„б от НК, понеже на 23.11.2017г. в гр. П. умишлено е умъртвил малолетния Р.Н.Х. с ЕГН: **********, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив и особена жестокост.

От обективна страна е изяснено, че подсъдимият С.Й. на инкриминираната дата 23.11.2017г. се е грижил за малолетния Р. в дома си в гр. Пазарджик, докато по същото време майката на детето - М.И., с фамилия към този момент Х., е проституирала на пътя.

Около 15 часа детето започнало да плаче, като подсъдимият опитал неуспешно да го успокои, вземайки го на ръце. Ядосан, ударил на детето няколко шамара, но то не преставало да плаче. Й. дръпнал силно детето за едната ръка и то паднало на пода. При това ударило задната част на главата си в ръба на спалнята. Подсъдимият вдигнал детето и го оставил на спалнята. Детето продължило да плаче. Й. отново го дръпнал да падне. При това детето отново си ударило главата отзад при падането. Подъсдимият отново го вдигнал и сложил на спалнята. Детето не преставало да плаче. Тогава той нанесъл пет – шест юмручни удара по главата, гърба и корема на беззащитното пеленаче. Впоследствие детето поплакало още малко и заспало. След около час Й. забелязал, че детето диша трудно. Напръскал го с вода и се опитал да го събуди, но не успял. Тогава подсъдимият се обадил на св. И. по телефона, като й казал веднага да се прибира в къщи. Й. пробвал  с изкуствено дишане да помогне на детето, но то продължавало да спи и да диша тежко. Майката се прибрала след около половин час в апартамента и като видяла, че Р. не се събужда, позвънила на чичото на подсъдимия да ги закара до болница. Непосредствено след пристигането на св. Й. с автомобила, всички се отправили към болницата, където била установена смъртта на детето. 

От заключението на изготвената по делото СМЕ се установява, че при тези действия от страна на подсъдимия, на детето са били причинени тежка закрита черепно мозъчна, гръдна и коремна травма; субарахноидален кръвоизлив; тежък мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване; многофрагментно счупване на черепа в тилната област /кост/; контузия на десния бял дроб; разкъсване на черния дроб; кръвоизливи около десния бъбрек и ретроперитонеалното пространство; остър венозен застой във вътрешните органи; множество охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. Причината за настъпването на смъртта на Р. е тежка закрита черепно мозъчна, гръдна и коремна травма, довела до нарушаване на функцията на жизненоважните мозъчни центрове и спиране на сърдечната дейност и дишането.

По отношение на травматичните увреждания /охлузвания и кръвонасядания/ вещото лице е категорично, че те са нанесени в различно време, от преди около 2-3 дни преди настъпването на смъртта, като тяхната поредица не може да се определи с точност, но последно се явява нанасянето на закритата черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, след което детето е изпаднало в безсъзнание, нарушили са се дишането и сърдечната дейност и е потърсена лекарска помощ.

В медицинското заключение са детайлизирани механизмите на причиняване на травмите. Прието е, че травмата в тилната област на главата е нанесена от предмет с ръб, който не е довел до охлузване или кръвонасядане, поради наличие  на коса у детето, като тя не е нанесена с ръка, не е от падане на терена, а детето е ударено с предмет или върху предмет, с ръб, като ударът е директен. По отношение на гръдната и коремната травми вещото лице е категорично, че те са резултат от инерционен механизъм, получен при травмата в тилната област, защото няма външни белези по гръдния кош и корема от травмиращ агент.

От заключението по назначената КППЕ се установява, че към момента на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие на това разбиране. Ниската регулация и ограничения контрол над импулсите, за които има данни от минало време, установените с психологичното изследване завишени стойности по скалите за агресия установяват предразположеност на Йораднов към агресивни и антисоциални прояви, като същият може да реагира с агресия на всички стимули, които предизвикват фрустрация, какъвто стимул е възможно да бъде продължителен и неутешим детски плач.

