МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260000/21.01.2021 ГОД. ПО НОХД № 187/2020
ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Производството
е образувано по внесен от Р.п.– Р. обвинителен акт срещу подсъдимия Я.Т.Я. ***
за това, че на 30.08.2019 г. в гр. Разград, се е заканил с убийство спрямо М.Т.
*** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението,
така както е било възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по
досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, установяват по
безспорен начин авторството на подсъдимия Я. в извършване на инкриминираното
деяние. Пледира да му бъде наложено предвиденото за извършеното престъпление
наказание близо до минимума – шест месеца лишаване от свобода, което предвид
чистото съдебно минало на дееца бъде отложено за подходящ изпитателен срок.
Заявява, че предявеният граждански иск е основателен и доказан, поради което
следва да се уважи в пълен размер.
В
срока по чл. 85, ал. 3 от НПК пострадалото от престъплението лице,
конституирано като частен обвинител и граждански ищец – М.Т.М. предявява
граждански иск срещу подсъдимия, претендирайки заплащане на обезщетение за
причинените му имуществени вреди в размер на
2 500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане, като претендира и направените по делото разноски. Повереникът му пледира съдът да постанови осъдителна
присъда, предвид събраните на ДП и на съдебното следствие доказателства
установяващи авторството на подсъдимия Я. и да уважи предявения граждански иск
в пълен размер.
Подсъдимият
Я.Т.Я., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание не се
признава виновен в извършване на деянието, за което е обвинен. В обясненията
си, дадени на ДП и пред съдебния състав, заявява, че на посочените в
обвинителния акт дата и място е бил блъснат от автомобила, собственост и
управляван от св.М., паднал на земята, след което се затичал към него и му
потърсил сметка за извършеното. При разразилия се скандал отново свидетелят бил
този, който му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. Отрича да е извършил
описаното в обвинителния акт инкриминирано деяние. Защитникът му пледира, че
събраните на ДП и на съдебното следствие доказателства не установяват по
категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние,
за което подведен под наказателна отговорност. Пледира за постановяване на
оправдателна присъда, а в условията на алтернативност,
ако съдът приеме, че подсъдимият е автор на деянието, да отчете многобройните
смекчаващи вината обстоятелства, и преди всичко влошеното му здравословно
състояние, и наложи наказание пробация. Счита така
предявения граждански иск за неоснователен и недоказан.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.Я.Т.Я.
е 67-годишен, с българско гражданство, женен, неосъждан, със средно
образование, пенсионер.
Подсъдимият
Я.Я. и пострадалият М.М. ***
и са съседи. Познавали се бегло, макар че назад във времето работили в едно
предприятие, като преди няколко години отношенията им се влошили по повод
инцидент случил се между М. и сина на подсъдимия.
На
30.08.2019 г. в гр. Разград, след обяд св. М. и съпругата му тръгнали от дома
си, находящ се на ул. „Антим I“ № 37, като се предвижвали с личния им лек автомобил
„Фолксваген поло“ Пострадалият управлявал превозното
средство, а съпругата му стояла до него на предна дясна седалка. Поради
това, че ул. „Антим I“ била затворена, за да се включи в движението св. М.
трябвало да кара назад, за да излезе на ул. „Гаврил Кръстевич“.
Свидетелят
М. потеглил на заден ход, както обикновено, когато забелязал в огледалото за
обратно виждане своя съсед Я.Я., който вървял по
средата на улицата, но като го видял спрял. Понеже св. М. нямало как да
продължи извършваната от него маневра, се принудил да спре на известно
разстояние пред подсъдимия. Тогава неочаквано последният налетял към задната
част на превозното средство, ударил задния капак с празни пластмасови бутилки
от бира, които носел и се насочил към шофьорското място. Успял да отвори
вратата на автомобила и се разкрещял на св. М.: „Къде караш?“, „Ще те очистя,
ще те убия, ще те унищожа!“, „За теб няма живот повече на тази улица!“,
няколкократно повторил заканителните си думи, като отправял и обидни думи:
„боклук“. Подсъдимият бил толкова гневен, че крещейки, наплюл пострадалия, а
част от слюнката попаднала и върху св.М.. Я. започнал да замахва с пластмасовите
бутилки, опитвайки да нанесе удар с тях на свидетеля, но не успял, тъй като
вратата не била достатъчно широко отворена. М. правил опити да избута Я., за да
продължи по пътя си, като неволно с ръка ударил подсъдимия по устата.
