Р Е Ш Е Н
И Е
№ 91
Гр.
Перник, 01.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Наказателна колегия, в настоящия въззивен съдебен състав, в публичното съдебно заседание на
осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН
ПЕТРОВ
Мл.
съдия ИВЕТА ИВАНОВА
при секретаря Ива Цветкова и с участието на
прокурор Анита Джамалова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванова ВНОХД № 212 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХХІ от НПК.
С Присъда № 379 от 19.06.2017 г., постановена по НОХД № 02093/2015 г. по
описа на Пернишкия районен съд, Наказателна колегия, V-ти състав подсъдимият
А.И.И. е признат за виновен в това, че в периода от 11.05.2013 г. до 22.10.2013
г. в ***, в условията на продължавано престъпление, от лек автомобил „Ауди А4“
с рег. № ***, спрян на *** и от магазин на ***, филиал *** находящ се на ***,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на
стъклото на предната дясна врата на лекия автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, е
отнел чужди движими вещи – 5000 лв., пастърма „Кайзер“ – 0,265 кг. и филе
„Елена“ – 0,470 кг., на обща стойност 5021,69 лв., от владението на Р. К.Р. –
МОЛ при „Автотрейд 99“ ЕООД, гр. С. и И. В. С. – МОЛ при „Кауфланд България
ЕООД Енд Ко“ КД, филиал ***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянията са извършени в условията на опасен рецидив – след
като деецът е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на поне едно от тях не е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, както следва:
1. на 11.05.2013 г. в ***, от лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № РК ***, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на
стъклото на предната дясна врата на лекия автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, е
отнел чужди движими вещи – 5000 лв. от владението на Р. К.Р. – МОЛ при
„Автотрейд 99“ ЕООД, гр. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като
деецът е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като изпълнението на поне едно от тях не е отложено по реда на
чл. 66, ал. 1 НК;
2. на 22.10.2013 г. в ***, е отнел чужди движими вещи –пастърма „Кайзер“ –
0,265 кг. и филе „Елена“ – 0,470 кг., на обща стойност 21,69 лв., от владението
на И. В. С. – МОЛ при „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД, филиал ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив – след като деецът е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението
на поне едно от тях не е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, поради което и
на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което да изтърпи при
първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК от така определеното
наказание е приспаднато времето, през което по отношение на подсъдимия е била
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ – от 22.11.2013 г. до
11.12.2013 г. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-П. сума в
общ размер от 165 лв., представляваща сторени разноски за изготвяне на
експертни заключения, от които 65 лв. в хода на досъдебното и 100 лв. в хода на
първоинстанционното производство.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А.И.И., който
в законоустановения срок, чрез защитника си адв. В.В., е подал въззивна жалба с
наведени доводи за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост
на оспорения съдебен акт. Конкретно се изяснява, че обвинението за първото от
деянията, включени в процесното продължавано престъпление, не е доказано по
изискуемия съгласно чл. 303, ал. 2 НПК несъмнен начин, а първоинстанционният
съд е пренебрегнал алиби, изградено от петима свидетели. Поддържа се, че в тази
част неправилно са кредитирани като достоверни показанията на свидетелите Р. и
К. З., доколкото двамата – първият като собственик на парите, а вторият като
негов баща, се явяват заинтересовани от изхода на делото. Твърди се, че не са
оценени и противоречията в разказаното от тях. Посочва се, че извършеното
разпознаване като действие по разследване е опорочено, доколкото разпитани като
свидетели двете поемни лица заявяват, че не са виждали подсъдимия. Остава и
неизяснен въпросът кога същите са подписали протокола. Жалбоподателят намира,
че в този случай правилната правна квалификация на второто деяние от
инкриминираното продължавано престъпление е по чл. 194, ал. 3 НК. С тези доводи
се отправя искане обжалваната присъда да бъде отменена, като вместо нея да бъде
постановена нова, с която подсъдимият И. да бъде оправдан за деянието,
извършено на 11.05.2013 г., и изменена в частта относно определената
квалификация на деянието, реализирано на 20.10.2013 г., в такава по чл. 194,
ал. 3 НК, за което да му бъде наложено наказание глоба.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил и протест от прокурор
при Районна прокуратура-П. с изложени съображения за нейната неправилност и
незаконосъобразност поради явна несправедливост на наложеното наказание, с
оглед определянето му в силно занижен размер. Посочва се, че не са налице
основания за налагане на наказание в абсолютния минимум, предвиден в
санкционната част на чл. 196, ал. 1, т. 2 НК. Общата стойност на предмета на
престъплението, многобройните осъждания на подсъдимия, включително за
престъпления против собствеността, липсата на изразено критично отношение към
извършеното и на признаване на вината си, обосновават извод за налагане на
наказание лишаване от свобода в по-висок размер от определения с присъдата, а
именно за срок от 5 години. С тези съображения представителят на държавното
обвинение предлага същата да бъде изменена чрез увеличаване на наложеното на
подсъдимия А.И. наказание лишаване от свобода от три на пет години.
По реда на чл. 322 НПК срещу подадените въззивна жалба и протест не са
постъпили писмени възражения.
В разпоредителното заседание от 10.08.2017 г. по реда на чл. 327 НПК
въззивният състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия, преразпит на свидетелите, разпит на нови
свидетели, изслушване на вещите лица, не е необходимо и изготвянето на нови
експертни заключения.
Констатирана е необходимостта от изискване на актуална справка, заедно с
бюлетините за съдимост на подсъдимия. Оставено е без уважение искането му за
допускане до разпит като свидетел на лицето Ю.Ю.Р., предвид цялостното
приобщаване на неговите показания, дадени в хода на досъдебното производство,
чрез прочитането им от първата инстанция със съгласието на всички страни, след
като е установено, че същият не може да бъде намерен, за да бъде призован.
Дадена е възможност на жалбоподателя да формулира надлежно доказателственото си
искане за събиране на гласни доказателствени средства като посочи трите имена
на лицето, което иска да бъде допуснато до разпит като свидетел за установяване
на обстоятелствата, посочени в жалбата.
По искане на защитата в проведеното на 08.11.2017 г. открито съдебно
заседание са разпитани като свидетели Ю.Ю.Р. и Ю.В. И.. На основание чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК – поради настъпила смърт са прочетени показанията на
разпитания в хода на досъдебното производство свидетел В. И.Р.. Въззивният съд
е оставил без уважение искането на жалбоподателя и неговия защитник за
назначаване на повторна графологична експертиза.
Пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура-Перник
поддържа, че изводът на първоинстанционния съд относно виновността на
подсъдимия И. в извършване на процесната кражба на 5000 лв. е напълно
обоснован. Счита, че събраните пред въззивната инстанция гласни доказателствени
средства не променят установената по делото фактическа обстановка. Намира, че в
оспорената присъда съдът е мотивирал съображенията, поради които дава вяра на
показанията на една група свидетели, съответно не кредитира разказаното от
другата такава. С тези доводи пледира присъдата, като правилна и
законосъобразна, да бъде потвърдена в осъдителната й част, както и изменена в
частта относно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода чрез
увеличаването му, съгласно мотивите в депозирания протест.
Защитникът на подсъдимия – адв. В.В. поддържа подадената въззивна жалба с
изложените в същата искания. Посочва, че в обжалваната присъда липсват мотиви
за некредитиране на показанията на четиримата свидетели, установяващи, че по
време на извършване на кражбата от 11.05.2013 г. подсъдимият А.И. е играл карти
в *** и не се е намирал на мястото на инцидента. Изяснява, че свидетелите Р. Р.