Правилна е преценката на съда, а и това не се оспорва от страните, че са налице квалифициращите признаци за „малолетно лице“ по отношение възрастта на пострадалия Р. Х. – роден на ***г., т.е. към датата на деянието 23.11.2017г. на около 11 месеца, както и осъждания на дееца за наличието на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.116, ал.1, т.4, пр.2 и т.12, пр.1 от НК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено твърде обобщено при последния квалифициращ признак, наличието на общо четири предходни осъждания на Й., които попадат под правилото на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, като е визирано единствено осъждането за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК със Споразумение от 09.06.2016г. на РС – Пловдив по НОХД № 3487/2016г., влязло в сила на същата дата на пет месеца лишаване от свобода при строг режим, изтърпяно от 24.06. до 23.11.2016г. Не е посочено другото значимо във връзка с тази правна квалификация по чл.29, ал.1, б.“б“ от НК осъждане с Присъда №299/07.12.2011г. по нохд № 1941/2011г., в сила от 23.12.2011г. за престъпление по чл.343в, ал.1 от НК от 4 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, изтекъл към 23.12.2014г. В тази връзка е налице пропуск в обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт, като правната прецизност, безспорно изисква подобно отразяване, т.е. е налице процесуално нарушение. Въпросът е дали то е съществено и отразило ли се е по някакъв начин при реализиране на правото на защита на подсъдимия. Настоящият състав намира, че това нарушение не е съществено, тъй като всички осъждания на подсъдимия са били отразени в справката му за съдимост още на досъдебното производство, съобразени са при повдигането на обвинението и привличането му като обвиняем и на същия е било предявено, без да са изложени възражения досъдебното производство/л. 386 - 388, л.393, л. 396 от т.3 на ДП/. В този смисъл не е било ограничено по някакъв начин реализирането на процесуалните права на обвиняемия[1]. И съвсем резонно е взето предвид от окръжния съд при произнасянето на присъдата с признаването на подс. Й. по повдигнатото обвинение за квалифициращия признак „опасен рецидив“ и е отразено в мотивите към нея /л. 103 от НОХД № 484/2019г./. За тези две осъждания не са изтекли и сроковете, визирани в чл.30, ал.1 и 2 от НК, което също е обсъдено от окръжния съд. А другите две осъждания на Й., правилно са преценени, че нямат отношение към тази правна квалификация – по нохд 1852/2010г. и по нохд № 1558/2015г. на РС – Пазарджик. И не следва веднъж взетите предвид от закона като квалифициращи обстоятелства да се преценяват впоследствие като отегчаващи обстоятелства при определянето на наказанието за съответното престъпление по смисъла на чл.56 от НК.

Най-оспорван в процесуалното развитие по делото е решаването на въпроса по повдигнатото обвинение за квалифициращия признак - извършване на убийството при „особена жестокост“ по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК.

Вярно е, че Пазарджишкият окръжен съд в мотивите към присъдата си е подходил твърде емоционално при обосноваване наличието на този квалифициращ признак, което е недопустимо от юридическа гледна точка. Същевременно с това, съдебните състави при съприкосновението си със съответния казус, невинаги съумяват да се дистанцират напълно от подобни разсъждения по чисто житейски причини.

Въпреки този кратък анонс, настоящият състав намира, че окръжният съд е съобразил в мотивите към присъдата си, изискванията на съдебната практика да бъде подложен на изследване и юридическа преценка, конкретния начин на извършване на деянието, броя на нанесените удари и тяхната сила, естеството на причинените телесни увреждания на пострадалото лице и в какво се е изразило цялостното поведение на подсъдимия преди, по време и след извършване на инкриминираните действия, отношението към жертвата е нейните близки, както и характеристичните данни за дееца. И едва след провеждането на подобен анализ, да се достигне до заключението за извършване на убийството с особена жестокост, защото при осъществяването му деецът е проявил „изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек“[2]. Същевременно с това, както е отбелязал ВКС в отменителното си решение, не се изисква поначало обвиненото лице да е жесток човек, като е достатъчно да се характеризира конкретното убийство като извършено при условията на особена жестокост.

Изложените фактически съображения в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от дееца по реда на съкратеното съдебно следствие, отнесени към възпроизведените съдебно-медицински изводи, обуславят несъмнено наличието на квалифициращото обстоятелство „с особена жестокост“. Детето Р. е търпяло насилие от подсъдимия и преди процесния ден - удар с шамар, захапване по двете бузи, удряне по лицето и тялото /л. 2 от обв. акт, 4 и 5 абз./, тъй като е бил подразнен от плача му. В предходното поведение на подс. Й., следва да се съобрази и неговото отношение към майката на жертвата, отново намерило отражение в обвинителния акт - при въпрос от нейна страна, защо детето е с подути и посинени очи, вместо да отговори, че го е ударил, заради плача му, същият е заявил, че е паднало от леглото /абз. 4/, очевидно за да прикрие своите насилнически действия спрямо бебето. И при знание за това му предходно поведение, едва ли същата би му повеР. впоследствие и грижите над детето в процесия ден.

