Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1040
гр.Русе, 27.06.2014г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х-ти граждански състав в
публично заседание на 28-ми
май през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Ш.С.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6606 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът ПК „ПЧЕЛА
1905”-с.Тетово, Обл.Русе твърди че ответникът ЕТ „ГИДА - ****”-с.Тетово, Обл.Русе е
негов длъжник, като задължението му произтича от два договора за наем – от 1
септември 2008 г. и от 1 септември 2009 г., които са установени по съдебен ред
и за събирането им са образувани изпълнителни дела. Наред с това длъжникът имал
задължения и към държавата, която била присъединен взискател на осн. чл. 458 от ГПК. По изпълнителните дела се установило, че длъжникът няма имущество, към
което да бъде насочено изпълнението за събиране на вземанията. На 24.10.2011 г.
длъжника заедно със съпругата си ****, сключил с третата ответница А.И. –
внучка на длъжника и трето лице по смисъла на чл. 135 от ЗЗД договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане и издръжка.
Със сключването на тази сделка имуществото на длъжника се намалявало, което
увреждало интересите на ищеца като негов кредитор и поставяло под опасност
възможността му за удовлетворяване. Ищецът счита, че длъжникът е знаел, че с това
действие уврежда кредитора си, тъй като не притежава друго имущество към, което
да бъде насочено изпълнението, а за увреждането е знаел и приобретателя по
договора за издръжка и гледане, тъй като е внучка на длъжника и е от
категорията на лицата по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. След изповядване на увреждащата
сделка съпругата на длъжника починала и нейн единствен наследник била ответницата Д.А.. Моли съда, на основание
чл.135 от ЗЗД, да обяви въпросния
договор за издръжка и гледане, сключен на 24.10.2011 г. за недействителен
спрямо него. Претендират и за разноските по делото.
Предвид твърдяните от ищеца факти и формулирания петитум, съдът квалифицира правно предявения иск по чл.135 от ЗЗД/отменителен
иск/.
Ответниците са подали отговор, с който оспорват иска. Считат, че не са налице предпоставките на чл. 135 от ЗЗД. Считат, че за уважаването на такъв иск е необходимо длъжника да знае, че чрез извършване на атакуваната сделка уврежда интересите на кредитора си, а в случая тя била сключена на 24.10.2011 г., т.е. преди да се образуват двете граждански дела, въз основа на които ищеца притежавал качеството на кредитор. Считат, че длъжника не е знаел за това си качество към тази дата, тъй като към същата е считал, че договорът не бил изпълнен по вина на ищеца и е изпратил нотариална покана за прекратяването му. Твърдят, че ответният ЕТ никога не е влизал във владение на имота предмет на договора за наем от 01.09.2008 г. Позовават се на това, че имотът, предмет на атакуваната прехвърлителна сделка е несеквестируем, с оглед на което считат, че с прехвърлянето му не се намалява секвестируемото имущество на длъжника. Считат, че не е налице реално увреждане на интересите на кредитора, тъй като такова следва да се преценява с оглед останалото му налично имущество на длъжника, а към 24.10.2011 г. Той имал наличност по банкова сметка ***ал три броя МПС с пазарна стойност около 20 хиляди лева. Освен това притежавал и движимо имущество – оборудване за магазини. Твърдят, че приобретателят по атакуваната сделка не е знаел за увреждането. Считат, че прехвърлянето на имота е станало преди възникването на задължението на първия ответник. Твърдят, че сделката е сключена, тъй като прехвърлителите имали нужда от гледане и издръжка с оглед здравословното си състояние и възрастта си, и че приобретателката изпълнявала задълженията си по договора. По тези съображения молят за отхвърляне на иска.
За
да се произнсе съдът съобрази следното:
Признава се и не се спори, че
ищецът е водил срещу първия ответник ЕТ „ГИДА - ****”-с.Тетово, Обл.Русе две
граждански дела - № **** г. и №**** г. и двете по описа на РРС, че те са
приключили с влезли в сила решения, с които първият ответник е осъден да
заплати на ищеца парични суми и за събиране на същите са образувани посочените
в исковата молба изпълнителни дела по описа на ДСИ при РРС, както и че по
същите държавата е присъединен взискател. От представените преписи от съдебни
решения от 06.12.2012 г. и 13.06.2012 г. е видно, че задълженията му са за
неплатени наеми и лихви за периодите от м. Февруари 2010 г. до м.ноември 2011
г. и от м.юни 2010 г. до м.декември 2011 г. От приложените изп.дела на ДСИ при
РРС е видно, че рамерът на задълженията му е както следва - 6336,55 лв. – по изп.дело №9087/12 г., по
което държавата е присъединен взискател за сума в размер на 15349,80 лв. и
5005,75 лв. – по изп. дело №5071/13 г., по което държавата е присъединен
взискател за сума в размер на 14911,88 лв. От приложения препис от нот.акт на
л.7 от делото е видно, че на 24.10.2011 г. първия ответник заедно със съпругата
си е прехвърлил на ответницата А.И. – тяхна внучка, притежаван недвижим имот в
с. Тетово срещу задължение за гледане и издръжка. От приетия препис от у-ние за
съпруга и родствени връзки /на л.29 от делото/ е видно че съпругата на първия
ответника е починала на 26.01.2012 г. и неин наследник е ответницата Д.А. - дъщеря. Съгласно чл.135, ал.1, изр. първо
от ЗЗД „кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането”. В случая е налице такова действие, защото има
разпоредителна сделка, която намалява имуществото на първия ответник и така
уврежда интересите на ищеца в качеството на негов кредитор. Доводите на
ответниците, че не е налице такова увреждане с оглед останалото налично
имущество на първия ответник са неоснователни, защото е видно, че същото не е