и К. Т. са крайно заинтересовани, а същевременно в разказаното от тях се
наблюдават разминавания, необсъдени от първата инстанция. Обръща се внимание,
че при подаване на сигнала за извършена кражба св. Р. не е дал описание на
автомобили или конкретни лица. Заявява, че процесното разпознаване не е
осъществено в съответствие с разпоредбите на НПК, доколкото поемните лица не са
присъствали при провеждането му. Защитата намира, че при липсата на категорични
доказателства е недопустимо подсъдимият да бъде признат за виновен единствено
въз основа на предположения и на установения по делото факт на многократните му
осъждания. С тези съображения се отправя искане за отмяна на присъдата и
оправдаване на подсъдимия за първото от деянията и изменението й чрез
преквалифициране на второто такова като маловажен случай.
При последната си дума подсъдимият А.И. обяснява, че няма нищо общо с
извършената кражба на паричните средства. Счита, че е набеден, доколкото
деянието е осъществено от друго лице. Обяснява, че в този момент е играл карти
в *** пред дома на св. В. Р., след което се е прибрал вкъщи да гледа мачове.
Твърди, че следобяд, около 16:30 ч. – 17:00 ч. св. Ю.Р. му се е обадил по
телефона. Изразява съжаление за случилото се в ***, като го намира за грешка.
Искането му към съда е да бъде признат за невиновен в реализирането на кражбата
на 5000 лв. и да бъде оправдан по това обвинение.
Пернишкият окръжен съд, в настоящия си въззивен състав, като обсъди
релевираните в жалбата и протеста доводи, както и тези, изложени от страните в
съдебното заседание, след анализ на доказателствата по делото и извършена на
основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността,
обосноваността и справедливостта на оспорената присъда, намира, че не са налице
основания за нейната отмяна или изменение, предвид следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, по същество съвпадаща с установеното от настоящата инстанция, като
след самостоятелен анализ на събрания по делото доказателствен материал, въззивният
съд намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.И.И. е роден на *** в ***, с адрес: ***. Той е българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен (по данните,
снети пред първата инстанция), с ЕГН **********. Същият е осъждан, включително:
С Присъда № 481 от 14.06.2007 г., постановена по НОХД № 1967/2006 г. по
описа на П. районен съд, влязла в сила на 30.06.2007 г., за извършено на
10.10.2006 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 194, ал.
1 НК, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.
С Присъда № 299 от 29.04.2009 г., постановена по НОХД № 335/2009 г. по
описа на П. районен съд, влязла в сила на 15.05.2009 г., за извършено на
06/07.10.2008 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 28 НК, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем
месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест
месеца, наложено на подсъдимия по НОХД № 1967/2006 г. по описа на П. районен
съд.
Свидетелят Р. К.Р. е *** и *** на „Автотрейд 99“ ЕООД със седалище и адрес
на управление: ***, от месец юли 2008 г.
На това място за осъществяване на основната си икономическа дейност,
свързана с товарен автомобилен транспорт, търговското дружество разполагало със
склад за авточасти, обслужване на автовози и престой на товарни автомобили,
разположен на голяма територия с изградени четири халета и обособени паркинги
между тях. Към 2013 г. в двора на склада били засадени цветя, за които се
грижел бащата на св. Р. – свидетелят К. Р. Т.. Същият бил пенсионер и често
посещавал халетата. През деня достъпът до склада бил свободен, не минавали
много хора и нямало охрана. Затова двамата свидетели се разбрали когато там се
появят непознати и съмнителни, с оглед поведението си лица, св. Т. да уведомява
сина си.
На 11.05.2013 г., малко след 15:00 ч.
св. Р. Р. отишъл в склада с автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, който ползвал
лично, където имал уговорена среща със св. С. Й. А. – тогава служител в
„Автотрейд 99“ ЕООД, заемал длъжността „***“ и извършвал международни превози с
автовоз. Последният трябвало да предаде на св. Р. паричната сума, получена от
осъществена през деня международна транспортна услуга.
Когато св. Р. пристигнал на място, там вече го чакал св. А., който веднага
му предал сумата от 6300 лв. Свидтелят . взел парите, влязъл в автомобила си,
преброил от тях 1300 лв. и ги извадил, като от тях заплатил на св. А. 600 лв.,
а 700 лв. прибрал в джоба на дънките си. Останалата част от паричните средства
в размер на сумата от 5000 лв. св. Р. сложил под предната лява седалка,
предназначена за водача, на управлявания от него лек автомобил „Ауди А4“ с рег.
№ ***.
По същото време, в друга част от склада на „Автотрейд 99“ ЕООД се намирал
св. К. Т.. Той пристигнал по-рано през деня, след 14:00 ч. и както по принцип
започнал да работи, обработвайки засадените от него цветя. В този момент
свидетелят възприел, че вътре в двора на склада влязъл лек автомобил „Хюндай
Лантра“, с рег. № ***, бял на цвят с тъмни стъкла, двете предни от които били
леко свалени. В същия се намирали двама мъже – водачът и един пътник, около 30
– 40 годишни, които се оглеждали наоколо без да слизат.
След като взел предадените му от св. А. пари и разпределил същите, св. Р.
Р. се качил в автомобила си и напуснал склада. Тръгнал в посока към ***, където
имал уговорена среща със свой съученик за оглед на терен. Непосредствено след
него потеглил и автомобилът „Хюндай Лантра“, с рег. № *** с двамата мъже в
него. Свидетелят К. Т. възприел това и записал вида и регистрационния номер на
превозното средство с непознатите лица, тъй като поведението им му се сторило
съмнително. Решил да уведоми по телефона сина си за присъствието на този
автомобил в двора на склада и за непосредственото му потегляне след него, но не
успял да се свърже, тъй като линията била заета.
Междувременно св. Р. Р. пристигнал на уговореното място на срещата – в ***,
където паркирал автомобила си „Ауди А4“ с рег. № ***. След като го заключил и
активирал аларменото му устройство, св. Р., заедно със своя познат, преминали
на отсрещната страна на улицата и тръгнали към имота, предмет на огледа. Пътят
към последния бил тесен и дълъг навътре, а отвън – обрасъл с храсти и дървета.
През времето, в което двамата мъже влезли навътре и разглеждали имота,
подсъдимият А.И.И. пристигнал на място – на *** с ползвания от него лек
автомобил „Хюндай Лантра“, с рег. № ***, бял на цвят. И. слязъл от превозното
средство и веднага се насочил към спрения в близост лек автомобил „Ауди А4“ с
рег. № ***, малко по-рано паркиран от св. Р. Р.. Подсъдимият застанал
непосредствено до вратата от предната дясна страна на моторното превозно
средство. В този момент счупил стъклото й, вследствие от което множество
парчета от същото паднали върху предната дясна седалка, по пода пред същата, както
и по рамката на предна дясна врата. По този начин А.И. успял да влезе вътре,
като започнал да рови из купето на автомобила. Въпреки действията му алармата
на последния не се задействала. И. разхвърлял компактдискове и не след дълго в
резултат от предприетото търсене успял да намери под предната лява седалка,
предназначена за водача, прибраните там по-рано през деня от св. Р. 5000 лв.
Подсъдимият взел парите в себе си и веднага излязъл от МПС-то, като се насочил
към спрения в близост „Хюндай Лантра“, с рег. № ***.
В този момент св. Р. Р., който все още разглеждал имота, но вече в неговите
крайни граници, откъдето имал пряка видимост към автомобила си, възприел как
откъм дясното странично стъкло на предната му врата излиза мъж, висок на ръст –
около 170 см. – 180 см., с мургаво лице, със слабо тяло, добро телосложение,
разрошена кестенява коса, обут с къси панталони, а именно подсъдимият И.. До
този момент св. Р. не го познавал лично, но го виждал из града. Близостта на
мъжа до неговия автомобил, както и видимо напрегнатото му състояние накарали
свидетеля веднага да отиде при превозното си средство. Междувременно А.И. с
бързи стъпки се отдалечил, качил се в спрения малко по-назад автомобил „Хюндай
Лантра“, с рег. № ***, бял на цвят, където го чакало друго лице и избягал,
напускайки мястото. По това време на улицата нямало други хора.
Когато св. Р. отишъл до автомобила си видял, че предното му дясно стъкло е
счупено, а двата джоба под предните седалките – издърпани. Тогава констатирал,
че поставените по-рано през деня под шофьорската седалка 5000 лв. ги нямало. В
този момент подсъдимият И. вече си бил тръгнал.
Свидетелят Р. Р. веднага закарал автомобила си във Второ Районно управление
при ОД на МВР – П., находящо се на ***. Там подал сигнал за разбиване на превозното
му средство и за кражбата от същото на 5000 лв. По случая било образувано
досъдебно производство № 249/2013 г. срещу неизвестен извършител.
Още същия ден бил извършен оглед на
лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, като било констатирано, че същият е със
счупено стъкло на предната дясна врата.
Няколко месеца по-късно, на 22.10.2013 г. подсъдимият А.И.И. посетил
търговски обект – филиал на ***, находящ се в ***. След като влязъл в магазина
той се насочил към щанда за колбаси. Оттам взел пастърма „Кайзер“ с тегло 0,265
кг. и филе „Елена“ с тегло 0,470 кг., които скрил под връхната си дреха –
якето, с което бил облечен. Поведението му било възприето от свидетелите Р. Д.
М. и К. О. Д., които в този момент изпълнявали служебните си задължения по
охрана на търговския обект, посредством камерите, монтирани в магазина. Двамата
веднага застанали непосредствено след касовата му зона и изчакали да видят дали
подсъдимият ще заплати взетата стока. Последният преминал през касите, но не
поставил продуктите на касовата лента и не заплатил тяхната стойност, като се
насочил към изхода на търговския обект. В този момент свидетелите М. и Д.
задържали подсъдимия. В него установили наличието на незаплатените стоки,
потърсили съдействие от полицейските органи, а междувременно информирали за
случилото се управителя на магазина – св. И. В. С.. След задържането му,
подсъдимият И. върнал стоките доброволно, а по-късно бил предаден на
пристигналите на място служители към Първо РУ на МВР – гр. П. – свидетелите М.
Х. М. и М. Б. Й.. Подсъдимият бил задържан в районното управление за 24 ч. По
случая било образувано досъдебно производство № 835/2013 г. по описа на Първо
РУ при ОД на МВР – гр. П..
С постановление от 25.11.2013 г. на прокурор при Районна прокуратура-П.,
след констатирана връзка между делата, изразяваща се в наличието на обосновано
предположение, че автор и на двете разследвани деяния е подсъдимият А.И.И. и
необходимост от правилното им изясняване, досъдебно производство № 835/2013 г.
било обединено към досъдебно производство № 249/2013 г.
Така приетата фактическа обстановка настоящата въззивна инстанция намира за
установена по категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал:
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Р. К.Р., дадени
в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и в досъдебното
производство пред съдия и пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им
на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК и чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК, К.
Р. Т., дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и в
досъдебното производство, приобщени чрез прочитането на част от тях на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, С. Й. А., И. С. Д.,
Ю.Ю.Р. и Ю.В. И., последните двама, разпитани пред въззивната инстанция, В.
И.Р., дадени в досъдебното производство и приобщени от въззивния съд чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК, С. Я. С. и С.
Б. С., дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и в
досъдебното производство, приобщени чрез прочитането на част от тях на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК – частично, А. Й. А., В. Ж. Х. и
А. М. Р. – частично, Р. Д. М. и М. Х. М., дадени в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция и в досъдебното производство, приобщени чрез прочитането на част от
тях на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК, К. О. Д., М. Б. Й., И. В.
С., обясненията на подсъдимия А.И.И., дадени пред първата и въззивната
инстанции – частично; писмените доказателствени средства – протокол за оглед от
*** г., заедно с фотоалбум, протокол за разпознаване на лица от *** г.;
писмените доказателства – писмо с рег. № 25678/30.11.2013 г. от Второ РУ при ОД
на МВР – гр. П., 2 бр. справки в регионална база – КАТ П. (лист 135 и 136 от ДП № 249/2013 г.), справка от *** г. за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14818.11.2009 г. (лист 26 от НОХД №
00106/2014 г. по описа на ПРС), справка от Търговския регистър за „Автотрейд“
ЕООД, протокол за доброволно предаване № 3100-0050/*** г. и протокол за предаване
на задържано лице на полицейските органи № 3100-0050/*** г., справка и бюлетини
за съдимост на подсъдимия А.И., заключенията на съдебно-оценителната и
съдебно-почерковата експертиза.
По делото безспорно се установява, че на инкриминираните дата и място –
11.05.2013 г. в ***, чрез счупване на стъклото на предната дясна врата на лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № *** подсъдимият А.И.И. е отнел от владението на
св. Р. Р. намиращата се в моторното превозно средство парична сума от 5000 лв.,
собственост на търговското дружество „Автотрейд 99“ ЕООД.
Тези съществени за предмета на настоящото наказателно производство факти в
най-голяма степен следват от показанията на свидетеля Р. К.Р., които въззивният
съд кредитира изцяло като достоверни, вътрешно непротиворечиви и подкрепени от
останалия доказателствен материал. Свидетелят възпроизвежда подробен разказ за
събитията на този ден, като показанията му са с особено доказателствено
значение за процеса, тъй като дават информация относно получаването на
процесната сума, начина на нейното съхранение, мястото, времето и предметът на
реализиране на процесното деяние, състоянието на автомобила, присъствието на
подсъдимия и неговото поведение. От показанията на свидетеля се установява
неговата категоричност в това, че на инкриминираната дата лично и в качеството
си на *** на дружеството „Автотрейд 99“ ЕООД,
е получил сумата от 6300 лв., представляваща цената на извършена от
същото услуга по международен превоз. Изяснява се също, че по-голямата част от
нея в размер от 5000 лв. е прибрал в ползвания от него автомобил „Ауди А4“ с
рег. № ***, под шофьорската седалка. Свидетелят разказва за приблизителния час
– малко след 15:00 ч., но със сигурност следобяд, в който се е случило това,
мястото и лицето, където и от което са му предадени парите, както и посоката,
към която е тръгнал след тяхното получаване. От показанията му се установява
къде точно е паркирал лекия си автомобил, заключването му с едновременното
активиране на аларменото устройство, приблизителното време, през което не е
имал пряка видимост към превозното средство. Свидетелят пряко, непосредствено и
ясно е възприел излизането откъм предното странично стъкло на автомобила му на
лице, разпознато по-късно именно като подсъдимия И.. В показанията си Р. Р.
дава подробно описание на последния – мъж, висок на ръст – около 170 см. – 180
см., с мургаво лице, със слабо тяло, но добро телосложение, с разрошена
кестенява коса, обут с къси панталони, видимо напрегнат, както и на
предприетите от същия действия – отдалечаването му с бързи стъпки, качването му
в друг автомобил, бял на цвят с марка „Хюндай“, спрян в непосредствена близост
до неговия и мигновеното напускане на местопроизшествието. Р. изрично посочва,
че именно в този момент е установил състоянието на стъклото на автомобила си,
както и липсата на процесните 5000 лв.
Настоящият въззивен състав намира, че показанията на свидетеля следва да
бъдат ценени изцяло, който извод не се разколебава от обстоятелството, че
именно той е ***, а и *** на търговското дружество „Автотрейд 99“ ЕООД,
собственик на паричните средства, предмет на престъпно посегателство, а с това
и ощетено от деянието юридическо лице или от факта, че процесната сумата е
отнета от неговото владение. Разказаното от свидетеля още по време на първия му
разпит, проведен в деня на инцидента – 11.05.2013 г., се отличава с пълнота,
хронологична подреденост и логичност. Следва да се отбележи, че още в тези
показания Р. дава подробно описание на външността и поведението на мъжа, който
е видял да излиза откъм прозореца на дясната врата на автомобила му. Изяснява,
че предвид малкото разстояние, на което се е намирал свидетелят и отсъствието
на други хора по улицата по това време, той е имал възможност да наблюдава
лицето, привлякло вниманието му именно с близостта до повреденото МПС, бързите
крачки, с които се е отдалечило, напрегнатото му състояние. В отговор на
доводите на защита тук е мястото да се отбележи, че в тези свои първи показания
св. Р. заявява категоричността си, че ще разпознае възприетото лице. В този
негов разказ се споменава за цвета и марката на автомобила, с които мъжът е
напуснал мястото – бял „Хюндай“. Ето защо, въззивният съд намира за
неоснователни и несъответни на доказателствения материал твърденията на
защитата за липсата на възприет от св. Р. конкретен автомобил, с който
извършителят да е напуснал инкриминираното място. Същевременно обстоятелството,
че при подаване на сигнала за процесния случай до полицейските органи, видно от
информацията, съдържаща се в приетата като писмено доказателство пред първата
инстанция справка от 30.11.2016 г. от Второ РУ при ОД на МВР – гр. П., св. Р.
не е описал конкретно възприетото от него лице, както и автомобилът, с който
същото е напуснало мястото на инцидента, не са от естество да дискредитират
показанията му като свидетел, дадени още в този ден, непосредствено след
проведения оглед, предхождан от подадения сигнал. Наред с това, последният
представлява единствено законен повод за образуване на досъдебното
производство, не и гласно доказателствено средство. Същевременно в случая този
сигнал съдържа както твърдение за осъществена кражба на 5000 лв. от лек
автомобил чрез счупване на предното му дясно стъкло, с конкретно посочване на
датата, мястото и приблизителното време на реализирането му, така и изявление,
че същото е реализирано от непознато лице, а не, че последното не е възприето
от свидетеля, в който смисъл са всички негови показания, част от
доказателствената съвкупност по делото. В последните не се наблюдават
противоречия, поради които да не бъдат ценени при формиране на изводите на съда
по същество.
Разказаното от св. Р. кореспондира с изложеното от свидетелите С. А. и К.
Т. и с възпроизведеното в писмените доказателствени средства, като същевременно
се допълва от съдържащите се в тях правнорелевантни факти.
Посочените двама свидетели лично са възприели присъствието на Р. на
инкриминираната дата, следобяд, в склада, стопанисван от управляваното от него
дружество. В качеството си на ***, реализирал международния превоз, именно св.
А. е предал на св. Р. сумата за извършената услуга. В показанията си свидетелят
споменава, че размерът й е бил около 6000 лв., като същият е получил и своето
възнаграждение, което съответства на подробните разясненията, дадени от св. Р.
за получените парични средства. Съществено значение има и разказаното от А., че
известно време след като двамата се разделили, получил обаждане по телефона от
св. Р., в който същият му казал за кражбата на по-рано предадените пари.
Въззивната инстанция счита, че тези показания следва да бъдат изцяло ценени, от
една страна заради тяхната последователност и логичност, от друга, поради
липсата на основания същите да се считат за заинтересовани, предвид и факта, че
към момента на депозирането им свидетелят А. вече не е служител при ощетеното
дружество.
Важно доказателствено значение имат и данните, внесени в процеса чрез
показанията на св. К. Т.. От последните се установява, че като пенсионер той
често е посещавал склада на дружеството „Автотрейд 99“ ЕООД, управлявано от
сина му – св. Р. Р., полагайки грижи за засадените в двора цветя. Свидетелят
изрично заявява за молбата на своя син да наблюдава влизащите и напускащи
склада хора, предвид свободния достъп до него през деня и отсъствието на
охрана, а когато някой от тях имат необичайно поведение, да го уведоми.
Въззивният съд намира разказаното от свидетеля за напълно житейски логично и
съответно на показанията на св. Р. и св. А. относно местоположението на склада
на дружеството, неговата площ и предназначение. В показанията си този свидетел
съобщава, че на процесната дата, след 14:00 ч., е възприел присъствието в двора
на гаража на две непознати лица, в управляван от единия лек автомобил, описан
от свидетеля като бял на цвят „Хюндай“. По думите му същите не слезли навън, а
само се оглеждали наоколо. Точно този автомобил малко по-късно Т. видял да
тръгва от склада непосредствено след неговия син – св. Р., излязъл с
управляваното от същия МПС – „Ауди А4“. Това мотивирало св. Т. да запише
конкретните данни на превозното средство, а именно: „Хюндай“ с рег. № ***, а по-късно
да ги съобщи по телефона на св. Р.. Въззивната инстанция намира показанията на
свидетеля за последователни в изложението, подробни и логични, а с това и
достоверни, което е основание да бъдат ценени изцяло. Действително между
показанията на св. Т., дадени пред първата инстанция и тези от досъдебното
производство, приобщени чрез прочитането им, съществува соченото от защитата
несъответствие относно обстоятелството той ли се е обадил на сина си по
телефона и го е уведомил за присъствието по-рано през деня на споменатия
автомобил „Хюндай“ или е бил потърсен от св. Р.. Настоящата инстанция обаче
намира това противоречие за несъществено такова, поради което и същото не е от
естество да дискредитира показанията на свидетеля, тъй като важното е конкретно
възприетото от него присъствие на двамата непознати мъже със съответния
автомобил. В същото време следва да се подчертае, че първият опит на бащата да
се свърже със своя син всъщност е останал неуспешен. Наред с това, в
показанията си, депозирани пред съдия на 23.10.2013 г., приобщени към
доказателствената съвкупност по делото посредством прочитането им, св. Р. Р. не
споменава кой е инициирал разговора с баща му – св. Т., а единствено, че
междувременно, след инцидента, двамата са се чули по телефона и св. Т. му е
споменал за въпросните лица с автомобила „Хюндай“, както и за записания
регистрационен номер на същия.
В описаната в мотивите на обжалваната присъда фактическа обстановка
първоинстанционният съд е посочил, че св. Р. е възприел качването на мъжа, излязъл
от вътрешността на автомобила му, в конкретно по вид, модел и номер МПС.