На следващо място от важно значение се явява и оценката на конкретно нанесените увреждания на детето. То действително е починало от тежка закрита черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми. Последните две са резултат от инерционен механизъм, но причинени поради оказано друго насилие над бебето. Или конкретният начин на извършване на престъплението и отнасянето му към признака „особена жестокост“, трябва да се прави внимателна преценка за комплексността на поведението на извършителя, независимо че жертвата е починала вследствие на една определена травма. В настоящия случай, обаче не става въпрос за еднократно действие, а за поредица от насилнически прояви от страна на подсъдимия и то със значителен интензитет спрямо едно напълно беззащитното дете, което сочи че деецът е демонстрирал трайно във времето своята безчовечност и свирепост.

Не се отрича и последващото поведение на дееца, доколкото момченцето все пак е било живо известно време, макар и без шанс за оцеляване. Той е реагирал на трудното му дишане, породено от нанесената закрита черепно-мозъчна /от директен удар/ и гръдната и коремна травми /по инерционен механизъм/, но не е потърсил сам квалифицирана медицинска помощ /изкуственото дишане в случая е било безпредметно/, а опосредено - обаждайки се на майката на детето, която от своя страна се свързала с неговия чичо, който ги е закарал с автомобил до болница, където е установена само неговата смърт. 

Наред с изложените фактори, при извършената оценка трябва да се съобразят и недобрите характеристични данни за подс. Й., както и другата част от осъжданията му, които не влияят на правната квалификация на деянието при условията на опасен рецидив.

В тази връзка настоящият въззивен състав споделя виждането, че цялостното поведение на подс. Й. спрямо детето е било грубо, брутално и безмилостно. Все пак тогава Р. е бил бебе на около 11 месеца, като е напълно нормално да демонстрира своето неразположение, чрез плач. Подсъдимият като възрастен и житейски зрял индивид се е съгласил да участва в неговото отглеждане /същият е имал и други две свои деца/ и е трябвало да се постарае при изпълнението на тази задача, която не е непосилна за повечето граждани. Или следва да бъде подкрепен от житейска гледна точка изводът, че е непростимо при съвременните условия при отглеждането на едно бебе, същото да бъде удряно, хапано и дърпано като проява на човешко поведение. Липсата на достатъчна търпимост у дееца би могла от съдебно-психиатрична гледна точка да се явява причина за отключване на неговото освирепяване, но цялостното му поведение не би могло да счита за извинително и законосъобразно е намерило израз във възприетата от окръжния съд правна квалификация на деянието.

Напълно законосъобразно и обосновано е становището на окръжния съд, че инкриминираната деятелност на подсъдимия е осъществена при условията на евентуален, а не при вменения му в обвинителния акт пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, пр.2 от НК.

При фактологията на описаната в обвинителния акт престъпна деятелност, възприета и призната от подсъдимия изцяло по реда на чл.371, т.2 от НПК, се налага категоричният извод за поведение, обуславящо преценката за смъртта като възможен резултат. В тази връзка е и заключението на изготвената по делото и цитирана в обстоятелствената част на прокурорския акт съдебно-психиатрична експертиза за подсъдимия Й., според която към момента на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значение на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да реагира на агресия на всички стимули, предизвикващи фрустрация, сред които се явява продължителен и неутешим детски плач.

По този повод няма основание да се приеме, че конкретните прояви на насилие над плачещото бебе не са включвали от субективна страна осъзнати представи на дееца за настъпване на смъртта като възможен резултат, с който същият се е примирявал. Последващите му действия са продиктувани от възприетото влошаващо се здравословно състояние на все още живото дете, което обаче не изключва така възприетата от окръжния съд теза.

Тук е мястото да се отбележи, че и настоящият състав, не приема основното възражение на защитата във въззивната жалба, поддържано макар и по-уклончиво в съдебно заседание за неправилно приложение на материалния закон, с оглед на възприетата правна квалификация за деяние по чл.116, вр. чл.115 от НК, вместо  при условията на чл.124 от НК.

