Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/17.11.2017 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5731
по описа за 2017 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.Т.П., чрез адв. К.М.,
със съдебен адрес: ***, срещу С.Л.Х. – П., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата 3500,00
лв. – платена на 16.03.2016 г. без основание, сумата 14870,00 лв. – платена на
17.03.2016 г. без основание, сумата 15 000,00 лв. – платена на 07.04.2016
г. без основание, сумата 400,00 лв. – платена на 14.04.2016 г. без основание, сумата
250,00 лв. – платена на 21.04.2016 г. без основание, сумата 5000,00 лв. –
платена на 07.09.2016 г. без основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2017 г. до
окончателното им изплащане.
Твърди се в исковата
молба, че на посочените дати ищецът извършил парични преводи от сметката си ТБ Юробанк България АД по сметка на ответницата в същата банка
с основание „захранване на сметка”. Твърди, че липсва основание за получаване
на платените суми от ответницата, поради което същите подлежат на връщане. По
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и се
претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника чрез адв. Д.С., в който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Потвърждават се обстоятелствата, че посочените суми са постъпили
по сметката на ответницата, но се твърди, че същите представляват издръжка,
която управителят на дружеството е изплащал за семейството си от сметката на
едноличното му дружество. Излага се, че управителят на ищцовото
дружество И.П. и ответницата С.Х. сключили граждански брак на 09.07.2005 г.,
през време на който са родени двете им деца: И.И. П.
и К.И.П., родени на *** г., които живеят с майка си в гр. Варна. Сочи се, че с
оглед естеството на работата си, ответникът живеел в гр. Бургас и тъй като
нямал възможност да се вижда често със семейството си, превеждал парични суми
за издръжка на децата и покриване на общите семейни разходи, а сумите са
превеждани от сметката на дружеството, тъй като същият е едноличен собственик
на капитала му. Твърди се, че семейството поддържало висок стандарт на живот и
до м.април
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по така предявените искове е да
установи, че процесните суми са платени на ответника,
при доказването на което ответникът следва да докаже възражението си, че сумата
е получена на валидно правно основание, а именно - издръжка за покриване на
семейни разходи, евентуално – направено в полза на ответника дарение.
По делото е безспорно, което е отделено и с доклада по
делото, приет за окончателен, че на
посочените в исковата молба дати ответникът е получил процесните
суми, което се потвърждава и от представеното по делото извлечение от сметка на
„***” ЕООД.
От приетите по делото удостоверение за сключен граждански
брак /л.9/ и удостоверения за раждане /л.10 и 11/ се установява, че на
09.07.2005 г. управителят на ищцовото дружество И.Т.П. и С.Л.Х. – П. сключили граждански
брак, през време на който са родени децата К.И.П. и И.И.
П..
От приложените на л. 12 до л. 15 преводни нареждания се
установява, че в полза на ЧСОУ *** *** с основание „такси за обучение на И. и К.
П.” са били извършени следните плащания: на 01.12.2015 г. С.Л.Х. – П. е
наредила сумата 960,00 лв., на 01.10.2015 г. И. Т.П. е наредил сумата 1917,00
лв., на 06.03.2017 г. е заплатена сумата 1140,00 лв. от нардител
Л. М. Хр., на 02.11.2015 г. са заплатени две суми по 960,00 лв. от И.Т.П., на
22.02.2017 г. е заплатена сумата 2294,00 лв. от С.Л.Х., на 14.03.2017 г. е
заплатена сумата 1140,00 лв. от наредител Л.М.Хр.. От
приложената на л. 16 от делото квитанция без дата се установява, че ответникът
е извършил плащане в полза на „***” ЕООД с основание „пролетен лагер на ***” и
за сумата 520,00 лв.
Видно от приетите преписи на искови молби и протокол от
открито съдебно заседание, проведено по гр.д. № 1412/2017 г. на ВРС, че между И.Т.П.
и ответницата е висящо производство за развод. Доколкото ищец в настоящото
производство е „***” ЕООД, който, макар и действащ чрез управителя си И.Т.П., е
самостоятелен правен субект, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че направените от И.Т.П. изявления в проведеното по гр.д. № 1412/2017
г. открито съдебно заседание представляват признание на основанието за плащане
на процесните суми.
От приложените на л. 57 до 87 от делото преводни
нареждания, се установява, че за периода от 29.01.2016 г. до 20.07.2016 г. И.Т.П.
е наредил по банковата сметка на ответника сумата в общ размер 9370,00 лв.
От така събраните доказателства, не може да се направи
извод че в периода, в който са извършени преводите от банковата сметка на ищцовото дружество, управителят му е дължал издръжка в
полза на децата на ответника в размер именно на процесните
суми. Дори и това обстоятелство да се приеме за доказано, не е установено, че
ищецът „***” ЕООД е извършил плащанията с оглед погасяване на задължението на
управителя на дружеството за издръжка към семейството му,. Не са ангажирани и
доказателства, че плащанията са извършени с дарствено
намерение от страна на ищцовото дружество.
По изложените съображения съдът прави извод, че ответникът
не е установил наличието на основание за получаване на процесните
суми, поради което предявените искове за връщането им са основателни и следва
да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Като законна последица от уважаването на иска, следва да
бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид изхода на спора право
на разноски се поражда за ищеца, на който съобразно представените доказателства
и списък по чл. 80 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата 1634,80 лв. –
разноски за държавна такса и 2000,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение,
сторени по настоящото дело, както и сумата 60,00 лв. – разноски за държавна
такса, такса вписване на обезпечителна заповед и такси превод в производството
по обезпечаване на иска, по което е образувано ч.гр.д. № 273/2017 г. на ВОС, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Следователно общо дължимите от
ответника на ищцовото дружество разноски възлизат на
сумата 3694,80 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Л.Х. – П., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Т.П.,
сумата 3 500,00 лв. /три хиляди и
петстотин лева/ – платена на 16.03.2016 г. без основание, сумата 14 870,00 лв. /четиринадесет хиляди осемстотин и седемдесет
лева/ – платена на 17.03.2016 г. без основание, сумата 15 000,00 лв. /петнадесет хиляди/ – платена на
07.04.2016 г. без основание, сумата
400,00 лв. /четиристотин лева/ – платена на 14.04.2016 г. без основание, сумата 250,00 лв. /двеста и петдесет
лева/ – платена на 21.04.2016 г. без основание, и сумата 5000,00 лв. /пет хиляди лева/ – платена на 07.09.2016 г. без
основание, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2017
г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Л.Х. – П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.Т.П., сумата 3694,80
лв. /три хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща разноски за настоящото и производството по
ч.гр.д.№ 273/2017 г. на ВОС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: