№ 39
гр. Разград , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20203300500330 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 238 от 27.08.2020 г. по гр.д № 1167/2019 г. по описа на
РС - Разград, съдът е постановил следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. В., ЕГН
********** от гр. Лозница, ул. Г.Б. № 6, че дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София сумата от 2233.12лв. /две
хиляди двеста тридесет и три лева и дванадесет стотинкиа/ дължима
главница по договор за потребителски кредит PLUS-14408919 с БНП Париба
лични финанси ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 01.03.19г. до
окончателното й изплащане, сумата 653.19лв./шестстотин петдесет и три
лева и деветнадесет стотинки/ мораторна лихва за периода от 21.04.17г. до
01.03.19г., за които е издадена заповед за изпълнение №895/06.03.19г. по
гр.д.№458/19г. на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД против В. П. В. утановителни искове по чл.422 ГПК за
претендираната главница над 2233.12лв. до 3000лв. и за претендираната
договорна лихва от 967.04лв. за периода 20.06.17г.-20.12.18г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за
1
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София сумата от 88.96лв.
/осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ разноски в
заповедното производство и сумата от 481.03лв. /четиристотин осемдесет
и един лева и три стотинки/ съдебни разноски.
Недоволен от това решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е
останал жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който чрез
пълномощника си старши юрисконсулт Ирена С. С., го обжалва. Моли
решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и се
постанови решение, с което исковата претенция да бъда уважена изцяло.
Претендира разноски. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не
депозира отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника не се явява представител. Пълномощникът му юрисконсулт
Д.М.Г. депозира писмена молба, с която излага допълнителни съображения в
подкрепа на жалбата.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна не се явява. За нея,
при редовност в призоваването, се явява назначения й особен представител,
на осн. чл. 47, ал.6 ГПК, адвокат Цвтелина Б. от АК Разград. Излага
становище за неоснователност на жалбата и моли обжалванато решение да
бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Относно частта на първоинстанционното решение, с която исковете
са уважени, както и в частта в която в полза на ищеца са присъдени
деловодни разноски, същото е влязло в сила като необжалвано.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с
оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като
въззивният съд споделя частично изложените в мотивите му съображения,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към част от тях. Във
връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по реда на чл. 422
ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД.
Спорния въпрос във въззивното производство е дали процесния
договор е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК и съдържа ли същия
2
неравноправин клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
За да отхвърли частично предявените искове първоинстанционният
съд е приел, че включената към погасителните вноски, цена на застраховката
на практика се явява добавък и представлява сигурна печалба за заемодателя.
С оглед на това, процесният договор за кредит не отговоря на изискванията на
чл.11 ал.1 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от
нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК.
На следващо място договорената годишна лихва е в нарушение на добрите
нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Предвид установената частична
недействителност на договора за потребителски кредит, съдът намерил, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.23 ЗПК, поради
което потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита. В
чистата стойност на кредита не следва да влиза застраховката, включена от
кредитора като компонент на главницата, като следва да се приспаднат
направените от длъжника плащания от 766.82 лв., признати от ищеца. Приел,
че крайната дължима главница от ответника е от 2233.12 лв. /3 000-766.82/.
Приел, че ответникът дължи претендираното обезщетение за забава в размер
на 653.19лв. за периода 21.04.17г. до 01.03.19г.
Въззивният съд споделя частично изводите на първоинстанционния
съд, като приема следното:
В случая по договора е предвидено цената на сключената застраховка
да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, цената на
застраховката на практика се явява добавък и представлява сигурна печалба
за заемодателя. С оглед на това настоящият състав намира, че процесният
договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, като липсата на
част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази разпоредба
от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а
от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от
ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Посочването в договора за
кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна и
следователно измамна информация относно общите разходи по кредита,
следва да се окачестви като нелоялна и по – специално заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на
цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна
означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да
плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост. Така и Решение № 29 от 24.02.2020 г. на ОС - Разград по в. гр. д. №
363/2019 г.