Свидетелят М. и съпругата му видяли в действията и в
погледа на съседа си силна агресия и заплаха. Пострадалият силно бил шокиран от
случващото се и се изплашил. М. излязла от колата и започнала да вика на подс. Я. да остави съпруга ѝ. Виковете и разправията
били чути от тяхната съседка св. С.С., която се
намесила. Я. дърпал шофьорската врата в опит да я отвори широко, но като не
успял замахнал да я затвори, при което затиснал левия
крак на св. М.. Въпреки болката, М. използвал момента, в който Я. изпуснал вратата
на автомобила, и потеглил.
След
този случай М. силно се притеснявал от каквато и да било среща с подсъдимия Я.
и от реакциите му спрямо него. Спрял да ходи да изхвърля боклука в контейнера,
за да не се засече с подсъдимия. Известен период от време паркирал автомобила
си в съседна улица, за да не се налага да минава покрай Я.. Вечер бил
неспокоен, не можел да спи.
Видно
от заключението на изготвената по ДП комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза освидетелствания М.Т.М. е изпитвал опасения и страх
за себе си и за съпругата си, както и гняв и безпокойство, че ситуациите на
заплахи и конфликти през последните години се повтарят отново. Чувствата на
объркване, смущение и страх за живота са своеобразни стресови състояния. В
конкретния случай продължително изпитваното чувство на безпокойство нарушава
обичайния ритъм на живот на освидетелствания и затруднява в известна степен
социалното му функциониране, като не се регистрира изразена социална дисфункция. В желанието да се въздейства на фрустриращия обект се отключва защитен механизъм целящ
излизане от конфликтната ситуация, а именно търсене на защита по механизма на съдебното
дирене с цел защита неприкосновеността и авторитета на личността. Освидетелстваният
М.Т.М. не страда от психично заболяване. Индивидуалното му психосоциално
развитие не притежава отклонения изискващи специален коментар. Интелектуалното
развитие е в рамките на нормата, съответно на възрастта, образователната степен
и социален опит. Психологическото изследване не установява наличие на склонност
у личността да прикрива и преиначава истината, не се идентифицира склонност у
изследваното лице към лъжа или затаяване на истината, манипулиране,
преиначаване или собствено интерпретиране на действителността. По-затворен е,
понякога изпитва затруднения при създаване на социални контакти, поради
по-висока тревожност, скованост и неувереност. Със склонност към предпазливост
и проучване на ситуацията преди да се разкрие наличния потенциал. Изследваното
лице се намира в ситуация на стрес, с повишена тревожност, потиснатост и
безпокойство.
Представените
по делото епикризи сочат, че след битов инцидент през
2012 г. подсъдимият е имал черепно-мозъчна травма, претърпял няколко оперативни
интервенции, отключил заболяване епилепсия, останал без дясно око, а през 2017
г. скъсал ахилесово сухожилие. От приложеното експертно решение на ТЕЛК от
12.02.2018 г. е видно, че Я. е с призната 72 % трайно намалена
работоспособност.
По
доказателствата:
Възприетата
от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните
по делото и преценени по реда на чл. 14 от НПК, писмени и гласни доказателства:
частично от обясненията на подс. Я., показания на
свидетелите М., М., С., частично показанията на
св.Банков, справка за съдимост, комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели М. и М.. От същите по
несъмнен начин се установява, че подсъдимият Я. е осъществил деянието, описано
в обвинителния акт. Въпреки че същите като съпруг и съпруга се явяват
заинтересовани от изхода на делото, на техните показания съдът дава вяра,
защото кореспондират с показанията на св. С., която е без родствени връзки
както с подсъдимия, така и с пострадалия. Безспорно е, че същата не е очевидец
на началото на конфликтната ситуация, но изложените от нея факти за състоянието
както на подсъдимия, така и на пострадалия и неговата съпруга, съвпадат с
показанията на сочените свидетели. Показанията и на тримата кореспондират и със
заключението на изготвената КСППЕ, съгласно която М. се намира в ситуация на
стрес, повишена тревожност, потиснатост и безпокойство.
Съдът
кредитира и показанията на св. Банков, до колкото същите възпроизвеждат факти,
които е възприел свидетелят лично и непосредствено. Същият е възприел
нараняването в областта на устните на Я., за каквото сочи и св.М.. В останалата
част той преразказва това, което му е съобщил подсъдимия.
Спорният
факт блъснат ли е подсъдимия от автомобила на пострадалия преди инцидента не се
установява. За такъв сблъсък сочи единствено подсъдимия и съответно св.Банков,
пресъздавайки думите на Я.. Подсъдимият твърди, че е бил блъснат, паднал е на
земята, след което се изправил и отишъл към автомобила на свидетеля. За
съдебния състав е житейски нелогично при такава ситуация да не сигнализира
компетентните органи, и то още повече при неговото здравословно състояние,
което предполага изключително пазене и щадене.