При причиняването на смърт по чл. 124 НК, деецът има различно субективно отношение към отделните последици от своето поведение - умисъл към причиняване на съответната телесна повреда и непредпазливост спрямо последвалата от нея смърт. Тези обстоятелства трябва да намерят отражение в приетата за осъществена фактология на престъпната деятелност, в съответствие с обективираното поведение на извършителя.

При убийството с евентуален умисъл, субективната страна на деянието включва смъртта като възможен резултат, а деецът се отнася с безразличие към неговото настъпване, докато при деянието по чл. 124 НК намерението му е насочено към причиняване на даден вид телесна повреда, а смъртта се явява последица на проявената непредпазливост в двете й форми[3].

В заключение, при възприетата за установена фактология на инкриминираните събития, дадената правна квалификация на деянието, възприета и от окръжния съд с постановената присъда, сочи за осъществено от страна на подс. С.Й. на престъпление по чл.116, ал.1, т. 4, пр.2, т.6, пр.3, т.12, пр.1 от НК, като оплакването за нарушение на материалния закон от страна на защитата се явява неоснователно.

При индивидуализацията на наказанието, настоящата инстанция намира, че не се налага корекция в неговата преценка и размер.

За престъплението по чл. 116, ал.1, т.4, п.2, т.6, пр.3 и т.12, пр.1 от НК, законодателят е предвидил алтернативни наказания - лишаване от свобода от 15 до 20 г., доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.

При обсъждането на въпроса, кое от тези наказания се явява най-подходящо по вид за подсъдимия Й., първоинстанционният съд е съобразил разпоредбите на чл.57, ал.1, вр. чл.56 и чл.54 от НК и основните принципи за определяне на наказанието, като е обсъдил степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Наказанието „доживотен затвор” се налага само, когато имаме налице извършено „изключително тежко престъпление“ и е констатирана невъзможността другото по леко по вид наказание, със специфичния си санкционен характер да превъзпита подсъдимия, като то се налага преимуществено за постигане на общата, а не на специалната превенция и за изолиране на обществено-опасната личност от обществото.

За съставомерността на престъплението по чл.116, ал.1 от НК е достатъчно убийството да е извършено при условията на поне едно квалифициращо обстоятелство, като всяко следващо такова, завишава в прогресия степента на обществена опасност на конкретното деяние.

Подсъдимият Й. е признат за виновен в извършването на деянието по чл.116, ал.1 от НК при едновременното наличие на три квалифициращи признака – убийство на малолетно дете, при особена жестокост и опасен рецидив. Всички тези обстоятелства по своето естество, имат отношение към последиците от престъплението, както и при преценката за обществената опасност на деянието.

В конкретния случай правилно е съобразено, че обществената опасност на деянието е изключително висока, предвид на конкретните обстоятелства и начин на извършване на деянието, както и ниската възраст на пострадалото дете, която е много под визираната от законодателя граница на малолетието и го поставя в невъзможност да се защити.

Самият подсъдим е личност със завишена степен на обществена опасност, поради предходните му осъждания, извън квалификацията за опасен рецидив, както и негативните характеристични данни от полицията. От последните се установява, че подс. Й. преди деянието се е движел в обкръжението на криминално проявени лица, има регистрирани множество противообществени прояви, проявил е склонност към употреба на значителни количества алкохол и други упойващи вещества и др. По този повод правилно е заключението на окръжния съд, че трайната противоправна и престъпна нагласа на подсъдимия е видима от поредицата от негови санкционирания по административен и наказателно-правен ред в рамките на периода от 2011 – 2015г. 

Същевременно по делото е представена от защитата, сравнително спорна по начина си на изготвяне „подписка“ от различни граждани в подкрепа на подсъдимия, както и писмена характеристика от близък на семейството му общински съветник.

Независимо от тази забележка, окръжният съд правилно ги е възприел в положителен аспект, макар и трудно да могат да обосноват, категорично заключение, че подс. Й. се ползва с добро име в обществото. Други, но вече безспорни смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват, направеното още на досъдебното производство самопризнание на подсъдимия, изразеното съжаление за стореното, наличието на две деца и сравнително закъснелия, негоден опит да окаже помощ на агонизиращото дете.