Последното обаче е резултат от цялостната преценка на доказателствената
съвкупност, за което свидетелства и изводът на първата инстанция, че именно св.
К. Т. е възприел този автомобил по-рано през деня в склада, като поведението на
намиращите се в него непознати мъже го провокирало да запише номера му. Ето
защо не издържат проверката на доказателствата твърденията на защитата за
направени от първата инстанция необосновани трактовки по въпроса кой свидетел
конкретно е видял номера на автомобила. Констатацията на съда е за превозното
средство, в което се е качило лицето, взело процесната сума, напускайки мястото
и е израз на оценката на събраните доказателства и установения от анализа им
конкретен автомобил.
Показанията на св. Р. Р., внасящи яснота относно механизма на реализиране
на това процесно деяние се подкрепят и допълват от обективните данни, съдържащи
се в протокола за оглед, извършен още същия ден – 11.05.2013 г. От последния се
установява, че лекият автомобил, ползван от свидетеля – „Ауди А4“, с рег. № ***
е със счупено стъкло на предната дясна врата, като вътре по различни части в
купето на превозното средство има намерени множество парчета от счупено стъкло.
Изяснено е, че върху предната дясна седалка е открито парче от вестник, а върху
него качулка от черен плат. Установено е, че по пода са разхвърляни и
компактдискове. В този смисъл е и разказаното от св. С. А., който, както вече
беше изяснено, заявява, че в разговор по телефона св. Р. му е съобщил за
липсващите му пари, взети след разбиване на стъклото на автомобила.
При съвкупната преценка на анализираните доказателствени източници по
категоричен начин се установяват времето, мястото, предметът и механизмът на
реализиране на процесното деяние. Част от тях имат и своето доказателствено
значение по въпроса за неговото авторство, който е и основаният спорен момент в
настоящото производство.
В тази връзка въззивният съд изцяло споделя разбирането на първата
инстанция за доказаност на обвинението и по отношение извършителя на процесното
деяние и, че същият е именно подсъдимият А.И..
Обосновано първоинстанционният съд е констатирал, че в обясненията, дадени
при последната си дума пред тази съдебна инстанция, подсъдимият отрича да е
извършил деянието, тъй като на същия ден – 11.05.2013 г. по същото време се е
намирал на различно от инкриминираното място. В този смисъл е и заявено от него
пред настоящия въззивен съдебен състав. След анализ на доказателствата по
делото обаче въззивната инстанция намира тези обяснения за изолирани,
неподкрепени от дозателствената съвкупност, а с това и израз на защитната
позиция на подсъдимия в процеса.
Съществено значение за установяване авторството на деянието имат
показанията на св. Р. Р.. Последният описва лицето, което е възприел да излиза
от автомобила му по пол, възраст, височина, телосложение, цвят на лицето и
косата, изяснявайки в показанията си пред първата инстанция, че не го познава,
а го е срещал из града. В съответствие с разказаното от свидетеля са и данните,
обективирани в протокола за разпознаване от *** г. Първоинстанционният съд е
подложил на задълбочен анализ това доказателствено средство и изложените от
защитата доводи, отричащи доказателствената му стойност в процеса, в голяма степен
съвпадащи с наведените и пред настоящата инстанция, които изводи на съда
въззивният състав споделя, поради което не следва да ги преповтаря. Необходимо
е обаче на първо място да се отбележи, че не е налице сочената порочност на
следственото действие, обоснована с неприсъствие на вписаните в протокола поемни лица. Разпитани като свидетели пред
първата инстанция същите не са еднопосочни в разказаното. Свидетелят В. Х.
отрича положения подпис в предявения му протокол за разпознаване на мястото на
поемно лице № * да е негов, като твърди, че не си спомня да е имал такова
качество във връзка с разследване във Второ РУ при ОД на МВР – гр. П..
Същевременно заявява, че е възможно да се ходил в това управление преди 3-4
години, но е категоричен, че не е виждал подсъдимия. От изводите на вещото
лице, обективирани в изготвената, въз основа на проведено сравнително
изследване, и приета пред първата инстанция съдебно-почеркова експертиза, се
установява, че подписите в процесния протокол срещу т. * в графа „поемни лица“
е изпълнен именно от свидетеля Х.. Противно на доводите на защитата, в
заключението е вписано, че като количество и качество представеният сравнителен
материал е достатъчен за провеждане на идентификационно изследване, в който
смисъл са и разясненията на вещото лице Е. К., дадени при устното му изслушване
пред първоинстанционния съд. Предвид това и доколкото експертизата е
обоснована, изготвена от съответен специалист и отговаряща на всички поставени
задачи, въззивният съд намира, че същата следва да бъде кредитирана изцяло,
което е основание по този въпрос показанията на св. Х. да не бъдат ценени. От
друга страна, разпитан като свидетел А. Р., отразен в протокола за разпознаване
като второ поемно лице не отрича, че подписът е негов, в който смисъл е и експертното
заключение. Разказва за проведено действие, в което е бил фотографиран, заедно
с други две лица. Твърди, че не е виждал подсъдимия, но и, че не си спомня дали
същият е бил сред тези лица. Предвид тези данни, законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че двамата свидетели са присъствали на
разпознаването, което обстоятелство са удостоверили със своите подписи в
протокола, както и, че този извод не се разколебава от твърденията им, че не
познават подсъдимия И., доколкото св. Р. е противоречив в показанията си по
въпроса виждал ли е някога лицето и било ли е то сред разпознаваните, а
свидетелят Х. въобще отрича да е подписвал протокола, което не съответства на
експертните изводи.
От друга страна, за разкриване авторството на процесното деяние от 11.05.2013
г., както вече беше изяснено, най-голямо значение имат показанията на
разпознаващия – св. Р. Р., който е категоричен по отношение на лицето,
възприето от него на инкриминираната дата, на което във всичките си показания
дава подробно описание. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция
свидетелят заявява, че макар да не познава лично подсъдимия, е виждал същия из
града преди процесния случай, изразявайки увереност в това, че именно лицето,
което се намира в залата в качеството на подсъдим – А.И. е същото, излязло от
автомобила му на инкриминираната дата, по-късно разпознато в хода на
проведеното за това следствено действие. С оглед изложеното, показанията на св.
Р. сами по себе си и без да се вземе предвид извършеното разпознаване, са достатъчни,
за да обосноват извод, че именно подсъдимият А.И. е извършител на деянието.
Конкретното описание, дадено от свидетеля в хода на проведените разпити,
категоричната му увереност за лицето, излязло от автомобила му, установената по
делото възможност на Р. ясно да възприема случващото се и кредитирането на
показанията му, потвърждават извода, че автор на деянието е подсъдимият И..
Този извод не се разколебава от показанията на свидетелите Ю.Ю.Р., Ю.В. И.,
В. И.Р., С. Я. С., С. Б. С. и А. Й. А., чрез които защитата обосновава
твърдението си, че на инкриминираната дата подсъдимият А.И. не се е намирал на
процесното място, изключващо възможността същият да е автор на деянието.
Първоинстанционният съд подробно е анализирал разказаното от свидетелите Ю.Р.,
С. и С., съпоставяйки го с установените по делото факти от другите
доказателствени източници, отговорил е защо не кредитира част от тях,
достигайки до изводи, които настоящата инстанция споделя.