достатъчно за да покрие общия размер на задълженията му по горепосочените две
изп. дела, които включват и задължения към държавата в качеството й на
присъединен взискател. Не е необходимо действието на длъжника изцяло да
препятства възможността кредиторът да се удовлетвори, а е достатъчно и
създаването на рискове и затруднения в тази насока, а в случая с оглед размера
на задълженията на ответния ЕТ към ищеца и държавата и съотношението спрямо
активите му е видно, че е налице такава опасност, с оглед на което изповяданата
на 24.10.2011 г. сделка покрива изискванията на чл.135 от ЗЗД. Неоснователни са
и доводите, че се прехвърля несеквестируемо имущество. С разпореждането с
имуществото си длъжникът сам се лишава от благоприятните последици на режима на
несеквестируемост на определено имущество. В този смисъл е и трайната съдебна
практика – напр. Решение № 1206 от
19.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3864/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Марио Първанов. От значене е обаче дали длъжникът е знаел за увреждането,
каквото е другото изискване на горецитираната разпоредба. В случая става въпрос за задължения за неплатени
наеми за периоди, започващи съответно от м.февруари и м.юни 2010 г. Доколкото
по отношение на единия нает имот е имало възражения на ответния ЕТ, че не е
влязъл във владение на имота, то това обстоятелство се опровергава от установеното
по гр.дело №1583/12 г. по описа на РРС, а именно, че първоначално ответният ЕТ
е плащал наем, а впоследствие е преустановил плащанията, а наведените от него
основания за това не намират опора в закона и фактите във връзка с наемното
правоотношение с ищеца. По отношение на другия нает имот и дължимите суми във
връзка с ползването му няма такива възражения, т.е. ЕТ е бил наясно, че дължи
наем и не го е платил и въпреки това е изповядал сделка, която намалява
имуществото му. Следва да се посочи, че съдебното присъждане на задълженията му
не е моментът на възникването им, а наличието на оспорване от негова страна
следва да се преценява конкретно с оглед основателността или не на възраженията
му, т.к. в противен случай всяко оспорване на длъжника би изключвало
възможността кредиторът да защити интересите си при недобросъвестни негови
действия. В случая липсва активно поведение на наемателя по връщане владението
на наетите имоти, налице е първоначално плащане на наем и последващо
преустановяване на плащанията, които обстоятелства обосновават извода, че той е
бил наясно, че изповяданата на 24.10.2011 г. сделка уврежда интересите на
кредитора му. В случая не е налице хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗЗД, но дори и
да беше налице е видно, че с оглед съотношението на задължения на длъжника към
налични активи е налице увреждане, а с оглед родствената връзка между страните
по сделката знанието за увреждане се предполага на осн. чл.135, ал.2 от ЗЗД.
Тази разпоредба въвежда оборима законова презумпция за наличие на знание,
оборването на която е в тежест на ответниците. По отношение на липсата на
такова знание същите следва да проведат пълно главно доказване като установят
по несъмнен и категоричен начин липсата на знание за увреждане. В случая от
събраните по делото доказателства не може да се направи такъв извод, т.к. дори
от посочените от ответниците свидетели е видно, че приобретателката по сделката
не живее в същото населено място, още по-малко в едно домакинство с
прехвърлителите и очевидно няма как да е изпълнявала в пълен обем задълженията
си по договора, а от показанията на посочените от ищеца свидетели е видно, че
роднините на първия ответник са били в течение на бизнес делата му като
родителите на прехвърлителката дори лично са се занимавали с тях. Освен това скорошната
кончина на съпругата на първия ответник няколко месеца след изповядване на
процесната сделка сочи на липса на основание за сключване на договор за
издръжка и гледане, а не за наличието на такова. С оглед изложеното съдът
счита, че предявеният иск е доказан по основание и и следва да се уважи до
размера на прехвърлената от **** част от имота, който представлява съпружеска
имуществена общност /СИО/. По отношение на дела на починалата му съпруга не са
налице основания за прогласяване недействителността на сделката, т.к. тя не е
длъжник на ищеца и свободно може да се разпорежда със своя дял от СИО.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на осн. чл.135 от ЗЗД, спрямо ищеца Потребителна кооперация „ПЧЕЛА 1905”-с.Тетово, Обл.Русе, ЕИК
********* сключеният между ****, ЕГН:********** и ****, ЕГН:********** от една
страна и А.Г.И., ЕГН:********** – от друга, договор за прехвърляне на право на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот.акт №*** от 24.10.2011г.,
т.ІІ, рег.№***, дело №***/11 г. на 218-ти РН, в частта, с която ****, ЕГН:********** е прехвърлил своя дял
от недвижим имот – 1/2 ид.ч., на внучката си А.Г.И., ЕГН:********** и ОТХВЪРЛЯ иска в частта по отношение на
прехвърления от ****, ЕГН:********** дял от имота в размер на 1/2 ид.ч.
ОСЪЖДА ЕТ „ГИДА - ****”-с.Тетово, Обл.Русе, ЕИК ********* и А.Г.И., ЕГН:**********
да заплатят на Потребителна кооперация „ПЧЕЛА 1905”-с.Тетово, Обл.Русе, ЕИК
********* сумата в размер на 481,34 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „ПЧЕЛА 1905”-с.Тетово,
Обл.Русе, ЕИК ********* да заплати на Д.Д.А., ЕГН:********** сумата в размер на
119,33 лв. – разноски по делото.
Делото е разгледано при участието на следните
страни: ищец - Потребителна кооперация „ПЧЕЛА 1905”-с.Тетово, Обл.Русе, ЕИК
********* и ответници - ЕТ „ГИДА - ****”-с.Тетово, Обл.Русе, ЕИК *********, на Д.Д.А.,
ЕГН:********** и А.Г.И., ЕГН:**********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/