Основателно са преценени като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, подчертано негативните данни за личността на подсъдимия, съдържащи се в полицейската справка; едновременното наличие на три квалифициращи деянието признака; предходните две осъждания, които не са включени в правната квалификация на деянието като опасен рецидив, към които може да се добави и това, че е сторено спрямо едно напълно беззащитно, малко дете. Малолетието на детето е квалифицирано в повдигнатото обвинение, но обективната му безпомощност, поради това че е бебе на твърде ниска възраст, след като не е квалифицирана, няма пречка да се преценя като самостоятелно отегчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието[4]. А проявената преди деянието жестокост спрямо детето в предходните дни с причинените му многобройни травматични увреждания, вече е била взета предвид при обосноваването на квалифициращия признак „особена жестокост“ и не би могла повторно да се преценя като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Въпреки тези забележки, въз основа на гореизложеното, настоящият въззивен състав възприема изцяло становището на окръжната съдебна инстанция, че не са налице основания за налагането на първото от двете, най-тежки по вид наказания – доживотен затвор без замяна, като най-съответно спрямо степента на обществена опасност на деянието и дееца се явява, втората му алтернатива – доживотен затвор.

Като стана реч по-нагоре, за налагането му, разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК изисква престъплението да се счете за изключително тежко и целите по чл.36 от НК да не могат да бъдат постигнати, чрез по-лекото предвидено наказание.

С оглед на отчетения и възприет от настоящата въззивна инстанция превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, които охарактеризират извършеното престъпление като изключително тежко и данните за личността на подсъдимия, за пълното постигане на целите на наказанието спрямо С.Й. най-подходящо се явява наказанието „доживотен затвор“.

При проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2 от НПК, съдът е задължен спазвайки разпоредбата на чл.58а, ал.2, пр.2 от НК, с оглед на избраното от алтернативните видове наказания, когато то е  „Доживотен затвор“ – да го замени с по-лекото „Лишаване от свобода“ в размер от 20 до 30 години. А границите, в които се определя размера на последното, реално са очертани в ал.3 на чл.58а от НК или в конкретният случай варират от минимума посочен в чл.116 от НК от 15 години до визирания максимум в предходната ал.2 от 30 години, без възможност за последваща редукция с една трета по ал.1[5].

Въз основа на така съобразените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства за подс. Й., според въззивния съд, напълно справедливо за това престъпление е определено наказанието при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, над средния предвиден в закона размер, който в случая е 22 години и 6 месеца или  „Лишаване от свобода“ от 25 години.

В тази връзка се явява неоснователно и искането на защитата, което е идентично и пред всички предходни съдебни инстанции, за налагане на първоначално наказание „Лишаване от свобода“ по най-леката алтернатива предвидена в чл.116 от НК, тъй като по този начин не биха могли успешно да се постигнат целите на наказанието, свързани с личната и генерална превенция.

В настоящия случай основателно е съобразено, че наказанието не може да превишава размера от двадесет и пет години, поради забраната за влошаване положението на подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл. 336, ал. 2 от НПК.

И това е  така, защото първоначално постановената идентична по своя резултат осъдителна присъда против Й. по НОХД № 77/19г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е обжалвана единствено от подсъдимия, чрез неговия защитник. Не е постъпил съответен протест от прокурора или жалба на частния обвинител с искане за увеличаване размера на наложеното след замяната наказание лишаване от свобода пред Апелативния съд, който се е произнесъл с отменителното си Решение № 145/16.07.2019г. по ВНОХД № 257/2019г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд

В този ред на мисли и отправеното искане във въззивната жалба от частните обвинители, чрез техния повереник при обжалването на последващата присъда пред предходния състав, поддържана и пред настоящия състав на Апелативния съд, няма как да бъде удовлетворено за налагането на максимално предвиденото в закона наказание над определените 25 години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “А“ и б. „Б“ от ЗИНЗС, съдът законосъобразно е определил на подсъдимия С.О.Й. първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварителното задържане под стража, считано от 24.11.2017г. до постановяването на присъдата на 13.11.2019г.

Но е пропуснато да се упомене, че това приспадане се простира и впоследствие до влизането в законна сила на така постановената присъда, което няма пречка да се коригира в интерес на подсъдимия от настоящата съдебна инстанция.

По предявените граждански искове. 

Въззивният съд споделя изцяло съображенията на окръжния съд и в тази част от мотивите на присъдата като намира, че жалбите на гражданските ищци М.И. и А.И., както и на подсъдимия Й. са неоснователни и не се налага коригиране на размерите на присъдените им обезщетения.