В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени
пред първата инстанция (предвид липсата на конкретни спомени) свидетелят С. С.
твърди, че на 11.05.2013 г. около 16:00 ч. е влязъл в *** в ***, пред което е
възприел присъствието на подсъдимия И., а по-късно двамата заедно отишли да
играят карти пред блок в същия квартал, на около 20 м. от заведението. Заявява,
че там на място, пред блока на пейката се намирали жена му, дъщеря му и дядо му
(баща на жена му) – св. В. Р.. Мъжете започнали да играят карти, а жена му и
детето отишли при съседите. Свидетелят С. С. (отново в показанията си, дадени в
хода на досъдебното производство и приобщени пред първата инстанция поради
отсъствието на конкретен спомен) заявява, че на 11.05.2013 г. около 15:00 ч. –
15:30 ч. е отишъл в *** пред блока, в който живее св. В. Р., където отпред – на
дървена маса с пейки седели и играли карти подсъдимият И., св. Р. и други двама
техни приятели.
В показанията си пред въззивната
инстанция св. Ю. И. изяснява, че познава подсъдимия И. от много години като
приятел на нейния баща – починалия св. В. Р., с когото често се събирали да
играят карти в ***. Свидетелката разказва, че е запозната с процесния случай,
предвид разпитите на баща й и на св. С. С., с когото към този момент живеела на
семейни начала, във връзка със случилото се през процесния ден. Заявява също,
че тогава тя лично е възприела присъствието на подсъдимия И. на масата и
пейките, разположени пред жилищния блок в ***, където се намирал апартамент,
собственост на св. Р. и семейството му. Свидетелката е категорична, че е видяла
подсъдимия при своя баща на описаното място в късния следобяд. В този смисъл са
и показанията на св. В. И.Р., дадени в
хода на досъдебното производство и прочетени от въззивната инстанция по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК поради смъртта на свидетеля (съгласно
информацията, съдържаща се в справка от *** г. за предоставяне на данни по реда
на Наредба № 14818.11.2009 г. – л. 26 от НОХД № 00106/2014 г. по описа на ПРС).
Същият разказва, че на 11.05.2013 г. около 17:00 ч., прибирайки се към дома си
в ***, по пътя влязъл в намиращото се в близост ***, където на една маса седели
подсъдимият И., наричан по прякор „***“, св. С. С. и други познати лица. Около
17:30 ч. всички заедно излезли от кафето и отишли да играят карти пред блока до
около 19:30 ч.
При внимателен анализ на показанията на тази група свидетели не могат да не
се отбележат съществуващите противоречия помежду им относно конкретните момент
и място, в които всеки от тях е видял подсъдимия А.И.. Всички посочват различни
часове, св. С. разказва, че първо е срещнал подсъдимия пред ***, след което
заедно отишли да играят карти и там на място пред блока вече се намирали св. В.
Р. с дъщеря си и внучето си, св. С. пък твърди, че е отишъл в *** пред
процесния блок, където вече били подсъдимият и св. Р., което се е случило във
времевия интервал 15:00 ч. – 15:30 ч., когато според показанията на св. С.
около 16:00 ч. с подсъдимия са се намирали в и пред ***. От своя страна, в
показанията си св. В. Р. твърди, че едва към 17:00 ч. на път за вкъщи, същият
първо е влязъл в кафето, където е срещнал подсъдимия и св. С. и едва 30 минути
по-късно всички заедно са отишли да играят карти. В този смисъл са и
показанията на неговата дъщеря – св. И., която говори, че е отишла при баща си
на пейката пред блока именно в късния следобяд и тогава е възприела
присъствието на подсъдимия И..
При цялостна оценка на разказаното от горната група свидетели, изложеното
във връзка с несъответствията помежду им, дава основание на въззивния съд да не
кредитира показанията на св. С. и св. С. относно момента и мястото на срещата
си с подсъдимия И. на инкриминираната дата и да приеме, че същата е била след
17:00 ч. Към този момент обаче паричната сума в размер от 5000 лв. вече е била
отнета от автомобила на св. Р. Р., а подсъдимият е напуснал мястото със спрения
там лек автомобил „Хюндай“. Видно от данните, обективирани в писмо с рег. № 25678/30.11.2013
г. от Второ РУ при ОД на МВР – гр. Перник сигналът от Р. Р., подаден в
полицейското управление е за извършена кражба за времето от 16:30 до 16:50 ч.,
което съответства на показанията на св. Р., св. Т. и св. А. относно момента на
предаване на парите в склада, напускането му от св. Р., продължителността на
огледа на дворното място, както и обаждането му след около един час на св. А. и
съобщаването му за извършената кражба. Предвид това, се явяват неоснователни
доводите на защитата относно невъзможността подсъдимият И. да е реализирал
кражбата, с оглед присъствието му на друго място – в ***, където е играл карти.
Законосъобразно първоинстанционният съд е оценил и показанията на св. Ю.Р.,
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК – поради констатираната невъзможност да бъде
намерен. В хода на проведеното въззивно следствие същият е разпитан
непосредствено пред въззивната инстанция, като показанията му не се различават
съществено от по-рано даданите такива. Пред въззивния съд св. Р. разказва, че в
процесния ден, за който вече е дал показания, заедно с неговия познат –
подсъдимият А.И. са ходили на разходка по река С., в посока към гр. Д., върнали
са се в гр. П. около 13:30 ч. – 14:00 ч., където изпили по една бира и двамата
се разделили. Свидетелят разказва, че по-късно същия ден с подсъдимия са се чули
по телефона, в който разговор А.И. му споменал, че е в кафе в ***. В
приобщените от първата инстанция показания на свидетеля, дадени в хода на
досъдебното производство същият разказва, че срещата му с подсъдимия е била на
11.05.2013 г. преди обяд, като на реката отишли с ползвания от И. лек автомобил
„Хюндай“, бял на цвят. Двамата се върнали около 13:00 ч. в центъра на град П. и
след като свидетелят изпил бира, си тръгнал сам, разделяйки се с подсъдимия И..
Заявява, че са разговаряли по телефона по-късно през деня и И. му казал, че
играе карти в ***. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че показанията на
свидетеля не са от естество да опровергаят достигнатия извод, че автор на
процесното деяние е именно подсъдимият И.. В случая, според показанията на свидетеля
срещата му с И. е била преди обяд и е приключила преди 14:00 ч., към 13:30 ч. В
тази връзка, отдалеченият времеви период от първоначалния разпит на свидетеля –
21.11.2013 г., проведен десет дни след процесната дата и разпита му пред
въззивния съд, проведен на 08.11.2017 г., т.е. около 4 години по-късно,
изразената от същия липса на спомен относно конкретни детайли от срещата –
конкретен автомобил, с който са отишли на място, конкретни часове на прибиране,
заявеното, че вече е депозирал показания и в тях е разказал възприетото от
него, както и изяснения приблизителен час на връщане в града, дават основание
да се приеме, че св. Р. и подсъдимия са се разделили към 13:30 ч. и със
сигурност преди 14:00 ч. вече не са били
заедно. Същевременно пред въззивната инстанция св. Ю.Р. уточнява, че разговорът
му по телефона с подсъдимия се е състоял около 17:00 ч. – 18:00 ч., момент, в
който процесната сума от 5000 лв. вече е била отнета. Тук е мястото да се
отбележи, че показанията на този свидетел за потърсения и установен с него
контакт от св. Р. Р. в деня, следващ процесното деяние, в опит за разкриване на
случилото се и получаване на някаква информация, не влияе върху оценката на
показанията на св. Р. и не води до тяхното дискредитиране, тъй като в проведения
още на 11.05.2013 г. същият дава подробно описание за лицето, излязло от
автомобила му и превозното средство, с което е напуснало мястото.