Това
нелогично обяснение не се възприема от съдебния състав, поради което нямат
каквото и да било оправдание последващите му
действия.
Съдът
кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите
кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
От
правна страна:
С
действията си подсъдимия Я.Т.Я. е осъществил състава на престъпление по чл. 144,
ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 30.08.2019
г. в гр. Разград, се е заканил с убийство на другиго – М.Т.М. от с. гр.,
като е замахвал с пластмасови бирени
бутилки и с думи – „Ще те очистя, ще те убия, ще те унищожа!“, „За теб няма
повече живот на тази улица“, и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
От
обективна страна: Подсъдимият Я. по отношение на пострадалия М. е осъществил
изпълнителното деяние закана с убийство - извършил е поредица от действия
представляващи деяния (система от физически и механически движения извършени
под контрола на съзнанието) покриващи изпълнителното деяние – замахвал с
бутилките, за да удари пострадалия, крещял, че ще го убие и унищожи, че за него
няма живот на тази улица, наплюл го.
Всички
тези действия, с които е осъществено изпълнителното деяние биха могли да
възбудят основателен страх. В конкретният случай те са възприети пряко и
непосредствено от пострадалия и са възбудили основателен страх (достатъчно е
само да могат да възбудят основателен страх). И този страх е бил напълно
основателен, тъй като подсъдимият е имал обективната възможност да изпълни
заканите си – отворил шофьорската врата, замахвал да удари с бутилките
пострадалия. Този извод за възникналия основателен страх се потвърждава по
несъмнен начин от експертното заключение на комплексната съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза на осв.М..
Макар
и да няма изискване за осъществяване на състава на чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК пострадалият да
се е уплашил, в конкретният казус М. е бил в състояние на уплаха, тревожност и
страх (експертно заключение на КСППЕ).
От
установената фактическа обстановка и от обективираните
действия на подсъдимия Я. следва извода, че към момента на деянието е действал при
пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването
им.
Той
е знаел и съзнавал съдържанието на отправяните закани, подплатил ги е с
конкретни действия (замахване с бутилки, вербална атака ), преследвал е
конкретна пряка цел – да възбуди страх у пострадалия, която цел е успял и да
реализира.
Изложените
до тук мотиви дават основание на съда да приеме, че подс.
Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, поради което следва
да бъде признат за виновен и наказан.
По
наказанието:
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства - чистото съдебно минало, липсата на негативни характеристични
данни за други деяния, влошено здравословно състояние, а отегчаващи – няма. Предвид
изложеното, съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи
наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, като замени
предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода до шест години
с наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от шест месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено длъжностно лице два
пъти седмично; 2.Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният
от пострадалото лице М.Т.М. граждански иск за обезщетение на причинените неимуществени
вреди от престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1
от НК се явява основателен. Безспорно е установена причинна връзка между
виновното поведение на подс. Я. и причинените на св.М.
неимуществени вреди – болки и страдания. Тях той следва да репарира.
Пострадалият е бил в ситуация, при която чувството му на страх от действията на
подсъдимия е довело до значителен емоционален дискомфорт
- както по време на инцидента, така и след него. Не само в показанията на
пострадалия и съпругата му се съдържат твърдения относно влошаване на
здравословното му състояние, а такива изводи се налагат и от изготвената по
делото КСППЕ. Следва да се приеме, че пострадалият е преживял болки и
страдания, изразяващи се в страх за живота му, който е бил нормална реакция от
действията на подсъдимия. Промяната на начина му на живот след случилото се
съдът намира за доказана от наличните по делото доказателства. Тези болки и
страдания могат да бъдат възмездени с уважаване на гражданския иск в размера от
500 лева, като така би изпълнил изискването за справедливост. На пострадалия
следва да се присъдят и сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. В останалата част до 2 500 лв. исковата претенцията е
неоснователно завишена, поради което следва да се отхвърли.
С
оглед този изход на делото – осъдителна присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия
Я.Т.Я. следва да заплати в полза на ОД
на МВР – Разград сумата 470.40 лева – разноски на досъдебното производство и по сметка на РС – Кубрат
сумата 80.00 лева – разноски на съдебното следствие, както и 50.00 лева –
държавна такса върху уважения граждански иск.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
Съдия-докладчик: /П/ Ал. Великова