В настоящото производство срещу подсъдимия Й. са приети за съвместно разглеждане, предявените граждански искове по повод на извършеното от него деяние по чл.116 от НК от родителите на пострадалото дете, съответно от М.И. – майка и А.И. – баща, за заплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди вследствие смъртта му в размер от по 150 000 лева, ведно за двамата със законните лихви, считано от 23.11.2017г. до окончателното им изплащане.

Предявените граждански искове са с правно основание по чл.45 и сл. от ЗЗД, като на обсъждане подлежат болките и страданията на родителите на пострадалия.

С деянието си подсъдимият Й. виновно и противоправно е причинил неимуществени вреди на гражданските ищци, изразяващи се в болки и страдания от загубата на детето им. При това положение и съобразявайки разпоредбата на чл.45 ЗЗД окръжният съд законосъобразно го е осъдил да заплати обезщетение на гражданските ищци.

За да уважи частично исковете на двамата родители първата инстанция изключително аргументирано е съобразила, че родителската връзка между М.И. и Р. Х. е била значително занижена, като майката е демонстрирала трайно безотговорно родителско отношение и недостатъчна загриженост за детето си, което е видно от приложените доклади на социалните служби и обсъдено подробно в мотивите към присъдата. Също така, връзката между биологичния баща А.И. и починалия му син е била формална, доколкото същият не е проявявал обичайното бащинско поведение спрямо детето си Р. до настъпването на смъртта му, като дори е изразявал съмнения пред социалните работници, че той е неговия баща. Въпреки това, от обсъдените от окръжния съд показания на свидетелите Зл. Й. и М. И. се установява, че същият е изпращал на майката преди инкриминираните събития различни парични суми за нейната и на децата издръжка и за кратко време при завръщането си в страната е живял с тях.

При тези обстоятелства правилно първата инстанция е преценила, че не са доказани болките и страданията в такъв интензитет и обем, че да наложат определяне на обезщетение в претендирания от всеки един от двамата ищци размер от по 150 000 лв. С тези съображения, които и настоящият състав споделя изцяло, определените суми от 15 000 лв. за М.И. и от 5000 лв. за А.И. се явяват достатъчни, за да репарират действително претърпени вреди от всеки един от тях от смъртта на сина им. В тази връзка изразеното от защитата на подсъдимия съображение за преценка, дали допълнително да не се намалят размерите на присъдените обезщетения, също не може да бъде удовлетворено.

Определянето на обезщетение в по-голям размер, в каквато насока са претенциите на ищците би нарушило в сериозна степен изискването за справедливост, заложено в чл.52 от ЗЗД и би влязло в противоречие с трайната практика на съдилищата, поради което и правилно исковете до пълния им предявен размер са били отхвърлени като неоснователни.

Поради тези причини, присъдата в гражданско - осъдителната част се явява законосъобразна и обоснована, като следва да бъде потвърдена, а подадените от подсъдимия и гражданските ищци жалби, оставени без уважение.

По направените разноски.

Тъй като подс. С.Й. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК, ще трябва да заплати, направените разноски от досъдебното производство за експертизи в размер на 1 208,56 лв. в полза на държавата и по сметка на ОД на МВР – Пазарджик.

Ще следва да заплати и в полза на Окръжен съд – Пазарджик държавна такса върху уважените граждански искове в общ размер от 800 лева.

На посоченото основание подс. Й. трябва да бъде осъден да заплати направените и претендирани разноски от частните обвинители за ангажирането на повереник пред предходния, а и пред настоящия състав на апелативния съд в размер на 2000 лева /поради отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане/.

По тези съображения, въззивният състав намира, че следва да се измени постановената първоинстанционна присъда единствено по отношение зачитането на задържането на подсъдимия, като подадените въззивни жалби на защитата и повереника на частните обвинители, да се оставят без уважение.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, настоящата съдебна инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл.337 и чл.338 от НПК, Апелативният съд,

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 51/13.11.2019 г. по НОХД № 484/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд единствено в частта за приложението на чл.59, ал.1 от НК като ПРИСПАДА изцяло времето, през което подсъдимият С.О.Й. е бил задържан, считано от 24.11.2017 г. до влизане на присъдата в сила.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С.О.Й. да заплати на М.С.И. и А.И.И. сумата от 2000 лева, направени от тях разноски в настоящата инстанция.

 

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от съобщаването пред ВКС - София.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                               

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                   

                                                                                     2.