В подкрепа на горните изводи е и правилно посоченото от първата инстанция
обстоятелство относно присъствието на белия автомобил „Хюндай“ в складовите
помещения на „Автотрейд 99“ ЕООД, възприето от св. Т. след 14:00 ч.,
конкретният номер и модел, записани след напускането на склада около час
по-късно. Свидетелят Р. е видял бял на цвят автомобил „Хюндай“, в който подсъдимият
се е качил и е напуснал мястото на инцидента. Свидетелят И. Д. разказва, че е
продал на подсъдимия И. собствения си автомобил „Хюндай Лантра“, бял на цвят
преди 3-4 години, т.е. към инкриминирания период, както и, че от този момент
същият се ползва от А., негов познат от детство. Свидетелят Ю.Р. разказва, че с
подсъдимия са отишли на реката с ползвания от И. автомобил – „Хюндай“, бял на
цвят. Съвкупната преценка на тези гласни доказателствени средства обосновава
извода, че лицето, отнело сумата от 5000 лв. и след това избягало с автомобил
„Хюндай“ е и лице, което по-рано през деня е забелязано в склада на „Автотрейд
99“ ЕООД от св. Т. и което още по-рано е било край река С. със св. Ю.Р. –
подсъдимият А.И..
Този извод не се разколебава от показанията на св. А. А., казал единствено,
че тогава се е чул по телефона с И.. Не се опровергава и от довода на защитата,
че подсъдимият е бил задържан едва след второто процесно деяние, през месец
октомври 2013 г., т. е. месеци след инкриминирания случай. От протокола за
разпознаване, извършено на *** г. следва, че едно от лицата, предявени за
разпознаване и всъщност разпознато от св. Р. е именно подсъдимият И., поради
което следва да се приеме, че данни за виновността му са съществували, а
обстоятелството, че е привлечен като обвиняем в по-късен момент не би могло да
доведе до извод за „пришаване“ на тази кражба към втората от 22.10.2013 г., в
който смисъл са твърденията на защитата.
Предвид всичко изложено, правилно и обосновано първата инстанция е приела,
че на 11.05.2013 г. подсъдимият А.И. е реализирал отнемането на 5000 лв.
Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд за доказаност и на
второто деяние, предмет на процесното обвинение. От показанията на свидетелите
Р. М. и К. Д. се
установява, че на инкриминираната дата – 22.10.2013 г., при изпълнение на
служебните си задължения по *** на търговски обект – филиал на магазин ***,
находящ се в ***, посредством монтираното видеонаблюдение, са възприели как
подсъдимият И. се насочва към щанда за колбаси, откъдето взел такива и ги скрил
под връхната си дреха. Свидетелите са категорични, че И. е преминал касовата
лента без да извади и без да заплати стоката. Изясняват, че това е основанието
същият да бъде задържан от тях, в който момент са установили и вида на продуктите
– пастърма „Кайзер“ с тегло 0,265 кг. и филе „Елена“ с тегло 0,470 кг.
Показанията им се подкрепят от обективните данни, съдържащи се в приетите като
писмени доказателства протокол за доброволно предаване № 3100-0050/*** г. и
протокол за предаване на задържано лице на полицейските органи № 3100-0050/***
г., както и от показанията на свидетелите М. Й. и М. М.. Последните, в
качеството си на полицейски служители, във връзка с подаден сигнал, са отишли
на място в търговския обект. Същите са възприели лицето, задържано по-рано от
св. М. и Д. с установена самоличност – подсъдимият И.. Макар към този момент
хранителните продукти вече да не са се намирали при него, а да са били
предадени на охраната, показанията на двамата допълват разказаното от свидетелите-очевидци.
В този смисъл е и разказаното от св. И. С., който като *** своевременно е бил
уведомен от охраната за задържането на лице, което е взело, но не е заплатило
филе и пастърма, както и за потърсеното съдействие от полицейските служители. В
обясненията си, дадени и пред двете съдебни инстанции подсъдимият И. не отрича
деянието, изразявайки съжаление за стореното и становище, че случилото се е
израз на грешка, а пред първоинстанционния съд признава, че е взел
продуктите.Тяхната конкретна стойност е експертно установена в заключението на
вещото лице по изготвената и приетата пред първата инстанция съдебно-оценителна
експертиза, като възлиза на сума в общ размер от 21,69 лв., изчислена въз
основа на пазарните цени към инкриминираната дата.
Тук е мястото да се отбележи, че не издържа проверката на доказателствата
твърдението на защитата, че ако А.И. е отнел 5000 лв. няма логика няколко
месеца по-късно да извършва кражба на хранителни продукти с незначителна
стойност. По делото се доказа по безспорен начин извършването на двете деяния
от подсъдимия. Дали към момента на реализиране на второто от тях същият вече се
е разпоредил с отнетата месеци по-рано сума от 5000 лв. и по какъв начин, както
и какъв е мотивът му да отнема колбаси на такава стойност, е правноирелевантен
въпрос, извън предмета на делото по същество.
При така очертаната фактическа обстановка правилно и обосновано в
оспорената присъда е прието, че подсъдимият А.И.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 26,
ал. 1 НК, а именно кражба, квалифицираната като опасен рецидив и извършена чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот.
От обективна страна, на 11.05.2013 г., в *** подсъдимият, чрез счупване на
стъклото на предната дясна врата на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, е
отнел от владението на св. Р. Р., в качеството му на *** на ощетеното
юридическо лице „Автотрейд 99“ ЕООД съхраняваната в превозното средство сума от
5000 лв., а на 22.10.2013 г. в ***, в търговски обект – *** е отнел от
владението на св. И. С., в качеството му на ***, пастърма „Кайзер“ – 0,265 кг.
и филе „Елена“ – 0,470 кг., на обща стойност 21,69 лв., без тяхното съгласие.
Изпълнителното деяние на престъплението кражба – престъпното отнемане на
чужди движими вещи включва два функционално свързани помежду си акта –
прекъсване на чуждото владение и установяване от страна на дееца на своя
фактическа власт върху вещта, разбирана като възможност за свободно и
безпрепятствено разпореждане със същата.
Предвид изложеното, в настоящия случай кражбата на 5000 лв., предмет на
деянието от 11.05.2013 г. се счита за довършена в момента, в който подсъдимият
И., след като е взел паричната сума от автомобила на св. Р. и по този начин е
прекъснал неговото владение, се е качил в автомобила „Хюндай“ и е напуснал
мястото, а кражбата на хранителните продукти в момента, в който подсъдимият е
преминал и напуснал касовата зона, без да постави продуктите на касовата лента
и без да ги заплати. И двете деяния са извършени без съгласието на лицата,
владеещи вещите към процесния момент.
Законосъобразно първоинстанционният съд е установил, че деянието от
11.05.2013 г. е извършено чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот, а именно като подсъдимият И. е счупил стъклото на предната
дясна врата на автомобила, в който са се намирали парите. Особеното при този
квалифициран признак от състава на престъплението кражба е, че повреждането се осъществява,
за да се направи възможно реализирането й. В случая, чрез счупване на стъклото
на автомобила, подсъдимият А.И. си е осигурил достъп до вътрешността на същия,
а по този начин и до паричните средства, оставени под предната лява седалка, т.