Клаузата, предвиждаща формирането на главницата по кредитния
договор с включване на дължими застрахователни премии е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не
3
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по
застраховката. Освен това предвид неразривната й свързаност с договора за
кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната
премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска
по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Ирелевантно е възражението за
даване на съгласие от страна на клиента за сключване на застраховката – това
не променя неравноправния характер на уговорката по същество. Така и
Определение № 67 от 23.02.2021 г. по въззивно частно гражданско дело №
20213300500031 по описа за 2021 година.
Сертификата за уговорената застраховка, е част от договора за
кредит. Така и Решение № 86 от 19.04.2019 г. на ОС - Разград по в. гр. д. №
67/2019 г.
Горепосочената неравноправна клауза водеща до недействителност
на договора за кредит е самостоятелно основание за приложението на чл. 23
ЗПК – „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.“
По тези съображения е безпредметно да се обсъждат останалите
възражения във въззивната жалба. В този смисъл вж. Решение № 69 от
24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 584/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 2101 от
1.10.2017 г. на САС по т. д. № 5869/2016 г., Решение № 281 на САС по в. т. д.
№ 3679/2016 г., Решение № 1641 от 30.07.2014 г. на САС по в. гр. д. №
834/2014 г., Решение № 1541 от 25.11.2016 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2066/2016 г., Решение № 1089 от 4.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 7531/2015
г., Решение от 13.02.2019 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 362/2018 г., Решение
№ 2572 от 28.05.2018 г. на ОС - Благоевград по ч. т. д. № 259/2016 г.
Ето защо, законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че с
оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане на чистата
стойност на кредита. Тъй като ищецът е признал, че ответникът е изплатил
сумата от 766.82 лв., правилно районния съд е отхвърлил иска за главница за
разликата над 2 233.12 лв. до претендирания размер от 3 000 лв.
Относно искането на ищцовата страна обективирано в жалбата и
в писмената молба на ищеца с вх. № 565 от 19.02.2021г. депозирана пред
РОС, при условие на евентуалност да бъдат уважени кумулативно
обективно съединени осъдителни искове срещу ответника.
Ищецът не е предявявал осъдителни искове против ответника, поради
и което първоинстанционния съд не се е произнасял по такива искове.
Изложеното води до извод, че въззивната жалба е неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в обжалваната част поради съвпадане на крайния
извод на двете инстанции.
По разноските:
Пред първоинстанционния съд:
С оглед изхода на делото – частичното уважаване и частичното
4
отхвърляне на исковите претенции, неоснователна се явява претенцията на
жалбоподателя - ищец за присъждане на сторените разноски пред пред
първата инстанция за разликата над присъдените 481.03 лв. до пълния размер
на сторените разноски /770 лв/, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Пред въззивния съд:
При този изход на спора въззивната страна няма право на разноски
направени във въззивното производство.
По искането жалбоподателя - ищец за намаляване на намоляване на
възнаграждението на особевия представител на ответника, на осн. чл. 47,
ал.6, изр.2 ГПК.
Съдът намира, че възнаграждението на особения представител на
ответника, което е в размер на 250 лв. пред въззивната инстанция, е съответно
на действителната фактическа и правна сложност на делото, извършените от
особения представител процесуални действия и положените от него усилия.
Ето защо, приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за по-
нататъшното му наламение, на осн. чл. 47, ал.6, изр.2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 238 от 27.08.2020 г. по гр.д №
1167/2019 г. по описа на РС – Разград, в ЧАСТТА, с която са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против В. П. В.
установителни искове по чл.422 ГПК за претендираната главница над
2233.12лв. до 3000лв. и за претендираната договорна лихва от 967.04лв. за
периода 20.06.17г.-20.12.18г.
Решение № 238 от 27.08.2020 г. по гр.д № 1167/2019 г. по описа на РС
– Разград в ЧАСТТА, с която съдът е УВАЖИЛ предявените от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* срещу В. П. В., ЕГН
********** искове, както и в частта му с която в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД са присъдени разноски, като необжалвано е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5