е. въздействието върху тази преграда е способствало за последващото отнемане.
Наред с това и двете деяния представляват опасен рецидив по см. на чл. 29, ал.
1, б. „б“ НК. От приетите пред въззивната инстанция актуална справка и бюлетини
за съдимост се установява, че към момента на извършване на инкриминираните
деяния, съответно на 11.05.2013 г. и на 22.10.2013 г. подсъдимият А.И. е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, изпълнението на едно от които не е било отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 НК и от тяхното изтърпяване не са изтекли пет години, а именно: с Присъда № 481 от 14.06.2007 г.,
постановена по НОХД № 1967/2006 г. по описа на П. районен съд, влязла в сила на
30.06.2007 г., за извършено на 10.10.2006 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, на наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок
от три години и с Присъда № 299 от 29.04.2009 г., постановена по НОХД №
335/2009 г. по описа на П. районен съд, влязла в сила на 15.05.2009 г., за
извършено на 06/07.10.2008 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 НК, на наказание лишаване от свобода за срок от
седем месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване, с която на основание
чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за
срок от шест месеца, наложено на подсъдимия по НОХД № 1967/2006 г. по описа на
П. районен съд. От информацията, отразена в бюлетините за съдимост следва, че
от момента на изтърпяване на тези наказания до момента на осъществяване на
процесните деяния е изтекъл срок по-кратък от 5 години.
Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за субективна
съставомерност на процесните деяния и реализирането им при пряк умисъл на дееца
като форма и вид на вината. С оглед установените по делото факти относно начина
на извършването им, настоящият съдебен състав приема, че подсъдимият е
съзнавал, че паричните средства от 5000 лв. и хранителните продукти са чужди
вещи, които се намират в чуждо владение. Знаел е, че действията му са от
естество да прекъснат последното и да доведат до установяване на собствена
фактическа власт върху тях без съгласието на правоимащите, като е разбирал,
искал е и пряко е целял този резултат с намерението противозаконно да свои
вещите.
Обоснована е и възприетата в процесния случай от представителя на
държавното обвинение, а впоследствие и от първата инстанция, правна конструкция
на продължаваното престъпление. Установената и от настоящия въззивен състав
фактическа обстановка релевира усложнена престъпна дейност на подсъдимия по см.
на чл. 26, ал. 1 НК, осъществена чрез две /описани в два пункта във
фактическата страна/ отделни деяния. Между последните е налице, както
обективна, така и субективна връзка, изразяваща се в мястото на реализиране на
кражбите, сходният начин на въздействие върху предмета – скриването му в
подсъдимия, отнемането им от търговски дружества при предварително знание за
наличието им на съответното място, сравнително неотдалечения период от време
между тях, формата и вида на проявената вина.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 3 НК цялостната
престъпна дейност на подсъдимия А.И. е квалифицирана по по-тежкия състав на чл.
196, ал. 1, т. 2 НК, а именно във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, предвид
значението на първото деяние върху тежестта на общото престъпление.
Настоящата инстанция намира, че в случая не са налице основания,
обосноваващи изменение на обжалваната присъда чрез преквалифициране на
престъплението по чл. 194, ал. 3 НК, като маловажен случай. Доводът на
защитата в тази насока е свързан с
искането за признаването на подсъдимия И. за невиновен и оправдаването му по
обвинението за осъществена взломна кражба на 5000 лв. Вече бяха изяснени
причините, поради които въззивният съд споделя изводите на първата инстанция за
доказаност на обвинението и в тази част, поради което искането се явява
неоснователно.
За процесното престъпление в санкционната част на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години и възможност за постановяване на
конфискация до ½ част от имуществото на виновния – арг. чл. 196, ал. 2 НК.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия А.И. правилно първата
инстанция е отчела като отегчаващо отговорността обстоятелство многобройните му
осъждания, за което свидетелства приетата като писмено доказателство пред
настоящата инстанция актуална справка за съдимост, извън тези, обуславящи
квалифицирането на престъплението като опасен рецидив. Видно от същата
престъпленията, за които е осъждан подсъдимия са преимуществено такива против
собствеността, част от тях реализирани чрез отнемане на чужди вещи от превозни
средства, а последното престъпление, извършено на 12.07.2016 г. за използване
на чужд платежен инструмент и изтегляне на различни суми без съгласието на
неговия титуляр. Всичко това свидетелства за установени трайни престъпни навици
у подсъдимия и изградена нагласа за престъпно реализиране на доходи. В случая е
необходимо да се отбележи и установения по делото начин на реализиране на
първото деяние – кражбата на 5000 лв., отличаващо се с предварителна подготовка
и създадена организация за бързо напускане на мястото на инцидента. От друга
страна, сравнително продължителния период на наказателното производство –
повече от 3 години, процесуалното поведение на подсъдимия пред двете съдебни
инстанции, изразяващо се в явяването му във всички проведени съдебните
заседания (с изключение на едно пред първата инстанция, предвид задържането
му), изразеното съжаление за стореното по отношение на кражбата на хранителни
продукти, съчетано с ефективното изтърпяване на наказанието, обуславят извод за
справедливост на определеното от първата инстанция наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години – в минимума, предвиден в закона. В тази връзка, от
една страна въззивният съд намира за неоснователни твърденията на защитата, че
така определеното наказание е израз на компромис от страна на решаващия съд
поради съмнението му във виновността на дееца. В мотивите към оспорената
присъда първата инстанция е посочила, че намира именно това наказание за
подходящо с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко за превъзпитанието
на подсъдимия. От друга страна, въззивният състав не намира основание за
уважаване искането в депозирания протест и поддържано от представителя на
Окръжна прокуратура-Перник за увеличаване на наложеното наказание.
Действително, стойността на предмета на престъплението не е ниска, но същата не
е единственият критерий при обосноваване на извода за справедливо наказание.
Изясниха се причините, поради които настоящата инстанция споделя разбирането на
първоинстанционния съд. Наред с това, липсата на признание от страна на
подсъдимия, не би могла да се третира като отегчаващо обстоятелство, тъй като
отричането на виновността е израз на правото му на защита в процеса. Отново
следва да се отбележи, че ефективното изтърпяване на това наказание и с тази
продължителност е обусловено от постигане на целите по чл. 36 НК и
преимуществено на индивидуалната превенция.
Правилно, в съответствие с разпоредбите на чл. 301, ал. 1, т. 6 НПК и чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „в“ и с оглед установените предходни осъждания на подсъдимия
А.И., първата инстанция е определила първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
Законосъобразно и на основание чл. 59, ал. 1 НК от същото е приспаднато
времето, през което по отношение на подсъдимия е била взета мярка за
неотклонение задържане под стража.
Правилно и на основание чл. 189, ал. 3 НПК сторените по делото разноски във
връзка с експертните заключения по съдебно-оценителната и съдебно-почерковата
експертизи са възложени в тежест на подсъдимия.
С оглед всичко гореизложено, въззивната инстанция счита, че като
законосъобразна, обоснована и справедлива, оспорената присъда следва да бъде
потвърдена изцяло.
По арг. от чл. 346, т. 2 НПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване и протестиране.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Пернишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 379 от 19.06.2017 г.,
постановена по НОХД № 02093/2015 г. по
описа на Пернишкия районен съд, Наказателна колегия, V-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.